Кейт Хъдсън: Днес всеки глупак може да стане звезда
Кейт Хъдсън продължава да бъде една от по-атрактивните и забавни актриси в Холивуд. Дъщерята на Голди Хоун съумя да излезе от сянката на своята звездна майка и сама да заблести в света на шоубизнеса. Големият си пробив в киното Кейт Хъдсън прави с присъединяване си във кино лентата “Почти известни ” (2000 г.), който й носи номинация за “Оскар ” за най-хубава поддържаща женска роля и премия “Златен глобус ” в същата категория.
През 2000 година излиза и филмът “Относно Адам ”, който също носи професионален авторитет и положителни мнения на Кейт. След като отхвърля препоръчаната є основна женска роля за “Спайдърмен ”, тя взе участие във кино лентата “Четирите пера ” от 2002г., който е по-скоро отчаяние за рецензията и публиката. Следват участия в “Как да разкараш гаджето за 10 дни ” и “Развод по френски ” от 2003 година, “Шперцът ” от 2005 година, “Аз, ти и Дюпри ” от 2006 година
На 8 февруари 2008 година премиерно излиза новият филм с нейно присъединяване “Златна опция ” , където за повторно си партнира с Матю Макконъхи след “Как да разкараш гаджето за 10 дни ”. През 2008 година излиза още един филм с Кейт Хъдсън – “Гаджето на най-хубавия ми другар ”, а през 2009 година си партнира с Ан Хатауей във кино лентата “Булчински войни ”. През 2011 година тя се снима във кино лентата: “Нещо назаем ” дружно с Дженифър Гудуин, Колин Егелсфийлд и Джон Кразински.
След дълги години на участия в сантиментални комедии и леки авантюристичен филми, тя реши да нагази по-дълбоко в сериозната част на бизнеса и в този момент извършва основната роля в амбициозната костюмна драма “Машрал ”, където се превъплъщава в облика на дама от висшето общество в Съединени американски щати през 40-те години на предишния век, която упреква своя негър водач в обезчестяване.
“Смятам, че историята във кино лентата “Маршал ” не е отдалечена прекалено много от нашето съвремие. Случката е от 1941-а, само че аз чувствам с кожата си, че моралните поучения са настоящи и през днешния ден. Понякога просто се случва по този начин, че хората не се поучават от грешките си и историята има навика да се повтаря, когато това се случи. Понякога чета същински истори, които може да послужат за материал за предстоящ филм и не съм сигурна до каква степен са достоверни и каква част от тях репрезентират действителността правилно. Също по този начин считам, че е значимо за всеки екранен реализатор като мен да съумее да откри верния ъгъл, от който да огледа на съответната история и да знае по какъв начин да подходи, тъй че да изиграе облика по кохерентен метод и да капсулира есенцията на индивида в два часа. Филмите би трябвало да носят смисъл, само че би трябвало и да имат смисъл, да са потребни на публиката, да описват история, която да е снабдена с нужните механизми за прочувствена и интелектуална идентификация от страна на хората от другата страна на екрана ”, разсъждава Хъдсън.
Кейт Хъдсън постоянно е ангажирана с концепцията да показа допустимо най-пълнокръвния и многопластов модел на човешко държание в границите на един комерсиален живописен филм: “Винаги си мисля дали моята героиня би споделила несъмнено нещо, по какъв начин би реагирала в съответна и неповторима обстановка ”.
За нея “Маршал ” е и скъп урок по история: “Много е значимо да познаваме предишното си и да не забравяме своята исторя с цялата спорна арка, която я съпътства и придава илюзията за цел и комплектност. Но постоянно историческите събития са артикул на безпорядък и съвпадения, на случайности и неправилни избори. Докато проучвах детайлите от епохата от време на време се изумявах на някои случки и обстановки и се питах по какъв начин е било допустимо това. ”
Кейт Хъдсън държи да подчертае, че за нея е ужасно значимо филмите да бъдат мост сред артистичния свят и битовата реалност, и да действат като механизми, машини и принадлежности за поддържане на обществения разговор в едно общество. Тя споделя, че би се радвала в случай че филмите към момента имат способността да въодушевяват младежите.
Кейт Хъдсън обаче не е била ужасно сигурна в самото начало на договаряния за ролята на бяла жена, която упреква негър мъж в закононарушение. “Много неща в сюжета и историята ме накараха да се позамисля много съществено дали да приема ролята. Не бях способна да се слага на нейно място, не бях сигурна, че има нещо, за което да се хвана и да се слага на мястото на героинята. Но когато режисьорът ме убеди във значимостта на кино лентата това ме накара да погледна отвън моите персонални морални съображения и етични кодове и да се впусна в построяването на облика без боязън. Смятам, че е значимо да описваме тези истории. Като актриса за мен от време на време е належащо да оставя настрани персоналните си възгледи и правила, и когато камерата стартира да работи съм длъжна да допускам на облика, който играя. Това е съществено предизвикателство, а персонажа, който играя в “Маршал ” е комплициран, нюансиран и драматичен и това в последна сметка ме убеди, че би трябвало да се заема със задачата ”.
Извън опитите си да се наложи и като сериозна трагична актриса, Кейт Хъдсън не стопира да следи културния климат и да разяснява иронично и хумористично равнището на развлеателната промишленост. “За страдание обитаваме доста чудноват интервал от историята на човечеството – технологиите ни разрешават да имаме немислимо висок стандарт на живот спрямо предходните епохи, само че хората като че ли от ден на ден се отчуждават и, в случай че би трябвало да съм почтена, затъпяват. Всичките тези риалити стратегии и състезания за сензационни, само че карикатурни облици, които малките екрани, а и интернет, тъпчат в гърлата на публиката. Всичките тези хора, които са известни тъй като са известни. За страдание през днешния ден всеки простак може да стане звезда ”, счита Хъдсън.
През 2000 година излиза и филмът “Относно Адам ”, който също носи професионален авторитет и положителни мнения на Кейт. След като отхвърля препоръчаната є основна женска роля за “Спайдърмен ”, тя взе участие във кино лентата “Четирите пера ” от 2002г., който е по-скоро отчаяние за рецензията и публиката. Следват участия в “Как да разкараш гаджето за 10 дни ” и “Развод по френски ” от 2003 година, “Шперцът ” от 2005 година, “Аз, ти и Дюпри ” от 2006 година
На 8 февруари 2008 година премиерно излиза новият филм с нейно присъединяване “Златна опция ” , където за повторно си партнира с Матю Макконъхи след “Как да разкараш гаджето за 10 дни ”. През 2008 година излиза още един филм с Кейт Хъдсън – “Гаджето на най-хубавия ми другар ”, а през 2009 година си партнира с Ан Хатауей във кино лентата “Булчински войни ”. През 2011 година тя се снима във кино лентата: “Нещо назаем ” дружно с Дженифър Гудуин, Колин Егелсфийлд и Джон Кразински.
След дълги години на участия в сантиментални комедии и леки авантюристичен филми, тя реши да нагази по-дълбоко в сериозната част на бизнеса и в този момент извършва основната роля в амбициозната костюмна драма “Машрал ”, където се превъплъщава в облика на дама от висшето общество в Съединени американски щати през 40-те години на предишния век, която упреква своя негър водач в обезчестяване.
“Смятам, че историята във кино лентата “Маршал ” не е отдалечена прекалено много от нашето съвремие. Случката е от 1941-а, само че аз чувствам с кожата си, че моралните поучения са настоящи и през днешния ден. Понякога просто се случва по този начин, че хората не се поучават от грешките си и историята има навика да се повтаря, когато това се случи. Понякога чета същински истори, които може да послужат за материал за предстоящ филм и не съм сигурна до каква степен са достоверни и каква част от тях репрезентират действителността правилно. Също по този начин считам, че е значимо за всеки екранен реализатор като мен да съумее да откри верния ъгъл, от който да огледа на съответната история и да знае по какъв начин да подходи, тъй че да изиграе облика по кохерентен метод и да капсулира есенцията на индивида в два часа. Филмите би трябвало да носят смисъл, само че би трябвало и да имат смисъл, да са потребни на публиката, да описват история, която да е снабдена с нужните механизми за прочувствена и интелектуална идентификация от страна на хората от другата страна на екрана ”, разсъждава Хъдсън.
Кейт Хъдсън постоянно е ангажирана с концепцията да показа допустимо най-пълнокръвния и многопластов модел на човешко държание в границите на един комерсиален живописен филм: “Винаги си мисля дали моята героиня би споделила несъмнено нещо, по какъв начин би реагирала в съответна и неповторима обстановка ”.
За нея “Маршал ” е и скъп урок по история: “Много е значимо да познаваме предишното си и да не забравяме своята исторя с цялата спорна арка, която я съпътства и придава илюзията за цел и комплектност. Но постоянно историческите събития са артикул на безпорядък и съвпадения, на случайности и неправилни избори. Докато проучвах детайлите от епохата от време на време се изумявах на някои случки и обстановки и се питах по какъв начин е било допустимо това. ”
Кейт Хъдсън държи да подчертае, че за нея е ужасно значимо филмите да бъдат мост сред артистичния свят и битовата реалност, и да действат като механизми, машини и принадлежности за поддържане на обществения разговор в едно общество. Тя споделя, че би се радвала в случай че филмите към момента имат способността да въодушевяват младежите.
Кейт Хъдсън обаче не е била ужасно сигурна в самото начало на договаряния за ролята на бяла жена, която упреква негър мъж в закононарушение. “Много неща в сюжета и историята ме накараха да се позамисля много съществено дали да приема ролята. Не бях способна да се слага на нейно място, не бях сигурна, че има нещо, за което да се хвана и да се слага на мястото на героинята. Но когато режисьорът ме убеди във значимостта на кино лентата това ме накара да погледна отвън моите персонални морални съображения и етични кодове и да се впусна в построяването на облика без боязън. Смятам, че е значимо да описваме тези истории. Като актриса за мен от време на време е належащо да оставя настрани персоналните си възгледи и правила, и когато камерата стартира да работи съм длъжна да допускам на облика, който играя. Това е съществено предизвикателство, а персонажа, който играя в “Маршал ” е комплициран, нюансиран и драматичен и това в последна сметка ме убеди, че би трябвало да се заема със задачата ”.
Извън опитите си да се наложи и като сериозна трагична актриса, Кейт Хъдсън не стопира да следи културния климат и да разяснява иронично и хумористично равнището на развлеателната промишленост. “За страдание обитаваме доста чудноват интервал от историята на човечеството – технологиите ни разрешават да имаме немислимо висок стандарт на живот спрямо предходните епохи, само че хората като че ли от ден на ден се отчуждават и, в случай че би трябвало да съм почтена, затъпяват. Всичките тези риалити стратегии и състезания за сензационни, само че карикатурни облици, които малките екрани, а и интернет, тъпчат в гърлата на публиката. Всичките тези хора, които са известни тъй като са известни. За страдание през днешния ден всеки простак може да стане звезда ”, счита Хъдсън.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ