Може ли ретината наистина да запази последното нещо, което жертвата е видяла?
Казват, че единствено когато бъркаме, научаваме какво е вярно, а в региона на криминалистиката учените трябваше да научат по сложния метод, че не можеш да хванеш нарушител, като извадиш очните ябълки.
Работната доктрина гласеше, че човешката ретина може да улови последното нещо, което човек е видял, като го запечата във фоточувствителни пигменти, и че създаването на последните моменти може даже да разкрие килъра. За страдание, това не проработи, само че не попречи на престъпните следствия да го тестват върху жертвите на някои от най-известните серийни убийци в историята.
Всичко почнало, когато през XVII в. йезуитски духовник на име Кристоф Шайнер споделил, че е забелязал едва изображение върху ретината на препарирана жаба. Идеята, че ретината може да съхранява изображение по този метод, става известна като оптография и се харесва на немския физиолог Вилхелм Фридрих Кюне, когато стартира личните си проучвания през 70-те години на XIX век.
Кюне стартира да организира опити със зайци и жаби, при които ги излага на ярки изображения, преди да ги убие и да извади очните им ябълки. След това ги разрязва и употребява химически разтвор, с цел да фиксира светлочувствителния пигмент родопсин, който се намира в пръчиците на ретината. Целта била да се сътвори оптограма, показваща какво е видяло бедното животно тъкмо преди да почине.
„ Интригуващото е, че една от оптограмите показваше заварден прозорец, в който заекът е бил заставен да се взира “, изяснява медицинският историк доктор Линдзи Фицхарис в клип от поредицата „ Любопитният живот и гибелта на.... “, излъчена по канала Smithsonian. „ Викторианците бързо се захванали с концепцията, че оптографията може да се употребява като инструмент в правосъдните следствия и изображението на лицето на килъра можело да се откри в " очите на жертвата ".
За нас, хората от актуалната ера, в която толкоз доста хора са захласнати от същинските закононарушения, това може да звучи като научна фантастика, само че наподобява, че по това време концепцията е била възприемана много съществено, и то освен от учените.
„ Убийците даже са почнали да унищожават очните ябълки на жертвите си за всеки случай “, прибавя Фицхарис.
Кюне се пробва да пресъздаде триумфа, който е видял със заешкото око, в човешкото, като употребява техниката си, с цел да сътвори оптограма от очите на наказан и екзекутиран палач. Полученият облик обаче нямал задоволителна формулировка, с цел да бъде потребен, което може да се дължи на основна разлика сред заешките и човешките очи.
„ Възможното пояснение се крие във обстоятелството, че при хората фокусната точка на ретината, fovea centralis, е единствено 1,5 мм [0,06 инча] в диаметър и е прекомерно дребна за наблюдение на оптограма “, изяснява доктор Хауърд Фишер в Hektoen International, списание за медицински филантропични науки. „ Тя е по-голяма при жабите и зайците. “
През 1881 година един от някогашните сътрудници на Кюне се пробва да направи човешка оптография, само че и неговите резултати са прекомерно неразбираеми, с цел да бъдат потребни. Повтарящата се липса на триумф обаче към момента не убива оптографията, защото при по-късни опити се прави опит за основаване на оптограми посредством правене на снимки на очни ябълки на мъртви хора.
През 1888 година полицията може би се е пробвала да направи оптограма на жертвата на ликвидиране Мери Джейн Кели с вярата, че тя може да разкрие лицето на серийния палач „ Джак Изкормвача “, само че в случай че това е било осъществено, то е било безуспешно. Оптограма е била показана като доказателство и по дело за ликвидиране през 1914 година, оповестява Американската академия по офталмология.
Днес няма да откриете оптограми, които да се показват като съдебномедицинско доказателство, само че концепцията остава доста известна в научната фантастика. От гледката на един наказан на гибел заек към заварден прозорец до някои от най-известните серийни убийци в историята и сюжета на „ Невидимият лъч “ на Ламберт Хилър - това е много дълъг път за една концепция, родена в очната ябълка на препарирана жаба.
Работната доктрина гласеше, че човешката ретина може да улови последното нещо, което човек е видял, като го запечата във фоточувствителни пигменти, и че създаването на последните моменти може даже да разкрие килъра. За страдание, това не проработи, само че не попречи на престъпните следствия да го тестват върху жертвите на някои от най-известните серийни убийци в историята.
Всичко почнало, когато през XVII в. йезуитски духовник на име Кристоф Шайнер споделил, че е забелязал едва изображение върху ретината на препарирана жаба. Идеята, че ретината може да съхранява изображение по този метод, става известна като оптография и се харесва на немския физиолог Вилхелм Фридрих Кюне, когато стартира личните си проучвания през 70-те години на XIX век.
Кюне стартира да организира опити със зайци и жаби, при които ги излага на ярки изображения, преди да ги убие и да извади очните им ябълки. След това ги разрязва и употребява химически разтвор, с цел да фиксира светлочувствителния пигмент родопсин, който се намира в пръчиците на ретината. Целта била да се сътвори оптограма, показваща какво е видяло бедното животно тъкмо преди да почине.
„ Интригуващото е, че една от оптограмите показваше заварден прозорец, в който заекът е бил заставен да се взира “, изяснява медицинският историк доктор Линдзи Фицхарис в клип от поредицата „ Любопитният живот и гибелта на.... “, излъчена по канала Smithsonian. „ Викторианците бързо се захванали с концепцията, че оптографията може да се употребява като инструмент в правосъдните следствия и изображението на лицето на килъра можело да се откри в " очите на жертвата ".
За нас, хората от актуалната ера, в която толкоз доста хора са захласнати от същинските закононарушения, това може да звучи като научна фантастика, само че наподобява, че по това време концепцията е била възприемана много съществено, и то освен от учените.
„ Убийците даже са почнали да унищожават очните ябълки на жертвите си за всеки случай “, прибавя Фицхарис.
Кюне се пробва да пресъздаде триумфа, който е видял със заешкото око, в човешкото, като употребява техниката си, с цел да сътвори оптограма от очите на наказан и екзекутиран палач. Полученият облик обаче нямал задоволителна формулировка, с цел да бъде потребен, което може да се дължи на основна разлика сред заешките и човешките очи.
„ Възможното пояснение се крие във обстоятелството, че при хората фокусната точка на ретината, fovea centralis, е единствено 1,5 мм [0,06 инча] в диаметър и е прекомерно дребна за наблюдение на оптограма “, изяснява доктор Хауърд Фишер в Hektoen International, списание за медицински филантропични науки. „ Тя е по-голяма при жабите и зайците. “
През 1881 година един от някогашните сътрудници на Кюне се пробва да направи човешка оптография, само че и неговите резултати са прекомерно неразбираеми, с цел да бъдат потребни. Повтарящата се липса на триумф обаче към момента не убива оптографията, защото при по-късни опити се прави опит за основаване на оптограми посредством правене на снимки на очни ябълки на мъртви хора.
През 1888 година полицията може би се е пробвала да направи оптограма на жертвата на ликвидиране Мери Джейн Кели с вярата, че тя може да разкрие лицето на серийния палач „ Джак Изкормвача “, само че в случай че това е било осъществено, то е било безуспешно. Оптограма е била показана като доказателство и по дело за ликвидиране през 1914 година, оповестява Американската академия по офталмология.
Днес няма да откриете оптограми, които да се показват като съдебномедицинско доказателство, само че концепцията остава доста известна в научната фантастика. От гледката на един наказан на гибел заек към заварден прозорец до някои от най-известните серийни убийци в историята и сюжета на „ Невидимият лъч “ на Ламберт Хилър - това е много дълъг път за една концепция, родена в очната ябълка на препарирана жаба.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ