Мораториумите в здравеопазването не решават проблеми
Казват, че насилието е последното леговище на некомпетентния. Тази фраза наподобява като доста точна прилика на наложения мораториум върху финансирането на нови медикаменти и нови медицински действия от НЗОК през 2018 година Причината за рестриктивните мерки е неспособността на ръководещите да лимитират стръмното нарастване на здравноосигурителните разноски през последните години. Въпреки че предходното държавно управление разполагаше с към две години, а актуалното с близо цяла година, в случай че не да се оправи, то най-малко да постави първите стъпки за разрешаване на казуса, прогрес не се следи. Вместо това се прибягва до крайни ограничения, които опонират на логиката, нормативната уредба и не дават резултат, тъй като постоянно се намира опция за заобикаляне на ограничаването, счита икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През 2015 година за първи път влиза в действие възбрана за подписване на нови контракти на НЗОК за осъществяване на нови медицински действия. Година по-късно, в допълнение на бюджетните предели за лечебните заведения се вкарват и предели за дейностите, които могат да правят, а в това време текат редица механически ограничавания, взимани с решения на надзорния съвет на НЗОК. Ефектът от всичко това е, че през 2015 година разноските за болнична помощ са с над 240 млн. лева над гласуваните със закона за бюджета на НЗОК, което е нарастване от 16,5%. Въпреки че разноските през 2015 година са към 1,5 милиарда лева, бюджетът за 2016 година планува болничната помощ да получи към 1,35 млн. лева или със 150 млн. лева по-малко от действително изразходените през миналата година. Разходите за болнична помощ през 2016 година са над 1,6 милиарда лева, което е с към 17,5% над гласуваното в закона за бюджета.
Средствата от запаса за непредвидени разноски на НЗОК образува над 80% от спомагателните разноски и през двете години, т.е. още с приемането на бюджета на касата е ясно, че преразходите са неизбежни. Останалата част обаче се отпускат по убеждение на надзорния съвет на НЗОК вследствие на вътрешнокомпенсирани разноски или по-висока събираемост на приходите. Т.е. като се изключи че при започване на годината е ясно, че заделените средства за болнична помощ са прекомерно малко, заради което се плануват средства за сякаш непредвидени разноски, в течение на годината НЗОК отпуска спомагателни средства. Казано по различен метод – от една страна се одобряват ограничения за ограничение на растежа на разноските за болнична помощ, а от друга те порастват през годината по относително непрогледен метод.
Същият резултат може да се чака и от мораториуима върху финансирането на нови медикаменти. Той визира 17 медикаменти и се чака да докара до спестявания в размер на към 25-30 млн. лева, което е пренебрежимо малко на фона на очакван бюджет за медикаменти в размер на 1 милиарда лева От здравната комисия в Народното събрание опазиха решението като краткотрайна мярка, до момента в който се одобряват промени в нормативната уредба, с които да се разреши финансирането на лечебен резултат, а не за обособени медикаменти. Това обаче е необичайно опрощение, като се има поради, че през последните три години бяха въведени редица ограничавания пред фармацевтичния бранш, като условието за най-ниска цена на равнище производител в Европейския съюз, ценово рефериране за медикаменти, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от Европейски Съюз, наложителна отстъпка от 10% от цената на медикаментите без аналог и под патентна отбрана, които се заплащат от НЗОК, оценка на здравните технологии и други
Всичко това демонстрира, че законодателната власт по-скоро се лута измежду редица вероятни решения, само че все не съумява да откри вярната сплав от нормативни промени. Постоянните оправдания за нужда от още време и налагане на краткотрайни ограничения към този момент звучат тривиално, защото все не дават стремежи резултат, в противен случай – разноските не престават да порастват, а потребителите не престават да са недоволни от здравните услуги.
Едно обаче е несъмнено – промените в здравноосигурителната система в България от последните години са ориентирани само към централизирането ръководство на системата без грижа за потребителите на здравни услуги. Всичко това се случва на фона на:
- опита на редица страни, които са трансформирали здравните си системи от постсоциалистически тип;
- купища интернационалните отчети за положителни практики в ръководството на здравеопазването;
- стотици хиляди левове, изхарчени за консултантски услуги за оценка на положението и правене на проекти за промяна на здравната система в България.
Проблемите, както в този, по този начин и в редица други обществени браншове, са известни от години. Необходима е единствено малко политическа воля, с цел да стартира разрешаването им. То няма да се случи в границите на една или две години, само че все от някъде би трябвало да стартира. Това обаче няма да стане с налагането на мораториуми и ограничавания пред здравните грижи, тъй като те само демонстрират неспособността на ръководещи да се оправят с проблемите по същия метод, по който щраусите си заравят главите в пясъка.
През 2015 година за първи път влиза в действие възбрана за подписване на нови контракти на НЗОК за осъществяване на нови медицински действия. Година по-късно, в допълнение на бюджетните предели за лечебните заведения се вкарват и предели за дейностите, които могат да правят, а в това време текат редица механически ограничавания, взимани с решения на надзорния съвет на НЗОК. Ефектът от всичко това е, че през 2015 година разноските за болнична помощ са с над 240 млн. лева над гласуваните със закона за бюджета на НЗОК, което е нарастване от 16,5%. Въпреки че разноските през 2015 година са към 1,5 милиарда лева, бюджетът за 2016 година планува болничната помощ да получи към 1,35 млн. лева или със 150 млн. лева по-малко от действително изразходените през миналата година. Разходите за болнична помощ през 2016 година са над 1,6 милиарда лева, което е с към 17,5% над гласуваното в закона за бюджета.
Средствата от запаса за непредвидени разноски на НЗОК образува над 80% от спомагателните разноски и през двете години, т.е. още с приемането на бюджета на касата е ясно, че преразходите са неизбежни. Останалата част обаче се отпускат по убеждение на надзорния съвет на НЗОК вследствие на вътрешнокомпенсирани разноски или по-висока събираемост на приходите. Т.е. като се изключи че при започване на годината е ясно, че заделените средства за болнична помощ са прекомерно малко, заради което се плануват средства за сякаш непредвидени разноски, в течение на годината НЗОК отпуска спомагателни средства. Казано по различен метод – от една страна се одобряват ограничения за ограничение на растежа на разноските за болнична помощ, а от друга те порастват през годината по относително непрогледен метод.
Същият резултат може да се чака и от мораториуима върху финансирането на нови медикаменти. Той визира 17 медикаменти и се чака да докара до спестявания в размер на към 25-30 млн. лева, което е пренебрежимо малко на фона на очакван бюджет за медикаменти в размер на 1 милиарда лева От здравната комисия в Народното събрание опазиха решението като краткотрайна мярка, до момента в който се одобряват промени в нормативната уредба, с които да се разреши финансирането на лечебен резултат, а не за обособени медикаменти. Това обаче е необичайно опрощение, като се има поради, че през последните три години бяха въведени редица ограничавания пред фармацевтичния бранш, като условието за най-ниска цена на равнище производител в Европейския съюз, ценово рефериране за медикаменти, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от Европейски Съюз, наложителна отстъпка от 10% от цената на медикаментите без аналог и под патентна отбрана, които се заплащат от НЗОК, оценка на здравните технологии и други
Всичко това демонстрира, че законодателната власт по-скоро се лута измежду редица вероятни решения, само че все не съумява да откри вярната сплав от нормативни промени. Постоянните оправдания за нужда от още време и налагане на краткотрайни ограничения към този момент звучат тривиално, защото все не дават стремежи резултат, в противен случай – разноските не престават да порастват, а потребителите не престават да са недоволни от здравните услуги.
Едно обаче е несъмнено – промените в здравноосигурителната система в България от последните години са ориентирани само към централизирането ръководство на системата без грижа за потребителите на здравни услуги. Всичко това се случва на фона на:
- опита на редица страни, които са трансформирали здравните си системи от постсоциалистически тип;
- купища интернационалните отчети за положителни практики в ръководството на здравеопазването;
- стотици хиляди левове, изхарчени за консултантски услуги за оценка на положението и правене на проекти за промяна на здравната система в България.
Проблемите, както в този, по този начин и в редица други обществени браншове, са известни от години. Необходима е единствено малко политическа воля, с цел да стартира разрешаването им. То няма да се случи в границите на една или две години, само че все от някъде би трябвало да стартира. Това обаче няма да стане с налагането на мораториуми и ограничавания пред здравните грижи, тъй като те само демонстрират неспособността на ръководещи да се оправят с проблемите по същия метод, по който щраусите си заравят главите в пясъка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ