Женската красота през вековете
Казват, че в случай че носът на Клеопатра е бил малко по-различен, то международната история щяла да бъде друга. Такава е силата на женската хубост – от време на време съграждаща и вдъхновяваща, различен път водеща до остри противоборства и войни, само че постоянно главен фактор в човешките връзки и затова в хода на историята.
Теоретично видяно, под “красота ” се схваща хармонията сред обособените елементи на даден обект, която основава чувството за съвършенство и носи задоволство за сетивата. Възприемането на тази естетика обаче е прекомерно субективно, а и естетическите критерии са се променяли през хилядолетията. Представа за тези критерии може да добием от културното завещание, от артефактите. Но дали това са били желанията на елементарните мъже, на болшинството от мъжете в съответната ера, може единствено да гадаем.
В праисторически времена
оцеляването е било в действителност битка за живот и плодовитостта е била сложена на фундамент. Тогавашните хубавици са изобразявани с невисок растеж, обилна гръдна обиколка, закъглена талия и добре завършени бедра - конструкция, обещаваща многочислено потомство съгласно тогавашните разбирания.
В търсене на способи да подчертаят тези си преимущества дамите почнали да се украсяват с украшения. Рисували са лицата си, може би с цел да наподобяват по-млади и красиви, както вършат и през днешния ден някои племена в Азия и Африка.
В пещерите са открити гребени и примитивни червила. С течение на времето дамите почнали да употребяват разнообразни масла и балсами, с цел да прогонват насекомите, само че и с цел да ухаят прелестно за близките. Макар и не чак в такава степен, суетата била присъща и за най-древните.
В Античността критериите за женска красота се трансформирали
паралелно с изменението на публичните структури. Възникнало класовото разделяне, оформили се династии, хайлайф, владетели, които се стремели и външно да се разграничат от масите.
Така се появили облеклата като знак на обществен статус, а не просто като средство за предотвратяване на тялото от атмосферните въздействия. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с продълговат контур, атлетични плещи, тънка талия и стройни бедра, огромни устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа.
Един от идеалите за хубост тогава била Нефертити,
брачната половинка на египетския фараон Ехнатон. През 1912 година археолозите разкрили скулптурния й бюст, от който може да се усети въздействието на лицето й, поразяващо със съвършенството на своите черти – изящна шия, грижливо гримирано лице, поправени и удължени вежди, красиво изрисувани устни. Според египтолозите съвършената египтянка имала златист загар на кожата, прав нос, гладки, само че остри гарвановочерни коси, фини ръце и нозе, украсени с гривни. Тя пудрила лицето си, поставяла сенки под очите си, употребявала благовонни помади и боядисвала косите си.
Гримът обаче имал и други функционалности. Жените считали, че той ги защищава от зли сили и демони, а също бил и самобитен дезинфектант - прогонвал насекомите, предизвикващи очни възпаления, и защитавал очите от мощната слънчева светлина. Клеопатра – другият знак за женска хубост, пристигнал от Древен Египет, разкрила вълшебното деяние на ваната с мляко и мед, като я трансформирала в главно средство за разкрасяване на кожата си.
В Древна Персия също за красиви се считали добре поддържаните дами.
Те приготовлявали разнообразни козметични средства (като благоуханни масла и пудри) и също познавали разкрасяващите свойства на млякото. Момичето, несъмнено за брачна половинка на шаха, било подлагано на специфични козметични процедури в продължение на цяла година, преди да влезе в харема.
