Ердоган може да отстъпи от позицията на Турция за Кипър
" Кипърският проблем " — прочут още като кипърски спор, кипърски спор или кипърски въпрос — е комплициран спор, включващ общността на кипърските гърци в южната част на Кипър и общността на кипърските турци в северната част. Остров Кипър, ситуиран в Средиземно море, е разграничен на два съществени бранша: интернационално приетата Република Кипър, обитаема най-вече от кипърски гърци и Севернокипърската турска република (KKTC), която е приета единствено от Турция. Обединеното кралство също по този начин резервира суверенитета си над две военни бази на острова, пише Turkish Minute.
В основата на спора е несъгласието сред кипърските гърци и турци по отношение на политическия статут и бъдещето на острова. Но последствията от разногласието се простират надалеч оттатък самия остров. Силите - гаранти по споразуменията от Цюрих и Лондон — а точно Гърция и Турция и в по-малка степен Обединеното кралство — играят забележителна роля в настоящите договаряния. Обединените народи посредничат в тези договаряния за намиране на решение за обединяването на острова. През последните години Европейският съюз също се включи в комплицирания въпрос, добавяйки още един пласт към преговорния развой.
Турция претърпя забележителна смяна в политиката си по отношение на Кипър след несполучливите компромисни договаряния в Кран Монтана, Швейцария, през 2017 година На неофициална конференция 5+1 в Женева на 27-29 април 2021 година представители на Обединеното кралство, Турция, Гърция и Турция и общностите на кипърските гърци и генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш разискаха евентуални решения на кипърския проблем.
Турция показа своята пътна карта пред Организация на обединените нации за решение на казуса.
Генералният секретар ще предложи на Съвета за сигурност да одобри резолюция, признаваща равния интернационален статут и суверенното тъждество на двете страни. Тази резолюция ще сложи основата за връзки на съдействие сред двете съществуващи страни. След обезпечаване на еднакъв интернационален статут и суверенно тъждество ще стартират договаряния под наблюдението на генералния секретар на Организация на обединените нации. Тези диалози имат за цел установяването на обвързано със периоди, насочено към резултати съглашение за съдействие, което и двете страни намират за задоволително. Темите на договарянията ще включват бъдещите връзки сред двете самостоятелни страни, собствеността, сигурността, коригирането на границите и връзките с Европейски Съюз. Турция, Гърция и Обединеното кралство ще поддържат тези договаряния. Европейски Съюз може също да взе участие като наблюдаващ, в случай че счете за належащо. Като част от всяко съглашение двете страни ще се признават взаимно с поддръжката на трите държави-гаранти (Великобритания, Турция, Гърция). Всяко съглашение вследствие на тези договаряния ще бъде показано за ратификация посредством обособени едновременни референдуми в двете страни.
След " Кипърската мирна интервенция ", извършена от Турция през 1974 година, остров Кипър е разграничен сред гърци и турци. Поради фактическото делене и невъзможността да се реализира консенсус сред страните, KKTC е основана на 15 ноември 1983 година Въпреки това, според Резолюции 541 и 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (СС на ООН), KKTC не е публично приета въпреки това, с изключение на от Турция.
Резолюция 541 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации гласи, че " декларацията на Турската република Северен Кипър за самостоятелна страна е несъвместима с Договора от 1960 година по отношение на основаването на Република Кипър и Договора за гаранция от 1960 година Следователно опитът за основаване на Севернокипърска турска република е недействителен и ще способства за утежняване на обстановката в Кипър. Съответната част от Резолюция 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации гласи следното:
" Съветът за сигурност,
- " Сериозно загрижени по отношение на по-нататъшните сепаратистки дейности в окупираната част на Република Кипър, които са в нарушаване на резолюция 541 (1983), а точно хипотетичната замяна на посланици сред Турция и правно невалидната " Турска република Северен Кипър " и плануваното осъществяване на " парламентарен референдум " и " избори ", както и посредством други дейности или закани за дейности, ориентирани към по-нататъшно консолидиране на хипотетичната самостоятелна страна и разделянето на Кипър,
- " Осъжда всички сепаратистки дейности, в това число хипотетичната замяна на посланици сред Турция и управлението на кипърските турци, афишира ги за противозаконни и невалидни и приканва за незабавното им оттегляне;
- " Повтаря апела към всички страни да не признават хипотетичната страна " Турска република Северен Кипър ", основана посредством сепаратистки актове, и ги приканва да не улесняват или по какъвто и да е метод да подкрепят гореспоменатото сепаратистко образувание;
- " Призовава всички страни да зачитат суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, единството и необвързаността на Република Кипър;... "
Въпреки резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, до момента нито една страна не е признала публично Севернокипърската турска република. Следователно може да е нереалистично да се чака да бъдат изпълнени всички условия от пътната карта, показана от Турция на генералния секретар на Организация на обединените нации. По време на договарянията в Кран Монтана, Турция предложи последователно евакуиране на своите войски и обмисли договаряния за правото си на едностранна интервенция, привилегия от статута й на поръчител. Тези договаряния обаче зависеха от постигането на компромис по други въпроси.
Кипърската гръцка страна, въпреки това, остана непреклонна по основни преговорни въпроси като разделянето на територията, правата на благосъстоятелност и политическата администрация и не желаеше да направи компромис. Тази липса на гъвкавост накара Турция да одобри по-твърд метод към договарянията за Кипър след полемиките в Кран Монтана.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган завоюва успеха на втория тур на президентските избори на 28 май. Това му даде значима опция да се опълчи на имиджа си на властнически водач, изключително в Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз. По-специално мненията в западната преса, които допускат, че изборите нямаше да стигнат до балотаж, в случай че Ердоган в действителност беше деспот, сътвориха удобна среда за възстановяване на връзките със Съединени американски щати и Европейски Съюз.
В момента Турция е изправена пред икономическа рецесия и се нуждае от задгранични вложения, с цел да се възвърне. Инжектирането на капитал от страните от Европейски Съюз, изключително Германия, зависи от съживяването на връзките сред Турция и Европейски Съюз и съответните стъпки, подхванати от държавното управление на Ердоган. Интересът на Европейски Съюз да добива природен газ от източното Средиземноморие, южно от Кипър и да го транспортира до страните от Европейски Съюз по най-икономичния метод е от първостепенно значение. Нерешеният въпрос с Кипър обаче попречва осъществяването на огромни планове за изследване и превоз на газ от компании от Европейски Съюз като Total и Eni.
Следователно възобновяването на договарянията по кипърския въпрос би ускорило реализацията на различни планове за газопроводи в източното Средиземноморие, улеснявайки изследването и превозването на газ от Южен Кипър до Европейски Съюз. Въпреки че държавното управление на Ердоган предложи пътна карта от пет точки на генералния секретар на Организация на обединените нации през 2021 година, то евентуално ще отдръпна изискването си за основаването на две суверенни страни в Кипър, за да възстанови връзките с Европейски Съюз и да притегли вложения в Турция. В резултат на това договарянията по кипърския проблем може да се възобновят.
В основата на спора е несъгласието сред кипърските гърци и турци по отношение на политическия статут и бъдещето на острова. Но последствията от разногласието се простират надалеч оттатък самия остров. Силите - гаранти по споразуменията от Цюрих и Лондон — а точно Гърция и Турция и в по-малка степен Обединеното кралство — играят забележителна роля в настоящите договаряния. Обединените народи посредничат в тези договаряния за намиране на решение за обединяването на острова. През последните години Европейският съюз също се включи в комплицирания въпрос, добавяйки още един пласт към преговорния развой.
Турция претърпя забележителна смяна в политиката си по отношение на Кипър след несполучливите компромисни договаряния в Кран Монтана, Швейцария, през 2017 година На неофициална конференция 5+1 в Женева на 27-29 април 2021 година представители на Обединеното кралство, Турция, Гърция и Турция и общностите на кипърските гърци и генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш разискаха евентуални решения на кипърския проблем.
Турция показа своята пътна карта пред Организация на обединените нации за решение на казуса.
Генералният секретар ще предложи на Съвета за сигурност да одобри резолюция, признаваща равния интернационален статут и суверенното тъждество на двете страни. Тази резолюция ще сложи основата за връзки на съдействие сред двете съществуващи страни. След обезпечаване на еднакъв интернационален статут и суверенно тъждество ще стартират договаряния под наблюдението на генералния секретар на Организация на обединените нации. Тези диалози имат за цел установяването на обвързано със периоди, насочено към резултати съглашение за съдействие, което и двете страни намират за задоволително. Темите на договарянията ще включват бъдещите връзки сред двете самостоятелни страни, собствеността, сигурността, коригирането на границите и връзките с Европейски Съюз. Турция, Гърция и Обединеното кралство ще поддържат тези договаряния. Европейски Съюз може също да взе участие като наблюдаващ, в случай че счете за належащо. Като част от всяко съглашение двете страни ще се признават взаимно с поддръжката на трите държави-гаранти (Великобритания, Турция, Гърция). Всяко съглашение вследствие на тези договаряния ще бъде показано за ратификация посредством обособени едновременни референдуми в двете страни.
След " Кипърската мирна интервенция ", извършена от Турция през 1974 година, остров Кипър е разграничен сред гърци и турци. Поради фактическото делене и невъзможността да се реализира консенсус сред страните, KKTC е основана на 15 ноември 1983 година Въпреки това, според Резолюции 541 и 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (СС на ООН), KKTC не е публично приета въпреки това, с изключение на от Турция.
Резолюция 541 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации гласи, че " декларацията на Турската република Северен Кипър за самостоятелна страна е несъвместима с Договора от 1960 година по отношение на основаването на Република Кипър и Договора за гаранция от 1960 година Следователно опитът за основаване на Севернокипърска турска република е недействителен и ще способства за утежняване на обстановката в Кипър. Съответната част от Резолюция 550 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации гласи следното:
" Съветът за сигурност,
- " Сериозно загрижени по отношение на по-нататъшните сепаратистки дейности в окупираната част на Република Кипър, които са в нарушаване на резолюция 541 (1983), а точно хипотетичната замяна на посланици сред Турция и правно невалидната " Турска република Северен Кипър " и плануваното осъществяване на " парламентарен референдум " и " избори ", както и посредством други дейности или закани за дейности, ориентирани към по-нататъшно консолидиране на хипотетичната самостоятелна страна и разделянето на Кипър,
- " Осъжда всички сепаратистки дейности, в това число хипотетичната замяна на посланици сред Турция и управлението на кипърските турци, афишира ги за противозаконни и невалидни и приканва за незабавното им оттегляне;
- " Повтаря апела към всички страни да не признават хипотетичната страна " Турска република Северен Кипър ", основана посредством сепаратистки актове, и ги приканва да не улесняват или по какъвто и да е метод да подкрепят гореспоменатото сепаратистко образувание;
- " Призовава всички страни да зачитат суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, единството и необвързаността на Република Кипър;... "
Въпреки резолюциите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, до момента нито една страна не е признала публично Севернокипърската турска република. Следователно може да е нереалистично да се чака да бъдат изпълнени всички условия от пътната карта, показана от Турция на генералния секретар на Организация на обединените нации. По време на договарянията в Кран Монтана, Турция предложи последователно евакуиране на своите войски и обмисли договаряния за правото си на едностранна интервенция, привилегия от статута й на поръчител. Тези договаряния обаче зависеха от постигането на компромис по други въпроси.
Кипърската гръцка страна, въпреки това, остана непреклонна по основни преговорни въпроси като разделянето на територията, правата на благосъстоятелност и политическата администрация и не желаеше да направи компромис. Тази липса на гъвкавост накара Турция да одобри по-твърд метод към договарянията за Кипър след полемиките в Кран Монтана.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган завоюва успеха на втория тур на президентските избори на 28 май. Това му даде значима опция да се опълчи на имиджа си на властнически водач, изключително в Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз. По-специално мненията в западната преса, които допускат, че изборите нямаше да стигнат до балотаж, в случай че Ердоган в действителност беше деспот, сътвориха удобна среда за възстановяване на връзките със Съединени американски щати и Европейски Съюз.
В момента Турция е изправена пред икономическа рецесия и се нуждае от задгранични вложения, с цел да се възвърне. Инжектирането на капитал от страните от Европейски Съюз, изключително Германия, зависи от съживяването на връзките сред Турция и Европейски Съюз и съответните стъпки, подхванати от държавното управление на Ердоган. Интересът на Европейски Съюз да добива природен газ от източното Средиземноморие, южно от Кипър и да го транспортира до страните от Европейски Съюз по най-икономичния метод е от първостепенно значение. Нерешеният въпрос с Кипър обаче попречва осъществяването на огромни планове за изследване и превоз на газ от компании от Европейски Съюз като Total и Eni.
Следователно възобновяването на договарянията по кипърския въпрос би ускорило реализацията на различни планове за газопроводи в източното Средиземноморие, улеснявайки изследването и превозването на газ от Южен Кипър до Европейски Съюз. Въпреки че държавното управление на Ердоган предложи пътна карта от пет точки на генералния секретар на Организация на обединените нации през 2021 година, то евентуално ще отдръпна изискването си за основаването на две суверенни страни в Кипър, за да възстанови връзките с Европейски Съюз и да притегли вложения в Турция. В резултат на това договарянията по кипърския проблем може да се възобновят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ