Защо Айфеловата кула е била трън в очите на много французи
Казват, че един неприятен ден в Париж отново е по-добър от всеки един прекрасен ден прекаран, където и да е другаде. Може би това се дължи на обстоятелството, че всяка дребна уличка, всяко ълълче, всяка тухла в града е едно малко произведение на изкуството. Много създатели и художници, в това число Чарлс Дикенс, Хенри Милър, Оскар Уайлд, Ернст Хемингуей и Винсънт Ван Гог, приказват за Градът на светлините като най-вдъхновяващото място, където човек може да живее.
Но нищо не въплъщава елегантността на Париж по този начин, както Айфеловата кула.
С цялото си монументално великолепие, от момента на завършването ѝ през 1889 година до през днешния ден, тя е туптящото сърце на града.
От началото на своето встъпване в Световния панаир през 1889 година Желязната дама на Париж е най-впечатляващото нещо в града. След цялостен век, тя продължава да притегля повече от 7 милиона гости всяка година.
Макар че множеството хора постоянно са намирали кулата за очарователна и сантиментална, преди тя да бъде посроена и малко след издигането й е имало група от художници, поети, писатели и всички разнообразни типове изтъкнати майстори, които живеят и се възхищават на Париж, само че презират колосалната желязна кула. Те назовават себе си " Комитет от триста " - по един член за всеки метър от кулата.
Много парижани, са се чувствали афектирани и протестирали против структурата на " тази безполезна и чудовищна Айфелова кула ", както те я назовават в петициите си за спрането на тази " забележима полуда ", написа Elle.
Група от видни персони и интелектуалци, ръководена от известния проектант и конструктор на Пале Гарние в Париж - Чарлз Гарние, са безусловно срещу радикалния дизайн на кулата и даже подписват формален манифест, оповестен на Свети Валентин в " Le Temps " - две години преди завършването на това, което те назовават " великански черен заводски комин ". Намираме огромна доза подигравка в това, предивд, че в този момент Айфеловата кула е най-посещавана точно в Деня на влюбените и е знак на сантименталния дух на Париж.
Битката на усети сред артистичния хайлайф в града и Густав Айфел продължава, до момента в който Желязната дама на Париж не е приключена. В следствие тя потвърждава, че съперниците й са в неточност. Много от протестиращите, в последна сметка, трансформират мнението си и се любуват на кулата и нейното наличие.
Въпреки това, френският публицист и класик Ги дьо Мопасан, в никакъв случай не приема кулата и нейното наличие.
Победен от кулата и нервиран от голямата ѝ известност, Дьо Мопасан не може да издържи на гледката на " стоманения зложелател ", който сякаш го следва, когато Мопасан се разхожда из центъра на Париж.
В последна сметка, Мопасан намира безвредно място, където може да избегне кулата, която презира толкоз доста.
Всеки ден майсторът на късия роман обядва в главния ресторант на кулата, единствено тъй като " Ресторантът е от дребното места в града, където можех да седна и, в действителност, да не виждам Кулата! "
Мопасан умира единствено десетилетие по-късно - през 1893 година на 43-годишна възраст. Той е заровен на 12 минути от кулата, в Cimetière de Montparnasse в Париж. За благополучие на писателя, от това място Айфеловата кула не се вижда толкоз ясно.
Но нищо не въплъщава елегантността на Париж по този начин, както Айфеловата кула.
С цялото си монументално великолепие, от момента на завършването ѝ през 1889 година до през днешния ден, тя е туптящото сърце на града.
От началото на своето встъпване в Световния панаир през 1889 година Желязната дама на Париж е най-впечатляващото нещо в града. След цялостен век, тя продължава да притегля повече от 7 милиона гости всяка година.
Макар че множеството хора постоянно са намирали кулата за очарователна и сантиментална, преди тя да бъде посроена и малко след издигането й е имало група от художници, поети, писатели и всички разнообразни типове изтъкнати майстори, които живеят и се възхищават на Париж, само че презират колосалната желязна кула. Те назовават себе си " Комитет от триста " - по един член за всеки метър от кулата.
Много парижани, са се чувствали афектирани и протестирали против структурата на " тази безполезна и чудовищна Айфелова кула ", както те я назовават в петициите си за спрането на тази " забележима полуда ", написа Elle.
Група от видни персони и интелектуалци, ръководена от известния проектант и конструктор на Пале Гарние в Париж - Чарлз Гарние, са безусловно срещу радикалния дизайн на кулата и даже подписват формален манифест, оповестен на Свети Валентин в " Le Temps " - две години преди завършването на това, което те назовават " великански черен заводски комин ". Намираме огромна доза подигравка в това, предивд, че в този момент Айфеловата кула е най-посещавана точно в Деня на влюбените и е знак на сантименталния дух на Париж.
Битката на усети сред артистичния хайлайф в града и Густав Айфел продължава, до момента в който Желязната дама на Париж не е приключена. В следствие тя потвърждава, че съперниците й са в неточност. Много от протестиращите, в последна сметка, трансформират мнението си и се любуват на кулата и нейното наличие.
Въпреки това, френският публицист и класик Ги дьо Мопасан, в никакъв случай не приема кулата и нейното наличие.
Победен от кулата и нервиран от голямата ѝ известност, Дьо Мопасан не може да издържи на гледката на " стоманения зложелател ", който сякаш го следва, когато Мопасан се разхожда из центъра на Париж.
В последна сметка, Мопасан намира безвредно място, където може да избегне кулата, която презира толкоз доста.
Всеки ден майсторът на късия роман обядва в главния ресторант на кулата, единствено тъй като " Ресторантът е от дребното места в града, където можех да седна и, в действителност, да не виждам Кулата! "
Мопасан умира единствено десетилетие по-късно - през 1893 година на 43-годишна възраст. Той е заровен на 12 минути от кулата, в Cimetière de Montparnasse в Париж. За благополучие на писателя, от това място Айфеловата кула не се вижда толкоз ясно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ