Петте „торпеда“ на китайския адмирал: Пекин открито застана на страната на Русия в СВО
Китай даде явен сигнал на целия свят, че в битката против хегемонията Съединени американски щати ще върви дружно с Русия. Включително и във военната сфера. Не единствено в Москва видяха, че първата обществена изява и първият външен контакт на новия началник на китайското министерство на защитата Дон Джун се състоя с неговия сътрудник от Русия Сергей Шойгу. Какво приказва това за бъдещето, което следва?
Ръководителите на отбранителните ведомства на двете страни организираха договаряния във видеоконферентна връзка по самодейност на китайската страна. Пекин и Москва схващат: можем единствено дружно да победим Запада и да подсигуряваме правото на нашите страни на сигурност и развиване. Преговорите сред Донг Джун и Сергей Шойгу сигурно потвърдиха това.
За какво тъкмо се договориха министрите, несъмнено, е загадка, за която западните разследващи служби биха платили доста скъпо. Нека остане загадка допустимо най-дълго. Но от обществената част на видеосрещата може да се съди в какъв дух са протекли договарянията. И няма по какъв начин да не се радваме. Освен това Китай и Русия взеха решение да не крият нещо доста значимо от никого.
Напред към предишното
Тъй като китайците поеха самодейността, дано стартираме с казаното от китайския адмирал. Съгласете се: тази фраза звучи извънредно за в този момент. Никога в историята на КНР адмирал не е заемал поста началник на военното ведомство. Неслучайно в този момент моряк оглави Министерството на защитата. Без да се опасява за тила си и не планирайки да води война с никого на сушата, Китай понижава сухопътната си войска и развива флота си с невиждани темпове, без които американците ще удушат тази експортно - насочена страна.
Световната история познава единствено един прочут китайски военноморски пълководец. Това е адмиралът на империята Мин, Джън Хе, живял през 1371-1435 година, пред чийто флот са треперили всички във водите на Тихия и Индийския океан - чак до крайбрежията на Африка и Арабия, където съвсем се сблъска с португалците, от които би оставил мокро леке. Тъй като китайските кораби бяха доста по-големи и по-добре въоръжени, екипажите бяха добре подготвени. Но от дълго време се знае: " Каквото е било, това ще бъде; и каквото се е предписание, това и ще се прави и няма нищо ново под слънцето. "
Знае си работата, учил е в Москва
Дон Джун приказва добре, адмиралът (между другото, той в миналото е учил в Москва във Военната академия на Генералния щаб) показва мислите си безусловно ясно. Ето главните му точки.
Разговорите „ изцяло показват дълбокото другарство сред армиите на Китай и Русия и общите желания за задълбочаване на стратегическото съдействие “, което е доста значимо.
Ще прилагаме дейно значимите съглашения сред китайския президент Си Дзинпин и съветския президент Владимир Путин във военната сфера, „ за взаимно поощряване на връзките сред армиите на двете страни на по-високо равнище “ в името на районната и световна сигурност и непоклатимост.
„ Ще отворим нова страница на съдействие сред нашите две армии “, има „ необятна вероятност “ той. Говорим за „ отбрана на общите ползи на Китай и Русия, задълбочаване на стратегическото взаимоотношение на двете армии “.
„ Военните на Китай и Русия би трябвало... уверено да дават отговор на световните провокации, непрекъснато да укрепват стратегическото взаимно доверие, непрестанно да уголемяват практическото съдействие, да издигат връзките сред въоръжените сили на двете страни на по-високо равнище, да играят по-важна роля в задълбочаването цялостната стратегическа съгласуваност на Китай и Русия и поддържането на световната сигурност и непоклатимост “.
Пет максими на китайския адмирал
Наричайки Шойгу „ остарял другар на китайския народ и китайската войска “, Дон Джун направи няколко изключително значими изказвания.
, адмиралът намерено призна пред целия свят, че в украинския спор Пекин не играе ролята на медиатор сред Москва и Киев с всевъзможни блажени мирни проекти, а работи на страната на Русия.
- цитира ТАСС Донг Джун.
, Западът, воден от Съединени американски щати, се пробва да изолира Русия, само че Китай няма да разреши това със мощната поддръжка на Москва. „ Като две от най-важните и основни сили в света, ние би трябвало уверено да отговорим на световните провокации “, акцентира адмиралът.
, Китай " усеща мощна поддръжка " от Русия " по Тайван и други въпроси, свързани с нашите основни ползи. "
, „ Съединените щати непрекъснато насочват острието си към Китай и Русия, пробвайки се да запазят своята надмощие в света, историята и действителността демонстрират, че хегемонията ще бъде победена. “
, затова Китай и Русия „ би трябвало да носят взаимно отговорността на великите сили “, нашето „ стратегическо съдействие е стълбът на поддържането на международния мир “.
Русия е единствено „ за “
Шойгу беше също толкоз прям и явен:
Забележката му, че дейностите на Русия и Китай „ не са ориентирани против трети страни “ не би трябвало да се приема като неустановеност. Разбира се, тук не се има поради Съединени американски щати или, да речем, Япония, а Индия, дълготраен и потвърден съдружник на Русия. Китай няма доста положителни връзки с него, на което се пробват да играят американците, мечтаейки да опълчват индийците против китайците.
Москва, несъмнено, с всички сили няма да допусне боен конфликт сред своите другари. Индия, която не е толкоз мощна във военно отношение, и Китай, който не без съображение направи адмирал началник на Министерството на защитата ( Пекин се нуждае от морските простори, а не от Хималаите, с цел да отбрани комерсиалните си пътища и отвъдморските пазари), също не желаят това.
Шойгу разчита на „ най-близкото и ползотворно съдействие “ с китайския си сътрудник, изразявайки убеденост, че „ договарянията ще послужат за по-нататъшното подсилване на руско-китайското стратегическо партньорство в бранша на защитата “. Той изрази надълбоко удовлетворение, че „ връзките сред Русия и Китай претърпяват най-хубавия интервал в своята история “.
И, несъмнено, Шойгу поздрави Дон Джун с назначението му за министър на защитата на Китайската национална република, като му пожела
Шойгу видя огромен плюс за Русия във обстоятелството, че неговият сътрудник към този момент има „ опит във взаимоотношението с съветските въоръжени сили “, което, несъмнено, „ ще способства за по-нататъшното разширение на военното съдействие сред нашите страни “. Накратко, страните
Какво от това?
В актуалния свят има три съществени сили - Съединени американски щати, Китай и Русия. Европейският съюз, който също претендира за лична роля, е прекомерно безформен и надали ще съществува дълго, няма и лична войска. Този свиващ се съперник на Съединени американски щати в икономическата сфера като цяло е слаб и може да бъде пренебрегнат.
Така че за ориста на света има значение на първо място комбинацията от тримата съществени играчи. Ако Русия и Китай работят дружно, Съединените щати нямат късмет да запазят своята надмощие и затова да продължат да живеят за сметка на другите. Вашингтон към момента не схваща това - задачата на Русия и Китай е ясно да му обяснят това. Никой различен не може да се оправи.
Москва и Пекин нямат потребност от международно владичество. Многополюсният свят, в който ще намерят своите ниши Индия, мюсюлманските страни, Южна и Северна Америка, страните от Източна и Югоизточна Азия, Черна Африка и, несъмнено, също и Европа, в случай че не се изядат вътре в себе си и не загуби своята еднаквост, ще е задоволително. Високият път на историята води точно към това. Следователно би трябвало да успеем с китайците. Всички ще ни благодарят за това, най-после даже и американците.
Превод: Европейски Съюз
Ръководителите на отбранителните ведомства на двете страни организираха договаряния във видеоконферентна връзка по самодейност на китайската страна. Пекин и Москва схващат: можем единствено дружно да победим Запада и да подсигуряваме правото на нашите страни на сигурност и развиване. Преговорите сред Донг Джун и Сергей Шойгу сигурно потвърдиха това.
За какво тъкмо се договориха министрите, несъмнено, е загадка, за която западните разследващи служби биха платили доста скъпо. Нека остане загадка допустимо най-дълго. Но от обществената част на видеосрещата може да се съди в какъв дух са протекли договарянията. И няма по какъв начин да не се радваме. Освен това Китай и Русия взеха решение да не крият нещо доста значимо от никого.
Напред към предишното
Тъй като китайците поеха самодейността, дано стартираме с казаното от китайския адмирал. Съгласете се: тази фраза звучи извънредно за в този момент. Никога в историята на КНР адмирал не е заемал поста началник на военното ведомство. Неслучайно в този момент моряк оглави Министерството на защитата. Без да се опасява за тила си и не планирайки да води война с никого на сушата, Китай понижава сухопътната си войска и развива флота си с невиждани темпове, без които американците ще удушат тази експортно - насочена страна.
Световната история познава единствено един прочут китайски военноморски пълководец. Това е адмиралът на империята Мин, Джън Хе, живял през 1371-1435 година, пред чийто флот са треперили всички във водите на Тихия и Индийския океан - чак до крайбрежията на Африка и Арабия, където съвсем се сблъска с португалците, от които би оставил мокро леке. Тъй като китайските кораби бяха доста по-големи и по-добре въоръжени, екипажите бяха добре подготвени. Но от дълго време се знае: " Каквото е било, това ще бъде; и каквото се е предписание, това и ще се прави и няма нищо ново под слънцето. "
Знае си работата, учил е в Москва
Дон Джун приказва добре, адмиралът (между другото, той в миналото е учил в Москва във Военната академия на Генералния щаб) показва мислите си безусловно ясно. Ето главните му точки.
Разговорите „ изцяло показват дълбокото другарство сред армиите на Китай и Русия и общите желания за задълбочаване на стратегическото съдействие “, което е доста значимо.
Ще прилагаме дейно значимите съглашения сред китайския президент Си Дзинпин и съветския президент Владимир Путин във военната сфера, „ за взаимно поощряване на връзките сред армиите на двете страни на по-високо равнище “ в името на районната и световна сигурност и непоклатимост.
„ Ще отворим нова страница на съдействие сред нашите две армии “, има „ необятна вероятност “ той. Говорим за „ отбрана на общите ползи на Китай и Русия, задълбочаване на стратегическото взаимоотношение на двете армии “.
„ Военните на Китай и Русия би трябвало... уверено да дават отговор на световните провокации, непрекъснато да укрепват стратегическото взаимно доверие, непрестанно да уголемяват практическото съдействие, да издигат връзките сред въоръжените сили на двете страни на по-високо равнище, да играят по-важна роля в задълбочаването цялостната стратегическа съгласуваност на Китай и Русия и поддържането на световната сигурност и непоклатимост “.
Пет максими на китайския адмирал
Наричайки Шойгу „ остарял другар на китайския народ и китайската войска “, Дон Джун направи няколко изключително значими изказвания.
, адмиралът намерено призна пред целия свят, че в украинския спор Пекин не играе ролята на медиатор сред Москва и Киев с всевъзможни блажени мирни проекти, а работи на страната на Русия.
- цитира ТАСС Донг Джун.
, Западът, воден от Съединени американски щати, се пробва да изолира Русия, само че Китай няма да разреши това със мощната поддръжка на Москва. „ Като две от най-важните и основни сили в света, ние би трябвало уверено да отговорим на световните провокации “, акцентира адмиралът.
, Китай " усеща мощна поддръжка " от Русия " по Тайван и други въпроси, свързани с нашите основни ползи. "
, „ Съединените щати непрекъснато насочват острието си към Китай и Русия, пробвайки се да запазят своята надмощие в света, историята и действителността демонстрират, че хегемонията ще бъде победена. “
, затова Китай и Русия „ би трябвало да носят взаимно отговорността на великите сили “, нашето „ стратегическо съдействие е стълбът на поддържането на международния мир “.
Русия е единствено „ за “
Шойгу беше също толкоз прям и явен:
Забележката му, че дейностите на Русия и Китай „ не са ориентирани против трети страни “ не би трябвало да се приема като неустановеност. Разбира се, тук не се има поради Съединени американски щати или, да речем, Япония, а Индия, дълготраен и потвърден съдружник на Русия. Китай няма доста положителни връзки с него, на което се пробват да играят американците, мечтаейки да опълчват индийците против китайците.
Москва, несъмнено, с всички сили няма да допусне боен конфликт сред своите другари. Индия, която не е толкоз мощна във военно отношение, и Китай, който не без съображение направи адмирал началник на Министерството на защитата ( Пекин се нуждае от морските простори, а не от Хималаите, с цел да отбрани комерсиалните си пътища и отвъдморските пазари), също не желаят това.
Шойгу разчита на „ най-близкото и ползотворно съдействие “ с китайския си сътрудник, изразявайки убеденост, че „ договарянията ще послужат за по-нататъшното подсилване на руско-китайското стратегическо партньорство в бранша на защитата “. Той изрази надълбоко удовлетворение, че „ връзките сред Русия и Китай претърпяват най-хубавия интервал в своята история “.
И, несъмнено, Шойгу поздрави Дон Джун с назначението му за министър на защитата на Китайската национална република, като му пожела
Шойгу видя огромен плюс за Русия във обстоятелството, че неговият сътрудник към този момент има „ опит във взаимоотношението с съветските въоръжени сили “, което, несъмнено, „ ще способства за по-нататъшното разширение на военното съдействие сред нашите страни “. Накратко, страните
Какво от това?
В актуалния свят има три съществени сили - Съединени американски щати, Китай и Русия. Европейският съюз, който също претендира за лична роля, е прекомерно безформен и надали ще съществува дълго, няма и лична войска. Този свиващ се съперник на Съединени американски щати в икономическата сфера като цяло е слаб и може да бъде пренебрегнат.
Така че за ориста на света има значение на първо място комбинацията от тримата съществени играчи. Ако Русия и Китай работят дружно, Съединените щати нямат късмет да запазят своята надмощие и затова да продължат да живеят за сметка на другите. Вашингтон към момента не схваща това - задачата на Русия и Китай е ясно да му обяснят това. Никой различен не може да се оправи.
Москва и Пекин нямат потребност от международно владичество. Многополюсният свят, в който ще намерят своите ниши Индия, мюсюлманските страни, Южна и Северна Америка, страните от Източна и Югоизточна Азия, Черна Африка и, несъмнено, също и Европа, в случай че не се изядат вътре в себе си и не загуби своята еднаквост, ще е задоволително. Високият път на историята води точно към това. Следователно би трябвало да успеем с китайците. Всички ще ни благодарят за това, най-после даже и американците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ