8 юли 1908 г. - Някои филми стават цветни
Кинемаколор - първата сполучлива технология за произвеждане на цветни филми, употребена широкомащабно от 1908 до 1914 година – е демонстрирана на среща в Париж.
Изобретението принадлежи на Джордж Албърт Смит от Брайтън, Англия (1906 г.). Процесът на Смит е двуцветен с прибавяне на цвят, правене на снимки и прожектиране на черно-бял филм зад редуващи се червен и цианов филтър.
1908 година? Толкова рано? Повечето филми на 30-те са черно-бели. От време на време е имало и някой пъстър шлагер като „ Отнесени от вихъра “. Дори през 40-те „ цветът “ се употребява единствено при високобюджетните филми. Наистина ли е имало цветни филми още преди повече от един век?
И да, и не.
Британският откривател Едуард Търнър в действителност получава патент за развой на обработка на кино лентата с три цвята през 1899 година Системата обаче не работила изключително добре. През 1901 година той потърсва помощта на Чарлз Ърбан – експатриран американец, който към този момент е бил авторитетна персона в английската кино промишленост. Търнър обаче умира малко по-късно и Ърбан притегля Албърт Смит към плана.
След доста опити двамата вземат решение да употребяват единствено два цвята, с цел да се понижат техническите компликации. След експериментиране на разнообразни способи за снимането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения, било открито следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от нормалната скорост (32 вместо 16 фрагмента в секунда), а сред обектива и кино лентата бил подложен въртящ се двуцветен филтър, тъй че се получавали редуващи се фрагменти, регистриращи надлежно алената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската сензитивност на елементарната фотографска емулсия към алената светлина, филмите авансово били обработвани химически, с цел да добият по-висока сензитивност и към нея.
Технологията, която Ърбан показва в Париж през 1909 година, имала редица дефекти. Най-малкото – трябвало е да бъдеш отличен кинематограф, с цел да синхронизираш въртящия се пъстър филтър с обектива. Ърбан е трябвало да води и редица юридически борби, свързани с патента му. Малко по-късно настава Първата международна война, която като се изключи че потапя Европа в кръв, опустошава и нейната стопанска система.
Кинемаколор по този начин и не съумява да навлезе необятно в Съединени американски щати. А и там се употребила доста по-усъвършенстван развой, наименуван Техниколор и изобретен през 1916 г.
Изобретението принадлежи на Джордж Албърт Смит от Брайтън, Англия (1906 г.). Процесът на Смит е двуцветен с прибавяне на цвят, правене на снимки и прожектиране на черно-бял филм зад редуващи се червен и цианов филтър.
1908 година? Толкова рано? Повечето филми на 30-те са черно-бели. От време на време е имало и някой пъстър шлагер като „ Отнесени от вихъра “. Дори през 40-те „ цветът “ се употребява единствено при високобюджетните филми. Наистина ли е имало цветни филми още преди повече от един век?
И да, и не.
Британският откривател Едуард Търнър в действителност получава патент за развой на обработка на кино лентата с три цвята през 1899 година Системата обаче не работила изключително добре. През 1901 година той потърсва помощта на Чарлз Ърбан – експатриран американец, който към този момент е бил авторитетна персона в английската кино промишленост. Търнър обаче умира малко по-късно и Ърбан притегля Албърт Смит към плана.
След доста опити двамата вземат решение да употребяват единствено два цвята, с цел да се понижат техническите компликации. След експериментиране на разнообразни способи за снимането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения, било открито следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от нормалната скорост (32 вместо 16 фрагмента в секунда), а сред обектива и кино лентата бил подложен въртящ се двуцветен филтър, тъй че се получавали редуващи се фрагменти, регистриращи надлежно алената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската сензитивност на елементарната фотографска емулсия към алената светлина, филмите авансово били обработвани химически, с цел да добият по-висока сензитивност и към нея.
Технологията, която Ърбан показва в Париж през 1909 година, имала редица дефекти. Най-малкото – трябвало е да бъдеш отличен кинематограф, с цел да синхронизираш въртящия се пъстър филтър с обектива. Ърбан е трябвало да води и редица юридически борби, свързани с патента му. Малко по-късно настава Първата международна война, която като се изключи че потапя Европа в кръв, опустошава и нейната стопанска система.
Кинемаколор по този начин и не съумява да навлезе необятно в Съединени американски щати. А и там се употребила доста по-усъвършенстван развой, наименуван Техниколор и изобретен през 1916 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ