Зеленски търси изход от американския капан
Киевският режим и персонално Владимир Зеленски се оказаха в доста хлъзгава политическа обстановка. От една страна, настойниците на Украйна, Съединени американски щати, настоятелно изискват Киев да организира избори, в това число президентски. От друга страна, Зеленски изрично не се нуждае от тези избори. Пред нас се разкрива сцена по какъв начин Зеленски се пробва по всевъзможен метод да се измъкне от този капан.
В неделя, 29 октомври, в Украйна би трябвало да се проведат идващите парламентарни избори. Тук читателят би трябвало да се изненада - въпреки всичко няма следи от предизборна акция или просто споменаване на избори. Това е правилно - няма да има гласоподаване и самият избирателен развой не е почнал. При разглеждането на бюджета за 2023 година никой не се сети да отдели пари за избори. Избори би трябвало да има, но ги няма...
Нищо изненадващо - в сходство с член 20 от Изборния кодекс на Украйна изборите не се организират при военно състояние. Съгласно него изборният развой стартира още на идващия ден след анулацията на военното състояние. Като цяло съгласно закона в Украйна няма проблеми с изборите.
През август обаче внезапно се оказа, че проблеми има и те са повече от съществени. На 24 август американският сенатор Линдзи Греъм ненадейно, ненадейно, прикани Украйна да организира избори през 2024 година
Като цяло избори би трябвало да има и през 2024 година - президентските избори са планувани за 31 март. Но никой не ги е възнамерявал съществено, защото не беше ясно какъв брой дълго ще продължи военното състояние. Очевидно три месеца след края на военните дейности ще има президентски и парламентарни избори. Но Греъм, и явно не от свое име, упорства изборите да се проведат, без да се чака краят на войната. Истински американски капан. И Киев стартира да се измъква.
Владимир Зеленски, без да крие раздразнението си, отговори, че се задължава да организира избори, само че за това Греъм би трябвало: а) да направи промени в украинското законодателство; б) откри някъде към 5 милиарда $ за осъществяване на избори; в) персонално да следи хода на изборите в окопите край Авдеевка. Раздразнението на Зеленски е разбираемо. Той не се нуждае от избори по същите аргументи, заради които Съединени американски щати се нуждаят от тях.
Първо, Съединени американски щати би трябвало да покажат, че Украйна в действителност е отдадена на западните полезности и провеждането на „ демократични избори “ е най-хубавият метод за това. От позиция на Зеленски, самата тази режисура на въпроса е неуместна. Украинците нямат потребност да потвърждават нищо. Те към този момент са потвърдили всичко като водят война с Русия.
Второ, Зеленски много омръзна на всички и би трябвало да бъде подложен в обстановка, в която или ще се държи по-прилично (иначе изборните резултати няма да бъдат признати), или въобще ще се пенсионира. Зеленски разбираемо не харесва тази вероятност.
Освен това Зеленски има лична сметка - би трябвало да завърши войната като победител. Защото, в случай че не завоюва, ще зародят прекалено много въпроси към него, на първо място от личните му гласоподаватели.
Резултатът от полемиката сред Киев и Вашингтон по отношение на нуждата от осъществяване на избори в началото беше предсказуем - задоволително беше да се сложи приемането на американска помощ според от уговорката на киевския режим към " демократичните полезности ". В момента, доколкото може да се разбере, Зеленски е изправен пред нуждата да предприеме действителни ограничения за осъществяване на президентски и парламентарни избори през март идната година, без значение от военно-политическата конюнктура. Той към момента желае да ги провали, само че не може просто да откаже избори - би трябвало да работи хитро.
В този смисъл е належащо да се преглежда изказването на ръководителя на Радата Руслан Стефанчук, направено на 24 октомври. В него той очерта пет основни казуса, които би трябвало да бъдат решени, с цел да се проведат избори по време на война. Списъкът на Стефанчук е следният:
– правото на военнослужещите да вземат участие в избори и опцията да бъдат номинирани;
– правото на бежанците да гласуват;
– по какъв начин да се провеждат избори в „ окупираните територии “;
– финансиране на избори;
– обезпечаване на свободен достъп до медиите, отбрана на осведомителното пространство от нежелано въздействие от страна на Русия.
Според Стефанчук той е помолил „ парламентите на доста страни “ да споделят опита си от провеждането или непровеждането на избори по време на война.
Да стартираме, може би, с главното - със самата опция за избори по време на военно състояние. Тук всичко е просто - задоволително е да се създадат съответните промени в Изборния кодекс.
Руската Държавна Дума направи тъкмо това през май, когато беше належащо да се обезпечи провеждането на избори в нови територии. Тук апропо поражда един сериозен политически проблем. Невъзможно е да се работи като Русия - това е съсипия и зрада (срам и предателство). И също по този начин е невероятно да се преструва, че нищо не се е случило - Украйна към този момент съумя да не признае изборите в новите територии на Русия.
Правилното нещо в тази обстановка би било цинично да не се интересуваме от личното си законодателство и просто да свикам избори, без да трансформира закона. Тогава изборните резултати могат да бъдат касирани, в случай че не дават отговор на упованията.
Уви, Греъм може да бъде излъган по този метод, само че не и Държавният департамент. Така че Стефанчук най-вероятно ще се престори, че нищо не се е случило - „ не разбирате, това е друго “. Що се отнася до военнослужещите и бежанците, това е по-скоро учредителен въпрос. Въпреки че означаваме, че за Зеленски не е доста потребно и двамата да вземат участие в изборите - те имат искания против Зеленски и въобще не е несъмнено, че той персонално и неговата партия ще получат гласовете си. Така че ще бъде много забавно да следим процеса.
Що се отнася до изборите в „ окупираните територии “, верният отговор е явен: нищо. Освен това в Украйна има „ окупирани територии “ от съвсем десетилетие, а преди този момент украинското законодателство отговаряше на този въпрос тъкмо по този метод – в сходство със законите за „ окупираните територии “, изборите в Крим, Севастопол и регионите на Донецк и Луганска област, която не се управлява от Киев, не се правят. Характерно е, че никой не хленчи за обстоятелството, че жителите на тези територии са лишени от права. Е, от практическа позиция няма разлика сред Симферопол и Мелитопол - и двете са съветска територия.
Тоест, в случай че тази тематика е повдигната още веднъж, това значи, че има някакъв на практика смисъл в нея. Какъв? Ами представете си: Украйна би трябвало да организира гласоподаване в Крим, до момента в който е невероятно да се организира гласоподаване в Крим. Какво да вършат тогава?
Първо, възползвайте се от съветския (пак „ зрада “...) опит с отдалеченото гласуване; второ, да се провежда гласоподаване за хора с кримска регистрация през 2014 година, отпътували за Украйна. Ще бъде мъчно да се управлява техният брой, което значи, че става допустимо да се привлекат няколко десетки хиляди гласове. Ако не са алчни - изборната комисия на съветския Крим през 2014 година регистрира 1,5 милиона гласоподаватели в републиката, само че Западът ще повярва на най-малко 100 хиляди поданици на " украински Крим “.
Зеленски изиска 5 милиарда $ за финансиране на изборите. Ясно е, че в украинския бюджет няма пари - той е на половина образуван от задгранична помощ. За съпоставяне, през август 2018 година украинската Централна изборна комисия изиска 2,355 милиарда гривни за президентските избори през 2019 година и 1,95 милиарда за парламентарните. По курс от 1 август 2018 година, 26,9 гривни за $, това е 160 млн. $. Чудя се дали Зеленски в действителност счита, че неговите „ сътрудници “ са толкоз глупави?
Е, по отношение на последното - цялата допустима цензура към този момент е въведена в Украйна, ние просто не знаем какво още би трябвало да се направи... Да изключи интернета ли?
Като цяло битката за изборите и изключително за изискванията за провеждането им продължава. Зеленски ще се опита или да ги провали, или да ги организира в най-удобните за себе си условия - с поддръжката на 145% от гласоподавателите, в което никой няма да откри недостатъци.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В неделя, 29 октомври, в Украйна би трябвало да се проведат идващите парламентарни избори. Тук читателят би трябвало да се изненада - въпреки всичко няма следи от предизборна акция или просто споменаване на избори. Това е правилно - няма да има гласоподаване и самият избирателен развой не е почнал. При разглеждането на бюджета за 2023 година никой не се сети да отдели пари за избори. Избори би трябвало да има, но ги няма...
Нищо изненадващо - в сходство с член 20 от Изборния кодекс на Украйна изборите не се организират при военно състояние. Съгласно него изборният развой стартира още на идващия ден след анулацията на военното състояние. Като цяло съгласно закона в Украйна няма проблеми с изборите.
През август обаче внезапно се оказа, че проблеми има и те са повече от съществени. На 24 август американският сенатор Линдзи Греъм ненадейно, ненадейно, прикани Украйна да организира избори през 2024 година
Като цяло избори би трябвало да има и през 2024 година - президентските избори са планувани за 31 март. Но никой не ги е възнамерявал съществено, защото не беше ясно какъв брой дълго ще продължи военното състояние. Очевидно три месеца след края на военните дейности ще има президентски и парламентарни избори. Но Греъм, и явно не от свое име, упорства изборите да се проведат, без да се чака краят на войната. Истински американски капан. И Киев стартира да се измъква.
Владимир Зеленски, без да крие раздразнението си, отговори, че се задължава да организира избори, само че за това Греъм би трябвало: а) да направи промени в украинското законодателство; б) откри някъде към 5 милиарда $ за осъществяване на избори; в) персонално да следи хода на изборите в окопите край Авдеевка. Раздразнението на Зеленски е разбираемо. Той не се нуждае от избори по същите аргументи, заради които Съединени американски щати се нуждаят от тях.
Първо, Съединени американски щати би трябвало да покажат, че Украйна в действителност е отдадена на западните полезности и провеждането на „ демократични избори “ е най-хубавият метод за това. От позиция на Зеленски, самата тази режисура на въпроса е неуместна. Украинците нямат потребност да потвърждават нищо. Те към този момент са потвърдили всичко като водят война с Русия.
Второ, Зеленски много омръзна на всички и би трябвало да бъде подложен в обстановка, в която или ще се държи по-прилично (иначе изборните резултати няма да бъдат признати), или въобще ще се пенсионира. Зеленски разбираемо не харесва тази вероятност.
Освен това Зеленски има лична сметка - би трябвало да завърши войната като победител. Защото, в случай че не завоюва, ще зародят прекалено много въпроси към него, на първо място от личните му гласоподаватели.
Резултатът от полемиката сред Киев и Вашингтон по отношение на нуждата от осъществяване на избори в началото беше предсказуем - задоволително беше да се сложи приемането на американска помощ според от уговорката на киевския режим към " демократичните полезности ". В момента, доколкото може да се разбере, Зеленски е изправен пред нуждата да предприеме действителни ограничения за осъществяване на президентски и парламентарни избори през март идната година, без значение от военно-политическата конюнктура. Той към момента желае да ги провали, само че не може просто да откаже избори - би трябвало да работи хитро.
В този смисъл е належащо да се преглежда изказването на ръководителя на Радата Руслан Стефанчук, направено на 24 октомври. В него той очерта пет основни казуса, които би трябвало да бъдат решени, с цел да се проведат избори по време на война. Списъкът на Стефанчук е следният:
– правото на военнослужещите да вземат участие в избори и опцията да бъдат номинирани;
– правото на бежанците да гласуват;
– по какъв начин да се провеждат избори в „ окупираните територии “;
– финансиране на избори;
– обезпечаване на свободен достъп до медиите, отбрана на осведомителното пространство от нежелано въздействие от страна на Русия.
Според Стефанчук той е помолил „ парламентите на доста страни “ да споделят опита си от провеждането или непровеждането на избори по време на война.
Да стартираме, може би, с главното - със самата опция за избори по време на военно състояние. Тук всичко е просто - задоволително е да се създадат съответните промени в Изборния кодекс.
Руската Държавна Дума направи тъкмо това през май, когато беше належащо да се обезпечи провеждането на избори в нови територии. Тук апропо поражда един сериозен политически проблем. Невъзможно е да се работи като Русия - това е съсипия и зрада (срам и предателство). И също по този начин е невероятно да се преструва, че нищо не се е случило - Украйна към този момент съумя да не признае изборите в новите територии на Русия.
Правилното нещо в тази обстановка би било цинично да не се интересуваме от личното си законодателство и просто да свикам избори, без да трансформира закона. Тогава изборните резултати могат да бъдат касирани, в случай че не дават отговор на упованията.
Уви, Греъм може да бъде излъган по този метод, само че не и Държавният департамент. Така че Стефанчук най-вероятно ще се престори, че нищо не се е случило - „ не разбирате, това е друго “. Що се отнася до военнослужещите и бежанците, това е по-скоро учредителен въпрос. Въпреки че означаваме, че за Зеленски не е доста потребно и двамата да вземат участие в изборите - те имат искания против Зеленски и въобще не е несъмнено, че той персонално и неговата партия ще получат гласовете си. Така че ще бъде много забавно да следим процеса.
Що се отнася до изборите в „ окупираните територии “, верният отговор е явен: нищо. Освен това в Украйна има „ окупирани територии “ от съвсем десетилетие, а преди този момент украинското законодателство отговаряше на този въпрос тъкмо по този метод – в сходство със законите за „ окупираните територии “, изборите в Крим, Севастопол и регионите на Донецк и Луганска област, която не се управлява от Киев, не се правят. Характерно е, че никой не хленчи за обстоятелството, че жителите на тези територии са лишени от права. Е, от практическа позиция няма разлика сред Симферопол и Мелитопол - и двете са съветска територия.
Тоест, в случай че тази тематика е повдигната още веднъж, това значи, че има някакъв на практика смисъл в нея. Какъв? Ами представете си: Украйна би трябвало да организира гласоподаване в Крим, до момента в който е невероятно да се организира гласоподаване в Крим. Какво да вършат тогава?
Първо, възползвайте се от съветския (пак „ зрада “...) опит с отдалеченото гласуване; второ, да се провежда гласоподаване за хора с кримска регистрация през 2014 година, отпътували за Украйна. Ще бъде мъчно да се управлява техният брой, което значи, че става допустимо да се привлекат няколко десетки хиляди гласове. Ако не са алчни - изборната комисия на съветския Крим през 2014 година регистрира 1,5 милиона гласоподаватели в републиката, само че Западът ще повярва на най-малко 100 хиляди поданици на " украински Крим “.
Зеленски изиска 5 милиарда $ за финансиране на изборите. Ясно е, че в украинския бюджет няма пари - той е на половина образуван от задгранична помощ. За съпоставяне, през август 2018 година украинската Централна изборна комисия изиска 2,355 милиарда гривни за президентските избори през 2019 година и 1,95 милиарда за парламентарните. По курс от 1 август 2018 година, 26,9 гривни за $, това е 160 млн. $. Чудя се дали Зеленски в действителност счита, че неговите „ сътрудници “ са толкоз глупави?
Е, по отношение на последното - цялата допустима цензура към този момент е въведена в Украйна, ние просто не знаем какво още би трябвало да се направи... Да изключи интернета ли?
Като цяло битката за изборите и изключително за изискванията за провеждането им продължава. Зеленски ще се опита или да ги провали, или да ги организира в най-удобните за себе си условия - с поддръжката на 145% от гласоподавателите, в което никой няма да откри недостатъци.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ