ХАКЕРЪ на бирения пазар
Киберсигурността е тематика, към която Ростислав Петров се ориентира с изострен предприемачески усет, още преди в България да се е чул зов за помощ при хакерски пробив. Той основава и оглавява Българската асоциация на сертифицираните етични хакери. Насочваме вниманието към него защото е човек, който умее да трансформира заниманието в специалност. Ето по какъв начин:
Хобито е обичано занятие през свободното време, което от време на време демонстрира свойството да се трансформира в работа. От 15-годишен се занимавам с компютри – това занимание стана моя специалност. Летя с парапланери и дребни самолети, занимание, на което към момента не съм намерил професионално приложение. Производството на бирата обаче също ми беше занимание и сътворих няколко сполучливи предписания. Реших да споделя този добър артикул с повече хора, като направя и за продажба. Регистрирах комерсиална марка и на бирения пазар се появи „ Хакеръ “.
Но по какъв начин се появява желанието да прави бира по своя рецепта?
Събираме се с сътрудници, пием бира. Работим дълго на компютрите, случва се да осъмнем, бирата от време на време ни е добра компания. Имам другари, които сами си вършат питие, взех решение преди години и аз да опитам, с цел да видя по какъв начин работи светът на дрождите. Бирата се оказа доста сполучлива, стана „ вървежна “ и търсена. Приятелите ме подтикнаха да увелича количеството и да я пусна на пазара. Правя вино – бяло, алено и розе, ракията също се получава добре и следва да ги записвам като комерсиална марка. Скоро ще стартира произвеждане за продажба.
Но при толкоз огромно предложение на пазара, в какво е конкурентното преимущество на „ Хакеръ “?
Изобилието на пазара не ме тормози, всичко си има своето място. Вкус приятел няма – всеки потребител си има своите желания. Бира със същите вкусови качества не се предлага, по тази причина „ Хакеръ “ е без конкуренция. Постоянство на усета и качеството в домашни условия е мъчно да се поддържа, а и не може да се вършат промишлени количества. Затова се доверих на лицензираната крафт пивоварна на мой другар в Ловеч, наречена „ Мелтум “ - там има качество и надзор на всички процеси. Познаваме се от деца, той стана отличен технолог и аз добре знам какви са професионалните му умения. Бирата е в стъклени бутилки, 330 мл. Търсенето дефинира разфасовката, концепцията е повече хора да опитат.
Но по какъв начин Ростислав Петров стига и до предлагането на кафе?
Кафе не пия. Отново се доверих на другари, които създадоха специфична рецепта, пекат по нея единствено за моя бранд „ Хакеръ “. Те се ентусиазираха да създадат усет, който също е без аналог на пазара. Оставих ги да покажат на какво са способни. В IT сектора сътрудниците пият доста кафе и отзивите са мощно положителни. Но аз даже не съм го тествал, тъй като не употребявам кафе. Получава се по този начин, че го предлагам като „ котка в чувал “, по тази причина и опаковката е черна. За разлика от опаковката на кафето, в хакерството съм от бялата страна, а не от черната. Всички ние използваме едни и същи принадлежности и техники. Разликата е, че етичните хакери се наемат, с цел да създадат така наречен пенетрейшън проби и да покажат „ дупките “ в сигурността.
В етичното хакерство е натрупал доста опит, само че по какъв начин ще направи пробив на пазара с бира и кафе?
Дори не съм се и замислял, че ми следва да върша пробив, когато в края на предходната година започнах производството. Бирата и кафето са предопределени за другари и ще се веселя приятелският кръг на тези нови артикули с нова марка да пораства с бързи темпове. Привлякох сътрудници, на които поверих дистрибуцията. Експериментът си коства. Той е тест и за моите предприемачески умения. Повечето хакери пият бира за тонус вечер и кафе за разбуждане, само че продуктите не са ориентирани единствено към тях. Имам проекти и за други артикули, само че дано вървим малко по малко. Успехът ще зависи и от сътрудниците. Гледаме към външните пазари. В развой на договаряния сме за експорт в Германия и Англия. Балканският пазар е прелъстителен като непосредствен.
Етичното хакерство е специалност на Ростислав Петров още преди появяването на марката „ Хакеръ “, по какъв начин се насочва към обучителните стратегии?
Ростислав Петров - Снимка Личен списък
Центърът за образования HackUni го открихме през 2013 година и започнахме с стратегии по киберсигурност, след това и по етично хакерство. По това време искахме да сме част от огромните IT академии, само че получихме отвод, защото нямало търсене за сходни услуги, затова и за образования. Хакерските офанзиви към момента не бяха факт и специалността етичен хакер не беше се появила в България. Аз обаче бях уверен, че в случай че има крадци, ще има полиция, щом има вируси, ще има и антивирусни отбрани. Моят усет не ме излъга: Ускорената цифровизация значи потребност от киберсигурност. Бях написал първата част на „ Основи на етичното хакерство “, когато през 2015 година сървърите на ЦИК не устояха по време на изборите. Тогава се заприказва за киберсигурност и от този момент ползата стартира експоненциално да пораства.
С какво се е занимавал Ростислав Петров преди киберсигурността да стане търсена услуга?
От дребен върша ремонт на компютрите си и самичък преинсталирам операционните системи. После заниманието стана специалност и открих магазини за компютри в няколко града, в които се предлага поддръжка и ремонт на черна техника. Сега софтуерното развиване върви с ускорени темпове и киберсигурността е ръка за ръка с изкуствения разсъдък – той е асистент в по-добрата отбрана, само че се употребява също за набези и злонамерени пробиви. Иновациите основават софтуерното бъдеще. Дигиталната епоха става действителност.
Светът на етичното хакерство може ли да бъде събрано в една максима?
Обичам да споделям: Don`t learn to hack, hack to learn ( англ. - Не се учи да хакваш, хаквай, с цел да се научиш). Това значи, че опитът и практиката са най-хубави учители. Хакерството се учи посредством правене. Да, това е нож с две остриета, само че единствено по този начин разбираш, че работи. Неквалифицираните хакери може да навредят на всеки, който няма добра киберзащита, само че те може и на себе си да навредят. Ето за какво хакерството е като отровна змия, която може да ухапе всеки, даже и своя собственик. Време е киберсигурността да влезе и като предмет в учебно заведение.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Хобито е обичано занятие през свободното време, което от време на време демонстрира свойството да се трансформира в работа. От 15-годишен се занимавам с компютри – това занимание стана моя специалност. Летя с парапланери и дребни самолети, занимание, на което към момента не съм намерил професионално приложение. Производството на бирата обаче също ми беше занимание и сътворих няколко сполучливи предписания. Реших да споделя този добър артикул с повече хора, като направя и за продажба. Регистрирах комерсиална марка и на бирения пазар се появи „ Хакеръ “.
Но по какъв начин се появява желанието да прави бира по своя рецепта?
Събираме се с сътрудници, пием бира. Работим дълго на компютрите, случва се да осъмнем, бирата от време на време ни е добра компания. Имам другари, които сами си вършат питие, взех решение преди години и аз да опитам, с цел да видя по какъв начин работи светът на дрождите. Бирата се оказа доста сполучлива, стана „ вървежна “ и търсена. Приятелите ме подтикнаха да увелича количеството и да я пусна на пазара. Правя вино – бяло, алено и розе, ракията също се получава добре и следва да ги записвам като комерсиална марка. Скоро ще стартира произвеждане за продажба.
Но при толкоз огромно предложение на пазара, в какво е конкурентното преимущество на „ Хакеръ “?
Изобилието на пазара не ме тормози, всичко си има своето място. Вкус приятел няма – всеки потребител си има своите желания. Бира със същите вкусови качества не се предлага, по тази причина „ Хакеръ “ е без конкуренция. Постоянство на усета и качеството в домашни условия е мъчно да се поддържа, а и не може да се вършат промишлени количества. Затова се доверих на лицензираната крафт пивоварна на мой другар в Ловеч, наречена „ Мелтум “ - там има качество и надзор на всички процеси. Познаваме се от деца, той стана отличен технолог и аз добре знам какви са професионалните му умения. Бирата е в стъклени бутилки, 330 мл. Търсенето дефинира разфасовката, концепцията е повече хора да опитат.
Но по какъв начин Ростислав Петров стига и до предлагането на кафе?
Кафе не пия. Отново се доверих на другари, които създадоха специфична рецепта, пекат по нея единствено за моя бранд „ Хакеръ “. Те се ентусиазираха да създадат усет, който също е без аналог на пазара. Оставих ги да покажат на какво са способни. В IT сектора сътрудниците пият доста кафе и отзивите са мощно положителни. Но аз даже не съм го тествал, тъй като не употребявам кафе. Получава се по този начин, че го предлагам като „ котка в чувал “, по тази причина и опаковката е черна. За разлика от опаковката на кафето, в хакерството съм от бялата страна, а не от черната. Всички ние използваме едни и същи принадлежности и техники. Разликата е, че етичните хакери се наемат, с цел да създадат така наречен пенетрейшън проби и да покажат „ дупките “ в сигурността.
В етичното хакерство е натрупал доста опит, само че по какъв начин ще направи пробив на пазара с бира и кафе?
Дори не съм се и замислял, че ми следва да върша пробив, когато в края на предходната година започнах производството. Бирата и кафето са предопределени за другари и ще се веселя приятелският кръг на тези нови артикули с нова марка да пораства с бързи темпове. Привлякох сътрудници, на които поверих дистрибуцията. Експериментът си коства. Той е тест и за моите предприемачески умения. Повечето хакери пият бира за тонус вечер и кафе за разбуждане, само че продуктите не са ориентирани единствено към тях. Имам проекти и за други артикули, само че дано вървим малко по малко. Успехът ще зависи и от сътрудниците. Гледаме към външните пазари. В развой на договаряния сме за експорт в Германия и Англия. Балканският пазар е прелъстителен като непосредствен.
Етичното хакерство е специалност на Ростислав Петров още преди появяването на марката „ Хакеръ “, по какъв начин се насочва към обучителните стратегии?
Ростислав Петров - Снимка Личен списък Центърът за образования HackUni го открихме през 2013 година и започнахме с стратегии по киберсигурност, след това и по етично хакерство. По това време искахме да сме част от огромните IT академии, само че получихме отвод, защото нямало търсене за сходни услуги, затова и за образования. Хакерските офанзиви към момента не бяха факт и специалността етичен хакер не беше се появила в България. Аз обаче бях уверен, че в случай че има крадци, ще има полиция, щом има вируси, ще има и антивирусни отбрани. Моят усет не ме излъга: Ускорената цифровизация значи потребност от киберсигурност. Бях написал първата част на „ Основи на етичното хакерство “, когато през 2015 година сървърите на ЦИК не устояха по време на изборите. Тогава се заприказва за киберсигурност и от този момент ползата стартира експоненциално да пораства.
С какво се е занимавал Ростислав Петров преди киберсигурността да стане търсена услуга?
От дребен върша ремонт на компютрите си и самичък преинсталирам операционните системи. После заниманието стана специалност и открих магазини за компютри в няколко града, в които се предлага поддръжка и ремонт на черна техника. Сега софтуерното развиване върви с ускорени темпове и киберсигурността е ръка за ръка с изкуствения разсъдък – той е асистент в по-добрата отбрана, само че се употребява също за набези и злонамерени пробиви. Иновациите основават софтуерното бъдеще. Дигиталната епоха става действителност.
Светът на етичното хакерство може ли да бъде събрано в една максима?
Обичам да споделям: Don`t learn to hack, hack to learn ( англ. - Не се учи да хакваш, хаквай, с цел да се научиш). Това значи, че опитът и практиката са най-хубави учители. Хакерството се учи посредством правене. Да, това е нож с две остриета, само че единствено по този начин разбираш, че работи. Неквалифицираните хакери може да навредят на всеки, който няма добра киберзащита, само че те може и на себе си да навредят. Ето за какво хакерството е като отровна змия, която може да ухапе всеки, даже и своя собственик. Време е киберсигурността да влезе и като предмет в учебно заведение.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ