Тази жена се нуждае от съвет: Магия ли имам, проклятие или полудявам
Казвам се А.
На тридесет години, кръстена съм. Преди четиринадесет години изпадах в сходно положение, в този момент отново. Породено от прочувствени контузии, изоставяния и несполуки. Тогава съумях да изляза от него като започнах връзка с едно момче. А в този момент по какъв начин? Вместо да мога да имам сили около детето си, аз се трансфорах в дроб. Омъжих се 2010 година, с мъжа ми взехме решение да живеем в моята родна къща. Родих прелестно момче.
Но имаше доста кавги и намесвания от мои родственици. На два пъти сме си тръгвали с мъжа ми и детето (тогава още беше бебе, в този момент е на пет години), само че отново се връщахме. Но връзките ни с мъжа ми охладняха, въпреки да се обичаме още и се разведохме тази година. Имах връзка с различен мъж от година насам. Първоначално другарска, само че след това стана по-сериозна (явно единствено за мен) откакто се разделихме с мъжа ми, която също се провали (той на всичкото от горната страна ми е съсед от няколко години и отдалечен братовчед, също има дете, което гледа самичък, само че по този начин и не одобри моето). И това ме досъсипа, беше капката. А доста го обичах(м) и него.
Бях се изолирала от всичките си другари и общувах най-вече с него, децата ни и единствено с сътрудниците, когато бях на работа. Именно за това одобрих доста тежко това, което ми сподели, че няма да одобри непознато дете. А детето ми е ВСИЧКО. Започнах да изпитвам позор от себе си (и пред хората), самосъжаление. Моята баба непрестанно ми се бъркаше в живота (на татко ми майка), тя се бърка в живота на всичките си близки като счита това за обикновено очевидно. Вдигала ми е кавги, бъркаше ми се за детето и за всичко. Баща ми също доста ме подлагаше на критика каквото и да правех, даже и за усъвършенствания в дома ни. Постепенно почнах да не изпитвам предпочитание да върша усъвършенствания.
А желаех да си направя баня и тоалетна вътрешна, и още доста неща (още до момента в който живеехме с мъжа ми, а и след това). Като се разделихме с мъжа ми, видях избавление в комшията. Макар да бяхме много разнообразни, в този момент си давам сметка – той затворен, а аз доста общителна по принцип. След следващия персонален крах рухнах душевен, физически и прочувствено. Лежах и в болница един месец, и нищо не ми оказва помощ. Мъжът ми се втурна при мен и детето, само че аз съм си зле. На комшията не съм казвала, само че ми е гадно като го засичам. Дадох му съвет да запише детето си на детска (на четири години е), тъй като има потребност от другарство, а не да е изолирано.
Послуша ме. В същата детска градина е където е и моето дете. Но в този момент стана по този начин, че аз изолирах себе си и МОЕТО ДЕТЕ около положението си. И хората към мен не устоят. Не мога въобще да дремя от два месеца насам. Отслабнах, не се хранех, в този момент пък се тъпча. Започнах да пуша по кутия цигари дневно, към този момент ми е тежко и от тях, и от недоспиването. Искам да съм щастлива и да си виждам фамилията, само че не мога. Малкият единствено ме гушка, а аз не мога да го виждам. Ужасно е. Баща ми и той е тежко болен сега. Майка ми е на ръба поради мен, детето ми стана нападателно. Аз още повече се затварям и не мога да си оказа помощ.
Не излизам, от два месеца не мога да дремя. На 15 ноември би трябвало да се върна на работа. Там всички ме поддържат, като едно семейство сме. Но дали ще мога да работя. Искам да умра, а ми се живее. Но не в тази къща и с тези родственици. Но мъжът ми не е от този град, а и на този стадий, където и да съм ми е зле. Детето към този момент е в наложителна подготвителна група. Има ли избавление за мен и по какъв начин? ПОМОГНЕТЕ МИ, в случай че можете! Съжалявам, че пиша толкоз комплицирано, нека ме разберете.
Инфо: topexperta.com
