Казват, че фокусниците се раждат такива, а в сърцето им

Казват, че фокусниците се раждат такива, а в сърцето им постоянно има място за нови магии. И в случай че геният е наложителното изискване, то упорството в преследването на огромната фантазия и безкрайната отдаденост на нейно величество Илюзията прибавят нови завършения.
Ненчо Илчев е следващото доказателство, че се когато вълшебствата те изберат, би трябвало да ги следваш. Това прави през цялото време известният артист, който открива в ранна детска възраст пристрастеността си към триковете на сцената. Съдбата го среща с огромните майстори-илюзионисти, измежду които мистер Сенко, Орфи и Лепас, а най-близките хора – фамилията и приятелите поддържат най-голямата му пристрастеност – вълшебствата.
Издателство " Книгомания " показва неповторимата " Забранена книга за фокуси ", която българският артист, който е и един от най-популярните фокусници в България, споделя своите секрети и дава насоки за претендент – фокусниците на всички възрасти.
Как стартира твоята спекулация с фокусите?
В тази посока дължа доста на родителите си и на всички хора с огромни сърца, които съм срещал по пътя си. Открих фокусите от малкия екран, тъй като по това време нищо не доближаваше до България, имаше едно пет минутно телевизионно предаване за фокуси, и аз безусловно залепвах за тв приемника. От целия свят фокусници представяха своите фокуси в границите на пет минутки. И помня един илюзионист Али Бонго, след години разбрах, че е доста прочут илюзионист, правеше един фокус с един конец. Аз го погледнах, замислих се по какъв начин ли става тази работа и се сетих. Разгадах номера и го направих. Така разбрах, че мога да върша фокуси - като пламна това нещо в мен и се възпламених, нищо не беше в положение да ме спре. Нямаше достъп до нищо, нямаше литература, знаеше се, че в България има двама – трима илюзионисти, знаеше се за мистер Сенко, Орфи, Астор, които бяха млади тогава. И когато ходихме на екскурзии с майка ми, обикалях магазините, с цел да диря всевъзможен атрибут. Идвали сме в София, с цел да търсим кутии с фокуси. И до момента си ги вардя – имам една кутия – „ Фокус – мокус “ и „ Тайните на Астор “, вардя ги и до през днешния ден. С каква обич съм ги правил тези фокуси, учил съм се малко по малко. Гледам по малкия екран и започвам да си съчинявам по какъв начин може би ще стане и си ги напасвам, и си бях направил стратегия към този момент, с която по малко почнах в учебно заведение, на децата в клас.

Всеизвестен факт е, че като дете, дружно с татко ти, сте ходили на посетители даже на именития мистер Сенко?
И това стана отново с помощта на татко ми, който събираше публикации, и по този начин попаднахме на адреса на фамозния български магьосник. Заедно взехме решение да му отидем на посетители. Тръгваме от Момчиловци и на входа на София ни стопира полиция, обкръжили, не пускат никой да препари в града, поради конгрес на Българска комунистическа партия. Какво съм правил, с цел да впечатля служителите на реда не помня, само че ни пуснаха и преминахме през блокадата. Озовахме се пред дома на мистър Сенко в столичния квартал Лозенец и двамата с татко ми се запътихме към дома му. Моето сърце ще се пръсне. Така се вълнувах. В себе си носих и писмото, което той ми написа няколко месеца по-рано като отговор на моето писмо до него. Така ме зарадва това писмо, че и до в този момент вардя пощенската кутия, в която го открих. Писмо от мистер Сенко – скъпо. Та, с писмото, татко ми и едно кутия шоколадови бонбони се насочваме към дома му. Посрещна ни с полуотворена врата и леко мнителен. Когато му споделих, че преди време му пратих писмо, ми отвърна смутено – „ Ти знаеш ли на мен какъв брой хора ми пишат! “. „ Ама аз и бонбони ви нося! “, отвърнах аз, убеден в успеха на задачата си. Така се и случи – той ни одобри в градината на къщата, откри време да види и оцени моите фокуси, а и да ми даде скъпи препоръки и няколко негови фокуса. По-късно разбрах, че съм един от дребното, на които именития мистер Сенко е посочил и предал свои фокуси. Винаги е бил фамозен с това, че фокусите му се заплащат. Това ми беше популярна среща, преди повече от 30 години, само че го помня все едно е било през вчерашния ден. Беше същинска легенда и това доста ме въодушеви.
После в тогавашния НАТФИЗ имаш шанса да попаднеш и в класа на легендата Стефан Данаилов, нали?
Да, постоянно съм имал шанс с фигурите на ментори и учители по пътя си – по този начин се случи и с моят учител в НАТФИЗ, тогавашен ВИТИЗ – легендата Стефан Данаилов, който ме научи на доста. Магнетична фигура, която студените обожават – безрезервен и обичан учител. Мисля, че в историята си театралната академия помни единствено двама такива – Апостол Карамитев и Стефан Данаилов. Но се връщам отново на най-важните – родителите ми. Те са ми били постоянно огромната ми опора и поддръжка при подготвянето и измислянето на техническата скица към осъществяването на фокусите. Помогнаха ми даже в преследването на фантазията до София, където по това време можех да дойда единствено като студент. Кандидатствах зъботехника, одобриха ме, само че цялото ми време поглъщаше желанието да продължа да се занимавам с фокуси. И си признавам, че една огромна част от плановете, които се изискваха наложително за специалността зъботехника, са ги правили точно те. Помня, че един от моите преподаватели беше доста въодушевен и разчувствуван от моста, който ми изпрати майка ми от Момчиловци, сътворен от нея. Изключителни хора, дължа им доста и освен във връзка с фокусите, несъмнено.

Имало е интервал, в който си бил колеблив сред фокусите и актьорската специалност. Как центрира нещата?
Да, имаше интервал в живота ми, когато съществено се разкъсвах сред фокусите и артистичната сцена. В един миг даже напълно се посветих единствено на актьорската специалност, до момента в който в един миг не се появи починалия към този момент Иван Ласкин, който пристигна с концепцията да вършим телевизионно предаване, наречено „ Спукано гърне “, където моята роля беше да върша фокуси. Не знам дали хората си дават сметка за истинските хрумвания на Иван Ласкин, който беше първият продуцент, който стартира сериозна работа с малкия екран, точно с този план. Това се случи 1999-а, в действителност небогати години и тогава му хрумва да провежда това телевизионно предаване. Той беше първият частен продуцент с предаване в Българска национална телевизия и се справяше прелестно, благодарение на екипа към себе си. Предаването имаше доста деен сезон в малкия екран и в един миг ми се наложи да диря повече и повече атрибут, тъй като се постановяваше да приготвям по един нов номер всяка седмица. И започнах да го диря. Така се срещнах с моят максимален преподавател, магьосник и същински аристократ по сърце на име Лепас, който ми оказа помощ доста в тази посока. Получих от него един скъп подарък – отливка от гипс на главата му, с която е правил любопитен фокус в цирка. И оттова като че ли ми се появи концепцията да попълням архива си с такива скъпи притежания на други фокусници. Лепас ми подари и един остарял плакат, а по-късно започнах да закупувам остарели предмети. По-късно, когато Орфи умря и се свързах със брачната половинка му – Любка, тя ми продаде целия атрибут на спектакъла на Офри. Виждайки моята пристрастеност в събирането на остарели реквизити, доста ми помагаха огромни български илюзионисти като Весо Шоу, Пепа Мити, снахата на факира Мити, както и моят огромен другар Харди, обичаният възпитаник на мистер Сенко. Той ми даде скъпи препоръки и целия негов атрибут, който той съхраняваше. Огромна признателност дължа и на огромния български илюзионист, който се слави и като най-хубавият производител на атрибут в България, маестро Ферини. През годините той създаде моите реквизити. После, към този момент почнал в екипа на „ Комиците “ имах пари, с които да си купя и останалите скъпи притежания на Орфи, и по този начин натрупах огромна сбирка. Голяма признателност дължа на моите другари – Любо Нейков и Евтим Милошев, който вложиха доста в моя атрибут, който точно около тях се усили и попълни с скъпи притежания. През 2010-а дружно с тях направихме един доста известен и сполучлив формат – театър с фокуси, наименуван „ Магията на Ненчо “, в който те вложиха доста пари и сила. Много съм им длъжен поради другарство и способността да поддържат плановете и фантазиите ми. НОВО Дългият живот на това зрелище продължава и до през днешния ден, на сцената на театъра, дружно с най-обичаната Ненка.
Притежаваш в действителност скъп атрибут. Какво ще се случи с него, имаш блестяща концепция за това?
Притежавам в действителност скъп атрибут – архивите на Сенко и Орфи, и една огромна част от архивни постели, фотоси, писма и отрязъци от вестници, които се разпределят в няколко складови пространства. Отдавна ми хрумна концепцията да провеждам това скъпо богатство в музей, само че музей, за който да се грижа и да проследявам за неговото благополучие не от разстояние. Знам, че грижата е нещо доста значимо, и то грижата всеки ден, по тази причина си мисля, че това място би трябвало да бъде моето отечество – Момчиловци. Идеята ми е след няколко години да се преместя да пребивавам там, а какво по-хубаво от това да основа и обгрижвам един музей за изкуството на фокусите. НОВО Благодаря на хората, които са ми помагали със препоръки и поддръжка в реализирането на тази концепция. Дължа доста на Боил Банов, Дора Янкова и сегашната кметица на Момчиловци – Сийка Суркова, които направиха фантазията допустима. Така по някакъв метод ще затворя кръга на вълшебствата, който потегли оттова и ще се върне отново там.