Кирил Тюлев е експерт по професионално образование. Завършил е химия.

...
Кирил Тюлев е експерт по професионално образование. Завършил е химия.
Коментари Харесай

Проекти за професионално образование наливат вода в пясъка

Кирил Тюлев е специалист по професионално обучение. Завършил е химия. От 1993 година е шеф на Център за професионално образование в Търговско-промишлената камара. От август 2015 година работи с  „ БГ Алтернатива ” ООД.

Г-н Тюлев, съвещанията за разискване на план-приема в гимназиите постоянно минават безрезервно, вие сте измежду дребното специалисти по професионално обучение, които взимат отношение. С какво не сте склонен?

- Много е елементарно да изискваш от просветителната система, без да си дал нищо на нея. Все се оплакваме, че регулацията пречи, че законите са неправилни. След толкоз години опит в областта на професионалното обучение аз доста се нервирам от фразата „ Бизнесът ни поддържа ”. Какво значи това? Бизнесът е сътрудник и за това има разпоредба, в която са написани правила и задължения. Несериозно е  „ Техно Акташ ” да даде съгласувателно писмо за паралелка с 29 възпитаници в Куклен, а да вземе 1-2 деца, освен това за нискоквалифициран труд, за който даже не е нужно да се учи 4 година  

Тук ролята би трябвало да не е на обособени компании, а на национално показаните работодателски организации и синдикати, които се записаха предходната година и показаха голяма членска маса. Има подобен работещ модел на гимназията по дървообработване и браншовата  организация на дървопреработвателите и производителите на мебели. Бизнесът извървя дълъг път и към този момент разбра, че би трябвало да си основава фрагменти. Но аз съм срещу предприемачът да дава информация на учебното заведение. Той би трябвало да я дава на браншовата организация, в която членува. А какво става в този момент - съдът дал подкрепящо писмо за паралелка в Търговската гимназия. Приемаме 29 деца. Търговска камара също поддържа тази нова паралелка за правосъдни чиновници, уповавам се да има експертна оценка за това. В същото време 98 на 100 от завършващите НТГ отиват в университет. Колко чиновници в правосъдната администрация ще ни останат в последна сметка?

Нужно е в тези процеси да има по-широк взор от позиция на цели сектори, не на обособени евентуални бъдещи работодатели. Сега огромните браншови организации с по 1000 компании ги няма.

- Адекватен ли е съгласно вас план-приемът в Пловдивска област?

- Добър е, само че дотук. Като пастори обикалят по компаниите и всеки, с цел да се отърве, дава мнение. Но никой не поема същински ангажимент. Изцяло сега план-приемът е лежащ върху Регионалното ръководство по обучение и на оскъдната информация от обществените сътрудници.

През 2013 година с партньорството на бизнеса и КТ " Подкрепа " Пловдив подложих на гласоподаване новата паралелка за електронна търговия в Асеновград, която желаеха да отрежат. Наложихме се с 3 гласа. Тази година децата приключват. Някои ще следват, другите още юни ще подпишат трудови контракти. Тази година я направихме с 15 деца. Трябва системата да се контролира. Имаме и модела на КЦМ - когато се потегли към новото произвеждане, се направи паралелка, която да приготвя нужните фрагменти в  ПГ „ Цар Иван Асен ” в Асеновград.

- Как може планирането да е по-ефективно?

- Ще дам образец с асансьорните техници. В асоциацията на територията на региона  има 48 лицензирани компании. Ако всяка през днешния ден отдели по 2 лева, стават стотина лв.. 22 дни по 100 лева прави над 2000. В Професионалната гимназия по битова техника 15 деца учат асансьорна техника. Повечето са от селата - пътуват или са на квартира, трябват им и джобни. Ако тези 2000 лева ги разделим на тези деца съгласно триумфа, ще получават от 130 до 180 лева месечна стипендия.

Оказва се, че приключилите през годините не се осъществят в тази сфера. Има застаряване в сервизите, изискванията  се завишават и някои от тях могат да изгубят лиценза. Те имат интерес да си отгледат фрагменти, могат да ги взимат на процедура и след това да останат на работа. Когато работиш, като се изключи че се учиш, виждаш, че можеш да се изхранваш с специалността. Има още доста модели, които могат да излязат от работодателските организации.

- А за какво не става?

- Защото търсят високобюджетни нискоефективни планове. Например Център за кариерно насочване. Сложат табела, пишат във вестника. Нулев резултат.

Сега страната стартира да търси децата, които не вървят на учебно заведение. Но може ли  дете от село или от малцинствата 12 година да го държиш в клас? То не желае да върви. За тях би трябвало различен модел - след 5. клас да изкарат още 2 година и да получат първа степен на професионална подготовка още в края на главното обучение. И до момента в който навършат  години, да чиракуват и да учат занаята.

- И в този момент има такива професионални паралелки в  „ Столипиново ”.

- В ОУ „ Пенчо Славейков ” са 3 специалности - шивачи, дърводелци и металообработване. Децата приключват главно обучение и част от тях отиват да доучат в СУ „ Найден Геров ”, където специалностите са две - за шивачи и дърводелци. В това има капацитет. Иначе влачиш едно дете 12 година и го изпускаш. Колкото по-рано му дадеш поминък, толкоз по-добре.

Без една стотинка да получавам, аз вървя в изпитните комисии на държавните зрелостни изпити по член 35 от Закона за професионалното обучение. И се запитвам за какво едни такива хубави деца от ОУ „ Пенчо Славейков ” и СУ „ Найден Геров ”, като излязат на улицата, стават нездравословни за себе си. Не знам какъв брой хора си дават сметка за напъните, които поставят шефовете и учителите в тези учебни заведения. Преглеждайки писмените работи, съм очарован от краснописа и професионалните умения на учениците. Защо тези деца не се осъществят?

Защото на открито стартира да господства средата.

- Затова си мисля за какво такива деца не ги изведем на общежитие. Така ще се откъснат от средата, ще са потребни за себе си и за близките.

Това не изисква ли база?  

- Има свободни учебни заведения, да вземем за пример оздравителното  училище в Хисаря с образователен корпус и общежитие. Иска се малко да се стегнат постройките.

В Пловдив Професионалната гимназия по машиностроене е за 1900 възпитаници, в този момент са към 300. Три етажа, свободна и непокътната индустриална база.

Трудните деца, първо, не желаят да идват на учебно заведение. Второ, родителите не могат да ги устоят. Като ги настаним в общежитието - заран на учебно заведение, следобяд - на работа, те ще си проработят издръжката. И ще са отделени от нездравословната среда. Можем да ги подготвим по дефицитни специалности. Всички търсят заварчици. Защо не я развиваме тази специалност?  

- Защото никой не желае да я учи, отиват на по-лесното.  

- Защото не сме ги изкушили.  Ако създадем Професионалната гимназия по машиностроене  привлекателно място, децата от селата ще дойдат, тъй като ще са нахранени, устроени и ще учат.

- Както небогати фамилии пращат децата си в семинарията поради обществената поддръжка?

- В ПГМ всички учители са експерти по металообработване или пътно-подемна и транспортна  техника.  Една година можем да влагаме в подготовка на заварчици, след 2 г.  - нулев банкет по тази компетентност, само че разкриваме паралелка за кранисти, багеристи или мотокаристи. Учителите са същите. Много бърза промяна на специалности в годините ще даде резултат. Нека имат слети паралелки - 6 деца желаят да учат за кранисти, 7 за заварчици, другите - друго.

- И в този момент има 2 в 1.

- Нека се разслои още, тъй като има образователни заведения, в които по първо предпочитание се записват 7 деца. Казват им: „ В тази компетентност не може, запиши другата ”. Не бива.  

Работодателските организации би трябвало по-широко да отварят вратите за стажове и практики. Защото професионалните гимназии изостават със своето съоръжение и  децата мъчно могат да се обучат. Работодателските организации би трябвало да обучат и наставници във компаниите. Закъсваме и с преподаватели по някои специалности, тъй като ги няма полувисшите образователни заведения, които подготвяха такива. Има учебни заведения, където по специалността няма задоволително експерти преподаватели. Добрите треньори са в бизнеса. Не може той да желае да взе участие в изпитните комисии на държавните изпити единствено с цел да си харесва деца.

Някои споделят, че не можело след учебно заведение учениците да работят, трябвало да си учат уроците. Че нашите деца в чужбина какво вършат? Когато той отиде във компанията и стартира да работи, вижда, че има пропуски в знанията. Затова заляга повече и в учебно заведение. Преподавателите от своя страна би трябвало да подсигуряват, че всеки приключил ще може да проработи заплатата с това, за което е учил. Иначе наливаме вода в пясъка.  

- В последните 2 година се успокояваме с превеса на професионални паралелки над профилираните. Но не се ли обърна съотношението единствено видимо, тъй като към този момент няма банкет след 8-и по новия закон?

- Реално няма превес. Освен това в професионални паралелки в СУ-тата няма такова равнище на подготовка като в професионалните гимназии. Може ли да сравним образователната кухня на гимназията по туризъм с едно СУ, което има два тигана и една печка?! А децата получават идентични дипломи. СУ-тата би трябвало да останат за тези, които считат да следват, другите да отиват в професионалните учебни заведения. Успешно специалност дава СУ „ Братя Миладинови ”, което работи с Грандхотел Пловдив. Децата отиват в  международна верига. С дипломата могат да работят на всички места по света в нея, тъй като стандартът е този. И работодателите, и образованието би трябвало да са по-взискателни към материалната база и равнището на преподавателите в професионалните паралелки.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР