Казват, че рингът е огледало – там няма къде да

Казват, че кръгът е огледало – там няма къде да се скриеш, няма оправдания, няма и втори късмет. Всичко се свежда досега, в който заставаш против съперника си, само че най-много против самия себе си. Историята, която ще ви разкажем през днешния ден, не е просто за спорта кикбокс, не е просто за един мач. Това е историята за куража да започнеш изначало още веднъж и още веднъж, за силата да се предизвикаш и за решителността да преследваш фантазиите си.

Нашият събеседник се споделя Томас Стоименов . 33-годишният кикбоксьор прави своя професионален дебют на кръга на SENSHI 25 на 22 февруари във Варна. Той ще се състезава в двубой в най-тежката категория 95+ кг и в стила KWU Full Contact против германеца Ендрит Емини.
               

Лична история и мотивация

► Нека те върнем обратно във времето. Какво те накара да започнеш да тренираш кикбокс? 

Тренирам цялостен живот и постоянно съм знаел, че ще го върша. Първо започнах с ММА, направих няколко мача и по-късно започнах с кикбокса. Но имам единствено аматьорски надпревари по кикбокс, към момента не съм се състезавал професионално. Сега ще е първият ми дебютен мач.

► Защо реши да се състезаваш професионално на 33 години?

Така се случи, животът ме завъртя. Тренирал съм единствено с експерти в последните шест години – имал съм тренировки в Тайланд и Холандия. През 2018 година отпътувах за Тайланд – концепцията беше да отида там на лагер и след това да направя мач, само че за жалост скъсах връзки на коляно и се възстановявах девет месеца. След това отидох в Холандия, където живях общо осем месеца. Там тренирах в една от най-хубавите зали – Hemmers Gym. Точно ми предстоеше да направя мач и се появи коронавирусът, след което затвориха всичко. 

► Какви са провокациите при подготовката за мач на такова равнище?

Тренирам по 2-3 пъти дневно. Когато бях на лагер в Гърция, ми споделиха, че това е прекомерно доста. Но преди този момент не ми пречеше да стана заран, да търча, след това да върша щанги и вечерта да завърша с кикбокс, като денем отивам на работа.

Предизвикателства и подготовка

► Възрастта - преимущество или минус е в бойните спортове?

Щеше да е по-добре, в случай че бях на 20 години, само че към този момент съм натрупал повече опит, по-спокоен съм и в този момент съм стигнал дотук.

Ментална настройка

► Какво те стимулира да продължиш напред, когато изпитваш компликация?

Не съм привикнал да се отхвърлям, когато желая нещо.

► Имаш ли собствен кумир?

Да, одобрявам Бадр Хари, Джон Джонс и Майк Тайсън като спортисти.

Очаквания за мача

► Какви са упованията ти за мача?

Нямам упования – каквото Господ реши.

► Какви страсти изпитваш – напрежение или по-скоро неспокойствие?

Харесва ми чувството, което изпитвам, когато се сготвям за съревнование. Но сигурно има напрежение и терзание, само че се и веселя – смесени усеща са.

Големите борби отвън кръга

► Имало ли е моменти, в които си желал да се откажеш? Какво те е спирало да го направиш?

Имаше един интервал от две седмици, в които си мислех да се откажа, само че след това си трансформирах решението и знаех, че ще го върша, до момента в който съм жив и мога.

Страхът и болката като част от спорта

► Как наподобява страхът за един войник? Има ли място за него в кръга или той остава отвън него?

Опитваме се да го направляваме, само че постоянно има доза боязън – неизбежно е.

Значението на този мач

► За доста първият професионален мач е стъпка в кариерата. Какво значи за теб? – За мен ще е несъмнено ще е опит.

► Как си представяш момента, в който бие финалният гонг? – Надявам се да ми вдигнат ръката, само че съм подготвен и квалифициран за всичко.

Издръжливост и саможертви

► Кое беше най-голямото нещо, което трябваше да жертваш, с цел да стигнеш дотук?

Много години съм отделил за това – целия си живот.

► Трудно ли е да балансираш сред спорта, персоналния живот и всичко останало?

Без спорта със несъмнено ще ми е доста по-трудно да уравновесявам всичко. Само това ме кара да се усещам добре.

► Какво е най-красивото нещо в бойните спортове, което хората не виждат?

Не може да се опише с думи възприятието преди, след и по време на мач. Пренасяш се в друго измерение.

Послание към другите

► Ако един ден описват твоята история, по какъв начин искаш да те запомнят?

Искам да запомнят, че съм направил нещо положително.

► Кой е най-големият урок, който научи по пътя си в спорта?

Спортът ме научи на дисциплинираност и предпочитание за живот – построи ме като човек.

►Какво би споделил на оня човек, който се опасява да стартира нещо ново, тъй като “вече е късно ”?

Годините нямат никакво значение! Джордж Форман стана международен първенец на 44 години. Може и да не се получи по най-хубавия метод, само че въпросът е да пробваш.

Бойните спортове не са просто физическо състезание. Те са тестване на духа, на характера, на способността да се изправиш, даже когато всички към теб имат вяра, че ще паднеш.  

Всеки войник влиза на кръга с една единствена цел – победа. Но същинската победа не постоянно е онази, която съдията присъжда. Истинската победа е да надскочиш себе си, да откажеш да се откажеш, да се изправиш, когато паднеш, и да докажеш, че възрастта, събитията и мнението на близките нямат власт над фантазиите ти.

Нашият посетител е образец за това, че в никакъв случай не е късно да направиш първата стъпка, че смелостта се мери във волята и непоколебимостта, че бойните спортове не са просто физическа борба – те са път към себепознание, дисциплинираност и неотстъпчив дух.

Независимо от изхода на този първи професионален мач, той към този момент е победител . Защото същинските бойци не се мерят единствено в победи и загуби – те се мерят в увереността да продължат напред, без значение от всичко.

Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Спорт