Кирчо от Рила е малък човек, но смята себе си за щастливец
„ Казвам се Кирил Тошев, на 30 години съм и съм висок 1 метър, усещам се благополучен и имам вяра, че с труд всичко се реализира “.
Така се показва Кирчо, с който се срещаме в двора на бившето трудово-възпитателно учебно заведение „ Макаренко “ в град Рила, което в този момент е негов дом.
Той е един от стотиците в България родени с ахондроплазия или другояче казано хора с невисок растеж. Преди време у нас им споделяха джуджета, което е извънредно обидно за тях и го одобряват като огорчение. „ Но в този момент сякаш обществото е станало по-мъдро и ни приема по-добре, споделя Кирчо.
А той е претърпял доста неволи за 30-те си години поради растежа си.
Кирил се ражда в София, в семейство на родители с естествен растеж. Те имат общо седем деца, само че единствено Кирил е дребен човек. Той самият не знае дали това е повода да бъде зарязан в дом или нещо друго е повлияло на родителите му да вземат сходно съдбоносно решение.
Но той е зарязан на една годинка и по този начин стартира животът му по домове, без да познава майка си, татко си, нито братя и сестри.
„ Аз нямам усещане за родители, за мен „ Домът “ е бил постоянно и майка, и татко, а останалите деца са били братя и сестри, споделя Кирил.
Детството му е минало в домовете в Шишковци, Слатино, Трън и Рила. „ До навършване на пълнолетието си аз не знаех какво е фамилен бюджет, имахме си всичко – покрив над главата, храна, облекла, джобни пари. Получавах всичко наготово, не съм се замислял в никакъв случай какво ще върша откакто ме изпишат от Дома, никой не ме беше подготвил за този миг, споделя за преживелиците си Кирил.
И в един миг се оказваш на улицата и би трябвало самичък да се оправяш. За здрав и прав естествен човек е мъчно, а за дребен човек два пъти повече. Представете си околния свят, в случай че сте висок един метър. В публичните здания не можеш да стигнеш до гише, до копче в асансьор, даже до писоара. Всичко е недостъпно и обвързвано с пъклен старания. Всеки различен би изпаднал в смут, стрес и меланхолия, както се е случило с много познати на Кирчо. Но не и той. Казах си – горе главата, животът ще ти е подобен, какъвто самичък си го направиш. И почнах да групирам хартия и пластмаса, с цел да спечелвам пари и да се прехранвам. Събирал съм рекордни количества. Тогава ме видяха хората в Рила, видяха,че не съм неприятен човек, не извършвам кражба и ми подадоха ръка. Кметът Георги Кабзималски ми оказа помощ да се явя на ТЕЛК. Дадоха ми инвалидна пенсия 240 лв. и това много облекчи живота ми. Пак той ми даде стая в бившето ТВУ-училище. А другари и положителни хора от Рила ми помогнаха с обзавеждането, по този начин ми пристигна вярата, че няма ужасно, ще се оправя с живота, споделя Кирил.
Признава, че не вижда смисъл да мрънка и да се оплаква. „ И какво да легна и да загивам ли, неотдавна инцидентно срещнах другари от Дома, питат ме по какъв начин съм се справил, тъй като те не са съумели, а аз им крещя, като работя и не върша нелепости. Някои ми се смеят като споделям, че с труд се реализира доста, викат ми добряк, само че аз в действителност имам вяра в това. Иначе какво да върша – да извършвам кражба ли, това не е за мен, нито е излаз, разсъждава Кирчо. Той има тапия за приблизително обучение и помни, че в учебно заведение огромната му обич е била химията. Но за жалост не е съумял да продължи да учи, тъй като е бил ангажиран да оцелява. Наскоро е схванал, че има още 6 братя и сестри. Иска му се да ги види, иска му се да види и родителите си, не ги упреква, че е зарязан и никой не упреква в нищо.
Малкият човек приема ориста си такава, каквато е. Казва, че помни единствено хубавите неща, неприятните и обидите ги е загърбил и не желае даже да приказва за тях.
Преди години схванал, че има организация на дребните хора у нас и отишъл на среща. „ За първи път видях на едно място толкоз доста хора като мен, стана ми благо, прелестно, открих другари, с които да приказваме за нашите прекарвания. Запознах се с доста хора, научих, че имаме поддръжка и от политици, че някой се вълнува за такива като нас. Дори ми предложиха лекуване и интервенция, само че аз отхвърлих, приел съм се подобен и това е. А другояче отивам на санаториуми всяка година, тъй като без това болките в кръста и краката са огромни, споделя Кирил.
Сега живее с фантазия да си има собствен дом. „ Много ми се желае да имам своя къща с две стаички, да я обзаведа по моя растеж и улеснение, да групирам другари. Искам самичък да се оправям с живота и да съм самостоятелен, споделя Кирил.
Преди години животът отново му поднесъл тестване, арестували го. Казва, че това било най-големият му призрачен сън. Задържан е бил за укриване на приходи, на обвиняването той признава, че изцъклил очи, тъй като в никакъв случай не е разполагал с доста пари. По документи обаче Кирчо си бил паралия, имал 4 хотела по Черноморието и 20 рейса. После се схванало, че до момента в който е бил възпитаник и малолетен, предприемачи са злоупотребили с персоналните му данни. Той бил пуснат, а следствието още търси тарикатите.
Кирчо е любим в град Рила и хората го възприемат като талисмана в общината. Всички се хвалят с него и споделят, че може да е дребен човек, само че има огромно и добро сърце.
Той има вяра, че с положителни другари и със събиране на хартия и пластмаса ще успее да сбъдне фантазията си някой ден да има личен дом, а след това, като му пристигна времето, ще преследва други цели.
Оптимизмът му е инфектиран, тъй като до него съседи по стая са младо ромско семейство с едно дете. Краси е на 14 години и мечтае да стане готвач.
„ Искам да съм като началник Манчев, ще изучавам в Колежа по туризъм в Благоевград и ще съумея, Кирчо ми дава доста кураж и религия, споделя Краси. Най-обича да подготвя мусака и шоколадови бисквити, с които черпи приятеля си Кирчо и чака с необятна усмивка неговата оценка.
Така един на различен кураж си дават малцината жители на бившето учебно заведение „ Макаренко “, което в този момент за тях е само вероятния дом и са признателни за това което имат.
Така се показва Кирчо, с който се срещаме в двора на бившето трудово-възпитателно учебно заведение „ Макаренко “ в град Рила, което в този момент е негов дом.
Той е един от стотиците в България родени с ахондроплазия или другояче казано хора с невисок растеж. Преди време у нас им споделяха джуджета, което е извънредно обидно за тях и го одобряват като огорчение. „ Но в този момент сякаш обществото е станало по-мъдро и ни приема по-добре, споделя Кирчо.
А той е претърпял доста неволи за 30-те си години поради растежа си.
Кирил се ражда в София, в семейство на родители с естествен растеж. Те имат общо седем деца, само че единствено Кирил е дребен човек. Той самият не знае дали това е повода да бъде зарязан в дом или нещо друго е повлияло на родителите му да вземат сходно съдбоносно решение.
Но той е зарязан на една годинка и по този начин стартира животът му по домове, без да познава майка си, татко си, нито братя и сестри.
„ Аз нямам усещане за родители, за мен „ Домът “ е бил постоянно и майка, и татко, а останалите деца са били братя и сестри, споделя Кирил.
Детството му е минало в домовете в Шишковци, Слатино, Трън и Рила. „ До навършване на пълнолетието си аз не знаех какво е фамилен бюджет, имахме си всичко – покрив над главата, храна, облекла, джобни пари. Получавах всичко наготово, не съм се замислял в никакъв случай какво ще върша откакто ме изпишат от Дома, никой не ме беше подготвил за този миг, споделя за преживелиците си Кирил.
И в един миг се оказваш на улицата и би трябвало самичък да се оправяш. За здрав и прав естествен човек е мъчно, а за дребен човек два пъти повече. Представете си околния свят, в случай че сте висок един метър. В публичните здания не можеш да стигнеш до гише, до копче в асансьор, даже до писоара. Всичко е недостъпно и обвързвано с пъклен старания. Всеки различен би изпаднал в смут, стрес и меланхолия, както се е случило с много познати на Кирчо. Но не и той. Казах си – горе главата, животът ще ти е подобен, какъвто самичък си го направиш. И почнах да групирам хартия и пластмаса, с цел да спечелвам пари и да се прехранвам. Събирал съм рекордни количества. Тогава ме видяха хората в Рила, видяха,че не съм неприятен човек, не извършвам кражба и ми подадоха ръка. Кметът Георги Кабзималски ми оказа помощ да се явя на ТЕЛК. Дадоха ми инвалидна пенсия 240 лв. и това много облекчи живота ми. Пак той ми даде стая в бившето ТВУ-училище. А другари и положителни хора от Рила ми помогнаха с обзавеждането, по този начин ми пристигна вярата, че няма ужасно, ще се оправя с живота, споделя Кирил.
Признава, че не вижда смисъл да мрънка и да се оплаква. „ И какво да легна и да загивам ли, неотдавна инцидентно срещнах другари от Дома, питат ме по какъв начин съм се справил, тъй като те не са съумели, а аз им крещя, като работя и не върша нелепости. Някои ми се смеят като споделям, че с труд се реализира доста, викат ми добряк, само че аз в действителност имам вяра в това. Иначе какво да върша – да извършвам кражба ли, това не е за мен, нито е излаз, разсъждава Кирчо. Той има тапия за приблизително обучение и помни, че в учебно заведение огромната му обич е била химията. Но за жалост не е съумял да продължи да учи, тъй като е бил ангажиран да оцелява. Наскоро е схванал, че има още 6 братя и сестри. Иска му се да ги види, иска му се да види и родителите си, не ги упреква, че е зарязан и никой не упреква в нищо.
Малкият човек приема ориста си такава, каквато е. Казва, че помни единствено хубавите неща, неприятните и обидите ги е загърбил и не желае даже да приказва за тях.
Преди години схванал, че има организация на дребните хора у нас и отишъл на среща. „ За първи път видях на едно място толкоз доста хора като мен, стана ми благо, прелестно, открих другари, с които да приказваме за нашите прекарвания. Запознах се с доста хора, научих, че имаме поддръжка и от политици, че някой се вълнува за такива като нас. Дори ми предложиха лекуване и интервенция, само че аз отхвърлих, приел съм се подобен и това е. А другояче отивам на санаториуми всяка година, тъй като без това болките в кръста и краката са огромни, споделя Кирил.
Сега живее с фантазия да си има собствен дом. „ Много ми се желае да имам своя къща с две стаички, да я обзаведа по моя растеж и улеснение, да групирам другари. Искам самичък да се оправям с живота и да съм самостоятелен, споделя Кирил.
Преди години животът отново му поднесъл тестване, арестували го. Казва, че това било най-големият му призрачен сън. Задържан е бил за укриване на приходи, на обвиняването той признава, че изцъклил очи, тъй като в никакъв случай не е разполагал с доста пари. По документи обаче Кирчо си бил паралия, имал 4 хотела по Черноморието и 20 рейса. После се схванало, че до момента в който е бил възпитаник и малолетен, предприемачи са злоупотребили с персоналните му данни. Той бил пуснат, а следствието още търси тарикатите.
Кирчо е любим в град Рила и хората го възприемат като талисмана в общината. Всички се хвалят с него и споделят, че може да е дребен човек, само че има огромно и добро сърце.
Той има вяра, че с положителни другари и със събиране на хартия и пластмаса ще успее да сбъдне фантазията си някой ден да има личен дом, а след това, като му пристигна времето, ще преследва други цели.
Оптимизмът му е инфектиран, тъй като до него съседи по стая са младо ромско семейство с едно дете. Краси е на 14 години и мечтае да стане готвач.
„ Искам да съм като началник Манчев, ще изучавам в Колежа по туризъм в Благоевград и ще съумея, Кирчо ми дава доста кураж и религия, споделя Краси. Най-обича да подготвя мусака и шоколадови бисквити, с които черпи приятеля си Кирчо и чака с необятна усмивка неговата оценка.
Така един на различен кураж си дават малцината жители на бившето учебно заведение „ Макаренко “, което в този момент за тях е само вероятния дом и са признателни за това което имат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ