Специалист по антична история от Кресна с необикновен разказ за изчезналата древна държава Пеония в долината на Струма
Кирил Петров Василев е експерт по антична история. Роден е в Кресна. От години се занимава с античния свят на Балканите и най-много с изчезналата Пеония, формирана от племенни групи и близки по жанр племенни съюзи. Според него пеонският народ е бил с висока материална и духовна просвета. Успял е посредством открити и обследвани от него монети, сечени в Пеония в разнообразни времена, да хронологизира огромна част от пеонските владетели, държавното устройство и метод на живот.
Резултатът на изследванията му е профилирано печатно издание „ Величието на Пеония “, което е един значителен принос в просветлението на античното минало по нашите земи.
– Г-н Петров, по какъв начин и за какво се насочихте към античното минало по нашите земи, и най-много към изчезналите пеони и тяхното племенно-държавно устройство?
– Територията на България, и най-много югозападната й част, включваща и Пиринския край, към момента не са пълноценно проучени. Съвременната археологическа просвета към момента е в дълг към доста изчезнали племена и племенни групи, и най-много към тези от Пеония, и воден от този факт, се насочих към тях.
– Чувствате ли се като първооткривател в тази част от античното историческо минало?
– О, не! Аз единствено се пробвам да прибавям към известни към този момент открития. За пеоните са писали видните наши учени Велизар Белков, Георги Михайлов, Борис Геров, Янко Тодоров /наричан и Бащата на българската археология/. Аз върша опити да поразширя техните знания посредством свои изследвания, като съм употребил като извори най-много сечените по времето на Пеония монети и някои други епиграфски монументи. Като извори съм употребил и известия на учени от Англия, Германия и други страни, имал съм опция да надникна в музейни експозиции и в други страни. Така съумях да класифицирам в известна степен устройството на Пеония и развиването й и стигнах до убеждението, че пеонците са били народ със собствен принос в международното развиване на цивилизацията.
– И съгласно Вас какво е Пеония?
– Ако разтворите „ Кратка българска енциклопедия “ /том 4, 1967 г./, ще откриете този родов съюз в няколко реда. Там написа: „ Пеония /Paeonia на латински, Paloria на старогръцки/ е антична област и страна в Средна Македония /Древна Македония/. Обитавана е от пеони – племе, образувано от илирийски и тракийски детайли, споменавани още в „ Илиада “ от Омир. През V-III век пр.н.е. води войни с перси, траки, гърци, македонци, келти. След 276 година пр.н.е. влиза в състава на македонската страна и дружно с нея попада под властта на Рим.
– Пеоните не се ли свързват с медите, или по-точно с тази част от тях, която се е наричала „ стримонци “ и е населявала, както се приема, териториите край р. Стримон, както е античното име на Струма?
– Според Херодот по поречието на Стримон са живели и витини. Те се наричали по този начин, откакто се преселили в Мала Азия, а по-рано /по Херодот/ се наричали, както сами казвали, „ стримонци “, тъй като живеели край р. Стримон. Академик Георги Михайлов добавя, че евентуално са били прогонени от пеоните, които по времето на Херодот са живеели по тези места.
– Пеоните не се ли сродяват с други антични племена?
– О, да! Най-близко до тях са дероните и може да се одобри, че са били с едно държавно и публично устройство.
– Известно ли е в какви географски граници, въпреки и условни, са се простирали?
– Може да се одобри, че са населявали настоящи елементи от Югозападна България, Македония и Гърция. В региона на Долна Струма са се наричали и сиропеони, име, което идва от античния град Сир /Сер/, настоящия Серес. Някои учени застъпват мнението, че пеоните са от гръцки генезис, само че това не би трябвало да се приема насериозно.
– Кога съгласно Вас са изчезнали пеоните като народ и страна?
– Това е мъчно за определяне. Да приемем, че тази племенна група е била на първо време в Мала Азия и след това се е открила на Балканите. Езикът й е обвързван с този на античните пеласги на Балканите, а може да се одобри и като примес с този на античните македонци. Като колонисти от Мала Азия /възможно е и от земите на антична Лидия/ са приели да се назовават и меони. Като удостоверение на тази версия може да се одобри, че цар Гигес /690-687 година пр.н.е./ е създател на династията на мерменадите в антича Меония /Пеония/. Преселилите се на Балканите меони /пеони/ са се интегрирали със сродни племенни групи като пеопли, лаели, дерони, граи, синти. Обитавали са своя държава-полис или държави-полиси, които били добре укрепени. Това се удостоверява и от откритите остатъци при античния град Хераклея Синтика при м. Рупите в подножието на вулканичното образувание Кожух, което значи град на античния воин Херакъл на племето синти. Известни полиси на пеоните са били Бригиз, намиращ се близо до устието на р. Струма, Сер /Сирис/, Едеса /Еге/, Паленон, Бероя, Син на Солунския залив.
– Как се развива историческата орис на Пеония?
– Следи от пеонска цивилизация се търсят във времето още от 2000-1800 година пр.н.е. През 515-514 година пр.н.е. част от Пеония е подчинена на Персия, покорена от военачалника на цар Дарий – Ахемедински – Мегабор. По-късно стават цел и на експанзията на Македония и стават подвластни от нея по време на ръководството на царете Александър – Македон, Пердика II и Архелай. При Филип II Македонски е включена в страната Македония, като македонският цар е заставен да води 11 борби с пеони, илири и линкести. При Александър III Македонски /Велики/ те са под властта му, а след гибелта му съумяват да отхвърлят македонското владичество. Като доказателство за независимостта им е, че са имали лично монетосечене с облици на свои царе върху тях. Интересното е, че пеоните са секли основно сребърни монети, и то в личен теглови стандарт, което свидетелства за тяхната икономическа мощност и висока цивилизованост. Македония възвръща господството си над Пеония през 286 година пр.н.е. при цар Лизимах. След гибелта на този македонски цар в борбата при Куропетион пеонският цар Леон си възстановява престола на Пеония и по този начин Пеония е независима до възкачването на македонския трон на цар Филип V Македонски, при пеоните цар е Дропион. Последни сведения за Пеония се откриват при нейния цар Дидас, който също е съдружник на Македония.
– По времето на Рим Пеония иззчезва ли изцяло?
– Рим превзема Пеония и Македония, а и всички земи на Балканите след 168 година пр.н.е. През 148 година пр.н.е. избухва въстание на македоните и пеоните, а и илирите, което е потушено от Рим, и целият този регион се трансформира в провинция Македония.
– Какви задания си поставихте с изданието на книгата „ Величието на Пеония “?
– В днешните, а и в някои от предходните територии на България, предците ни са оставили едно към този момент поприкрито от сянката на забравата завещание, което ценителите на античността са с дълг да го открият и осветлят, а и опазят, и надлежно да го предадат на идните генерации. С книгата си потърсих благоприятни условия, въпреки и непретенциозно, да допринеса за по-нататъшното откриване на една позатъмнена страница от международната история – тази на пеоните. Опирал съм се основно на монетен материален материал, какъвто персонално ми е показван от нумизмати, съхранен в частни и държавни сбирки в страната, а и в чужбина. Част от изследванията си съм разгласил посредством публикации и есета в графа „ Пазители на изгубено завещание “, посредством които представям основни моменти от историята на монетосеченето на антична Пеония.
– Вие персонално какви граници поставяте на територията, населявана от пеоните, на Балканите?
– Те могат да се одобряват към този момент най-малко като условни и приблизителни. За мен пеоните са имали страна с основен полис с прилежаща територия, като е имало и други полиси. За доказателства на ареала на пеоните се допирам на местата на разкриване на единични монети и групови находки. Обследвал съм и някои надписи от епиграфски монументи /мраморни стели/.
– Има ли подобен материален материал и от Пиринския край?
– О, да! Монети и други материали удостоверяват, че пеоните са обитавали долината на Стримон, планините Месапион /Малешевска/, Керкина /Огражден/. В поддръжка на това ми изказване свидетелства открит край село Кръстилци, община Сандански, в една дребна могила гроб на пеонски воин-жрец /информацията я имам от Лондон/. Монетни находки са откривани на много места, както и в територията в посока Берово-Пехчево /сега в Македония/. Виждал съм монети, открити и в регионите на Кресненския пролом и Рупелската клисура. Единични монети са намирани сред селата Стара Кресна и Ощава, в региона на Горна Градешница, още в землищата на селата Илинденци и Плоски. Монетите, откривани в групови и еднолични залежи, са сребърни, отлични в направа и облик, което ги прави и самобитни мостри на изкуството и посредством тях може да се хронологизират по облиците съответните царе и времена на сечене. Най-много монети са откривани по времето на цар Ликей, чието име се загатва и в надпис, както и при царуването на Теутомадо и на Дропион, на който е открита и златна посмъртна маска. За него оповестява и френският откривател Жорж Поуй, сочейки бича глава от бронз и надпис, която е била дарена на Делфийския пророк.
– Какво най-много се открива по монетите на Пеония?
– Това, че пеоните са били богати, разполагали са с доста рудници и са имали опция да ги секат, което подсказа и това, че са имали държавно устройство. Секли са в своя теглова общоприета система, като монетите са дебели и с солидни ядра, освен това с високо качество. Сред откриваните монети доминират драхми, тетрадрахми, октодрахми, тетраболи, декадрахми, диоболи, додекадрахми. Пеонските монети били конвертируеми и желани в комерсиалния продан, като са употребявани и от други племена. На лицевата им страна нормално са представяни владетелите, които са ги секли, а на противоположната пък има всевъзможни подиуми, квадрати, бикове и други животни, щитове и други оръжия.
– По какво съдите, че въпреки всичко Пеония е била с държавно устройство?
– По-точно да приемем Пеония като държава-полис от сходството на Атина и Спарта в Древна Гърция, само че с притежание на огромна принадлежаща й територия. От доста извори се узнава, че е имала лична администрация, с разнообразни управленчески длъжности, лични царе, военачалници, армия. Потвърждава го и фактът, че е имала лични монетарници, както и съществуването на държавни и частни сребърни и други мини, дипломатически и търговски връзки. Любопитно е /по известие на Херодот/, че пеонците имали и доста злато и със злато обковавали рогове на диви бикове, които употребявали като съдове, събиращи до 10-12 литра вино. Със злато били правени чаши /ритони/, за каквито оповестява и Омир в „ Илиада “, каквито се и подарявали на знатни военачалници.
– Откриват ли се имена на царе посредством монетите “?
– Много. От моите обследвания към този момент съм съставил известна последователност. Царете на Пеония са доста. Първите пеонски царе се загатват и от Омир. Пеоните били и съдружници на Троя в Троянската война против ахейците. Известен лидер на пеонските воини бил Пирехме, който бил погубен от Патрокъл, а наследилият го Астеропей пък бил погубен от Ахил.
– Ще споменете ли някои имена на пеонски царе?
– Много са. По моята последователност са към 40. Това е за историческо време от 2200-1800 година пр.н.е. до 179-168 година пр.н.е., когато Пеония попада под властта на Рим. На първо място е Пеон, учредител на Пеония, който се приема, че е наследник на Посейдон и Хеле. След него с неустановено време на царуване са Алмопосос, Минуос, Атомант, Алхоменес, Ендемион. От 980 до 480 година пр.н.е. са царували Орестос, Рисеиос, Траурос, Фанадемос, Евелгетас, Екгонас, Докиданос, Докимос. До рухването под властта на антична Македония се редят Гетос, Моузес, Деметриос, Арадий, Полес, Питак, Дерда, Бастареос, Теутомадо, Агид, Граб, Ликей, Лангрос. До рухването пък под властта на Рим са били Никарарх, Креит, Главкиас, Аристон „, Патрий, Авделеон, Аристон „ “, Леон, Дропион, Лонгорос, Дидас, който е финален и е съдружник на цар Персей Македонски.
Източник: struma.bg
Резултатът на изследванията му е профилирано печатно издание „ Величието на Пеония “, което е един значителен принос в просветлението на античното минало по нашите земи.
– Г-н Петров, по какъв начин и за какво се насочихте към античното минало по нашите земи, и най-много към изчезналите пеони и тяхното племенно-държавно устройство?
– Територията на България, и най-много югозападната й част, включваща и Пиринския край, към момента не са пълноценно проучени. Съвременната археологическа просвета към момента е в дълг към доста изчезнали племена и племенни групи, и най-много към тези от Пеония, и воден от този факт, се насочих към тях.
– Чувствате ли се като първооткривател в тази част от античното историческо минало?
– О, не! Аз единствено се пробвам да прибавям към известни към този момент открития. За пеоните са писали видните наши учени Велизар Белков, Георги Михайлов, Борис Геров, Янко Тодоров /наричан и Бащата на българската археология/. Аз върша опити да поразширя техните знания посредством свои изследвания, като съм употребил като извори най-много сечените по времето на Пеония монети и някои други епиграфски монументи. Като извори съм употребил и известия на учени от Англия, Германия и други страни, имал съм опция да надникна в музейни експозиции и в други страни. Така съумях да класифицирам в известна степен устройството на Пеония и развиването й и стигнах до убеждението, че пеонците са били народ със собствен принос в международното развиване на цивилизацията.
– И съгласно Вас какво е Пеония?
– Ако разтворите „ Кратка българска енциклопедия “ /том 4, 1967 г./, ще откриете този родов съюз в няколко реда. Там написа: „ Пеония /Paeonia на латински, Paloria на старогръцки/ е антична област и страна в Средна Македония /Древна Македония/. Обитавана е от пеони – племе, образувано от илирийски и тракийски детайли, споменавани още в „ Илиада “ от Омир. През V-III век пр.н.е. води войни с перси, траки, гърци, македонци, келти. След 276 година пр.н.е. влиза в състава на македонската страна и дружно с нея попада под властта на Рим.
– Пеоните не се ли свързват с медите, или по-точно с тази част от тях, която се е наричала „ стримонци “ и е населявала, както се приема, териториите край р. Стримон, както е античното име на Струма?
– Според Херодот по поречието на Стримон са живели и витини. Те се наричали по този начин, откакто се преселили в Мала Азия, а по-рано /по Херодот/ се наричали, както сами казвали, „ стримонци “, тъй като живеели край р. Стримон. Академик Георги Михайлов добавя, че евентуално са били прогонени от пеоните, които по времето на Херодот са живеели по тези места.
– Пеоните не се ли сродяват с други антични племена?
– О, да! Най-близко до тях са дероните и може да се одобри, че са били с едно държавно и публично устройство.
– Известно ли е в какви географски граници, въпреки и условни, са се простирали?
– Може да се одобри, че са населявали настоящи елементи от Югозападна България, Македония и Гърция. В региона на Долна Струма са се наричали и сиропеони, име, което идва от античния град Сир /Сер/, настоящия Серес. Някои учени застъпват мнението, че пеоните са от гръцки генезис, само че това не би трябвало да се приема насериозно.
– Кога съгласно Вас са изчезнали пеоните като народ и страна?
– Това е мъчно за определяне. Да приемем, че тази племенна група е била на първо време в Мала Азия и след това се е открила на Балканите. Езикът й е обвързван с този на античните пеласги на Балканите, а може да се одобри и като примес с този на античните македонци. Като колонисти от Мала Азия /възможно е и от земите на антична Лидия/ са приели да се назовават и меони. Като удостоверение на тази версия може да се одобри, че цар Гигес /690-687 година пр.н.е./ е създател на династията на мерменадите в антича Меония /Пеония/. Преселилите се на Балканите меони /пеони/ са се интегрирали със сродни племенни групи като пеопли, лаели, дерони, граи, синти. Обитавали са своя държава-полис или държави-полиси, които били добре укрепени. Това се удостоверява и от откритите остатъци при античния град Хераклея Синтика при м. Рупите в подножието на вулканичното образувание Кожух, което значи град на античния воин Херакъл на племето синти. Известни полиси на пеоните са били Бригиз, намиращ се близо до устието на р. Струма, Сер /Сирис/, Едеса /Еге/, Паленон, Бероя, Син на Солунския залив.
– Как се развива историческата орис на Пеония?
– Следи от пеонска цивилизация се търсят във времето още от 2000-1800 година пр.н.е. През 515-514 година пр.н.е. част от Пеония е подчинена на Персия, покорена от военачалника на цар Дарий – Ахемедински – Мегабор. По-късно стават цел и на експанзията на Македония и стават подвластни от нея по време на ръководството на царете Александър – Македон, Пердика II и Архелай. При Филип II Македонски е включена в страната Македония, като македонският цар е заставен да води 11 борби с пеони, илири и линкести. При Александър III Македонски /Велики/ те са под властта му, а след гибелта му съумяват да отхвърлят македонското владичество. Като доказателство за независимостта им е, че са имали лично монетосечене с облици на свои царе върху тях. Интересното е, че пеоните са секли основно сребърни монети, и то в личен теглови стандарт, което свидетелства за тяхната икономическа мощност и висока цивилизованост. Македония възвръща господството си над Пеония през 286 година пр.н.е. при цар Лизимах. След гибелта на този македонски цар в борбата при Куропетион пеонският цар Леон си възстановява престола на Пеония и по този начин Пеония е независима до възкачването на македонския трон на цар Филип V Македонски, при пеоните цар е Дропион. Последни сведения за Пеония се откриват при нейния цар Дидас, който също е съдружник на Македония.
– По времето на Рим Пеония иззчезва ли изцяло?
– Рим превзема Пеония и Македония, а и всички земи на Балканите след 168 година пр.н.е. През 148 година пр.н.е. избухва въстание на македоните и пеоните, а и илирите, което е потушено от Рим, и целият този регион се трансформира в провинция Македония.
– Какви задания си поставихте с изданието на книгата „ Величието на Пеония “?
– В днешните, а и в някои от предходните територии на България, предците ни са оставили едно към този момент поприкрито от сянката на забравата завещание, което ценителите на античността са с дълг да го открият и осветлят, а и опазят, и надлежно да го предадат на идните генерации. С книгата си потърсих благоприятни условия, въпреки и непретенциозно, да допринеса за по-нататъшното откриване на една позатъмнена страница от международната история – тази на пеоните. Опирал съм се основно на монетен материален материал, какъвто персонално ми е показван от нумизмати, съхранен в частни и държавни сбирки в страната, а и в чужбина. Част от изследванията си съм разгласил посредством публикации и есета в графа „ Пазители на изгубено завещание “, посредством които представям основни моменти от историята на монетосеченето на антична Пеония.
– Вие персонално какви граници поставяте на територията, населявана от пеоните, на Балканите?
– Те могат да се одобряват към този момент най-малко като условни и приблизителни. За мен пеоните са имали страна с основен полис с прилежаща територия, като е имало и други полиси. За доказателства на ареала на пеоните се допирам на местата на разкриване на единични монети и групови находки. Обследвал съм и някои надписи от епиграфски монументи /мраморни стели/.
– Има ли подобен материален материал и от Пиринския край?
– О, да! Монети и други материали удостоверяват, че пеоните са обитавали долината на Стримон, планините Месапион /Малешевска/, Керкина /Огражден/. В поддръжка на това ми изказване свидетелства открит край село Кръстилци, община Сандански, в една дребна могила гроб на пеонски воин-жрец /информацията я имам от Лондон/. Монетни находки са откривани на много места, както и в територията в посока Берово-Пехчево /сега в Македония/. Виждал съм монети, открити и в регионите на Кресненския пролом и Рупелската клисура. Единични монети са намирани сред селата Стара Кресна и Ощава, в региона на Горна Градешница, още в землищата на селата Илинденци и Плоски. Монетите, откривани в групови и еднолични залежи, са сребърни, отлични в направа и облик, което ги прави и самобитни мостри на изкуството и посредством тях може да се хронологизират по облиците съответните царе и времена на сечене. Най-много монети са откривани по времето на цар Ликей, чието име се загатва и в надпис, както и при царуването на Теутомадо и на Дропион, на който е открита и златна посмъртна маска. За него оповестява и френският откривател Жорж Поуй, сочейки бича глава от бронз и надпис, която е била дарена на Делфийския пророк.
– Какво най-много се открива по монетите на Пеония?
– Това, че пеоните са били богати, разполагали са с доста рудници и са имали опция да ги секат, което подсказа и това, че са имали държавно устройство. Секли са в своя теглова общоприета система, като монетите са дебели и с солидни ядра, освен това с високо качество. Сред откриваните монети доминират драхми, тетрадрахми, октодрахми, тетраболи, декадрахми, диоболи, додекадрахми. Пеонските монети били конвертируеми и желани в комерсиалния продан, като са употребявани и от други племена. На лицевата им страна нормално са представяни владетелите, които са ги секли, а на противоположната пък има всевъзможни подиуми, квадрати, бикове и други животни, щитове и други оръжия.
– По какво съдите, че въпреки всичко Пеония е била с държавно устройство?
– По-точно да приемем Пеония като държава-полис от сходството на Атина и Спарта в Древна Гърция, само че с притежание на огромна принадлежаща й територия. От доста извори се узнава, че е имала лична администрация, с разнообразни управленчески длъжности, лични царе, военачалници, армия. Потвърждава го и фактът, че е имала лични монетарници, както и съществуването на държавни и частни сребърни и други мини, дипломатически и търговски връзки. Любопитно е /по известие на Херодот/, че пеонците имали и доста злато и със злато обковавали рогове на диви бикове, които употребявали като съдове, събиращи до 10-12 литра вино. Със злато били правени чаши /ритони/, за каквито оповестява и Омир в „ Илиада “, каквито се и подарявали на знатни военачалници.
– Откриват ли се имена на царе посредством монетите “?
– Много. От моите обследвания към този момент съм съставил известна последователност. Царете на Пеония са доста. Първите пеонски царе се загатват и от Омир. Пеоните били и съдружници на Троя в Троянската война против ахейците. Известен лидер на пеонските воини бил Пирехме, който бил погубен от Патрокъл, а наследилият го Астеропей пък бил погубен от Ахил.
– Ще споменете ли някои имена на пеонски царе?
– Много са. По моята последователност са към 40. Това е за историческо време от 2200-1800 година пр.н.е. до 179-168 година пр.н.е., когато Пеония попада под властта на Рим. На първо място е Пеон, учредител на Пеония, който се приема, че е наследник на Посейдон и Хеле. След него с неустановено време на царуване са Алмопосос, Минуос, Атомант, Алхоменес, Ендемион. От 980 до 480 година пр.н.е. са царували Орестос, Рисеиос, Траурос, Фанадемос, Евелгетас, Екгонас, Докиданос, Докимос. До рухването под властта на антична Македония се редят Гетос, Моузес, Деметриос, Арадий, Полес, Питак, Дерда, Бастареос, Теутомадо, Агид, Граб, Ликей, Лангрос. До рухването пък под властта на Рим са били Никарарх, Креит, Главкиас, Аристон „, Патрий, Авделеон, Аристон „ “, Леон, Дропион, Лонгорос, Дидас, който е финален и е съдружник на цар Персей Македонски.
Източник: struma.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ