„Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Така е по-добре за всички, мога без дете, но не и без жена ми!“
Казват, че всеки има право на мнение и да живее както желае и както му харесва, само че дейностите на избрани хора постоянно са шокиращи и публично неприемливи. Една двойка неотдавна показа своето спорно решение в Reddit, като изиска поддръжка, само че срещна най-вече наказание и рецензия.
Двойката, която пожела да остане анонимна, даде тримесечното си бебе за осиновяване, защото откри, че детето „ не се вписва в метода им на живот “. Майката се върна на работа единствено две седмици след раждането, осъзнавайки, че „ не се интересува от бебето “.
Бащата изясни, че и той, и жена му са „ работохолици “ и работата им е приоритет. Той също по този начин съобщи, че наличието на щерка им в живота им кара брачната половинка му да се усеща „ нещастна “. Отначало тъща му поела отговорностите за дребната Елизабет, само че брачната половинка му към момента недоволствала – тя имала контакт с бебето единствено в случай че момиченцето имало потребност от нещо и избягвала да го взема, доколкото било допустимо, даже когато плачело, предават от Mirror.
В последна сметка те решили да дадат тримесечната си щерка за осиновяване, защото и двамата се съгласили, че са прекомерно заети, с цел да се грижат за нея. Бабата, т.е. майката на тази жена, не била съгласна с решението, тъй че в последна сметка поискала да осинови момиченцето.
„ Мога да си показва живота без щерка ми, само че ми е мъчно да си показва живота без жена ми. Обичам щерка си, не ме разбирайте неправилно и да я дам за осиновяване няма да е елементарен ход. Но в случай че я задържим, това ще продължи да прави жена ми извънредно нещастна. Това, което в последна сметка желая, е най-хубавият вид за тях двете и почтено казано считам, че това е най-хубавият вид за всички нас “, написа този татко.
Потребителите на Reddit бяха изумени от признанието, като мнозина описаха новите родители като „ безсърдечни “ и ги засипаха с рецензии и обиди.
„ Отнасяте се към изоставянето на детето си като към договорка сред две страни “, „ Звучите като че ли сте роботи или извънземни, които пробват какво е да живееш като човек. Които със здрав разсъдък си вършат дете и след това споделят: Е, това не е за нас “, „ Бях планувано дете, което постоянно беше подценявано и до ден сегашен се чудя какво си е мислила майка ми, когато ме е раждала. Липсата й на разкайване ме озадачава. Имах повече страсти към кучетата, които хранех няколко дни, в сравнение с тя към мен ”, са единствено част от многочислените мнения.
А вие бихте ли разбрали
