Кинг Конг“ е един от филмите, които ще накарат американската

„ Кинг Конг “ е един от филмите, които ще накарат американската аудитория да се връща още веднъж и още веднъж в салоните през 1933 година Филмът демонстрира нещо, което към момента никой не е съумял да види на огромния екран. Публикациите във вестници, плакатите и разказаното от феновете, стартира да кара феновете даже да се бият за билети.

Най-любопитното от цялата страна е, че това не е труда на някое вселенско холивудско име, а на Мериам Купър. За разлика от своите лични сътрудници, това е индивидът, който обожава да лети, а киното се е появило доста по-късно. За да добием и още по-добра визия, дано посочим, че Купър е обичал повече самолетите, взел участие е по време на Първата Световна война, а по-късно е бил на страната на поляците против Полско-съветската война.

Не можем да кажем, че е бил най-хубавия водач, тъй като и в двете войни е свалян най-малко веднъж, само че все пак съумява да се върне за още. Ето за какво и самият летец ще признае, че животът постоянно идва с някои високи моменти, когато рискът е необикновен. Към това прибавя и обстоятелството, че когато достигнем до салдото, то и гибелта не е толкоз надалеч. Колкото по-висок е риска, толкоз по-интересна ставала играта и за Купър, а това единствено ни подсказва, че това е човек, който несъмнено не желал да прекарва старините си с внуците, треперейки от болки.

Роденият на 24 октомври 1893 година Мериам ще проплаче в Джаксънвил, Флорида. Записва се във военноморската академия на Съединени американски щати, само че и тъкмо толкоз бързо е изпъден. Според него самия, това е разследване на огромната му уста, желанието за завършения и обстоятелството, че в никакъв случай не е изпълнявал заповеди. Впрочем, единствената причина да не отиде незабавно в летателното учебно заведение е, че такова към момента няма покрай него. През 1916 година Купър се записва в националната армия на Джорджия и оказва помощ за преследването на Франциско „ Панчо “ Вила в Мексико.

Проявявайки смелост и споделяйки мераците си, точно армията ще го изпрати във военновъздушното учебно заведение. Успява да вземе тапия за водач на бомбардировач и дълго време лети на английски de Havilland DH-4, употребяващ американски мотори. Странно е, че на 26 септември 1918 година той е във групировка с още 6 самолета, а задачата е мост над река Маас, която ще отвори кулоар за Маас-Аргон офанзивата. Интересен факт е, че един от другите водачи е лейтенант Сидни Хауърд – той по-късно ще завоюва премия Пулицър за „ Отнесени от вихъра “. Преди въобще да стигнат до моста, американците са нападнати от немски изтребители. Свалени са 5 бомбардировача, като един от тях е точно Купър.

Точно затова същият скоро ще получи и прякора „ Горящият ковчег “. Пилотът нямал парашут и се опитал да скочи от своя пламнал аероплан. В този миг вижда, че картечарът е жив и с цената на още изгаряния, избира да разбие самолета и да остане в плен. Немците го закарват в болница, където ще посрещне и края на войната. Първата Световна война завършва на 11 ноември 1918 година и Купър се прибира през декември – не може да напусне Германия, тъй като не е в положение даже да се реалокира. Получава стоманен кръст за отлична работа, само че го отхвърля.

За него най-голямата чест е, че служи със своята ескадрила. След войната ще бъде част от американската продоволствена администрация, доставяйки храна в Полша. Малко по-късно го застига и Полско-съветската война, а американецът ненавижда намерено болшевиките, затова неговата първа и единствена задача е да откри място като доброволец в полската войска. Версайският кротичък контракт дава самостоятелност на Полша, само че заради избухналата революция в Русия, никой не може да опише тъкмо източната граница на страната. Едва през декември 1919 година е начертана по този начин наречената линия, която слага границата сред двете страни.

Никой не е склонен и поляците първи атакуват болшевиките, водейки една изключително жестока и не толкоз приемлива война. Малко след тяхната офанзива през февруари 1919 година ще открием, че Ленин има други проекти и счита да се настани малко по-близо до запада. Неговият удар идва през април. След срещата си с Йозеф Пилсудски, Купър отпътува във Франция и стартира да търси други водачи, които имат опит в летенето, съпроводен с готовност за още едно положително стълкновение.

Забавно е, че от парижанските кафета съумява да събере задоволително фрагменти за една добра ескадрила. Всички летци са някогашни герои от френските елементи, а странното е, че идват и двама души от Лондон. Малката група получава името 7-ми въздушен ескадрон, а с цел да почетат приноса на Полша, те избират неофициалното име -Тадеусз Косчиузко. Това е поляк, който се е сражавал във войната за самостоятелност на Съединени американски щати. Сред доброволците ще открием 10 същински въздушни аса, които с огромно наслаждение ще поддържат полската идея, само че за жал се постанова да летят на примитивни машини.

През 1919 година небето над Източна Европа се оказва лимитирано. Пилотите получават автро-унгарски Албатрос D.III и италиански Ansaldo A.1 Balilla изтребители. На 22 ноември ескадрилата лети над Лвов, с цел да уважи поляка, чието име носят. Един от водачите се пробва да направи двойно завъртане над замъка Потоцки. Горното крило на самолета се откъсва, водачът не съумява да овладее самолета и скача с парашут. Поради ниската височина, неговият парашут в никакъв случай не се отваря и той умира на място.

Веднъж откакто се включват във войната, американците извършват разследващи задачи, доставят известия от фронта и атакуват бойци, коне, военни лагери и влакове. Никога не влизат във въздушни борби, като от самото начало откриват единствено един аероплан, който съумява да избяга много бързо от тях. По това време даже нямат гориво, с цел да извършват полети, а историците припомнят, че доста от поляците съумяват да се разбият заради загуба на ориентировка, липса на летища и други.

Някои са спасявани от селяни, други са разкъсвани от съперника. За страдание фронтът също става изключително пъстър и разузнаването липсва. Повечето водачи от време на време се чудят дали да атакуват избрани точки или не. Още напролет на 1920 година поляците ще съумеят да вземат Киев, само че малко по-късно ще би трябвало да се върнат чак до Варшава. По описанието на един полски боец:

„ Тичахме през целия път до Киев и по-късно се върнахме назад. “

Полските генерали не се оплакват от американските водачи, очите в небето се оказват скъпи и в никакъв случай не стопират своите задачи, въпреки и от време на време да работят без отмора. В една от последните офанзиви, водачите минават в тил на съперника и обстрелват с картечен огън вражеските позиции. В доста връзки точно водачите оказват помощ за спечелването на спорове. Дълго време атакуват и съветските сили на Симеон Будьони от 1-ва конница. С офанзива от небето, кавалерията постоянно се подплашва, до момента в който конете с часове не могат да се успокоят и да влязат в пердах. С неналичието на всякаква отбрана, кавалеристите са принудени най-сетне да лягат по земята и да се обливат с тиня, с цел да имат някакъв натурален камуфлаж.

През останалото време се крият в гората и стрелят под прикритието на растителността. Всеки изстрел от земята може да се счита за съдбовен. Купър осъзнава това, когато съветски боец прострелва мотора на неговия аероплан. Принуден е да кацне покрай вражеската конница. Гневните ездачи го заобикалят и незабавно смъкват оборудването му. По това време генералите към този момент знаели кой е и получили оферта за главата му. Загорелите му ръце показвали, че той е член на пролетариата, а също така носил долни дрехи на различен капитан. Мериам Купър е записан като ефрейтор Франк Р. Мошер. Купър ще бъде записан по-късно в историята от Исак Бабел, който ще показа, че е взел участие в залавянето му.

От самото начало вражеския боец е знаел кой тъкмо е заловил, само че в никакъв случай не проговаря. Разказва единствено, че отношението на този американец е било елегантно и възпитано. Купър показва чест и пита непосредствено капитана дали е закононарушение да води война против Съветска Русия. Бабел по-късно ще бъде погубен по време на чистката на Сталин. Пилотът няма доста шанс и отпътува за Москва, където лежи в пандиза.

Болен е от тиф и прекарва една от най-студените си зими. Неговото благополучие се усмихва, когато в пандиза идва Маргарет Харисън. Тя работи като здравна сестра в Червения кръст във Варшава, само че през войната е била сътрудник на Съединени американски щати. Когато посещава пандиза, един от гостите на това първокласно здание дава записка, в която показва, че е ефрейтор Франк Р. Мошер. Купър не се разкрива, само че желае храна, облекла и помощ от френския червен кръст. Посочва, че положението му не е доста положително и има потребност от помощ.

По-късно ще даде още една записка, в която написа, че не се споделя Мошер, а Мериам Купър от Джаксънвил, Флорида. Харисън продължава да носи помощи на Купър и най-сетне тя също е задържана. Осъзнавайки, че скоро ще бъде оголен, американецът прави опит за бягство от пандиза. В нощта на 12 април 1921 година Купър и двама полски офицери ще съумеят да избягат в мрака на нощните часове. Успяват да изминат дистанцията от близо 1000 километра до своята независимост, преминавайки границите с Латвия.

За влизането в страната ще открият един от професионалните контрабандисти, който дава обещание, че ще им покаже безвредна локация, само че в подмяна желае палто и чифт обувки. Купър дава обувките си, до момента в който един от поляците смъква палтото си. Веднъж на независимост, мъжът съумява да се върне назад във Варшава и да открие своята ескадрила, която в този миг получава медали за вярната си работа в името на Полша. Той също взима своя орден. За запазването на руското нахлуване, поляците заплащат горчива цена – четвърт милион.

Американската ескадрила съумява да извърши към 400 задачи, освен това във допустимо най-лошите условия. Добрата вест е, че Купър съумява да се върне в Съединени американски щати и да се срещне още веднъж с Харисън. Двамата описват доста забавни истории от войната и бързо печелят вниманието на публиката и публицистите. Ърнест Шойдсак ще изиска да напише историята им и да попълни своя документален филм. Двамата ще тръгнат по следите на персийските номади, взимайки със себе си Ърнест и тъкмо там ще се роди един от най-големите триумфи на Купър – Кинг Конг.

Филмът е не просто обожаван, само че и нещо, което слага основите на холивудския блокбъстър. Двамата даже могат да се видят на истинската лента, където пилотират Curtiss F8C HellDiver. Къртис е водачът, а Маргарет е стрелеца. Филмът ще бъде единствено началото на една изключителна кариера, а по-късно ще открием, че през Втората Световна война ще бъде водач в Индия, по-късно ще подкрепя китайците и ще взе участие в борбите против Япония. След това ще даде своя принос за редица други филми.

Получава звезда на алеята на славата и има време даже да види новата технология под формата на план за 3D тв приемници. Авиаторът, продуцентът и воин от две международни войни ще завърши своето житие на 21 април 1973 година в една жестока борба с рака. Неговите остатъци са пръснати в морето, до момента в който той самият е изпратен с цялостни военни почести.