Зелените хълмове на Африка
Казват, че едвам 10 % е забележимата част на един айсберг, останалите 90 % са скрити в тъмните морски дълбини. Досущ като дипломатическия поминък - колкото по-надълбоко се гмуркате, толкоз по невидимо и неясно става всичко.
Онзи ден американският дипломат в Южна Африка Рьобен Бриджъти за малко насочи прожекторите към тъмните 90 %. И точно поради това изказването му е толкоз необикновено. По всеки смисъл на дипломацията, обвиняванията, че Южна Африка води аморална външна политика и оказва помощ на Русия във войната против Украйна, е истински демарш — митинг на посланик против страната-домакин.
Нищо ново, ще кажете. Демаршът съществува откогато съществува дипломацията и постоянно се е употребявал в случаите, когато нормалните дипломатически средства не оказват помощ за решение на избран проблем. Особеното в тази ситуация е, че дипломат Бриджъти направи изказването си пред прожекторите на медиите, сиреч — над повърхността на водата, вместо на задоволително тиха и тъмна дълбочина. Нещо повече, не се посвени да го направи гръмко и на територията на самата страна, против която стачкува.
Причината за гневната американска реакция е информация за кораба Lady R, който превозил в края на предходната година оръжие и боеприпаси за Русия. Според изказванията съветският товарен транспортен съд е бил в Саймънс Таун сред 6 и 8 декември предходната година, претрупан с муниции и отпътувал за Русия, нарушавайки наказания, положителния звук и неутралната позиция на Южна Африка. Попитан доколко е сигурен, че тази информация е вярна, американският посланик отвърна с задоволително недипломатичната имитация, че би “заложил живота си за това ”.
Медиите гръмнаха, Съединени американски щати и Европейски Съюз настръхнаха, а българският президент Румен Радев кацна в южноафриканската столица тъкмо в този миг за среща с президента на Южна Африка.
И стана още по-интересно.
Големият брат размаха пръст на Южна Африка
Самото изказване на Бриджъти, случило се съвсем сега на кацане на Румен Радев, беше кинематографично добре издържано (не единствено, поради странните папийонки на Бриджъти, негова запазена марка, само че и поради забавния си изказ) и въпреки висшият посланик да мереше думите си, всичко бе някак ясно, тъкмо и намерено внезапно: “Въоръжаването на Русия от Южна Африка с този транспортен съд е фундаментално недопустимо ”. И още: “Ще заложа живота си на точността на това съмнение. ”
Естествено, още по-надълбоко в търсене на невидимите елементи на този дипломатически айсберг, откриваме и още американски яд против Южна Африка. Съединените щати следват резолюциите, взети на изборната конференция на ръководещата партия Африкански народен конгрес през декември предходната година, в която партията съобщи, че Съединени американски щати са предизвикали войната сред Русия и Украйна. Бриджъти разказа това като „ възмутително, очевидно погрешно и неопределено. ”
Цялото това вадене на показ не се случва задоволително постоянно в дипломацията, само че защото постоянно става дума и за пари, преди да навлезем още повече в дълбочината на протичащото, с цел да разберем ненапълно и българското наличие в окото на бурята, е значимо да знаем в действителност нещо за световните финанси, а освен за размяната на остри реплики и теории на конспирациите. Дори да се спрем единствено на African Growth and Opportunity Act (Agoa), то това ще е задоволително.
Agoa е знаков американски търговски закон, предопределен за увеличение на търговията и вложенията в африкански страни, осигуряващ безмитен достъп до 6500 изнасяни артикули. Конкретно за Южна Африка иде тирада за достъп до 21 милиарда $ годишно. Както споделиха в Претория — Южна Африка е дребното братче в този контракт и в случай че страната стъпи изкривено в връзките си със Съединени американски щати, единствено тя ще пострада от прекратяването на контракта. В миг, когато южноафриканският ранд е в сериозно състояние.
Въпросът, тогава, е единствено един. Финансов интерес. А спомагателният втори въпрос, част от теорията на конспирацията, към този момент необоснован от нищо, беше прибавен от визитата на президента Румен Радев в страната тъкмо в деня, в който избухна абсурда с американския дипломат. По ред на отговорите — всички се съмняват, че лоялността на партия Африкански народен конгрес към Студената война е по-силна и значима от очевидните стопански прерогативи от партньорството на Южна Африка с американците. За тайните теории към визитата на Радев в Претория можем единствено да гадаем.
Защо Радев отива в Южна Африка тъкмо в този момент?
В петък, 12 май, президентът Радев се срещна с южноафриканския си сътрудник Сирил Рамапоса в формалната му резиденция в столицата Претория. След срещата Радев съобщи: “България има упоритостта да възвърне и засилва съдействието си с Република Южна Африка, която е основен фактор в интернационалните връзки и на африканския континент. Затова способстват както разговорът на най-високо ниво, по този начин и усилването на връзката сред обособените институции в изпълнителната власт. ” Като част от формалното известие бе оповестено още, че България би могла да се трансформира в логистичен център за износа на Южна Африка към Европейския съюз. Отчетен е и 200-процентов растеж в икономическия продан през 2022 година.
Посещението на Радев се случи в тежък миг за Рамапоса. От една страна, той е нападнат от Съединени американски щати, а от друга, вътрешната опозиция против него се ускорява. Съвсем скоро може да се окаже, че съвсем всички основни фигури в кабинета му напущат. В деня на визитата на Радев още един основен консултант разгласи, че няма да продължи да работи за президента Рамапоса, а самостоятелни източници на вестник Mail & Guardian споделят, че “офисът се изпразва от основни хора и те не са хора, за които можете да кажете, че напущат, тъй като имат по-добри оферти. Те са основни политически водачи, от тези, на които просто не се разрешава да напущат, а се вършат опити да се усъвършенства обстановката и да останат. ”
Не е ясно дали вътрешнополитическите раздори са свързани с външнополитическата позиция на Южна Африка, само че е реалност, че политическата класа е в допълнение разтресена от американските обвинявания.
В същият ден, в който президентът Радев посети Рамапоса и в който излезе информацията за напускащите от близкия кръг на южноафриканския президент, пристигна и новината за извършен телефонен диалог сред Путин и Рамапоса. Според изнесената от Кремъл транскрипция на телефонния диалог, Путин декларирал, че в никакъв случай не е отказвал дипломатическо решение на войната в Украйна, както и че поддържа концепцията африкански водачи да бъдат включени в диалозите за мирния развой за Украйна.
Разбира се, дефиницията за “мир ” на Кремъл постоянно е била друга от дефиницията за “мир ” в цивилизования разяснителен речник, само че това е друга тематика.
Важна детайлност е, че телефонният диалог сред Путин и Рамапоса се случва по молба на южноафриканската страна. Също значима детайлност е, че по време на диалога Путин още веднъж е настоял да достави гратис съветско зърно и торове на африкански страни.
Странната африканска обич към Русия, обяснена
За да разберете за какво избрани африкански страни към момента гледат положително на Русия, е значимо да знаете няколко неща. На гласуването в Обединените народи за наказание на експанзията над Украйна съвсем половината от въздържалите се бяха точно африкански страни. Някои от африканските страни имат извънредно дълги връзки със Съветския съюз и в този момент с Русия, които рядко са стопански, а повече прочувствени.
Логичното пояснение е, че доставките на оръжие и боеприпаси преди време, както и военното образование тогава, помагали на африканските страни да се борят с господството на бялото малцинство и колониализма. Но колониалното минало не изяснява обстановката, прекомерно елементарно е да се каже, че благосклонностите към Русия са единствено и само на база неизбледняващия спомен от американската поддръжка на апартейд-режима.
Страна като Мали да вземем за пример, която в последно време си сътрудничи все по-често с военната формация Вагнер, разчита точно на руснаците да се борят против ислямските фундаменталисти. В реалност се случва тъкмо противоположното и наемниците на съветската частна войска безусловно безчинстват на територията на страната. След изтеглянето на френския боен контингент, в този момент военната хунта в Мали разчита на към 1000 съветски наемници. Разбира се, Мали гласоподава срещу декларацията на Организация на обединените нации за поддръжка на Украйна. Още седем африкански страни, измежду които Сенегал и Танзания, изобщо не гласоподаваха.
Но когато стане дума и за Южна Африка, водещата страна на африканския континент, обстановката става по-сериозна. Не бива да се не помни, че единствено половин ден откакто Русия атакува Украйна, съветски държавни представители и част от военния хайлайф на Южна Африка се събра в резиденция в Претория за коктейл. Домакин тогава беше съветският дипломат, а измежду гостите бе и южноафриканския министър на защитата. Нито един от присъстващите не се извини по-късно или не откри за належащо да изясни наличието си часове след началото на войната. Още тогава се чуваха значително изказвания, свързани с “двойните стандарти ” на Запада и несъразмерната агресия на НАТО на изток.
Разбира се, тогавашното разумно пояснение беше, че част от африканските страни към момента се ръководят от партии, които са били интензивно подкрепяни от Москва по време на освободителните си придвижвания и антиколониалната си битка. Съветското оръжие и боеприпаси, биха споделили по-възрастните в Южна Африка, Ангола и Зимбабве, помогнаха на редица освободителни придвижвания. Разбира се, през днешния ден Русия оптимално експлоатира тези военни връзки от предишното, само че това, което следва да се случи този август в Южна Африка, би било начало на едно същинско геополитическо опълчване.
Руският външен министър Сергей Лавров твърди, че е отхвърлил изрично предложение, направено му от южноафриканския му сътрудник Наледи Пандор, президентът Владимир Путин да взе участие виртуално на идната среща на групата държавни БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Външният министър Наледи Пандор бе тази, която посрещна президента Радев на летището в Йоханесбург вечерта на 11 май, а на идващия ден тя участва и на разкриване на изложбата " Българската поддръжка за битката на южноафриканския народ против апартейда и обществената дискриминация ", състояла се в Парка на свободата в южноафриканската столица Претория. Президентът Радев означи, че изложбата разкрива дълбоките другарски връзки сред двете страни и акцентира, че българският народ постоянно е бил съпричастен и съчувствен към потиснатите нации и етнически групи.
Ще стъпи ли Путин на южноафриканска земя и има ли кой да го арестува?
В медиите в Южна Африка беше оповестено, че вътрешни източници, близки до президента Сирил Рамапоса, слагат външния министър Пандор като основна фигура в решаването на възможното посещаване на Путин в Южна Африка, което би сложило страната в окото на интернационалната дипломатическа стихия. Все още не е ясно по какъв начин тъкмо страната ще се оправи със заповедта за арест на Международният углавен съд на съветския президент Владимир Путин. Само преди три седмици се случи конфузна обстановка, когато президентът Рамафоса разгласи желанието на Южна Африка да се отдръпна от Международния углавен съд, само че неговия офис по-късно поправя изявлението. Основната причина за конфузията, несъмнено, е Владимир Путин и срещата на върха на БРИКС през август тази година. Южна Африка е подписала основополагащия документ на МНС, Римският статут, и ще бъде задължена да се подчини на заповедта за арест на Путин.
Сергей Лавров ще посети Южна Африка идващия месец и се чака да бъдат разисквани няколко разновидността, предоставени от страната-домакин. Вътрешни източници на южноафрикански публицисти подсказаха по време на визитата на президента Радев в страната, че Лавров няма да отстъпи от твърдата позиция на Русия, че Путин ще участва онлайн, а не посредством видео връзка. В Южна Африка припомниха и изказването на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, съгласно който заповедта за арест на процедура значи, че има страни, които не са суверенни, както и че това е “немислимо, защото Русия е една от най-големите страни в света и една от най-големите нуклеарни сили. ”
Недвусмислената опасност се приема противоречиво в Претория. Близки до държавното управление източници там са оповестили, че службите за сигурност към този момент работят по визитата на Путин през август. Някои от тях, осведомени с елементи от предходното посещаване на Лавров в Претория (през февруари тази година) настояват, че визитата на Путин през август “не предстои на разискване ”.
БРИКС слага началото на нов международен ред – маркетингов трик или нова действителност
Тази година Южна Африка ръководи БРИКС, групата от страни със съществено въздействие в световната политика и стопанска система. Заедно петте страни имат към 41 % от международното население, 26 % от земната повърхност, 31 % от световния БВП и 20 % от международната търговия. За съпоставяне — познатият ви клуб Г-7 разполага с едвам 10 % от международното население.
В взаимозависимост от плана на данните, световният вътрешен артикул на двете формирования се движи в съвсем идентични рамки. Ако БРИКС се разшири, по този начин както малко по малко се случва под една или друга форма, в случай че Мексико стане част от групата, както настойчиво се приказва, това ще бъде освен директна борба на съюза със Съединени американски щати, само че и гаранция че през 2030 година страните-членки на БРИКС ще са виновни за половината от световния БВП. Това ще способства за основни световни промени и ясно изразен конфликт сред Китай-Русия и САЩ-ЕС.
Председателството на Южна Африка идва в миг, когато привличането на нови страни в съюза БРИКС от континента Африка става все по-належащо, затова — както към този момент стана ясно — огромна част от тях в положителни връзки с Русия. Ако Южна Африка реши да избегне Римският статут на Международния углавен съд, който открива четири съществени интернационалните закононарушения (геноцид, закононарушения против човечеството, военни закононарушения и агресия), то е допустимо, настояват експерти, държавни глави да имат дипломатически имунитет. Член 98 на Римския статут гласи, че Съдът не може да накара дадена страна да работи в нарушаване на други интернационалните съглашения, което идва да покаже, че предаването на разположение от тази страна на Съда е доста комплицирана интервенция.
Основният въпрос, който се дискутира във вътрешните кръгове на ръководещата южноафриканска партия Африкански народен конгрес, е дали Путин може да втвърди позицията си по отношение на Южна Африка. Страната играе доста забавна роля в другите сфери на въздействие и въпреки да е най-незначителният член на БРИКС, в действителност е водеща освен на африканския континент, взе участие в Г-20 и от 2001 година е канена в Г-8. Целият свят е толкоз обвързван и комплициран, заради което надали е тъкмо тълкуванието, че визитата на президента на България в Южна Африка съответствува неслучайно с офанзивите на Съединени американски щати против режима в най-влиятелната африканска страна. Самата Русия не може да си разреши да нападна Южна Африка, тъй като Южна Африка от своя страна може да гласоподава против Русия или в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или в Общото заседание. Към момента Южна Африка е единствената африканска страна в БРИКС — в случай че я изключат, какво следва?
Основният въпрос, който вълнуваше дипломатическите кръгове в Южна Африка и беше изразен гласно и мълчешком в тамошните медии и срещи с публицисти по време на визитата на президента Радев, беше какво е смисъла на репутацията в днешния комплициран свят. Всички правят оценка преразпределението на световните сили, големият растеж на Китай, новите играчи, а в това време си задават въпроса “каква точна известност се пробва да резервира Южна Африка? ”.
Част от съжденията там вървят в посока, която не би се харесала на западноевропейците — там се питат дали да следват новите сили, дали да видят накъде духа вятъра или да останат в областта на въздействие на Съединени американски щати, което би могло да се назова даже “стагнация ”. Източни в южноафриканското външно министерство, показани в тамошните медии, заключават, че в последна сметка “Южна Африка не може да диктува на Русия кой да съставлява страната на срещата на БРИКС ”.
Всичко това слага президентът Радев също в комплицирана позиция, само че към този момент — съдейки по изявленията му — само що се касае съвпадението като миг на работната аудиенция в Претория. По оскъдната информация, която е показана от формалната южноафриканска страна, визитата на Радев в страна е със статут “работна ”. Тя е двудневна, Радев е придружаван от брачната половинка си Десислава Радева, от вицепремиера по икономическите въпроси и министър на превоза Христо Алексиев, както и от министъра на туризма Илин Димитров.
Придружаващата бизнес-делегация включваше представители на компании и организации с фокус върху нови технологии и финтех промишлеността (които към този момент търгуват под една или друга форма със страната), отбранителната промишленост, автомобилна, селскостопанска и хранително-вкусова промишленост, на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинни предприятия, на Тракия икономическа зона, на Българската търговско-промишлена палата.
Къде е България в целия геополитически ребус?
Част от спекулациите с визитата на Радев в Южна Африка стигат до там, че страната ни би желала трайно да излезе от ЕС- и НАТО-орбитата и да стане член на БРИКС. Колкото и необичайно да е това, значимо е да знаем кои страни официално или неофициално са декларирали предпочитание да се причислят към съюза. По последни данни от края на април тази година, това са Алжир, Аржентина, Бахрейн, Бангладеш, Беларус, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Мексико, Никарагуа, Нигерия, Пакистан, Саудитска арабия, Сенегал, Судан, Сирия, Тайланд, Тунис, Турция, Обединени арабски емирства, Уругвай, Венецуела и Зимбабве. Ако на срещата през август се стигне и до решение за въвеждане на единна международна валута, то това би сложило американският $ в забавна позиция.
Новият международен ред може и да се задава зад ъгъла, само че към този момент е малко евентуално международната търговско-икономическа-иновативна-научна-културна доминация на западноевропейския свят да пострада. Първите пет страни, регистрирани по показателя на “меката мощ ”, който на процедура показва същинското въздействие в съзнанието на хората, слага Съединени американски щати преди всичко, Англия на второ, Германия на трето, Китай на четвърто и Япония на пето място. В взаимозависимост от източника и методологията, подреждането на световните авторитетни страни търпи промени, само че във всяко едно Съединени американски щати продължава да бъде преди всичко.
Междувременно, до момента в който бушуват пристрастеностите към това дали Южна Африка ще одобри Путин и дали е подкрепила въоръжаването на Русия, пристигна и известие, че американският дипломат в Претория се е извинил и е признал, че “е минал границата ” с изказванията си, че съветски транспортен съд е изнесъл оръжия незаконно. Също по този начин, милиардният контракт, улесняващ търговията на Южна Африка със Съединени американски щати и други страни-членове на НАТО, изтича в края на 2024 година. Икономически видяно, африканският ранд е на най-ниското си равнище за последните 22 години.
И колкото необяснимата обич към “колониалната освободителка ” Русия да вирее на места и приказките за падението на западноевропейския свят да се усилват с цялостна мощ, то освен търговията, само че и цивилизационният избор към този момент са на страната на Съединени американски щати и Англия. Така или другояче, стопански видяно, Южна Африка няма никакъв интерес да продава оръжия на Русия. Но има интерес да продължи да работи със Съединени американски щати. Димната завеса е по-скоро смешна тактичност за привличане интереса към страна, последователно изпадаща осезаемо от интернационалния дневен ред. И дали Путин ще отиде в Претория или не, някои процеси се движат окончателно и с цялостна скорост. Каквото и да се случи, зелените хълмове на Африка си остават зелени. Пък дали ще са зелен(ск)и, това единствено времето ще покаже. Със сигурност обаче не са почервенели.
Онзи ден американският дипломат в Южна Африка Рьобен Бриджъти за малко насочи прожекторите към тъмните 90 %. И точно поради това изказването му е толкоз необикновено. По всеки смисъл на дипломацията, обвиняванията, че Южна Африка води аморална външна политика и оказва помощ на Русия във войната против Украйна, е истински демарш — митинг на посланик против страната-домакин.
Нищо ново, ще кажете. Демаршът съществува откогато съществува дипломацията и постоянно се е употребявал в случаите, когато нормалните дипломатически средства не оказват помощ за решение на избран проблем. Особеното в тази ситуация е, че дипломат Бриджъти направи изказването си пред прожекторите на медиите, сиреч — над повърхността на водата, вместо на задоволително тиха и тъмна дълбочина. Нещо повече, не се посвени да го направи гръмко и на територията на самата страна, против която стачкува.
Причината за гневната американска реакция е информация за кораба Lady R, който превозил в края на предходната година оръжие и боеприпаси за Русия. Според изказванията съветският товарен транспортен съд е бил в Саймънс Таун сред 6 и 8 декември предходната година, претрупан с муниции и отпътувал за Русия, нарушавайки наказания, положителния звук и неутралната позиция на Южна Африка. Попитан доколко е сигурен, че тази информация е вярна, американският посланик отвърна с задоволително недипломатичната имитация, че би “заложил живота си за това ”.
Медиите гръмнаха, Съединени американски щати и Европейски Съюз настръхнаха, а българският президент Румен Радев кацна в южноафриканската столица тъкмо в този миг за среща с президента на Южна Африка.
И стана още по-интересно.
Големият брат размаха пръст на Южна Африка
Самото изказване на Бриджъти, случило се съвсем сега на кацане на Румен Радев, беше кинематографично добре издържано (не единствено, поради странните папийонки на Бриджъти, негова запазена марка, само че и поради забавния си изказ) и въпреки висшият посланик да мереше думите си, всичко бе някак ясно, тъкмо и намерено внезапно: “Въоръжаването на Русия от Южна Африка с този транспортен съд е фундаментално недопустимо ”. И още: “Ще заложа живота си на точността на това съмнение. ”
Естествено, още по-надълбоко в търсене на невидимите елементи на този дипломатически айсберг, откриваме и още американски яд против Южна Африка. Съединените щати следват резолюциите, взети на изборната конференция на ръководещата партия Африкански народен конгрес през декември предходната година, в която партията съобщи, че Съединени американски щати са предизвикали войната сред Русия и Украйна. Бриджъти разказа това като „ възмутително, очевидно погрешно и неопределено. ”
Цялото това вадене на показ не се случва задоволително постоянно в дипломацията, само че защото постоянно става дума и за пари, преди да навлезем още повече в дълбочината на протичащото, с цел да разберем ненапълно и българското наличие в окото на бурята, е значимо да знаем в действителност нещо за световните финанси, а освен за размяната на остри реплики и теории на конспирациите. Дори да се спрем единствено на African Growth and Opportunity Act (Agoa), то това ще е задоволително.
Agoa е знаков американски търговски закон, предопределен за увеличение на търговията и вложенията в африкански страни, осигуряващ безмитен достъп до 6500 изнасяни артикули. Конкретно за Южна Африка иде тирада за достъп до 21 милиарда $ годишно. Както споделиха в Претория — Южна Африка е дребното братче в този контракт и в случай че страната стъпи изкривено в връзките си със Съединени американски щати, единствено тя ще пострада от прекратяването на контракта. В миг, когато южноафриканският ранд е в сериозно състояние.
Въпросът, тогава, е единствено един. Финансов интерес. А спомагателният втори въпрос, част от теорията на конспирацията, към този момент необоснован от нищо, беше прибавен от визитата на президента Румен Радев в страната тъкмо в деня, в който избухна абсурда с американския дипломат. По ред на отговорите — всички се съмняват, че лоялността на партия Африкански народен конгрес към Студената война е по-силна и значима от очевидните стопански прерогативи от партньорството на Южна Африка с американците. За тайните теории към визитата на Радев в Претория можем единствено да гадаем.
Защо Радев отива в Южна Африка тъкмо в този момент?
В петък, 12 май, президентът Радев се срещна с южноафриканския си сътрудник Сирил Рамапоса в формалната му резиденция в столицата Претория. След срещата Радев съобщи: “България има упоритостта да възвърне и засилва съдействието си с Република Южна Африка, която е основен фактор в интернационалните връзки и на африканския континент. Затова способстват както разговорът на най-високо ниво, по този начин и усилването на връзката сред обособените институции в изпълнителната власт. ” Като част от формалното известие бе оповестено още, че България би могла да се трансформира в логистичен център за износа на Южна Африка към Европейския съюз. Отчетен е и 200-процентов растеж в икономическия продан през 2022 година.
Посещението на Радев се случи в тежък миг за Рамапоса. От една страна, той е нападнат от Съединени американски щати, а от друга, вътрешната опозиция против него се ускорява. Съвсем скоро може да се окаже, че съвсем всички основни фигури в кабинета му напущат. В деня на визитата на Радев още един основен консултант разгласи, че няма да продължи да работи за президента Рамапоса, а самостоятелни източници на вестник Mail & Guardian споделят, че “офисът се изпразва от основни хора и те не са хора, за които можете да кажете, че напущат, тъй като имат по-добри оферти. Те са основни политически водачи, от тези, на които просто не се разрешава да напущат, а се вършат опити да се усъвършенства обстановката и да останат. ”
Не е ясно дали вътрешнополитическите раздори са свързани с външнополитическата позиция на Южна Африка, само че е реалност, че политическата класа е в допълнение разтресена от американските обвинявания.
В същият ден, в който президентът Радев посети Рамапоса и в който излезе информацията за напускащите от близкия кръг на южноафриканския президент, пристигна и новината за извършен телефонен диалог сред Путин и Рамапоса. Според изнесената от Кремъл транскрипция на телефонния диалог, Путин декларирал, че в никакъв случай не е отказвал дипломатическо решение на войната в Украйна, както и че поддържа концепцията африкански водачи да бъдат включени в диалозите за мирния развой за Украйна.
Разбира се, дефиницията за “мир ” на Кремъл постоянно е била друга от дефиницията за “мир ” в цивилизования разяснителен речник, само че това е друга тематика.
Важна детайлност е, че телефонният диалог сред Путин и Рамапоса се случва по молба на южноафриканската страна. Също значима детайлност е, че по време на диалога Путин още веднъж е настоял да достави гратис съветско зърно и торове на африкански страни.
Странната африканска обич към Русия, обяснена
За да разберете за какво избрани африкански страни към момента гледат положително на Русия, е значимо да знаете няколко неща. На гласуването в Обединените народи за наказание на експанзията над Украйна съвсем половината от въздържалите се бяха точно африкански страни. Някои от африканските страни имат извънредно дълги връзки със Съветския съюз и в този момент с Русия, които рядко са стопански, а повече прочувствени.
Логичното пояснение е, че доставките на оръжие и боеприпаси преди време, както и военното образование тогава, помагали на африканските страни да се борят с господството на бялото малцинство и колониализма. Но колониалното минало не изяснява обстановката, прекомерно елементарно е да се каже, че благосклонностите към Русия са единствено и само на база неизбледняващия спомен от американската поддръжка на апартейд-режима.
Страна като Мали да вземем за пример, която в последно време си сътрудничи все по-често с военната формация Вагнер, разчита точно на руснаците да се борят против ислямските фундаменталисти. В реалност се случва тъкмо противоположното и наемниците на съветската частна войска безусловно безчинстват на територията на страната. След изтеглянето на френския боен контингент, в този момент военната хунта в Мали разчита на към 1000 съветски наемници. Разбира се, Мали гласоподава срещу декларацията на Организация на обединените нации за поддръжка на Украйна. Още седем африкански страни, измежду които Сенегал и Танзания, изобщо не гласоподаваха.
Но когато стане дума и за Южна Африка, водещата страна на африканския континент, обстановката става по-сериозна. Не бива да се не помни, че единствено половин ден откакто Русия атакува Украйна, съветски държавни представители и част от военния хайлайф на Южна Африка се събра в резиденция в Претория за коктейл. Домакин тогава беше съветският дипломат, а измежду гостите бе и южноафриканския министър на защитата. Нито един от присъстващите не се извини по-късно или не откри за належащо да изясни наличието си часове след началото на войната. Още тогава се чуваха значително изказвания, свързани с “двойните стандарти ” на Запада и несъразмерната агресия на НАТО на изток.
Разбира се, тогавашното разумно пояснение беше, че част от африканските страни към момента се ръководят от партии, които са били интензивно подкрепяни от Москва по време на освободителните си придвижвания и антиколониалната си битка. Съветското оръжие и боеприпаси, биха споделили по-възрастните в Южна Африка, Ангола и Зимбабве, помогнаха на редица освободителни придвижвания. Разбира се, през днешния ден Русия оптимално експлоатира тези военни връзки от предишното, само че това, което следва да се случи този август в Южна Африка, би било начало на едно същинско геополитическо опълчване.
Руският външен министър Сергей Лавров твърди, че е отхвърлил изрично предложение, направено му от южноафриканския му сътрудник Наледи Пандор, президентът Владимир Путин да взе участие виртуално на идната среща на групата държавни БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Външният министър Наледи Пандор бе тази, която посрещна президента Радев на летището в Йоханесбург вечерта на 11 май, а на идващия ден тя участва и на разкриване на изложбата " Българската поддръжка за битката на южноафриканския народ против апартейда и обществената дискриминация ", състояла се в Парка на свободата в южноафриканската столица Претория. Президентът Радев означи, че изложбата разкрива дълбоките другарски връзки сред двете страни и акцентира, че българският народ постоянно е бил съпричастен и съчувствен към потиснатите нации и етнически групи.
Ще стъпи ли Путин на южноафриканска земя и има ли кой да го арестува?
В медиите в Южна Африка беше оповестено, че вътрешни източници, близки до президента Сирил Рамапоса, слагат външния министър Пандор като основна фигура в решаването на възможното посещаване на Путин в Южна Африка, което би сложило страната в окото на интернационалната дипломатическа стихия. Все още не е ясно по какъв начин тъкмо страната ще се оправи със заповедта за арест на Международният углавен съд на съветския президент Владимир Путин. Само преди три седмици се случи конфузна обстановка, когато президентът Рамафоса разгласи желанието на Южна Африка да се отдръпна от Международния углавен съд, само че неговия офис по-късно поправя изявлението. Основната причина за конфузията, несъмнено, е Владимир Путин и срещата на върха на БРИКС през август тази година. Южна Африка е подписала основополагащия документ на МНС, Римският статут, и ще бъде задължена да се подчини на заповедта за арест на Путин.
Сергей Лавров ще посети Южна Африка идващия месец и се чака да бъдат разисквани няколко разновидността, предоставени от страната-домакин. Вътрешни източници на южноафрикански публицисти подсказаха по време на визитата на президента Радев в страната, че Лавров няма да отстъпи от твърдата позиция на Русия, че Путин ще участва онлайн, а не посредством видео връзка. В Южна Африка припомниха и изказването на представителя на Кремъл Дмитрий Песков, съгласно който заповедта за арест на процедура значи, че има страни, които не са суверенни, както и че това е “немислимо, защото Русия е една от най-големите страни в света и една от най-големите нуклеарни сили. ”
Недвусмислената опасност се приема противоречиво в Претория. Близки до държавното управление източници там са оповестили, че службите за сигурност към този момент работят по визитата на Путин през август. Някои от тях, осведомени с елементи от предходното посещаване на Лавров в Претория (през февруари тази година) настояват, че визитата на Путин през август “не предстои на разискване ”.
БРИКС слага началото на нов международен ред – маркетингов трик или нова действителност
Тази година Южна Африка ръководи БРИКС, групата от страни със съществено въздействие в световната политика и стопанска система. Заедно петте страни имат към 41 % от международното население, 26 % от земната повърхност, 31 % от световния БВП и 20 % от международната търговия. За съпоставяне — познатият ви клуб Г-7 разполага с едвам 10 % от международното население.
В взаимозависимост от плана на данните, световният вътрешен артикул на двете формирования се движи в съвсем идентични рамки. Ако БРИКС се разшири, по този начин както малко по малко се случва под една или друга форма, в случай че Мексико стане част от групата, както настойчиво се приказва, това ще бъде освен директна борба на съюза със Съединени американски щати, само че и гаранция че през 2030 година страните-членки на БРИКС ще са виновни за половината от световния БВП. Това ще способства за основни световни промени и ясно изразен конфликт сред Китай-Русия и САЩ-ЕС.
Председателството на Южна Африка идва в миг, когато привличането на нови страни в съюза БРИКС от континента Африка става все по-належащо, затова — както към този момент стана ясно — огромна част от тях в положителни връзки с Русия. Ако Южна Африка реши да избегне Римският статут на Международния углавен съд, който открива четири съществени интернационалните закононарушения (геноцид, закононарушения против човечеството, военни закононарушения и агресия), то е допустимо, настояват експерти, държавни глави да имат дипломатически имунитет. Член 98 на Римския статут гласи, че Съдът не може да накара дадена страна да работи в нарушаване на други интернационалните съглашения, което идва да покаже, че предаването на разположение от тази страна на Съда е доста комплицирана интервенция.
Основният въпрос, който се дискутира във вътрешните кръгове на ръководещата южноафриканска партия Африкански народен конгрес, е дали Путин може да втвърди позицията си по отношение на Южна Африка. Страната играе доста забавна роля в другите сфери на въздействие и въпреки да е най-незначителният член на БРИКС, в действителност е водеща освен на африканския континент, взе участие в Г-20 и от 2001 година е канена в Г-8. Целият свят е толкоз обвързван и комплициран, заради което надали е тъкмо тълкуванието, че визитата на президента на България в Южна Африка съответствува неслучайно с офанзивите на Съединени американски щати против режима в най-влиятелната африканска страна. Самата Русия не може да си разреши да нападна Южна Африка, тъй като Южна Африка от своя страна може да гласоподава против Русия или в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или в Общото заседание. Към момента Южна Африка е единствената африканска страна в БРИКС — в случай че я изключат, какво следва?
Основният въпрос, който вълнуваше дипломатическите кръгове в Южна Африка и беше изразен гласно и мълчешком в тамошните медии и срещи с публицисти по време на визитата на президента Радев, беше какво е смисъла на репутацията в днешния комплициран свят. Всички правят оценка преразпределението на световните сили, големият растеж на Китай, новите играчи, а в това време си задават въпроса “каква точна известност се пробва да резервира Южна Африка? ”.
Част от съжденията там вървят в посока, която не би се харесала на западноевропейците — там се питат дали да следват новите сили, дали да видят накъде духа вятъра или да останат в областта на въздействие на Съединени американски щати, което би могло да се назова даже “стагнация ”. Източни в южноафриканското външно министерство, показани в тамошните медии, заключават, че в последна сметка “Южна Африка не може да диктува на Русия кой да съставлява страната на срещата на БРИКС ”.
Всичко това слага президентът Радев също в комплицирана позиция, само че към този момент — съдейки по изявленията му — само що се касае съвпадението като миг на работната аудиенция в Претория. По оскъдната информация, която е показана от формалната южноафриканска страна, визитата на Радев в страна е със статут “работна ”. Тя е двудневна, Радев е придружаван от брачната половинка си Десислава Радева, от вицепремиера по икономическите въпроси и министър на превоза Христо Алексиев, както и от министъра на туризма Илин Димитров.
Придружаващата бизнес-делегация включваше представители на компании и организации с фокус върху нови технологии и финтех промишлеността (които към този момент търгуват под една или друга форма със страната), отбранителната промишленост, автомобилна, селскостопанска и хранително-вкусова промишленост, на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинни предприятия, на Тракия икономическа зона, на Българската търговско-промишлена палата.
Къде е България в целия геополитически ребус?
Част от спекулациите с визитата на Радев в Южна Африка стигат до там, че страната ни би желала трайно да излезе от ЕС- и НАТО-орбитата и да стане член на БРИКС. Колкото и необичайно да е това, значимо е да знаем кои страни официално или неофициално са декларирали предпочитание да се причислят към съюза. По последни данни от края на април тази година, това са Алжир, Аржентина, Бахрейн, Бангладеш, Беларус, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Мексико, Никарагуа, Нигерия, Пакистан, Саудитска арабия, Сенегал, Судан, Сирия, Тайланд, Тунис, Турция, Обединени арабски емирства, Уругвай, Венецуела и Зимбабве. Ако на срещата през август се стигне и до решение за въвеждане на единна международна валута, то това би сложило американският $ в забавна позиция.
Новият международен ред може и да се задава зад ъгъла, само че към този момент е малко евентуално международната търговско-икономическа-иновативна-научна-културна доминация на западноевропейския свят да пострада. Първите пет страни, регистрирани по показателя на “меката мощ ”, който на процедура показва същинското въздействие в съзнанието на хората, слага Съединени американски щати преди всичко, Англия на второ, Германия на трето, Китай на четвърто и Япония на пето място. В взаимозависимост от източника и методологията, подреждането на световните авторитетни страни търпи промени, само че във всяко едно Съединени американски щати продължава да бъде преди всичко.
Междувременно, до момента в който бушуват пристрастеностите към това дали Южна Африка ще одобри Путин и дали е подкрепила въоръжаването на Русия, пристигна и известие, че американският дипломат в Претория се е извинил и е признал, че “е минал границата ” с изказванията си, че съветски транспортен съд е изнесъл оръжия незаконно. Също по този начин, милиардният контракт, улесняващ търговията на Южна Африка със Съединени американски щати и други страни-членове на НАТО, изтича в края на 2024 година. Икономически видяно, африканският ранд е на най-ниското си равнище за последните 22 години.
И колкото необяснимата обич към “колониалната освободителка ” Русия да вирее на места и приказките за падението на западноевропейския свят да се усилват с цялостна мощ, то освен търговията, само че и цивилизационният избор към този момент са на страната на Съединени американски щати и Англия. Така или другояче, стопански видяно, Южна Африка няма никакъв интерес да продава оръжия на Русия. Но има интерес да продължи да работи със Съединени американски щати. Димната завеса е по-скоро смешна тактичност за привличане интереса към страна, последователно изпадаща осезаемо от интернационалния дневен ред. И дали Путин ще отиде в Претория или не, някои процеси се движат окончателно и с цялостна скорост. Каквото и да се случи, зелените хълмове на Африка си остават зелени. Пък дали ще са зелен(ск)и, това единствено времето ще покаже. Със сигурност обаче не са почервенели.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ