Разопаковаха дигитално мумията на египетски фараон
Keith Schengili-Roberts
Мумифицираното тяло на античен египетски фараон е изследвано за първи път от хилядолетия, откакто е било цифрово „ разопаковано “, съобщи .
Мумията на Аменхотеп I, управлявал от 1525 до 1504 година прочие н. е., е открита в Дейр ел-Бахари още преди 140 години, само че досега археолозите са се въздържали да я отворят, с цел да запазят изящната маска за лице и превръзките.
Сега за първи път компютърната томография разкри незнайна до момента информация за фараона и неговото заравяне.
„ Трябваше да забележим лицето на фараона, което е било обгърнато повече от 3000 години “, сподели доктор Сахар Салим, професор по радиология в Медицинския факултет на университета в Кайро и водещ създател на проучването, оповестено в списание Frontiers in Medicine.
Д-р Салим заяви още, че сканирането на тялото не демонстрира рани или обезобразяване от някакво заболяване, но първото нещо, което я е впечатлило, е по какъв начин чертите на лицето на Аменхотеп I наподобяват на тези на татко му Ахмос I, първият фараон от 18-та династия на античен Египет, което има сходна тясна брадичка, дребен стеснен нос, къдрава коса и леко стърчащи горни зъби.
Изследователите също по този начин откриха, че Аменхотеп I е бил висок почти 169 см и че е бил на към 35 години, когато е умрял, допълва 24chasa.bg.
Скенерите демонстрират, че той е бил в доста положително физическо положение и в положително здраве все още на гибелта си, което допуска, че е умрял вследствие на зараза или вирус.
Освен това се оказва, че Аменхотеп I е първият фараон, заровен със сгънати предмишници на гърдите си и мозъкът му не е отхвърлен - нещо доста извънредно за египетска мумия.
Учените също по този начин стигнаха до заключението, че мумията му е била " поправена с обич " от свещеници от 21-ва династия, която управлявала цели четири века след гибелта му.
Сканирането сподели също, че мумията е страдала от голям брой следсмъртни пострадвания, които евентуално са били нанесени от обирджии на гробове.
А античните жреци са фиксирали отделената глава и шията към тялото с обработена със смола ленена лента и са покрили недостатък в коремната стена, като са сложили два амулета под нея..
Д-р Салим споделя, че 30-те амулета и " неповторимия златен пояс със златни мъниста ", които е носил Аменхотеп I, опровергават теориите, че жреците може да са взели бижутата му с цел да ги употребяват още веднъж за погребенията на последващи фараони.
Мумифицираното тяло на античен египетски фараон е изследвано за първи път от хилядолетия, откакто е било цифрово „ разопаковано “, съобщи .
Мумията на Аменхотеп I, управлявал от 1525 до 1504 година прочие н. е., е открита в Дейр ел-Бахари още преди 140 години, само че досега археолозите са се въздържали да я отворят, с цел да запазят изящната маска за лице и превръзките.
Сега за първи път компютърната томография разкри незнайна до момента информация за фараона и неговото заравяне.
„ Трябваше да забележим лицето на фараона, което е било обгърнато повече от 3000 години “, сподели доктор Сахар Салим, професор по радиология в Медицинския факултет на университета в Кайро и водещ създател на проучването, оповестено в списание Frontiers in Medicine.
Д-р Салим заяви още, че сканирането на тялото не демонстрира рани или обезобразяване от някакво заболяване, но първото нещо, което я е впечатлило, е по какъв начин чертите на лицето на Аменхотеп I наподобяват на тези на татко му Ахмос I, първият фараон от 18-та династия на античен Египет, което има сходна тясна брадичка, дребен стеснен нос, къдрава коса и леко стърчащи горни зъби.
Изследователите също по този начин откриха, че Аменхотеп I е бил висок почти 169 см и че е бил на към 35 години, когато е умрял, допълва 24chasa.bg.
Скенерите демонстрират, че той е бил в доста положително физическо положение и в положително здраве все още на гибелта си, което допуска, че е умрял вследствие на зараза или вирус.
Освен това се оказва, че Аменхотеп I е първият фараон, заровен със сгънати предмишници на гърдите си и мозъкът му не е отхвърлен - нещо доста извънредно за египетска мумия.
Учените също по този начин стигнаха до заключението, че мумията му е била " поправена с обич " от свещеници от 21-ва династия, която управлявала цели четири века след гибелта му.
Сканирането сподели също, че мумията е страдала от голям брой следсмъртни пострадвания, които евентуално са били нанесени от обирджии на гробове.
А античните жреци са фиксирали отделената глава и шията към тялото с обработена със смола ленена лента и са покрили недостатък в коремната стена, като са сложили два амулета под нея..
Д-р Салим споделя, че 30-те амулета и " неповторимия златен пояс със златни мъниста ", които е носил Аменхотеп I, опровергават теориите, че жреците може да са взели бижутата му с цел да ги употребяват още веднъж за погребенията на последващи фараони.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ