Радостта е най-хубава, когато е изстрадана - КИРИЛ ВАРИЙСКИ
Кирил Варийски /1954-1996/ беше едно от най-блестящите артистични дарования, чиято звезда проблесна като метеор при започване на 70-те години на ХХ век и угасна по този начин блестящо и ненадейно в края на века.
Той е удостоверение на максимата, че същинският органически гений съвсем постоянно има не едно, а няколко разнообразни превъплъщения. Освен с актьорската си активност, Кирил Варийски е прочут и със стиховете си.
Радостта е най-хубава, когато е изстрадана. Страданието е плод на познанието. Сигурен съм, че всичко ценностно и хубаво става единствено посредством изстрадване.
Не обичам наивността, а доволството и самодоволството ме тормозят.
Понякога хората слагат пред себе си някаква „ свръхцел “ и я гонят цялостен живот, а най-после се оказва, че огромното благополучие се състои в дребните нещица и наслади, които те даже не са усетили, че изпитват, устремени напред.
Ужасяващо е и когато се влагат всички старания за достигането на тази парченца щастливи мигове – тогава не може да има триумф в битката за огромното.
Много имам вяра в красивото и се надявам, че все някой ден то ще се допре до нас, само че зная, че най-важното е да се опитваме сами да го реализираме, да го създадем. Но животът е толкоз кратък… а може би това му е хубавото.
Жаждата ми да се влюбвам: в роля, в човек, в артиста до мен, в детето ми, в предмет или изкуството… Не зная дали ме разбирате? В нашето забързано ежедневие забравихме да жадуваме. Хубавото е, когато нещо звънне сред двама, които не сме безразлични, когато не ни е „ все едно “. Тогава усещаш, че живееш!
Щом един човек в днешния свят е мислещ, неговата характерност не може да се загуби. Знанието е едно, познанието е друго, само че точно то поражда възприятието, което е присъщо само на индивида. И в общуването си с другите той става по-човечен.
Талантът /ако е такъв/ не може да почине – той е мощ, той е всичко. Според мен гений и темперамент са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват надарени безхарактерни хора. Струва ми се, че на Караян принадлежи мисълта, че геният – това е способността да се изявиш!
Точно характерът ти оказва помощ да избягаш от традиционалността в смисъла на неприятното факсимиле, от псевдооригиналността, от непотребните странности, с една дума – от неприятната превзетост. За да се избяга от тези дефекти, нужни са мощ, убеденост в себе си.
Роля. Живот.
Не ме обичаш.
Чудя се за какво?
Нормално
Скандално пребивавам,
скандално обичам.
Скандално немея.
Скандално се вричам.
Скандално пия.
Скандално ненавиждам.
Не се и удрям.
Какво да пазя…?
Скандално ме гледат
и все е скандално…
А всичко обвързвано с тебе
е извънредно обикновено.
НЯКОЙ
Като „ пияна вишна “
ме разнасят от уста в уста.
И защо пиша?
Е… ми… пиша. Пиша ей по този начин.
Пиша, с цел да не греша
в някакъв различен живот.
Пиша, с цел да не сбъркам
във разграден парцел.
Пиша сякаш да ме има.
Пиша ей по този начин.
Пиша в тази човешка зима.
Зримо, пред всички. Затова.
Пиша, с цел да не неистина.
Пиша, с цел да не ме сърби.
Пиша, с цел да ме обичат.
Затова пиша. Затова боли.
Пиша ужасни нелепости.
Пиша безчет фантазии.
Мисли несмислени връщат се.
Пиша. Има те. Ти.
из „ Уморих се “ Кирил Варийски, Спомени, стихове, изявленията