Кой печели от бърз мир в Украйна?
Киев е притиснат в ъгъла, Москва се опасява от падащите цени на петрола
Вашингтон си играе играта, с цел да се окичи с ореола на миротворител
След като през последните два-три дни залозите за мир в Украйна заприиждаха неудържими като лавина на масата на интернационалния покер, куп външнополитически анализатори в Западна Европа започнаха да пелтечат от изненада. А в устрема си да обяснят протичащото се, по-авторитетните и изключително по-трезвите измежду наблюдаващите, започнаха да търсят отговора на въпроса кой сега има най-голяма изгода от незабавното замлъкване на оръжията?
Без значение дали става дума за 30-дневно помирение, за каквото пледираха в събота Зеленски, Макрон, Мерц, Стармър и Туск, или за запушилия им устите сигурен и непрекъснат мир, пожелан рано сутринта в неделя от Путин. Да не приказваме за оптимистичното прекъсване вечно на кръвопролитията, оповестено от Тръмп в понеделник, дружно с готовността му да бъде и той в четвъртък в Истанбул, в случай че там стартират договаряния на свръхвисоко ниво сред Киев и Москва.
Отговорът на поставения въпрос от военна позиция е явен, както за журналиста от немския в. „ Щутгарт Цайтунг “ Кнут Крон, по този начин и за зам.-главния редактор на френския „ Льо Фигаро “ Филип Жели или за коментатора на римския „ Република “ Джанлука ди Фео - най-голяма изгода от мир в този момент имат тези, които изпитват усложнения на фронта, затова украинците. Защото действителността за тях е горчива и тя може да бъде забелязана от оповестените в „ Льо Монд “ карти за хода на бойните дейности през последните седмици - киевската войска е в защита по цялата фронтова линия. Навсякъде съпротивата е упорита и динамична, с чести контраатаки, с цел да се резервира контролът върху съответните позиции, само че въпреки и постепенно, съветските генерали превземат от ден на ден територии и уголемяват зоните си на деяние. Стратегия, която съгласно Джанлука ди Фео акцентира главната уязвимост на Украйна - неналичието на персонален състав, само че има и други фактори, които натежават отрицателно.
Например украинската атака в Курск, инициирана предишното лято и предизвикала обилни загуби на бронирана техника, като в този момент е извънредно мъчно да се набират нови танкове, да не приказваме за екипажи. Освен това укрепването на украинските позиции е нефелно - не са съоръжени задоволително опорни пунктове-крепости, с цел да защитят равнините, из които е в ход съветското нахлуване. Да не приказваме за това, че даже едномесечно помирение може да обезпечи къс отдих на украинските пехотинци, множеството от които се бият от пролетта на 2022 година съвсем без отмора.
От друга страна прекъсването на спора въпреки и за месец ще даде опция за основаване на по-сигурни защитни позиции за обезвреждане на вражеските офанзиви и ще обезпечи време за провеждането на армейската промяна за премахване на един от главните организационни дефекти на украинските въоръжени сили. Малките им бригади, сред които руснаците постоянно намират комфортни места за пробив.
Но нещата не трябва да се опростяват едностранно, считат цитираните анализатори, тъй като в продължаващия спор на безсилие ресурсите са толкоз значими, колкото и боеспособните въоръжени сили. А за коментаторите Русия в този момент има огромен проблем - рухването на цената на суровия нефт, дължащо се на прогнозите за световен напредък и на първо място на нараствания саудитския рандеман, което рискува да провокира рецесия във военната стопанска система на Путин. Иначе казано, сега стопанството на великата страна би трябвало да се оправи с затруднение, което е надалеч по-трудно за превъзмогване от оказалите се „ слаба ракия “ многочислени „ пакети “ от всевъзможни западни наказания.
Според формалната статистика на Москва от началото на годината продажната цена на съветския нефт се е свлякла с съвсем 20% и към този момент е под 55 $ за барел, откакто предишния юли е надхвърляла 81 $. Съответно бюджетът на Кремъл за настоящата година е бил основан на цена от 70 $ за барел и в този момент в държавните финанси се заформя ужасяваща дупка, изключително като се има поради, че 1/3 от приходите на страната идват от износа на газ и нефт. А полето за маневри е извънредно стеснено, по простата причина, че в случай че Путин желае да резервира нивото на финансиране на въоръжените си сили, което през първите четири месеца на 2025 година е възлизало на 6,3% от Брутният вътрешен продукт, той ще бъде заставен да увеличи налозите, да понижи обществените помощи и да стартира да търси заеми. Мерки, които биха повлияли негативно на консенсуса, на който в този момент се радва президентът на Русия и които биха подкопали вътрешната му известност и поддръжка. „ Петролът коства по-малко “ - разяснява неслучайно преди няколко дни Тръмп, наблягайки: „ Вярвам, че в този момент, с тези нови цени, Русия ще изиска да договаря по-настойчиво за мир “.
А като стана дума за него, съгласно Джанлука де Фео от „ Република “, президентът на Съединени американски щати е непознатият и по-точно непредвидимият фактор, с който правещите се на бойци Макрон, Мерц, Стърмър и Туск би трябвало да се преценяват. Виж, Зеленски наподобява по-разумен от тях, може би и тъй като разбра, че европейските водачи не са в положение нито да заменят американската военна помощ, нито да предложат в обозримо бъдеще гаранции за сигурността му. Ясно му е, че оцеляването на Украйна и неговото лично зависят от Вашингтон, който го принуждава да договаря надали не принудително и той скланя почтително глава.
От друга страна Путин пък знае доста добре, че Белият дом е сложил на масата пред него предложение, което може да бъде неповторимо - унищожаване на глобите, обновяване на дипломатическите и комерсиалните връзки, признание на съветския суверенитет над Крим и запазване на контрола на Москва върху окупираните територии. Та в случай че Кремъл продължи тактиката си на закъснение, може да си навлече гнева на Тръмп и да загуби вероятността да се възползва от изредените бонуси - значи Путин става доста благосклонен към договаряния.
Най-общо казано, 1175-те дни на тотална война с над един милион убити и ранени като цяло смазват двете страни и лятото може да докара най-сетне до прекъсване на военните дейности. Не до мир, който ще изисква повече време и друга политическа воля, а нещо като огромно помирение. Солидността на което ще бъде избрана в огромна степен от способността на Европа да построи възпиращо средство против по-нататъшна или нова съветска експанзия.
Колкото до Тръмп, той се интересува единствено от това да покаже дипломатически триумф, чак след който ще стартира да преизчислява ползите си като същински предприемач. Давайки си ясна сметка, че Кремъл по този начин или другояче ще продължи акцията си, като премине от открита към хибридна война, пробвайки се да отслаби властта на Зеленски и онази в страните от Европейски Съюз, които поддържат безусловно Киев. Но това е ситуацията, забавното следва, Путин повели договарянията за мир да стартират на 15 май, светът чака към масата в Истанбул трима души.
Вашингтон си играе играта, с цел да се окичи с ореола на миротворител
След като през последните два-три дни залозите за мир в Украйна заприиждаха неудържими като лавина на масата на интернационалния покер, куп външнополитически анализатори в Западна Европа започнаха да пелтечат от изненада. А в устрема си да обяснят протичащото се, по-авторитетните и изключително по-трезвите измежду наблюдаващите, започнаха да търсят отговора на въпроса кой сега има най-голяма изгода от незабавното замлъкване на оръжията?
Без значение дали става дума за 30-дневно помирение, за каквото пледираха в събота Зеленски, Макрон, Мерц, Стармър и Туск, или за запушилия им устите сигурен и непрекъснат мир, пожелан рано сутринта в неделя от Путин. Да не приказваме за оптимистичното прекъсване вечно на кръвопролитията, оповестено от Тръмп в понеделник, дружно с готовността му да бъде и той в четвъртък в Истанбул, в случай че там стартират договаряния на свръхвисоко ниво сред Киев и Москва.
Отговорът на поставения въпрос от военна позиция е явен, както за журналиста от немския в. „ Щутгарт Цайтунг “ Кнут Крон, по този начин и за зам.-главния редактор на френския „ Льо Фигаро “ Филип Жели или за коментатора на римския „ Република “ Джанлука ди Фео - най-голяма изгода от мир в този момент имат тези, които изпитват усложнения на фронта, затова украинците. Защото действителността за тях е горчива и тя може да бъде забелязана от оповестените в „ Льо Монд “ карти за хода на бойните дейности през последните седмици - киевската войска е в защита по цялата фронтова линия. Навсякъде съпротивата е упорита и динамична, с чести контраатаки, с цел да се резервира контролът върху съответните позиции, само че въпреки и постепенно, съветските генерали превземат от ден на ден територии и уголемяват зоните си на деяние. Стратегия, която съгласно Джанлука ди Фео акцентира главната уязвимост на Украйна - неналичието на персонален състав, само че има и други фактори, които натежават отрицателно.
Например украинската атака в Курск, инициирана предишното лято и предизвикала обилни загуби на бронирана техника, като в този момент е извънредно мъчно да се набират нови танкове, да не приказваме за екипажи. Освен това укрепването на украинските позиции е нефелно - не са съоръжени задоволително опорни пунктове-крепости, с цел да защитят равнините, из които е в ход съветското нахлуване. Да не приказваме за това, че даже едномесечно помирение може да обезпечи къс отдих на украинските пехотинци, множеството от които се бият от пролетта на 2022 година съвсем без отмора.
От друга страна прекъсването на спора въпреки и за месец ще даде опция за основаване на по-сигурни защитни позиции за обезвреждане на вражеските офанзиви и ще обезпечи време за провеждането на армейската промяна за премахване на един от главните организационни дефекти на украинските въоръжени сили. Малките им бригади, сред които руснаците постоянно намират комфортни места за пробив.
Но нещата не трябва да се опростяват едностранно, считат цитираните анализатори, тъй като в продължаващия спор на безсилие ресурсите са толкоз значими, колкото и боеспособните въоръжени сили. А за коментаторите Русия в този момент има огромен проблем - рухването на цената на суровия нефт, дължащо се на прогнозите за световен напредък и на първо място на нараствания саудитския рандеман, което рискува да провокира рецесия във военната стопанска система на Путин. Иначе казано, сега стопанството на великата страна би трябвало да се оправи с затруднение, което е надалеч по-трудно за превъзмогване от оказалите се „ слаба ракия “ многочислени „ пакети “ от всевъзможни западни наказания.
Според формалната статистика на Москва от началото на годината продажната цена на съветския нефт се е свлякла с съвсем 20% и към този момент е под 55 $ за барел, откакто предишния юли е надхвърляла 81 $. Съответно бюджетът на Кремъл за настоящата година е бил основан на цена от 70 $ за барел и в този момент в държавните финанси се заформя ужасяваща дупка, изключително като се има поради, че 1/3 от приходите на страната идват от износа на газ и нефт. А полето за маневри е извънредно стеснено, по простата причина, че в случай че Путин желае да резервира нивото на финансиране на въоръжените си сили, което през първите четири месеца на 2025 година е възлизало на 6,3% от Брутният вътрешен продукт, той ще бъде заставен да увеличи налозите, да понижи обществените помощи и да стартира да търси заеми. Мерки, които биха повлияли негативно на консенсуса, на който в този момент се радва президентът на Русия и които биха подкопали вътрешната му известност и поддръжка. „ Петролът коства по-малко “ - разяснява неслучайно преди няколко дни Тръмп, наблягайки: „ Вярвам, че в този момент, с тези нови цени, Русия ще изиска да договаря по-настойчиво за мир “.
А като стана дума за него, съгласно Джанлука де Фео от „ Република “, президентът на Съединени американски щати е непознатият и по-точно непредвидимият фактор, с който правещите се на бойци Макрон, Мерц, Стърмър и Туск би трябвало да се преценяват. Виж, Зеленски наподобява по-разумен от тях, може би и тъй като разбра, че европейските водачи не са в положение нито да заменят американската военна помощ, нито да предложат в обозримо бъдеще гаранции за сигурността му. Ясно му е, че оцеляването на Украйна и неговото лично зависят от Вашингтон, който го принуждава да договаря надали не принудително и той скланя почтително глава.
От друга страна Путин пък знае доста добре, че Белият дом е сложил на масата пред него предложение, което може да бъде неповторимо - унищожаване на глобите, обновяване на дипломатическите и комерсиалните връзки, признание на съветския суверенитет над Крим и запазване на контрола на Москва върху окупираните територии. Та в случай че Кремъл продължи тактиката си на закъснение, може да си навлече гнева на Тръмп и да загуби вероятността да се възползва от изредените бонуси - значи Путин става доста благосклонен към договаряния.
Най-общо казано, 1175-те дни на тотална война с над един милион убити и ранени като цяло смазват двете страни и лятото може да докара най-сетне до прекъсване на военните дейности. Не до мир, който ще изисква повече време и друга политическа воля, а нещо като огромно помирение. Солидността на което ще бъде избрана в огромна степен от способността на Европа да построи възпиращо средство против по-нататъшна или нова съветска експанзия.
Колкото до Тръмп, той се интересува единствено от това да покаже дипломатически триумф, чак след който ще стартира да преизчислява ползите си като същински предприемач. Давайки си ясна сметка, че Кремъл по този начин или другояче ще продължи акцията си, като премине от открита към хибридна война, пробвайки се да отслаби властта на Зеленски и онази в страните от Европейски Съюз, които поддържат безусловно Киев. Но това е ситуацията, забавното следва, Путин повели договарянията за мир да стартират на 15 май, светът чака към масата в Истанбул трима души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ