Киев се е адаптирал за живот по време на война.

Киев се е приспособил за живот по време на война. Магазини и заведения за хранене работя, а търговски центрове са били възобновени, предават специфичните пратеници на bTV в Киев Цветана Балабанова и Александр Осиченко.

Те бяха там и преди година, когато се чу първата въздушна сирена за паника и станаха първият български журналистически екип, който предаваше онлайн началото на войната.

12 месеца след началото на съветската атака доста от украинците не желаят да напущат страната си и резервират висок дух. Такива са и военнослужещи от Четвърта бригада за бързо реагиране на Националната армия на Украйна.

Наричат ги „ пазителите на небето “. Мисията им е да не позволен вражеска ракета да удари градовете. Не желаят да разкриваме имената им, а единствено позивните – Меч, Стрела и Рок.



„ Когато се задействат сирените, ние смъкваме предпазителя на портативния зенитно-ракетен комплекс, слагаме го на рамо и без значение какъв брой трае въздушната паника – 30 минути, час или 4 часа – от самото начало сме в цялостна подготвеност “, изясни „ Стрела “.



Всеки от тях помни точните дати, на които е свалил противникова ракета. И признават – работят бързо, а след това се радват дълго.



„ Когато се прибирам у дома, синът ми ме посреща. Тупа ме по краката и споделя – „ Татко отново е пускал ракети. В детската градина ни прибраха в убежището - значи баща е работил “, споделя „ Рок “.



Въпреки че е в армията от повече от пет години, Рок признава, че и той, и другарите му са били неподготвени за количеството на съперника и за огневата му мощност.



Максим споделя същите усещания след 5 месеца, прекарани в Бахмут.

„ Те стрелят безредно, унищожават цивилна инфраструктура, жилищни блокове, без значение дали има хора, или не. Просто изтриват града от картата на Украйна. И макар че понасят доста огромни загуби, като че ли не им пука. Не си броят бойците, изпращат неподготвени хора на гибел. И това е в действителност извънредно “, изяснява Максим Тера от бригадата за бързо реагиране.



Въпреки тежката обстановка, след няколко дни Максим още веднъж отпътува за Бахмут. Ще удържат ли града – не смее да допуска, само че той има цел – освобождението на родината си.