Маестро Методий Григоров: Учим се през целия си живот
Казват, че животът е низ от случайности. Но някои от тях са белязани със съдбовност. Мисля си го, до момента в който беседвам с моя събеседник маестро Методий Григоров, видния сливенски диригент, донесъл толкоз оценки и възхвала на Сливен. Син на свещеническа фамилия, приключил семинария и консерватория. Основател на фамозния сливенски детски хор „ Дружна песен”. Диригент на не по-малко именития разбъркан хор „ Добри Чинтулов”. Ревностен труженик за, уви, западналото през днешния ден учебно музикално обучение. Основател на няколко хорови фестивала в Сливен. Признат за патрон и емблема на сливенската хорова школа през последните 50 години. Разнесъл славата на града в Европа и света. Осъществил над 60 задгранични турнета. Донесъл на Сливен и България 15 извънредно скъпи интернационалните награди. Удостоен през 2007 година с влиятелния приз „ Музикант на годината” за повсеместен принос. Лауреат на огромната премия за литература и изкуство „ Добри Чинтулов”. Носител на медал „ Кирил и Методий” - I степен. Избран за учен от Българската академия на науките и изкуствата през 2012 година Вдъхновил и насърчил първите стъпки на плеяда млади гении към международната оперна сцена. Днес посветил се всецяло на идеята църковнославянските църковни песнопения да бъдат преведени на понятен български език.
Това е късата визитна картичка на Методий Григоров.
А зад нея… Зад нея си остават огорченията, от време на време злостните клюки, неразбирането, височайшето неуважение на мощните на деня, изтощителният труд, упорството да се докажеш, все пак. Стремежът към музикалното съвършенство и хилядите часове, отдадени на задачата да изваяш: от гласовете - музика, а от рояка разбунени дечурлига – индивиди и артисти.
През далечната 1953 година юношата - наследник на духовник Методий Григоров, преди малко приключил първия гимназиален клас в град Елена, бива изключен поради свои изявления, че Сталиновата империя ще падне. След това пред него се захлопват вратите на всички гимназии в страната, като се изключи Семинарията… И той се записва в нея.
- Това бе като че ли Божий промисъл – споделя той.
А малко по-късно ориста вечно го свързва със Сливен. " Току що бях приключил Софийска духовна семинария и Духовната академия в София, когато се оказа, че в катедралата „ Свети Димитър” в Сливен се търси артист. Така се озовах тук. ", спомня си Маестрото.
" След като подвигнах на крайници църковния хор, въпреки това да не беше по никакъв начин елементарно в тези Живковски времена, това беше оценено. Поканен бях да направя хор и духова музика в сливенския Електротехникум. След по-малко от два месеца минахме с ученическата духова музика пред трибуната на партийните приятели и направихме доста мощно усещане. Така поработих няколко години в Сливен и получих прочут престиж. Но по-късно отидох да последвам в Консерваторията. Това беше фантазията ми - да получа висше музикално обучение. А след това най-логично беше да се върна в Сливен. И не сгреших! Защото този град ми даде опция да се осъществявам. Осмислих живота си тук… ", добавя той.
Кои са Вашите учители в хоровото диригентство?
Първият ми преподавател в диригентската работа беше Аврам Вачев, преподавателят ми по музика в Семинарията. Дълго време го следих по какъв начин дирижира и по-късно, когато започнах като фен диригент, евентуално съм копирал неговите придвижвания. Много научих и в Консерваторията от проф. Ана Белчева. А по-късно се усъвършенствах в Държавното висше музикално учебно заведение в град Познан, Полша, при проф. Стефан Столигрош.
Но би трябвало да се знае, че Консерваторията не дава всичко. Когато започнах работа, разбрах, че наученото там е извънредно незадоволително. Затова пътувах доста и следих по какъв начин работят разнообразни диригенти. Учил съм се от Бончо Бочев, именития диригент на хор „ Бодра смяна”. Наблюдавал съм по какъв начин работи Захари Медникаров в Добрич. И по какъв начин Васил Арнаудов дирижира своя смесения хор в Русе. Пътувах и до Литва, тъй като най-силните хорове бяха на прибалтийските републики. Отидох, по моя си самодейност, да видя по какъв начин работи Люция Палиноскайте там. Бях и при Хейно Калюстед в Естония… Никой не ме е командировал, самичък си поемах разноските. Отивам и следя по какъв начин работи този човек, повеждам си бележки, проследявам репертоара… Изобщо, считам, че животът е търсене.
И до момента е по този начин! Преди да стартираме да пеем нова творба, аз дълго се приготвям, изследвам осъществяванията на разнообразни сформира, преди да си изградя своя концепция… Винаги съм живял с концепцията, че човек се учи и усъвършенства цялостен живот. Ако решиш, че към този момент си научил всичко, ти си капитулирал. Трябва непрестанно да растем нагоре, да се стремим към съвършенството…
Разкажете малко за вашето другарство и взаимна работа с българските композитори?
Ако не участвахме в годишните прегледи „ Нова българска музика” на Съюза на българските композитори, ние трябваше да концертираме единствено в Сливен и вероятно на турнета в чужбина. Наистина, участията в „ Нова българска музика ни костваха доста труд, само че те ни даваха опция годишно да пеем в зала „ България”. Иначе тя коства доста скъпо, а по този начин имахме обезпечени афиши, стратегии, влиятелна българска сцена… Просто трябваше да сме чудесно готови! И по този начин започнаха креативните ми връзки с нашите хорови композитори. Те схванаха, че не се тревожа от новостите в творбите за детски хор, че съм подготвен да се заема и с най-сложни партитури. И се справях! И доверието ставаше все по-голямо…
А през годините имаше и композитори, които написаха музика особено за хор „ Дружна песен”.
Да! Композитори като Георги Костов, Петър Льондев, Димитър Петков са написали по над 20 произведения особено за нашия хор. В същото време записвахме тези нови произведения за Националното радио. Малко са детските хорове в България, може би единствено Детският радиохор, които имат повече записи от нас. Сливенският детски хор „ Дружна песен” има записи на може би към 200 песни от български композитори.
Да поговорим малко и за другия поток на Вашия живот – духовния. Вие произлизате от семейство на потомствени свещеници. Вероятно това Ви е завело в Семинарията преди време. Но и в този момент продължавате да давате своя принос за развиването на българското православно служение…
Не! В Семинарията не ме заведе това, че бях наследник на духовник. Аз започнах да изучавам в гимназия „ Иларион Макариополски” в град Елена, даже приключих с отличие осми клас. През лятото обаче направих някои изявления, че ще пристигна краят на Сталиновата империя, и това ми костваше доста! Нямах право да изучавам в никое приблизително учебно заведение в България, само че за Семинарията това не беше спънка. Така се озовах в нея. И за мен това бе намесата на Божия пръст…
Понякога си мисля, че и попадането ни с митрополит Иоаникий в еднакъв град е Божия промисъл - с цел да можем в този момент с общи сили да вкарваме българския език в богослужението. Всъщност преводите върша аз, а той ги редактира. И би трябвало да призная, че е доста непоколебим! Държи думите да бъдат доста точни и безусловно в духа на библейския и църковния език. Много постоянно разногласията ни за някоя дума не престават с часове, само че това е, с цел да се стигне до най-прецизния и прецизен превод.
Говори се, че сливенският епископ ви е бил хорист?
Да.
Разкажете малко за това!
Ами, аз направих усещане на учителя по музика още през първата година в Семинарията. И във втори курс той ме предложения за диригент на хора. Там всеки курс си има хор и хоровете се редуват на службите в църквата. Сега мога да Ви кажа, че годините ми на диригент даже не са 50, а повече от 60, тъй като още през 1953-та година съм почнал да ръководя хор в черква. Тогава дядо Иоаникий беше първа година семинарист, а аз бях втора…. (Смее се.)
Сега обаче дружно с него сте се заели с едно дело, което е доста значимо за нашата черква.
Всичко стартира, когато приготвих първата литургия на български език. В случая преводът не беше мой, литургията от дълго време бе преведена от Левкийския свещеник Партений и Макариоплския свещеник Николай, а аз единствено употребих превода. Това беше една напълно елементарна Златоустова литургия, само че с цел да я издам, въпреки всичко трябваше да има един увод, рекомендация. И тогава се обърнах към дядо Иоаникий. На него тази концепция доста му хареса. След това издадох още 1-2 книги, отново с негова рекомендация. Накрая казахме: заемаме се двамата! Всъщност, аз правя черната работа, тъй като преводът от църковнославянски е извънредно комплициран, изисква ужасно доста труд. Системата е извънредно комплицирана и в нея има много математика…
Малцина знаят, че маестро Методий Григоров е притежател на едно доста високо църковно отличие – протопслат на Българската православна черква. Какво значи това?
Протопсалт значи „ първи певец”. За мен е голяма чест, че Светият синод ме е признал за пръв артист на църквата, което значи – най-вещ ценител на църковната музика. А званието идва още от византийско време. Тогава протопсалтът е бил един за цялата империя. Има Данаил Протопсалт, Григорий Протопслат…
А в този момент Методий Протопслат!
Аз в този момент съм Григоров Протопслат. (Смее се.) Това звание се дава доста мъчно, то е все едно да си учен в църковната музика. Вероятно са имали поради освен труда ни с дядо Иоаникий, а и това, което демонстрирам на сцена с църковната музика…
Сега няколко думи и за Фестивала на православната музика, който създадохте в Сливен. Това беше първият сходен фестивал в страната. Организирахте го Вие, още през далечната 1994 година. През годините се пръкнаха още доста сходни фестивали, а на нашия - сливенския, очевидно не му е нарчено да просъществува, след превъзмогването на всевъзможни неуместни спънки… А имаше подобен капацитет Сливен да стане известен точно с този фестивал!…
Радвам се, че мислите по този начин, само че за това са нужни и средства. А Общината не бе доста благосклонна да ги отделя. Преживяхме и следния куриоз: преди няколко години Общината реши, че ще има фестивал. Аз подбрах и поканих хоровете, които ще вземат участие. И внезапно през октомври, в самото навечерие на фестивала ми споделиха: няма да има фестивал, няма пари. А сътрудниците започнаха да ми звънят упорито и да ми изясняват, че цяло лято са се готвили за фестивала в Сливен… И тогава потеглих като бедняк от банка на банка, от компания на компания, събрах съответната сума и организирах фестивала. След което Общината ме „ наказа”, като не опусна пари на хор „ Добри Чинтулов” за присъединяване в най-реномирания фестивал за сакрална музика в Италия.
А кое Вие персонално смятате за собствен звезден момент в професионалното си занятие?
Те не са малко и е мъчно да се абсолютизират. Но един от значимите мигове в живота ми беше, когато през 1985 година със сливенския детския хор „ Дружна песен” завоювахме първа премия от фестивала в град Арецо, Италия. Защото, с цел да завоюваш първа премия в страната на музиката, и то в случай, че тогава цяла Италия беше настръхнала против България - поради обвиняванията, че Сергей Антонов е стрелял по папата, това значи, че си бил безапелационно най-хубав. Тогава ние получихме първата премия, а когато с наслада тръгнахме към хотела, и запяхме „ Българийо, татковина блага, за нас си всичко ти на света”, италианците ни ръкопляскаха от терасите на постройките. И си споделих: ето по какъв начин изкуството побеждава всичко!
Слушам маестрото и си спомням… Първото прослушване, подготовките, концертите в зала „ Георги Кирков”, първия конкурс в Шумен, първия лагер в Бургас, ваканциите на „ Слънчев бряг”, първото турне в Германия, първите записи в националното радио, срещите с най-изтъкнатите български диригенти… А също по какъв начин простичко и разбираемо Методий Григоров ни обясняваше всяка музикална фраза и смисъла на всеки текст, по какъв начин търпеливо ни вкарваше във вокалните техники и не се предаваше, до момента в който не чуе стремежи чист и явен звук… А също разказите му за композиторите и творбите, от време на време пиперливото му възприятие за хумор… И безбройните вълшебни мигове на сцената и по света, които ни е подарил…
И трябваше да минат няколко десетилетия, с цел да си дадем сметка какъв брой доста ни е дал той! И по какъв начин всички ние, тогавашните сливенски хлапета, носим по нещо от неговата висока музикална мяра, точност и усет. И нещо от неизчерпаемата му професионална и креативна дисциплинираност, нравственос, безрезервност и отговорност.
И за това, че маестро Григоров неведомо е вграден в нас, в нашето отношение към изкуството и живота…
И че ние постоянно ще бъдем част от децата на Методий Григоров.
Което, повярвайте, е горделивост.
Автор: Мариана Иванова
Това е късата визитна картичка на Методий Григоров.
А зад нея… Зад нея си остават огорченията, от време на време злостните клюки, неразбирането, височайшето неуважение на мощните на деня, изтощителният труд, упорството да се докажеш, все пак. Стремежът към музикалното съвършенство и хилядите часове, отдадени на задачата да изваяш: от гласовете - музика, а от рояка разбунени дечурлига – индивиди и артисти.
През далечната 1953 година юношата - наследник на духовник Методий Григоров, преди малко приключил първия гимназиален клас в град Елена, бива изключен поради свои изявления, че Сталиновата империя ще падне. След това пред него се захлопват вратите на всички гимназии в страната, като се изключи Семинарията… И той се записва в нея.
- Това бе като че ли Божий промисъл – споделя той.
А малко по-късно ориста вечно го свързва със Сливен. " Току що бях приключил Софийска духовна семинария и Духовната академия в София, когато се оказа, че в катедралата „ Свети Димитър” в Сливен се търси артист. Така се озовах тук. ", спомня си Маестрото.
" След като подвигнах на крайници църковния хор, въпреки това да не беше по никакъв начин елементарно в тези Живковски времена, това беше оценено. Поканен бях да направя хор и духова музика в сливенския Електротехникум. След по-малко от два месеца минахме с ученическата духова музика пред трибуната на партийните приятели и направихме доста мощно усещане. Така поработих няколко години в Сливен и получих прочут престиж. Но по-късно отидох да последвам в Консерваторията. Това беше фантазията ми - да получа висше музикално обучение. А след това най-логично беше да се върна в Сливен. И не сгреших! Защото този град ми даде опция да се осъществявам. Осмислих живота си тук… ", добавя той.
Кои са Вашите учители в хоровото диригентство?
Първият ми преподавател в диригентската работа беше Аврам Вачев, преподавателят ми по музика в Семинарията. Дълго време го следих по какъв начин дирижира и по-късно, когато започнах като фен диригент, евентуално съм копирал неговите придвижвания. Много научих и в Консерваторията от проф. Ана Белчева. А по-късно се усъвършенствах в Държавното висше музикално учебно заведение в град Познан, Полша, при проф. Стефан Столигрош.
Но би трябвало да се знае, че Консерваторията не дава всичко. Когато започнах работа, разбрах, че наученото там е извънредно незадоволително. Затова пътувах доста и следих по какъв начин работят разнообразни диригенти. Учил съм се от Бончо Бочев, именития диригент на хор „ Бодра смяна”. Наблюдавал съм по какъв начин работи Захари Медникаров в Добрич. И по какъв начин Васил Арнаудов дирижира своя смесения хор в Русе. Пътувах и до Литва, тъй като най-силните хорове бяха на прибалтийските републики. Отидох, по моя си самодейност, да видя по какъв начин работи Люция Палиноскайте там. Бях и при Хейно Калюстед в Естония… Никой не ме е командировал, самичък си поемах разноските. Отивам и следя по какъв начин работи този човек, повеждам си бележки, проследявам репертоара… Изобщо, считам, че животът е търсене.
И до момента е по този начин! Преди да стартираме да пеем нова творба, аз дълго се приготвям, изследвам осъществяванията на разнообразни сформира, преди да си изградя своя концепция… Винаги съм живял с концепцията, че човек се учи и усъвършенства цялостен живот. Ако решиш, че към този момент си научил всичко, ти си капитулирал. Трябва непрестанно да растем нагоре, да се стремим към съвършенството…
Разкажете малко за вашето другарство и взаимна работа с българските композитори?
Ако не участвахме в годишните прегледи „ Нова българска музика” на Съюза на българските композитори, ние трябваше да концертираме единствено в Сливен и вероятно на турнета в чужбина. Наистина, участията в „ Нова българска музика ни костваха доста труд, само че те ни даваха опция годишно да пеем в зала „ България”. Иначе тя коства доста скъпо, а по този начин имахме обезпечени афиши, стратегии, влиятелна българска сцена… Просто трябваше да сме чудесно готови! И по този начин започнаха креативните ми връзки с нашите хорови композитори. Те схванаха, че не се тревожа от новостите в творбите за детски хор, че съм подготвен да се заема и с най-сложни партитури. И се справях! И доверието ставаше все по-голямо…
А през годините имаше и композитори, които написаха музика особено за хор „ Дружна песен”.
Да! Композитори като Георги Костов, Петър Льондев, Димитър Петков са написали по над 20 произведения особено за нашия хор. В същото време записвахме тези нови произведения за Националното радио. Малко са детските хорове в България, може би единствено Детският радиохор, които имат повече записи от нас. Сливенският детски хор „ Дружна песен” има записи на може би към 200 песни от български композитори.
Да поговорим малко и за другия поток на Вашия живот – духовния. Вие произлизате от семейство на потомствени свещеници. Вероятно това Ви е завело в Семинарията преди време. Но и в този момент продължавате да давате своя принос за развиването на българското православно служение…
Не! В Семинарията не ме заведе това, че бях наследник на духовник. Аз започнах да изучавам в гимназия „ Иларион Макариополски” в град Елена, даже приключих с отличие осми клас. През лятото обаче направих някои изявления, че ще пристигна краят на Сталиновата империя, и това ми костваше доста! Нямах право да изучавам в никое приблизително учебно заведение в България, само че за Семинарията това не беше спънка. Така се озовах в нея. И за мен това бе намесата на Божия пръст…
Понякога си мисля, че и попадането ни с митрополит Иоаникий в еднакъв град е Божия промисъл - с цел да можем в този момент с общи сили да вкарваме българския език в богослужението. Всъщност преводите върша аз, а той ги редактира. И би трябвало да призная, че е доста непоколебим! Държи думите да бъдат доста точни и безусловно в духа на библейския и църковния език. Много постоянно разногласията ни за някоя дума не престават с часове, само че това е, с цел да се стигне до най-прецизния и прецизен превод.
Говори се, че сливенският епископ ви е бил хорист?
Да.
Разкажете малко за това!
Ами, аз направих усещане на учителя по музика още през първата година в Семинарията. И във втори курс той ме предложения за диригент на хора. Там всеки курс си има хор и хоровете се редуват на службите в църквата. Сега мога да Ви кажа, че годините ми на диригент даже не са 50, а повече от 60, тъй като още през 1953-та година съм почнал да ръководя хор в черква. Тогава дядо Иоаникий беше първа година семинарист, а аз бях втора…. (Смее се.)
Сега обаче дружно с него сте се заели с едно дело, което е доста значимо за нашата черква.
Всичко стартира, когато приготвих първата литургия на български език. В случая преводът не беше мой, литургията от дълго време бе преведена от Левкийския свещеник Партений и Макариоплския свещеник Николай, а аз единствено употребих превода. Това беше една напълно елементарна Златоустова литургия, само че с цел да я издам, въпреки всичко трябваше да има един увод, рекомендация. И тогава се обърнах към дядо Иоаникий. На него тази концепция доста му хареса. След това издадох още 1-2 книги, отново с негова рекомендация. Накрая казахме: заемаме се двамата! Всъщност, аз правя черната работа, тъй като преводът от църковнославянски е извънредно комплициран, изисква ужасно доста труд. Системата е извънредно комплицирана и в нея има много математика…
Малцина знаят, че маестро Методий Григоров е притежател на едно доста високо църковно отличие – протопслат на Българската православна черква. Какво значи това?
Протопсалт значи „ първи певец”. За мен е голяма чест, че Светият синод ме е признал за пръв артист на църквата, което значи – най-вещ ценител на църковната музика. А званието идва още от византийско време. Тогава протопсалтът е бил един за цялата империя. Има Данаил Протопсалт, Григорий Протопслат…
А в този момент Методий Протопслат!
Аз в този момент съм Григоров Протопслат. (Смее се.) Това звание се дава доста мъчно, то е все едно да си учен в църковната музика. Вероятно са имали поради освен труда ни с дядо Иоаникий, а и това, което демонстрирам на сцена с църковната музика…
Сега няколко думи и за Фестивала на православната музика, който създадохте в Сливен. Това беше първият сходен фестивал в страната. Организирахте го Вие, още през далечната 1994 година. През годините се пръкнаха още доста сходни фестивали, а на нашия - сливенския, очевидно не му е нарчено да просъществува, след превъзмогването на всевъзможни неуместни спънки… А имаше подобен капацитет Сливен да стане известен точно с този фестивал!…
Радвам се, че мислите по този начин, само че за това са нужни и средства. А Общината не бе доста благосклонна да ги отделя. Преживяхме и следния куриоз: преди няколко години Общината реши, че ще има фестивал. Аз подбрах и поканих хоровете, които ще вземат участие. И внезапно през октомври, в самото навечерие на фестивала ми споделиха: няма да има фестивал, няма пари. А сътрудниците започнаха да ми звънят упорито и да ми изясняват, че цяло лято са се готвили за фестивала в Сливен… И тогава потеглих като бедняк от банка на банка, от компания на компания, събрах съответната сума и организирах фестивала. След което Общината ме „ наказа”, като не опусна пари на хор „ Добри Чинтулов” за присъединяване в най-реномирания фестивал за сакрална музика в Италия.
А кое Вие персонално смятате за собствен звезден момент в професионалното си занятие?
Те не са малко и е мъчно да се абсолютизират. Но един от значимите мигове в живота ми беше, когато през 1985 година със сливенския детския хор „ Дружна песен” завоювахме първа премия от фестивала в град Арецо, Италия. Защото, с цел да завоюваш първа премия в страната на музиката, и то в случай, че тогава цяла Италия беше настръхнала против България - поради обвиняванията, че Сергей Антонов е стрелял по папата, това значи, че си бил безапелационно най-хубав. Тогава ние получихме първата премия, а когато с наслада тръгнахме към хотела, и запяхме „ Българийо, татковина блага, за нас си всичко ти на света”, италианците ни ръкопляскаха от терасите на постройките. И си споделих: ето по какъв начин изкуството побеждава всичко!
Слушам маестрото и си спомням… Първото прослушване, подготовките, концертите в зала „ Георги Кирков”, първия конкурс в Шумен, първия лагер в Бургас, ваканциите на „ Слънчев бряг”, първото турне в Германия, първите записи в националното радио, срещите с най-изтъкнатите български диригенти… А също по какъв начин простичко и разбираемо Методий Григоров ни обясняваше всяка музикална фраза и смисъла на всеки текст, по какъв начин търпеливо ни вкарваше във вокалните техники и не се предаваше, до момента в който не чуе стремежи чист и явен звук… А също разказите му за композиторите и творбите, от време на време пиперливото му възприятие за хумор… И безбройните вълшебни мигове на сцената и по света, които ни е подарил…
И трябваше да минат няколко десетилетия, с цел да си дадем сметка какъв брой доста ни е дал той! И по какъв начин всички ние, тогавашните сливенски хлапета, носим по нещо от неговата висока музикална мяра, точност и усет. И нещо от неизчерпаемата му професионална и креативна дисциплинираност, нравственос, безрезервност и отговорност.
И за това, че маестро Григоров неведомо е вграден в нас, в нашето отношение към изкуството и живота…
И че ние постоянно ще бъдем част от децата на Методий Григоров.
Което, повярвайте, е горделивост.
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ