Новата студена война е обявена
Китай и Съединени американски щати са на ръба на нова студена война, предизвести китайският външен министър Ван И. Време е Съединените щати да се откажат от желанията си да трансформират Китай и да спрат да слагат трудности по пътя на 1,4 милиарда хора към модернизацията, добави първият посланик на Пекин. Иначе казано – време е американците да престанат да ни се пречкат, тъй като няма да отстъпим и ще си носят последствията.
На пръв взор думите на Ван И могат звучат като предизвестие, само че в действителност те са констатация. Така както думите на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946-а, неправилно одобрявани от мнозина за "обявяване " на Студената война, не са нищо друго, с изключение на констатация на приключен факт.
През последните години доста неща застанаха сред Вашингтон и Пекин – напрежението в Южнокитайско море, комерсиалната война, взаимните обвинявания за епидемията от Ковид-19. Всички те са колкото фактори, толкоз и признаци за това, че световната роля на Китай става все по-важна, а тази на Съединените щати отслабва. И предвещаваха, че неизбежно ще се стигне до конфликт, в който нито една от двете страни
няма да може да си разреши крачка обратно.
Изглежда, че този миг пристигна – с признатия от китайския парламент закон за националната сигурност в Хонконг. Предупреждението на Ван И за новата Студена война бе отправено на другия ден, откакто съветникът по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп - Робърт О'Брайън, съобщи, че китайският самостоятелен регион може да изгуби своя фаворизиран търговски статут, в случай че бъде признат противоречивият законопроект. "Не виждам по какъв начин Хонконг ще остане азиатски финансов център, в случай че Китайската комунистическа партия наложи своя закон за национална сигурност ", сподели О'Брайън. А американският държавен секретар Майк Помпео посочи, че нормативът ще е несвоевременен
траурен звън за системата "една страна, две системи ",
съгласно която Пекин трябваше да остави полуавтономния статут на Хонконг до 2047-а – 50 години след връщането му от Англия на Китай.
По-късно самият президент Доналд Тръмп разгласи, че ще предприеме дейности против Китай: "Това е нещо, за което ще чуете преди края на седмицата - мисля, че ще бъде доста мощно ".
Споменатият китайски закон ще е траурен звън и за наличието на Запада в Хонконг. Западните компании ще останат без прозападно насочения бизнес център на китайска територия и техните ползи към този момент няма да са добре предпазени от локалната пълномощия по английски пример. Конкретно американските бизнес ползи в Хонконг включват 1300 компании и 82,5 милиарда $ директни вложения.
Решението ще донесе забележителен финансов и стопански риск и за Китай. Хонконг е неговия
максимален източник на задграничен капитал.
Днес финансовите функционалности на Хонконг са станали още по-важни, защото китайските компании всеки миг могат да бъдат изхвърлени от американските финансови пазари и доста от тях към този момент са вторично листнати на хонконгската борса.
Фактът, че никоя от засегнатите страни няма да завоюва от смяната на статута на територията, демонстрира, че в действителност става дума за детайл от по-голяма колизия. Каквито и да са претекстовете на китайския президент Си Дзинпин, явно е, че е избрал Хонконг за бойното поле на конфликта. Това демонстрира фундаментална смяна на китайската политика по отношение на региона. Досега Китай оставяше на Хонконг функционалността на геополитическа буферна зона. Сега обаче наподобява, че Си Дзинпин към този момент няма интерес от такава зона – а по-скоро вижда това място като фронтова линия на новата студена война със Съединени американски щати.
Първата студена война бе извоювана от Съединените щати, само че дали със същите способи ще могат да победят и в новата?
За да надвият Съветския съюз, те сътвориха цяла система за надзор на износа и вкараха наказания, чието предопределение бе Москва да не се снабдява с напреднали технологии. Под шапката на Координационния комитет за надзор на износа, или КоКом, Съединените щати и съдружниците им дружно отслабиха софтуерните благоприятни условия на Съюз на съветските социалистически републики. Изглежда, че в този момент
американците се надяват да създадат същото.
На 15 май Доналд Тръмп стегна глобите против китайския телекомуникационен колос "Хуауей ", като ограничи достъпа му до полупроводници, създадени с потреблението на американски програмен продукт и технология. А те са от критическо значение за изработването на неговите смарт телефони и 5G мрежите му. Администрацията на Тръмп към този момент упражнява напън и върху огромните западни страни да прекратят работата си с "Хуауей ", като в това време натиска американските компании да се изтеглят от Поднебесната империя.
Явно, американският президент е избрал тактика на преустановяване на икономическото съдействие с Китай и ще направи всичко да причисли към напъните си колкото може повече страни.
Подобна тактика донесе триумф на Съединени американски щати през Студената война, само че обстановката в този момент е друга. За разлика от Съветския съюз, който беше военна супер мощ, стъпила върху обърната във вътрешността и изостанала стопанска система, Китай е съвременна и софтуерно развита страна. Китайската стопанска система, за разлика от руската, е надълбоко интегрирана със международната. В момента Китай може да се похвали с най-големия импорт и експорт в света.
Успехът при контрола върху износа за Съюз на съветските социалистически републики
се дължеше значително на западното единение. Да се направи същото с Китай през днешния ден е невъобразимо по-трудно. Повечето западни компании не престават да са мощно подвластни от вноса на китайска електроника и глобите против него ще костват прекомерно скъпо.
Китай разполага и с надалеч повече благоприятни условия да нанесе ответен удар в съпоставяне със Съветския съюз. Той е главният международен производител и експортьор на редки метали, употребявани в необятна гама от производства – от компютри и смарт телефони до електрически автомобили и слънчеви панели.
И най-сетне – дялът на Съединените щати в международната стопанска система е надалеч по-малък, в сравнение с преди 30 години, а с държанието си отблъскват най-близките си съдружници и ги карат да търсят нов баланс на силите.
На пръв взор думите на Ван И могат звучат като предизвестие, само че в действителност те са констатация. Така както думите на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946-а, неправилно одобрявани от мнозина за "обявяване " на Студената война, не са нищо друго, с изключение на констатация на приключен факт.
През последните години доста неща застанаха сред Вашингтон и Пекин – напрежението в Южнокитайско море, комерсиалната война, взаимните обвинявания за епидемията от Ковид-19. Всички те са колкото фактори, толкоз и признаци за това, че световната роля на Китай става все по-важна, а тази на Съединените щати отслабва. И предвещаваха, че неизбежно ще се стигне до конфликт, в който нито една от двете страни
няма да може да си разреши крачка обратно.
Изглежда, че този миг пристигна – с признатия от китайския парламент закон за националната сигурност в Хонконг. Предупреждението на Ван И за новата Студена война бе отправено на другия ден, откакто съветникът по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп - Робърт О'Брайън, съобщи, че китайският самостоятелен регион може да изгуби своя фаворизиран търговски статут, в случай че бъде признат противоречивият законопроект. "Не виждам по какъв начин Хонконг ще остане азиатски финансов център, в случай че Китайската комунистическа партия наложи своя закон за национална сигурност ", сподели О'Брайън. А американският държавен секретар Майк Помпео посочи, че нормативът ще е несвоевременен
траурен звън за системата "една страна, две системи ",
съгласно която Пекин трябваше да остави полуавтономния статут на Хонконг до 2047-а – 50 години след връщането му от Англия на Китай.
По-късно самият президент Доналд Тръмп разгласи, че ще предприеме дейности против Китай: "Това е нещо, за което ще чуете преди края на седмицата - мисля, че ще бъде доста мощно ".
Споменатият китайски закон ще е траурен звън и за наличието на Запада в Хонконг. Западните компании ще останат без прозападно насочения бизнес център на китайска територия и техните ползи към този момент няма да са добре предпазени от локалната пълномощия по английски пример. Конкретно американските бизнес ползи в Хонконг включват 1300 компании и 82,5 милиарда $ директни вложения.
Решението ще донесе забележителен финансов и стопански риск и за Китай. Хонконг е неговия
максимален източник на задграничен капитал.
Днес финансовите функционалности на Хонконг са станали още по-важни, защото китайските компании всеки миг могат да бъдат изхвърлени от американските финансови пазари и доста от тях към този момент са вторично листнати на хонконгската борса.
Фактът, че никоя от засегнатите страни няма да завоюва от смяната на статута на територията, демонстрира, че в действителност става дума за детайл от по-голяма колизия. Каквито и да са претекстовете на китайския президент Си Дзинпин, явно е, че е избрал Хонконг за бойното поле на конфликта. Това демонстрира фундаментална смяна на китайската политика по отношение на региона. Досега Китай оставяше на Хонконг функционалността на геополитическа буферна зона. Сега обаче наподобява, че Си Дзинпин към този момент няма интерес от такава зона – а по-скоро вижда това място като фронтова линия на новата студена война със Съединени американски щати.
Първата студена война бе извоювана от Съединените щати, само че дали със същите способи ще могат да победят и в новата?
За да надвият Съветския съюз, те сътвориха цяла система за надзор на износа и вкараха наказания, чието предопределение бе Москва да не се снабдява с напреднали технологии. Под шапката на Координационния комитет за надзор на износа, или КоКом, Съединените щати и съдружниците им дружно отслабиха софтуерните благоприятни условия на Съюз на съветските социалистически републики. Изглежда, че в този момент
американците се надяват да създадат същото.
На 15 май Доналд Тръмп стегна глобите против китайския телекомуникационен колос "Хуауей ", като ограничи достъпа му до полупроводници, създадени с потреблението на американски програмен продукт и технология. А те са от критическо значение за изработването на неговите смарт телефони и 5G мрежите му. Администрацията на Тръмп към този момент упражнява напън и върху огромните западни страни да прекратят работата си с "Хуауей ", като в това време натиска американските компании да се изтеглят от Поднебесната империя.
Явно, американският президент е избрал тактика на преустановяване на икономическото съдействие с Китай и ще направи всичко да причисли към напъните си колкото може повече страни.
Подобна тактика донесе триумф на Съединени американски щати през Студената война, само че обстановката в този момент е друга. За разлика от Съветския съюз, който беше военна супер мощ, стъпила върху обърната във вътрешността и изостанала стопанска система, Китай е съвременна и софтуерно развита страна. Китайската стопанска система, за разлика от руската, е надълбоко интегрирана със международната. В момента Китай може да се похвали с най-големия импорт и експорт в света.
Успехът при контрола върху износа за Съюз на съветските социалистически републики
се дължеше значително на западното единение. Да се направи същото с Китай през днешния ден е невъобразимо по-трудно. Повечето западни компании не престават да са мощно подвластни от вноса на китайска електроника и глобите против него ще костват прекомерно скъпо.
Китай разполага и с надалеч повече благоприятни условия да нанесе ответен удар в съпоставяне със Съветския съюз. Той е главният международен производител и експортьор на редки метали, употребявани в необятна гама от производства – от компютри и смарт телефони до електрически автомобили и слънчеви панели.
И най-сетне – дялът на Съединените щати в международната стопанска система е надалеч по-малък, в сравнение с преди 30 години, а с държанието си отблъскват най-близките си съдружници и ги карат да търсят нов баланс на силите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ