Казвам се Надежда и съм на 35 г. Майка съм

„ Казвам се Надежда и съм на 35 година Майка съм на две деца. Дъщеря, сестра, любима… С две думи – напълно естествен човек. И като подобен имам своя напълно действителен проблем. А по-точно – тежко онкологично заболяване. Имам рак “, написа красивата дъщеря на огромната българска поетеса, написа luboslovie.bg.

Вижте какво още написа във фейсбук Надежда Огойска:

Здравейте!

Казвам се Надежда и съм на 35 година Майка съм на две деца. Дъщеря, сестра, любима… С две думи – напълно естествен човек. И като подобен имам своя напълно действителен проблем. А по-точно – тежко онкологично заболяване. Имам рак.



От две години. Две доста сложни години. Две години, през които отчаянието и болката се редуваха с кураж и вяра. Паник офанзиви и безпокойствие борех с религия и обич. Години, през които минах през персоналната драма на тежък бракоразвод и битка за децата си. Години, през които претърпях комплицирани интервенции и дълги химиотерапии. Последиците от тях съм преодоляла, само че не и без неимоверни старания. Беше в действителност мъчно. Аз съм жена, която отглежда децата си в непозната страна без помощта на татко им. Трябва да се боря за живота си и в същото време със него, с цел да оцелея и да бъда пълностоен родител. Да се грижа за децата и да се вардя от тях, тъй като и най-дребният вирус ме вкарва в болница, е сложна задача. Още повече в миг, в който аз самата се нуждая от грижи. В последна сметка се приспособих към страничните резултати от терапиите. Продължих да пребивавам, макар тях. Месеци наред с отблъскващ обрив? Няма проблем. Чувствителност към студа от вида “Не отваряй даже хладилника! ”, рухване на косата, гадене, примиране, болки, липса на жизненост… Ха! Никакви грижи! Въпреки всичко, не стопирах да отивам на работа, да се виждам с другари, да си пъдя дилемите, да виждам дом и деца, да пребивавам, да се боря. Всичко това по никакъв начин не е ужасно. Стига да има смисъл, а животът постоянно има подобен. Винаги! Благодарение на любовта и поддръжката на сегашния ми брачен партньор и околните си съумях да мина през най-трудното. В последна сметка интервенциите бяха сполучливи и главният израстък беше отхвърлен. За страдание имам метастази в черен и бял дроб, които прогресират. Онкологът ми споделя, че туморните ми кафези са прекомерно умни и приспособими. Това не ме учудва, въпреки всичко те са част от мен. И се борят за битие, тъкмо както и аз. Лошата вест е, че разновидностите за лекуване се изчерпаха.



За благополучие, НАДЕЖДА ИМА. За неволя – тя е прекомерно скъпа и непостижима за мен и околните ми. Необходимата ми сума е 78.000£ за лекуване в Истанбул, Турция.
От този миг се опасявах. Всичко, което зависи от мен, каквото и да е то – не ме плаши. Но в този момент съм подвластна – от непознатото благородство… Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от опцията на хората да оказват помощ. Истински смут е за мен да желая от нечий самун, с цел да живея… Тежи ми. Но и това имало глава да пати…

И тук следва разумният въпрос: С какво моят проблем е по-различен от вашите? С нищо, естествено! Прекрасно разбирам и до болежка знам, че всички имаме проблеми за решение и страдания за изплакване. Борбата е безмилостно жестока, благи хора. За всички. Аз в никакъв случай не съм се страхувала и серпантина да повеждам борбите си. Просто триумфите им към този момент не зависят единствено от мен. Не мога да продължа сама. Не разполагам с нужните запаси. Изчерпах се. И нуждая се от помощ. Казват, че в последния си момент на този свят ще вземем със себе си единствено това, което сме дали. В този ред на мисли, осъзнавайки какъв брой скоро може да е за мен този момент, бих желала да давам, да давам, да се раздам… Но следващата подигравка на ориста ме слага в безизходната обстановка да желая. Да желая помощ, с цел да се отдалеча от последния си момент. Най-вече тъй като съм майка. И единственият виновен родител на децата си. Не мога да си разреша безнаказаност към тях и да ги оставя без майка. Не мога да си разреша безбожничество в Бога и да се откажа. Не мога да си разреша да се отрека от себе си и да остана безнадеждна, нали съм Надежда?



Как тъкмо ще бъдат използвани набраните средства, несъмнено ще бъде ясно, налично и транспарантно за всички. Също по този начин и за тези, които се интересуват от детайлности за лекуването – на драго сърце ще отговоря на всички въпроси!

Точно както в стиха на Джани Родари, аз бих раздала всичката своя вяра. Сега обаче я групирам. Събирам вяра от вас. Благодарността ми, несъмнено, е безгранична! Неописуема. С всеки удар на сърцето си съм признателна за всяка стотинка вяра!

С благодарност,

Надежда Огойска – деен фейсбук линк