Трите типа любов, които трябва да преживеем
Казват, че в случай че имаш обич, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от изключително значение какво друго имаш. Но любовта има доста лица и маски. Тя постоянно ни се появява в най-неузнаваем тип и в най-неочаквания миг. Едва ли в миналото ще разбулим тайната ѝ. Ето няколко разнообразни проявления на най-ценното човешко възприятие, които ни оказват помощ да го преживеем в цялата му мощ и трудност.
1. Идиличната обич
Често първата обич се случва, когато сме още доста млади. Изглежда като това възприятие, за което досага само сме чели. Затова го идеализираме и имаме вяра, че сме разкрили сродната си душа.
На този стадий ние вършим нещата, които чакат от нас нашите връстници или членове на фамилията. Отказваме да обърнем внимание на дребните проблеми и сме подготвени да жертваме правилата си в името на връзката, тъй като вътрешно имаме вяра, че всичко е по този начин, както би трябвало да бъде. Начинът, по който връзката ни наподобява извън, ни се коства по-голям от това, което същински усещаме.
Такава обич ни учи, че да гледаме към колегата си е също толкоз значимо, едвам гледаме към себе си.
2. Трудната обич
Втората обич в живота ни идва с най-вече затруднения. Уверени, че сме се поучили от предходните си прекарвания, се стремим да изберем изцяло друг сътрудник. Или най-малко по този начин си мислим.
Възможно е да бъдем манипулирани, излъгани, засегнати. Държим се като удавник за сламка за опцията да „ изправим “ връзката, само че всеки опит се трансформира даже в още по-голям неуспех. Това е същинска драма с редки моменти на благополучие.
Още един път същинските ни усеща отиват на назад във времето поради нещо друго – този път, в безкрайните опити да се избави една връзка, която няма късмет.
Подобна обич ни учи какъв брой е значимо да бъдем обичани в подмяна.
