Гроб на дете в Бургас е местен 3 пъти за 100 години, но още има свежи цветя. Вижте защо
Кипарисовата горичка в Бургаските гробища крие неподозирани секрети. Някои от нас са минавали около тях години наред, забелязвайки, само че без да подозират за какво измежду актуалните гробове внезапно изникват изящни каменни монументи със фотоси на знатни джентълмени от едно време, описаха специалисти, представени от БургасИНФО.
Каква е повода разкрива известният откривател и ръководител на Дужеството на бургаските художници Митко Иванов, за който Старият Бургас е пристрастеност.
Градът на мъртвите има лична история и в годините е бил най-малко на три разнообразни места. По-възрастното потомство помни гробищата в парка против Окръжна болница. За служащите от завода „ Елкабел” тогава това е било най-близкото място за разходка в обедната отмора, помнят бабите на някои от нас. За още по-старите гробища, до днешния БСУ, няма жив бургазлия, който да опише. Но, в случай че мислите, че костите на всички тези хора, умряли преди повече от век, са от дълго време изгубени, а те забравени – бъркате. Благодарение на почитта на околните им, не всички са забравени и доказателството за това е в актуалните гробища на Бургас.
„ Роднините са можели да реалокират освен останките, само че и надгробните монументи от старите в новите гробища. Този да вземем за пример е локален най-малко два пъти. Ние не знаем какво се е случило, само че сигурно е по този начин. По какво съдим? Името на последния мъртвец, обозначено с кръст, на този относително по-голям монумент, с обстоен надпис на гръцки език, е с дата от 1902г. Това е годината на гибелта. През 1902г. гробищата са било до днешния Бургаски свободен университет. Следователно околните един път са го преместили в тогавашните нови гробища до Окръжна болница, и повторно са се възползвали от интервала сред 1962г. и 1975г., с цел да го пренесат тук, в случай че не е имало и нещо междинно”, изяснява Митко Иванов.
Впечатляващо е, че и през днешния ден - 116 години по-късно пред красивия монумент във форма на кръст с венец от рози в горната част и ангел в основата, който сякаш бди над главата на умрелия, има съд с вода и цветя.
„ Това значи, че наследници на тези бургаски гърци демонстрират родова просвета и памет”, добавя Митко Иванов.
В Кипарисовата горичка, която е най-старата част на новите гробища, има още монументи, разказващи история, пътуваща сред времето. В центъра на един от тях е изписано името на малко дете, а десетилетия по късно от двете му страни са изникнали имената евентуално на бащата, майката и може би брат или различен родственик.
Старите монументи постоянно се отличават от актуалните. Лесно е да бъдат разпознати освен поради датите на тях, а и поради фотосите на хора от различен век и самият им тип. Някои са във формата на обелиск с кръст, какъвто е бил и истинският монумент на бащата на Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията.
„ Цитирам годината по памет, само че доколкото помня през 1960г. тогавашната власт взема решение и огласява, че се приключват погребенията против сегашната Окръжна болница и, че ще бъдат превърнати в парк. А бъдещите погребения би трябвало да се правят към този момент в новопределения имот, в тези гробища, които всички бургазлии познават през днешния ден. Според мен 1961г. е била гратисна и към момента са се погребвали покойници в старите гробища. През 1962г. е първото заравяне в сегашните. Следва един дъдлъг интервал от 10-12 години, в които тези против болничното заведение не са пипани и това е бил интервалът, в който всички искащи – родственици, близки или общината биха могли да реалокират със съответната респект тленни остатъци. Както моят добър другар – известният Георги Райков споделя: „ Някъде към 1974-1975г. мина багерът и събори всичко”. Пак по негови мемоари паметникът на Коджакафалията, който към този момент е бил напълно непретенциозен кръст и няма нищо общо с истинския, е бил един от последните, които стърчали там до последно. Ако не се неистина, той е изместен към 1970г. - цели 10 години, откакто е излязла заповедта”, споделя Митко Иванов.
За бургазлии, които не знаят историята, ще напомним, че Коджакафалията е заровен един път зад сегашната автобусна спирка до БСУ. Когато комунистите идват на власт, разрушават паметника – обелиск с кръст, изравят гроба, не разрешават благодателят на Бургас да бъде препогребан и тленните му остатъци към 10 години стоят в чувал, в ковчеже в олтара на параклиса „ Св. Дух”. Около 1962г. параклисът в старите гробища е извърнат в склад, а след доста молби властта разрешава да Коджакафалията бъде заровен. През 1970г. той е изместен в редови гроб в сегашните гробища.
Защо градът на мъртвите е локален два пъти?
Още преди войните, някъде към 1912г. е излязло решението, че ще се прекратят погребенията в по-старите гробища на днешния бул. „ Сан Стефано”. Те евентуално са употребявани към 50 години и не са били огромен имот.
„ Бургас е градът, който се е разраствал най-бързо в България. И в този смисъл властта не е отговорна, че й се е налагало толкоз постоянно да ги мести. Тя постоянно е дефинира имот, който на тогавшания кмет се е коствал задоволително огромен и той е бил за времето си. Всъщност 1912г. е годината, в която е причислена Коджакафалийската махала. Тогава за първи път градът прелива отвън шестоъгълника, заключен сред бул. „ Сан Стефано”, морето, бул. „ Мария Луиза” и бул. „ Демокрация””, добавя Митко Иванов.
В Градът на мъртвите може да срещнете доста истории, преодоляли времето.
Необходимо е единствено да се взрете в старите каменни плочи, в лицата на хора от отминали столетия, останали вечно млади, в мраморните ангели, които пазят децата, които в никакъв случай няма да пораснат, в купите пред имената на мъжете и дамите, доживели дълбока напреднала възраст. Най-красивият монумент обаче остава този, пред който има свежи цветя, тъй като значи, че този човек към момента е жив в нечие сърце.
Каква е повода разкрива известният откривател и ръководител на Дужеството на бургаските художници Митко Иванов, за който Старият Бургас е пристрастеност.
Градът на мъртвите има лична история и в годините е бил най-малко на три разнообразни места. По-възрастното потомство помни гробищата в парка против Окръжна болница. За служащите от завода „ Елкабел” тогава това е било най-близкото място за разходка в обедната отмора, помнят бабите на някои от нас. За още по-старите гробища, до днешния БСУ, няма жив бургазлия, който да опише. Но, в случай че мислите, че костите на всички тези хора, умряли преди повече от век, са от дълго време изгубени, а те забравени – бъркате. Благодарение на почитта на околните им, не всички са забравени и доказателството за това е в актуалните гробища на Бургас.
„ Роднините са можели да реалокират освен останките, само че и надгробните монументи от старите в новите гробища. Този да вземем за пример е локален най-малко два пъти. Ние не знаем какво се е случило, само че сигурно е по този начин. По какво съдим? Името на последния мъртвец, обозначено с кръст, на този относително по-голям монумент, с обстоен надпис на гръцки език, е с дата от 1902г. Това е годината на гибелта. През 1902г. гробищата са било до днешния Бургаски свободен университет. Следователно околните един път са го преместили в тогавашните нови гробища до Окръжна болница, и повторно са се възползвали от интервала сред 1962г. и 1975г., с цел да го пренесат тук, в случай че не е имало и нещо междинно”, изяснява Митко Иванов.
Впечатляващо е, че и през днешния ден - 116 години по-късно пред красивия монумент във форма на кръст с венец от рози в горната част и ангел в основата, който сякаш бди над главата на умрелия, има съд с вода и цветя.
„ Това значи, че наследници на тези бургаски гърци демонстрират родова просвета и памет”, добавя Митко Иванов.
В Кипарисовата горичка, която е най-старата част на новите гробища, има още монументи, разказващи история, пътуваща сред времето. В центъра на един от тях е изписано името на малко дете, а десетилетия по късно от двете му страни са изникнали имената евентуално на бащата, майката и може би брат или различен родственик.
Старите монументи постоянно се отличават от актуалните. Лесно е да бъдат разпознати освен поради датите на тях, а и поради фотосите на хора от различен век и самият им тип. Някои са във формата на обелиск с кръст, какъвто е бил и истинският монумент на бащата на Бургас – Александър Георгиев Коджакафалията.
„ Цитирам годината по памет, само че доколкото помня през 1960г. тогавашната власт взема решение и огласява, че се приключват погребенията против сегашната Окръжна болница и, че ще бъдат превърнати в парк. А бъдещите погребения би трябвало да се правят към този момент в новопределения имот, в тези гробища, които всички бургазлии познават през днешния ден. Според мен 1961г. е била гратисна и към момента са се погребвали покойници в старите гробища. През 1962г. е първото заравяне в сегашните. Следва един дъдлъг интервал от 10-12 години, в които тези против болничното заведение не са пипани и това е бил интервалът, в който всички искащи – родственици, близки или общината биха могли да реалокират със съответната респект тленни остатъци. Както моят добър другар – известният Георги Райков споделя: „ Някъде към 1974-1975г. мина багерът и събори всичко”. Пак по негови мемоари паметникът на Коджакафалията, който към този момент е бил напълно непретенциозен кръст и няма нищо общо с истинския, е бил един от последните, които стърчали там до последно. Ако не се неистина, той е изместен към 1970г. - цели 10 години, откакто е излязла заповедта”, споделя Митко Иванов.
За бургазлии, които не знаят историята, ще напомним, че Коджакафалията е заровен един път зад сегашната автобусна спирка до БСУ. Когато комунистите идват на власт, разрушават паметника – обелиск с кръст, изравят гроба, не разрешават благодателят на Бургас да бъде препогребан и тленните му остатъци към 10 години стоят в чувал, в ковчеже в олтара на параклиса „ Св. Дух”. Около 1962г. параклисът в старите гробища е извърнат в склад, а след доста молби властта разрешава да Коджакафалията бъде заровен. През 1970г. той е изместен в редови гроб в сегашните гробища.
Защо градът на мъртвите е локален два пъти?
Още преди войните, някъде към 1912г. е излязло решението, че ще се прекратят погребенията в по-старите гробища на днешния бул. „ Сан Стефано”. Те евентуално са употребявани към 50 години и не са били огромен имот.
„ Бургас е градът, който се е разраствал най-бързо в България. И в този смисъл властта не е отговорна, че й се е налагало толкоз постоянно да ги мести. Тя постоянно е дефинира имот, който на тогавшания кмет се е коствал задоволително огромен и той е бил за времето си. Всъщност 1912г. е годината, в която е причислена Коджакафалийската махала. Тогава за първи път градът прелива отвън шестоъгълника, заключен сред бул. „ Сан Стефано”, морето, бул. „ Мария Луиза” и бул. „ Демокрация””, добавя Митко Иванов.
В Градът на мъртвите може да срещнете доста истории, преодоляли времето.
Необходимо е единствено да се взрете в старите каменни плочи, в лицата на хора от отминали столетия, останали вечно млади, в мраморните ангели, които пазят децата, които в никакъв случай няма да пораснат, в купите пред имената на мъжете и дамите, доживели дълбока напреднала възраст. Най-красивият монумент обаче остава този, пред който има свежи цветя, тъй като значи, че този човек към момента е жив в нечие сърце.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ