Кетчупът е бил лекарство: Ето невероятната му история
Кетчупът е бил лекарство: Ето невероятната му история
Днес, когато поръсвате обилно кетчуп върху прекомерно сухи картофи, е малко евентуално това да е за да лекувате някакви неразположения. Освен в случай че не е с цел да си доставите наслаждение и да си набавите захар.
Но това не постоянно е било по този начин. Кетчупът крие малко позната история.
Преди да се озове в чинията ви, известният сос на основата на домати в действителност е бил… лекарство. И както ще видите, през XIX век хората са имали доста въображение и малко научни знания, написа порталът Slate.
Нека се върнем малко обратно. През XVIII век английските моряци донасят от Ориента ферментирал
сос, който им се коства толкоз чудноват, колкото и апетитен: кетсиап. Тази примес на основата на рибена саламура, стриди, подправки и соя няма съвсем нищо общо с днешния червен сос… и даже не съдържа домати.
И въпреки всичко, точно тази странна примес се трансформира в кетчупа, който познаваме през днешния ден.
Само след лека смяна, при която екзотичните съставки са сменени с локални артикули, отпред с шалот и гъби. Сосът си живее безшумно и умерено до началото на XIX век, когато се добавя… домат. Еврика!
Дотук всичко е наред, ще кажете вие. Но през 1830 година всичко се обърква.
Американският лекар д-р Джон Кук Бенет вижда в последната версия на соса здравно приложение. Защо? Защото този ръководител на медицинския факултет на университета Уилоуби в Охайо е уверен в лечебните свойства на домата, който смята за извънредно ефикасен против жълтеница, храносмилателни проблеми, неприятно храносмилане и… диария.
Д-р Джон Кук Бенет би могъл просто да предложи да се ядат домати.
Но това би било прекомерно просто. Вместо това той избира да концентрира техните изгоди в по-практична форма: хапчета въз основата на кетчуп.
През 1834 година кетчуп хапчетата се появяват на щандовете на американските аптекари.
За нула време съперниците пускат на пазара други версии на тези дребни хапчета, стигайки до такава степен, че настояват, че те облекчават ревматизма и излекуват грипа. Една красива композиция от неистини?
При по-внимателно разглеждане, доматът в действителност има преимущества.
Например, съществуването на ликопен, антиоксидант, има изгоди за организма… Но с изключение на преувеличаването на лечебните му свойства, това е съвсем всичко!
А в случай че погледнем съответно кетчупа, съществуването на ликопен е съвсем нищожно
(за разлика от захарта, която доминира в актуалните индустриални версии). Тъй като лечебната му приложимост е нулева, здравната мода последователно отминава, преди да бъде изцяло изоставена.
Трябва да се чака до 1876 година, с цел да забележим кетчупа да се завръща с цялостна мощ.
Вече не като лекарство против диария, а като хранителен сос. Хенри Джон Хайнц, който основава известната едноименна компания за произвеждане на храни, усъвършенства рецептата, като прибавя огромна доза захар, което освен омекотява усета, само че и оказва помощ за по-доброто предпазване на соса.
Тази модифицирана версия му носи международен триумф, като доближава Европа през 1886 година,
първо в Лондон, а след това… през 1944 година в Париж, в куфарите на американските бойци. Историята на кетчупа надалеч не е индивидуален случай. По-лошото е, че има артикули, които консумираме през днешния ден, с още по-невероятни истории.
Сигурно знаете историята на Coca-Cola, която в миналото се е продавала като стимулант за мозъка,
лекарство против мигрена. Един тип тоник… който работил в действителност добре! И не без причина, защото до началото на XXвек съдържал кокаин. По-малко известна е историята на 7Up. Тази газирана напитка се е наричала при стартирането си на пазара през 1929 година „ Bib-Label Lithiated Lemon-Lime Soda ”.
Името е прекомерно дълго и, с цел да бъдем къси, значи, че съдържа литиеви цитрати. Защо?
Защото тогава те се смятали за стабилизатор на настроението, употребен в психиатрията.
Това е било задоволително, с цел да се продава напитката като чудодейно лекарство за лека меланхолия. Докато литият не е бил дефинитивно отстранен през 1950 година, когато здравните управляващи почнали да контролират използването на психоактивни субстанции.
Днес, когато поръсвате обилно кетчуп върху прекомерно сухи картофи, е малко евентуално това да е за да лекувате някакви неразположения. Освен в случай че не е с цел да си доставите наслаждение и да си набавите захар.
Но това не постоянно е било по този начин. Кетчупът крие малко позната история.
Преди да се озове в чинията ви, известният сос на основата на домати в действителност е бил… лекарство. И както ще видите, през XIX век хората са имали доста въображение и малко научни знания, написа порталът Slate.
Нека се върнем малко обратно. През XVIII век английските моряци донасят от Ориента ферментирал
сос, който им се коства толкоз чудноват, колкото и апетитен: кетсиап. Тази примес на основата на рибена саламура, стриди, подправки и соя няма съвсем нищо общо с днешния червен сос… и даже не съдържа домати.
И въпреки всичко, точно тази странна примес се трансформира в кетчупа, който познаваме през днешния ден.
Само след лека смяна, при която екзотичните съставки са сменени с локални артикули, отпред с шалот и гъби. Сосът си живее безшумно и умерено до началото на XIX век, когато се добавя… домат. Еврика!
Дотук всичко е наред, ще кажете вие. Но през 1830 година всичко се обърква.
Американският лекар д-р Джон Кук Бенет вижда в последната версия на соса здравно приложение. Защо? Защото този ръководител на медицинския факултет на университета Уилоуби в Охайо е уверен в лечебните свойства на домата, който смята за извънредно ефикасен против жълтеница, храносмилателни проблеми, неприятно храносмилане и… диария.
Д-р Джон Кук Бенет би могъл просто да предложи да се ядат домати.
Но това би било прекомерно просто. Вместо това той избира да концентрира техните изгоди в по-практична форма: хапчета въз основата на кетчуп.
През 1834 година кетчуп хапчетата се появяват на щандовете на американските аптекари.
За нула време съперниците пускат на пазара други версии на тези дребни хапчета, стигайки до такава степен, че настояват, че те облекчават ревматизма и излекуват грипа. Една красива композиция от неистини?
При по-внимателно разглеждане, доматът в действителност има преимущества.
Например, съществуването на ликопен, антиоксидант, има изгоди за организма… Но с изключение на преувеличаването на лечебните му свойства, това е съвсем всичко!
А в случай че погледнем съответно кетчупа, съществуването на ликопен е съвсем нищожно
(за разлика от захарта, която доминира в актуалните индустриални версии). Тъй като лечебната му приложимост е нулева, здравната мода последователно отминава, преди да бъде изцяло изоставена.
Трябва да се чака до 1876 година, с цел да забележим кетчупа да се завръща с цялостна мощ.
Вече не като лекарство против диария, а като хранителен сос. Хенри Джон Хайнц, който основава известната едноименна компания за произвеждане на храни, усъвършенства рецептата, като прибавя огромна доза захар, което освен омекотява усета, само че и оказва помощ за по-доброто предпазване на соса.
Тази модифицирана версия му носи международен триумф, като доближава Европа през 1886 година,
първо в Лондон, а след това… през 1944 година в Париж, в куфарите на американските бойци. Историята на кетчупа надалеч не е индивидуален случай. По-лошото е, че има артикули, които консумираме през днешния ден, с още по-невероятни истории.
Сигурно знаете историята на Coca-Cola, която в миналото се е продавала като стимулант за мозъка,
лекарство против мигрена. Един тип тоник… който работил в действителност добре! И не без причина, защото до началото на XXвек съдържал кокаин. По-малко известна е историята на 7Up. Тази газирана напитка се е наричала при стартирането си на пазара през 1929 година „ Bib-Label Lithiated Lemon-Lime Soda ”.
Името е прекомерно дълго и, с цел да бъдем къси, значи, че съдържа литиеви цитрати. Защо?
Защото тогава те се смятали за стабилизатор на настроението, употребен в психиатрията.
Това е било задоволително, с цел да се продава напитката като чудодейно лекарство за лека меланхолия. Докато литият не е бил дефинитивно отстранен през 1950 година, когато здравните управляващи почнали да контролират използването на психоактивни субстанции.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ