5 причини защо страстната любов често се изражда в жестока война
Казват, че любовта и ненавистта ги дели само… една крачка. Но това е неистина. Не може от обич да се премине към злоба. Но другояче стоят нещата при влюбването – тук даже една крачка е доста. Това са двете страни на еднакъв орден. И тя може да се смени незабавно. В основата на влюбването и битката за власт сред сътрудниците стои една и съща движеща мощ, разяснява *Ейтън Леви Бергер, специалист в областта на взаимоотношенията. А точно: „ Обичай ме, помогни ми, дай ми, излекувай раните от детството ми, направи ме щастлив/а”. По време на вдишване на отговорностите се трансформират оръжията за приемане на мечтаното. Преди двамата са получавали мечтаното от своята прелест. Сега дотолкоз, доколкото сътрудникът ми е „ длъжен”, само че за какво ли не гори от стремежи да го направи, аз ще измъквам обич за себе си непременно. Защо се случва всичко това? Ето петте съществени аргументи:
1. Заради упованията
Какви разрушителни упования си разпореждат едни други влюбените двойки? Те са цялостен комплекс. И двамата чакат, че сътрудникът им ще се държи по тъкмо избран метод. Има два типа упования. Върхът на айсберга са осъзнатите упования. Но има и маса скрити от самия човек – това са подсъзнателните упования. В колегата си човек вижда и любовника, и майчицата (татенцето), и ангела избавител и психотерапевта. У индивида има цели описи с това, какво той/тя счита, че му е задължен да удовлетвори. Това се назовава облик магнит.
2. Заради табута и забрани в детството
Образът магнит, който дефинира към кого ще „ клъвнем” е сборен облик на родителите и съдържа табута – забрани в детството и заради някакви аргументи неразвити и скрити страни на личността. Всеки от нас търси това, което би компенсирало тези страни, наш минус, креативен качества или некадърност да вземаме решения. Това обаче по предписание не се случва и стартира битката за власт и превъзходство. Нещо повече – това потискано качество у колегата, което първоначално е привличало, в този момент стартира да вбесява.
3. Заради рани от детството
Те стартират да тревожат, в случай че сътрудникът по нещо наподобява на родителите. Често щерка на пияч открива, че брачният партньор й също е пияч. Но не постоянно сходни свързаности са толкоз забележими. Например: В фамилията на дамата мълчанието на бащата е било сигнал, че бащата е злобен и скоро това ще се стовари върху нея. След което на нея й се „ пада” безмълвен мъж. За нея мълчанието се асоциира като заплаха и тя стартира непрекъснато да злобее против колегата си. А се оказва, че тя просто си има безмълвен, само че любящ брачен партньор.
4. Заради обвинявания на другия в личните ни дефекти
Ситуацията се усложнява поради това, че те стартират да упрекват в своите дефекти другия, с цел да избегнат тяхното оправяне. Хората подлагат на критика у другите личните си неприятни качества, с цел да ги прогонят от своята душа, с цел да ги скрият от самите себе си, с цел да избегнат работата над себе си. Затова те постоянно подсъзнателно натоварват колегата си с сходни дефекти. Това е тип псевдолюбов.
5. Според размера на изстиването на усеща ние започваме да виждаме действителните отрицателни качества у колегата си
Човекът до теб стартира да става източник на болежка. Всичко това води до същинска война. Защо точно война? Този развой протича много необичайно. Логиката подсказва, че човек би трябвало да се старае да притегли обич към себе си, да направи по този начин, че другия да му е прелестно, да се опита да удовлетвори желанията му, да му се хареса. Би могъл просто да изясни, че има потребност от повече внимание. Какво обаче става на процедура? Прилагат се някакви не спортсменски способи. Започват препирни, пренавиване – ти си ми задължен, рецензии, операции, нервности, злоба. „ Ти винаги…”, „ ти никога…” Те могат да се тормозят едни други или противоположното – да демонстрират равнодушие с вярата да измъкнат от колегата си повече топлота и обич. Защо обаче хората са уверени, че породената болежка на колегата ще им върне любовта? И вървят ли, вървят в това до край, защото отсъствието на обич се възприема безусловно като гибел. Затова толкоз постоянно в тази война сред сътрудниците се влага толкоз доста завист, ловкост и експанзия. Защо се държат по този начин? Както и при влюбеността цялата работа е в подсъзнанието, в „ стария” мозък и в детските схеми на държание. Как сме се държали в детството, когато сме търсили обич и внимание? Мило сме се усмихвали и старали непременно да се харесаме? Не. Децата крещят. При това колкото по-силно, толкоз по-добре. И ние по този начин – действаме автоматизирано, крещим. Разбира се, резултатът ще бъде никакъв. Това единствено ще унищожи още повече връзките. Много са, които живеят в такава конюнктура. 50% от дамите на Съединени американски щати са били бити от съпрузите си въпреки и единствено един път. В някакъв миг двойката открива, че се намира в положение на война. И двамата не схващат по какъв начин и за какво е почнало всичко това, къде са се изпарили всички общи фантазии. Настъпва цялостен безпорядък. Това положение на взаимоотношенията прилича на психолозите загубата на непосредствен човек. Рухнали са всички легенди за колегата. Първата реакция на това състояние е потрес – това не е той/тя, от който нуждая се, по какъв начин можех да сгреша толкоз доста? Втората реакция – Отрицание. Партньорите не могат да се примирят и стартират да разясняват негативните черти на другия. Третата реакция – Катастрофиране на очакванията. Не може безпределно дълго да се отхвърля действителността. Четвърта реакция – Сключване на негласна договорка (ако ми отделяш повече внимание ще се грижа по-добре за семейството, за децата и т.н.). Пета реакция – Отчаяние.
Болката е траяла прекомерно дълго, вяра за взаимно ярко бъдеще не е останала. На петия стадий 60% от двойките се готвят за бракоразвод, 35 % попадат в „ конвенционален развод” – намират задоволство отвън общия дом и едвам 5 % намират в себе си сили и предпочитание да работят за възстановяване на връзките си с колегата. Равносметката. Борбата за превъзходство настава незабавно, унищожава фантазиите, води до дълбока меланхолия и разводи. Тези военни дейности могат до доближат до доста жестока форма.
1. Заради упованията
Какви разрушителни упования си разпореждат едни други влюбените двойки? Те са цялостен комплекс. И двамата чакат, че сътрудникът им ще се държи по тъкмо избран метод. Има два типа упования. Върхът на айсберга са осъзнатите упования. Но има и маса скрити от самия човек – това са подсъзнателните упования. В колегата си човек вижда и любовника, и майчицата (татенцето), и ангела избавител и психотерапевта. У индивида има цели описи с това, какво той/тя счита, че му е задължен да удовлетвори. Това се назовава облик магнит.
2. Заради табута и забрани в детството
Образът магнит, който дефинира към кого ще „ клъвнем” е сборен облик на родителите и съдържа табута – забрани в детството и заради някакви аргументи неразвити и скрити страни на личността. Всеки от нас търси това, което би компенсирало тези страни, наш минус, креативен качества или некадърност да вземаме решения. Това обаче по предписание не се случва и стартира битката за власт и превъзходство. Нещо повече – това потискано качество у колегата, което първоначално е привличало, в този момент стартира да вбесява.
3. Заради рани от детството
Те стартират да тревожат, в случай че сътрудникът по нещо наподобява на родителите. Често щерка на пияч открива, че брачният партньор й също е пияч. Но не постоянно сходни свързаности са толкоз забележими. Например: В фамилията на дамата мълчанието на бащата е било сигнал, че бащата е злобен и скоро това ще се стовари върху нея. След което на нея й се „ пада” безмълвен мъж. За нея мълчанието се асоциира като заплаха и тя стартира непрекъснато да злобее против колегата си. А се оказва, че тя просто си има безмълвен, само че любящ брачен партньор.
4. Заради обвинявания на другия в личните ни дефекти
Ситуацията се усложнява поради това, че те стартират да упрекват в своите дефекти другия, с цел да избегнат тяхното оправяне. Хората подлагат на критика у другите личните си неприятни качества, с цел да ги прогонят от своята душа, с цел да ги скрият от самите себе си, с цел да избегнат работата над себе си. Затова те постоянно подсъзнателно натоварват колегата си с сходни дефекти. Това е тип псевдолюбов.
5. Според размера на изстиването на усеща ние започваме да виждаме действителните отрицателни качества у колегата си
Човекът до теб стартира да става източник на болежка. Всичко това води до същинска война. Защо точно война? Този развой протича много необичайно. Логиката подсказва, че човек би трябвало да се старае да притегли обич към себе си, да направи по този начин, че другия да му е прелестно, да се опита да удовлетвори желанията му, да му се хареса. Би могъл просто да изясни, че има потребност от повече внимание. Какво обаче става на процедура? Прилагат се някакви не спортсменски способи. Започват препирни, пренавиване – ти си ми задължен, рецензии, операции, нервности, злоба. „ Ти винаги…”, „ ти никога…” Те могат да се тормозят едни други или противоположното – да демонстрират равнодушие с вярата да измъкнат от колегата си повече топлота и обич. Защо обаче хората са уверени, че породената болежка на колегата ще им върне любовта? И вървят ли, вървят в това до край, защото отсъствието на обич се възприема безусловно като гибел. Затова толкоз постоянно в тази война сред сътрудниците се влага толкоз доста завист, ловкост и експанзия. Защо се държат по този начин? Както и при влюбеността цялата работа е в подсъзнанието, в „ стария” мозък и в детските схеми на държание. Как сме се държали в детството, когато сме търсили обич и внимание? Мило сме се усмихвали и старали непременно да се харесаме? Не. Децата крещят. При това колкото по-силно, толкоз по-добре. И ние по този начин – действаме автоматизирано, крещим. Разбира се, резултатът ще бъде никакъв. Това единствено ще унищожи още повече връзките. Много са, които живеят в такава конюнктура. 50% от дамите на Съединени американски щати са били бити от съпрузите си въпреки и единствено един път. В някакъв миг двойката открива, че се намира в положение на война. И двамата не схващат по какъв начин и за какво е почнало всичко това, къде са се изпарили всички общи фантазии. Настъпва цялостен безпорядък. Това положение на взаимоотношенията прилича на психолозите загубата на непосредствен човек. Рухнали са всички легенди за колегата. Първата реакция на това състояние е потрес – това не е той/тя, от който нуждая се, по какъв начин можех да сгреша толкоз доста? Втората реакция – Отрицание. Партньорите не могат да се примирят и стартират да разясняват негативните черти на другия. Третата реакция – Катастрофиране на очакванията. Не може безпределно дълго да се отхвърля действителността. Четвърта реакция – Сключване на негласна договорка (ако ми отделяш повече внимание ще се грижа по-добре за семейството, за децата и т.н.). Пета реакция – Отчаяние.
Болката е траяла прекомерно дълго, вяра за взаимно ярко бъдеще не е останала. На петия стадий 60% от двойките се готвят за бракоразвод, 35 % попадат в „ конвенционален развод” – намират задоволство отвън общия дом и едвам 5 % намират в себе си сили и предпочитание да работят за възстановяване на връзките си с колегата. Равносметката. Борбата за превъзходство настава незабавно, унищожава фантазиите, води до дълбока меланхолия и разводи. Тези военни дейности могат до доближат до доста жестока форма.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ