Кирил Петков очевидно е подложен на изключителен натиск на темата

Кирил Петков явно е подложен на извънреден напън на тематиката Украйна.

Демократическите представители в ръководещата коалиция са повече от настоятелни за това България да даде оръжие на Украйна. Няма сериозен човек, който да не схваща, че това е чист популизъм, само че и още нещо.

Какъв резултат ще създаде даването на оръжие от българска страна?

Ако предоставим въоръжение от руски вид, а ние друго нямаме, то по-късно би трябвало да закупим американско, с цел да поддържаме положение на бойна подготвеност. За американските производители на оръжие това е повече от добре пристигнало. За България значи нови и то съществени разноски.

Дали украинската войска ще победи съветската в случай че получи оръжие от България? Смятам, че даже и министър Кулеба не има вяра в това. Мисля, че за доста хора към този момент е повече от ясно, че противопоставяйки се върху територията на Украйна, Съединени американски щати и Русия пазят взаимно витално значими за тях ползи. Съединени американски щати печелят голям оръжеен пазар, а Русия територии и население. В този смисъл колкото по-бързо завърши войната, то надлежно Съединени американски щати ще завоюват по-малко продажби на оръжие, а Русия по-малко територии и население.

А Украйна и украинците? Колкото по-бързо завърши войната, ще изгубят по-малко територии и най-важното – ще има по-малко жертви и опустошения.

Какво ще спечелим българите в случай че войната завърши по-бързо? Вероятно по-бързо ще се овладее галопиращата инфлация, която безусловно унищожава стандарта ни на живот. Тогава къде е логиката България да изпраща оръжие на Украйна?

Кирил Петков ясно осъзнава, че решение за даване на оръжие от страна на България за Украйна евентуално ще смъкне държавното управление. И какво да направи той в този случай?

Според мен направи най-правилния ход – помоли всеки един, който желае да помогне с една заплата Украйна, която да си закупи нужното оръжие. Дали този ход е персонално негов, дали му е подсказан – няма значение, той към този момент е реалност. Така ще се преброят подкрепящите сходна политика по отношение на Украйна. И тъй като те се опасяват точно от същинската социална настройка на българите по този въпрос, незабавно започнаха да упрекват Кирил Петков.

Сега ще се преброят българите, които са за военна поддръжка. Ако те са пренебрежимо малко, то ще последва резонният въпрос докога би трябвало да се издевателства върху българите от шепа хора? Ако българите, които ще дарят по една своя заплата на Украйна, са мнозинство, то тези, които се опълчват на военната поддръжка, просто ще би трябвало да замълчат. Практически Кирил Петков с този ход прави референдум по този въпрос. Въпрос на политически морал е политиците да одобряват резултата от този самобитен референдум.

Възможно е даже никой от политиците ни, даже и самият Петков да не осъзнават какъв брой значим за българската народна власт е този мълчалив референдум. Защо това е по този начин? Защото демокрацията е общо национално дело. Демокрацията е ръководство с решения на болшинството.

Управление с решения на малцинството във всички учебници по история и политология се отбелязва като тирания. Ето за какво в този момент е настъпил моментът, когато въпреки всичко би трябвало да решим дали ние живеем и желаеме да живеем в демократично общество.

Очевидно е, че в обществото ни има разделяне на две съществени групи. И това се вижда по няколко дискусионни въпроса, т.е. не е единствено въпроса за военната поддръжка на Украйна.

Другите въпроси са:
- Истабулската спогодба
- ограниченията за битка с пандемията
- правото да претендираш за изключителни права по отношение на налагането на истината като аксиома
- изключителното право да определяш кой е демократ и кой не е

Съдбата от време на време сервира такива изненади. Както са казвали в такива случаи нашите прародители „ Къде го чукаш, къде се пука “.

Време е нашето общество да потърси същинските въпроси и техните отговори, които могат да ни дадат опция да живеем в демократично общество.

Най-важният въпрос е обвързван с опълчването на геополитическа ориентировка и стандартът на живот. Налагането на геополитическата ориентировка като преобладаващ и решителен фактор за сметка на стандарта на живот на българите не е хуманно дело. Нещо повече, в случай че вземем, че прочетем Наказателния кодекс може да стигнем и до извод, че похищението върху стандарта на живот за сметка на геополитическо решение е допустимо да бъде и закононарушение.

Нещо по-повече, сега сме облъчвани от група хора, че е по-добре да поносим стопански неволи, само че да втърдяваме антируската си позиция. Разгледана от чисто човешки проект сходна позиция е симптом на оскотяване на обществото ни. Само оскотяващо общество може да подлага единствено себе си на икономическа инквизиция.

Ето в този момент броят на донорите на свои заплати на Украйна ще покаже дали самоподлагането на икономическа инквизиция не е резултат от тирания. Ако донорите са повече от тези, които са срещу военната помощ, то ще бъде мотив в интерес на икономическата самоинквизиция.

Ако обаче те са по-малко, то следва да се одобри, че хората, които не са съгласни с политика на самоинквизиця на обществото ни са повече и според главните правила на демокрацията е редно да наложат своето решение.

И като резюме мисля, че Кирил Петков със своя ход за дарителска сметка за Украйна ще даде отговор на въпроси, които са фундаментални за демокрацията в България. Дали той или този, който го е посъветвал да го предприеме е осъзнавал това, е мъчно да се каже.

По-важното е, че по този начин ще се помогне на демокрацията в България.