Кето диетата съставлява фрапантно ограничение на приема на въглехидрати, с цел да може организма да навлезе в положение, известно като кетоза, и вместо въглехидратите тялото да стартира да употребява нов източник на сила – мазнините.
Доскоро се смяташе, че образуването на кетонови тела е това, което прави този режим толкоз ефикасен, само че последните научни открития разкриват, че това се дължи на един различен биологичен развой, който настава в митохондриите (органелите, осигуряващи сила за разнообразни процеси в клетката посредством синтез на аденозинтрифосфат, /АТФ/).
Всички кафези на човешкото тяло се нуждаят от АТФ като главен източник на сила за поддържане на живота. Тъй като митохондриите създават по-голямата част от АТФ, нарушената функционалност на митохондриите е забъркана в множеството днешни най-тревожни хронични и дегенеративни здравословни положения, в това число затлъстяване, сърдечно-съдови болести, рак, диабет, саркопения и невродегенеративни болести. Голяма част от тази връзка сред митохондриалната функционалност и болестта може да се отдаде на несъразмерното митохондриално произвеждане на реактивни кислородни типове (ROS).
Въпреки че митохондриалните ROS (mtROS) нормално се смятат за нездравословни, което сигурно е по този начин при високи концентрации, умерените равнища подтикват нужните биологични процеси като пролиферация, диференциация и имунитет. Адаптациите, които покачват устойчивостта към оксидативен стрес, също се индуцират от mtROS, което евентуално понижава чистото произвеждане на ROS по време на главния метаболизъм. Този адаптивен отговор се назовава митохормеза и е обещаващ механизъм, посредством който интервенциите в метода на живот, които усъвършенстват митохондриалната функционалност, могат на собствен ред да покачат устойчивостта към хронични и дегенеративни болести.
Чрез фрапантно изместване на енергийния метаболизъм към кетогенеза и окисляване на мастни киселини, кетогенните диети евентуално ще имат бездънен резултат върху митохондриалната функционалност. Въпреки това, макар бързо възходящото количество проучвания върху кетогенните диети и техните резултати върху разнообразни болестни положения, единствено дребна част от тези проучвания са фокусирани върху митохондриалната функционалност или оксидативния стрес. Добре откритото повишение на окисляването на мазнините, провокирано от кетогенна диета, ясно демонстрира значима връзка с митохондриалната функционалност и, от своя страна, оксидативния стрес и митохормезата, Следователно задачата на този обзор е да опише настоящото, само че лимитирано схващане за това по какъв начин кетогенните диети могат да повлияят на функционалността на митохондриите и устойчивостта на оксидативен стрес, изключително в подтекста на удължение на продължителността на човешкото здраве.
В книгата си „ Unlocking the keto code “, лекар Стивън Гъндри изяснява на по-прост език по какъв начин се случва всичко това.
В резултат на дългогодишния си опит, той разкрива, че резултатът на кето диетата не се дължи толкоз на кетоновите тела, а основно на развой, който се случва в митохондриите на клетките, прочут като митохондриално делене (mitochondrial uncoupling).
Клиничните изследвания демонстрират, че в дълготраен проект тялото не може да работи само с кетони, а се нуждае и от въглехидрати, като е допустимо да продължава да поддържа положение на кетоза, в случай че се набират задоволително съединения, които да подтикват синтеза на кетоновите тела.
Както се оказва, кетогенната диета работи посредством биоклетъчен развой, прочут като митохондриално отцепване. Този развой се улеснява посредством червата, когато нашите бактерии създават постбиотици. Целият този развой построява повече митохондрии, които изгарят повече сила и принуждават мастните кафези да освободят своите калории.
Митохондриите са „ клетъчните енергийни заводи “ на нашето тяло. Тяхната роля е да преобразуват признатата храна в използваема от тялото химическа сила.
Те са вътреклетъчни органели, като броят им в една клетка може да варира от една до няколко милиона.
Митохондриите трансформират получените от катаболизма (процеси на разграждане) глюкоза, аминокиселини и мастни киселини в молекулата аденозинтрифосфат (АТФ).
Това е макроергично съединяване, което съхранява в химичните си връзки голямо количество сила и по тази причина можем да го назовем „ енергийната валута “ на тялото.
Този развой е прочут като клетъчно дишане и съставлява главния метаболитен метод на живите организми за набиране на сила за потребностите им.
В биохимично отношение това е цялост от по-сложни реакции, които се извършват от верига от редокс-системи, при които се прави трансфер на електрони и протони и резултатът е сила под формата на АТФ.
Въпреки че този развой е извънредно комплициран и многопластов, ще ви представим доста в резюме главните моменти:
В някои случаи митохондриите употребяват и кетони за произвеждането на сила. Доброто познаване на този развой е основен миг в разбирането на митохондриалното делене.
Като разследване от насъбрания от него дълготраен опит, доктор Гъндри показва едно ново схващане за кетоните и метода, по който работят, като създава дълъг лист с позволени храни.
Уникалното при митохондриите е, че те имат лично ДНК и могат да се разделят без значение от клетката.
Ако те се преизпълват със заредени частици, които са резултат от метаболитните процеси, техните мембрани стартират да се разтягат, до момента в който не се раздерат.
При тези условия в клетките се образуват повече митохондрии, с цел да поемат частиците и този развой е прочут като митогенеза (индуциране на митоза в клетките) .
Това от своя страна изисква по-голям разход на сила, защото самият развой на генериране на сила (под формата на АТФ) е обвързван и с нейното ползване.
Предимството на митохондриалното делене е, че за стимулирането на този развой не се изискват толкоз строги ограничавания, а в това време той демонстрира успеваемост и положителни резултати.
Процесът на митохондриално делене икономисва този непотребен разход на тялото, като, като се изключи че благоприятства здравето на митохондриите, способства и за съкращаване на тежестта на тялото.
За да понижи количеството на протони, то употребява специфични транспортери в мембраната си, измежду които кетони, мастни ресурси и неповторими протеини, наречени митогени .
Митогените разрешават на частиците да изоставен митохондриите, като този развой е съпроводен със загубата на калории.
Благодарение на него се поддържат редокс салдото, термогенезата и се редуцира производството на реактивни кислородни типове.
Термогенезата от своя страна подкрепя загубата на тегло и поддържането на оптимално здраве.
Процесът на митохондриално разделяне до принася за изгарянето на калории , като частиците напущат митохондриите, вместо да образуват АТФ. Всеки развой, при който протони и електрони напущат митохондриите без да се генерира АТФ, се назовава митохондриално обособяване.
Храната, която одобряваме, е основен фактор за здравето на митохондриите. Според доктор Гъндри доста съединения, постъпващи с храната, могат да послужат като сигнализатори, посредством които да се индуцира митохондриално обособяване.
Сред най-мощните способи за отключването на митохондриално обособяване са:
Гладуването има потвърден лековит и прочистващ резултат, като носи голям брой изгоди за тялото.
Ограничаването на банкет на храна за повече от 12 часа спомага за продуцирането на кетони и митохондриално обособяване.
Тези субстанции са фитохимикали, естествено срещащи се в растенията. Те имат мощна антиоксидантна интензивност и способстват за индуцирането на митохондриално обособяване.
Фибрите са пребиотици, които балансират чревната флора и способстват за производството на постбиотици (ацетат и бутират).
Постбиотиците от своя страна подкрепят тялото да създава кетонови тела.
Ферментиралите храни съдържат постбиотични субстанции (ацетат, бутират, ябълчена киселина), които са странични артикули от ферментационните процеси и предизвикват митохондриалното обособяване.
Полиамините са органични съединения, съдържащи се в някои храни като гъби и узрелите сирена, които могат да подкрепят процеса на митохондриално обособяване.
В своята книга доктор Стивън Гъндри предлага следните храни:
Кръстоцветните зеленчуци съдържат полифеноли и способстват за образуването на постбиотици, които подтикват митохондриалното обособяване. Постбиотиците са в действителност краен артикул от виталната активност, само че пробиотичните бактерии се зареждат от пребиотици.
И по този начин, с цел да се образуват в тялото ви повече постбиотици би трябвало да консумирате:
Освен кръстоцветните зеленчуци има още доста други, които подкрепят образуването на постбиотици, измежду които:
Мелатонинът поддържа здравето на митохондриите и притежава антиоксидантна интензивност. Сред разрешените храни са:
Сред листните зеленчуци, които имат дарба да индуцират митохондриално делене, са:
В мазнините се съдържат митогени, които индуцират митохондриалното делене, а Омега-3 и Омега-6 киселините поддържат митохондриалните мембрани. Сред плодовете, богати на мазнини, които доктор Гъндри предлага са:
Някои от потребните масла, които съдържат олеинова киселина и полифеноли, са:
Д-р Гъндри предлага избягването на нишестените артикули, съдържащи лектин, като да вземем за пример пшеницата. В листата му с позволени нишестени храни са:
Сред ядките и семената, които са богати на полифенили и полиамини са:
Позволено количество – до към 110 грама на ден.
Свободно отглежданите птици, които имат достъп до пасища, са с доста по-качествено месо. Ако обичате птиче месо и яйца в листата на разрешените храни са:
Позволено количество – до към 110 грама на ден.
Д-р Гъндри предлага дивата риба и по-малките типове като сардини, херинга и аншоа, защото не съдържат огромни количества живак. В менюто си може да включите и:
Позволено количество – до към 110 грама на ден.
Заложете на домашно отглежданите или дивите животни, защото индустриалните меса са обработени с антибиотици и хормони. Важно е да ги консумирате в умерени количества.
Консумирайте плодовете, съгласно сезона им. Сред богатите на полифеноли плодове са:
Избягвайте млечни артикули с високо наличие на А1 бета-казеин, защото той провокира възпалителни процеси. Добрите млечни артикули съдържат триглицериди със междинна верига (МСТ), измежду които:
В листата със неразрешените храни в книгата на доктор Стивън Гъндри попадат:
Използването на диети за лекуване и попречване на хронични болести е привлекателно заради капацитета им да понижат медицинските разноски и да доведат до по-стабилни и холистични усъвършенствания в здравето. Кетогенните диети са били изучавани спорадично повече от 100 години, само че през последните 15 години възходящ брой откриватели са съдействали за това, което в този момент е сериозна маса от открития, които свързват процеса на кето-адаптация с необятен набор от изгоди за здравето.
Ранните клинични проучвания се концентрираха върху потреблението на „ рискови “ версии на кетогенни диети за лекуване на гърчове, само че последните проучвания демонстрират, че изгодите, свързани с ръководството на епилепсия, загуба на тегло, метаболитен синдром и диабет вид 2, могат да бъдат реализирани с метод, който е по-малко ограничаващи въглехидрати и протеини и затова по-задоволителни, устойчиви и осъществими за общото население.
„ Добре уравновесената “ кетогенна диета нормално се характеризира с общ банкет на въглехидрати под 50 g/ден и сдържан банкет на протеин от почти 1,5 g/ден на kg референтно тегло. Това нормално покачва циркулиращия β -хидроксибутират (BHB) и ацетоацетат (ACA) от концентрации, които нормално са по-малко от 0,3 mM в диапазона на хранителна кетоза, която за BHB, ние дефинираме като 0,5–3 mM. Този диапазон е под типичния диапазон от 5–10 mM за BHB, който се появява по време на дълготрайно недояждане, и много под концентрациите, присъщи за кетоацидоза.
От позиция на облекчаване на енергийните потребности, пониженият банкет на въглехидрати и умереният банкет на протеини водят до това кетогенните диети да са с високо наличие на мазнини. Въпреки това несъгласие с главните диетични насоки, кетогенните диети могат да бъдат потребни за доста здравословни положения, изключително упоменатите нагоре положения, свързани с митохондриално увреждане, което включва затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови болести, рак, невродегенеративни болести и даже стареенето.
