Кирил Ананиев и заместникът му Бойко Пенков, сн. БГНЕС Няма

Кирил Ананиев и заместникът му Бойко Пенков, сн. БГНЕС

Няма да има смяна в броя на финансираните от здравната каса лечебни заведения и отделения и след влизането в действие на новата национална здравна карта, която кабинетът утвърди в сряда.

Въпреки че от юни НЗОК ще подписа анекси с лечебните заведения поради новата карта, съгласно която 5000 болнични кревати за интензивно лекуване са непотребни, на процедура основни промени не се чакат.

Това стана ясно от обясненията на здравния министър Кирил Ананиев и екипа му след приемането на картата от държавното управление.

Целта на документа е да разпознава потребностите от лечебни заведения, медицински експерти и инсталация в обособените области на страната и да се употребява като инструмент за осъществяване на държавна политика.

Т.е. да се употребява за внасянето на баланс в системата от над 340 лечебни заведения, които са неравномерно разпределени, и до момента в който в области като София, Пловдив и Пазарджик има остатък от лечебни заведения, то в други области липсват цели медицински специалности.

Нова година – нова здравна карта

Постигането на тази цел обаче още веднъж се отсрочва – този път за идната година, защото от обясненията на Ананиев стана ясно, че с новия здравноосигурителен модел, който той следва да показа до месец, ще бъде направена нова здравна карта, съобразена с него и тя ще е с изменени правила и философия.

Амбицията на Министерство на здравеопазването е всички промени да влязат в действие от 1 април с новия рамков контракт.

Ананиев изясни, че екипът му има забележки към правилата, структурата и наличието на одеве признатата здравна карта, само че отхвърли да уточни какви, с цел да не издава философията на новия здравноосигурителен модел.

Коригиране на взаимоотношения с лечебни заведения, не прекратяване

“Недейте да считате, че леглата, които ги няма в тази карта, просто са заличени. Ние продължаваме да работим с нашите договорни сътрудници до момента и ние няма да прекратяваме контракти. На базата на регионалните потребности ще преценим с коя болница в какъв размер активност ще сключим контракт с анексите. Можем да поправяме взаимоотношения, не да преустановяваме “, съобщи Ананиев.

Неговата заместничка Жени Начева разяснява, че “здравната карта касае бъдещите вложения, когато се появят нови договорни сътрудници, с цел да се оцени нуждата от откриване на нови структури и нови лечебни заведения “.

“Излишните кревати обгръщат степен на приложимост, която няма да се осъществя в лечебните заведения. Т.е. там където няма търсене на съответните лечебни заведения, няма да има и хоспитализации “, разяснява тя.

Другият зам.-министър Бойко Пенков даде образец, че има декларирано капиталово желание за разкриването на нова болница в Сливен с 500 кревати и сложи въпроса има ли нужда от такава нова болница.

“Националната здравна карта нито открива кревати, нито закрива кревати. И другата теза, която върви измежду някои критици, е, че ние въз основата на тази национална здравна карта ще финансираме лечебните заведения за болнична помощ. Това не е правилно. Истината е, че ние финансираме въз основата на осъществената от лечебните заведения активност по цени, контрактувани в Националния рамков контракт “, успокои Ананиев.

“Картата цели обезпечаване на условия за налична, своевременна и качествена здравна помощ за българските жители при дейно потребление на обществения запас. В рамките на бюджета на НЗОК да се обезпечи равносилен достъп на всички български жители до опазване на здравето и нужните медицински действия “, съобщи той.

Броят на нужните кревати повишен с 600

След открити механически неточности в последния вид на картата при публичното разискване, броят на нужните болнични кревати е бил вдигнат с 600.

Така одобрените с документа нужни болнични кревати за интензивно лекуване са повишени от 32 873 на 33 482. Ананиев изясни, че при 75 % приложимост сигурно се подсигурява равнището на хоспитализациите от предходната година.

Лекарският съюз ще оспори картата в съда

Въпреки, че здравните управляващи дават обратно от първичната концепция НЗОК да отхвърля контракти на лечебни заведения и отделения в градовете с непотребни структури, от Българския лекарски съюз не престават да не утвърждават документа и обявиха, че ще го оспорят в съда.

Съсловната организация счита, че признатият от държавното управление документ съдържа диспропорции, които са " прекомерно явни, с цел да бъдат подминати " и крайният вид не е съгласуван с рекомендациите на регионалните комисии по правенето на картата.

“Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а метод за разбор на потребностите на нацията от лекуване по области и база за следене здравния статус на страната по райони “, декларират от БЛС.

На процедура всяка здравна карта досега е била оспорвана в съда, като последната беше анулирана от Върховен административен съд през октомври предходната година.