И носителят за най-скучна литературна адаптация е... „Крокодилът Лайл“
Казвал съм го към 2000 пъти, само че нищо не пречи да го повторя още един път - Холивуд ще загине без литературните си акомодации. Днес обаче не съм и подозирал, че тази константа в актуалното кино е изчерпана до степен, в която трябваше да наподобявам може би най-скучното заглавие по нечия книга в живота си. „ Крокодилът Лайл “ щеше да е моят огромен любимец, в случай че имаше премия за сходна категория на „ Оскарите “.
Признавам, че не съм чел детската брошура на Бърнард Уабър, само че известността ѝ е толкоз огромна, че съм податлив да се съглася с масите, като я дефинира за актуален шлагер измежду подрастващите. Темата въпреки всичко е извънредно забавна, а и значима за модерното общество.
Историята е за едно надарено крокодилче на име Лайл, което има нечувания гений да пее. То обаче се трансформира в новобранец в света на хората, когато театралната тресчица го проваля при първата му изява. Няколко години по-късно обаче попада инцидентно в семейство Прим. Съставът му е от татко с дете от предишен брак и брачна половинка от друга раса. Те са принудени да се реалокират в Ню Йорк, а това надалеч не оказва помощ на сина им - Джош, с цел да преодолее своята-собствена обществена уплаха. Двамата с Лайл обаче бързо се сприятеляват и стартират да борят дружно страховете си.
Снимка: Alexandra Film
На хартия всичко наподобява наред, изключително с оглед обстоятелството, че става дума за детски игрален филм с компютърна анимация за един от основните герои. Оказва се обаче, че на плана му куцат толкоз доста неща, че всичко бързо се разпада, макар търпимата дълготрайност на лентата.
Докато гледах „ Крокодилът Лайл “, не спирах да си мисля за заглавия от ранга на „ Деца шпиони “, „ Кучета и котки “, „ Кристофър Робин “ и още куп други умопомрачителни бози, които по неведоми пътища са съумели да излъжат някой и различен прославен артист, с цел да се включи в плана. Тук жертвата е не какъв да е, а самият Хавиер Бардем.
Не мога да проумея по какъв начин индивидът, който изигра един от най-култовите злодеи в историята на киното в „ Няма място за старите кучета “ е пропаднал толкоз ниско, че да пее и танцува в неуместно облекло за други деца, с изключение на за своите-собствени.
Скот Макнайри може и да не е от ранга на испанския секссимвол, само че и той е играл в предишното за някои прекомерно съществени филми, с цел да бъде общопризнат позитивно тук.
Огромен проблем за кино лентата се явява дублажа, тъй като допускам, че продуцентите са се съгласили да поемат плана, откакто им е бил препоръчан гласът на Шон Мендес. Музикалният му гений обикаля международните подиуми от 2013 година насам, като даже се радва на други сполучливи прояви в киното, като „ Ела, изпей! “ Вместо това родната аудитория е принудена да слуша Славин Славчев. Нищо срещу родния реализатор. Дано един ден създадат филм, въодушевен и от неговия глас, само че тук Мендес трябваше да е звездата. Или най-малко такова ми бе чувството, до момента в който гледах и слушах „ Крокодилът Лайл “.
Ако се абстрахираме от превода в жанр Diema и Kino Nova, още веднъж ни остава една прекомерно плоско скалъпена история, в която най-важните поучения за децата са претупани за сметка на танцуващи компютъризирани животинки. Накрая като че ли се акцентира на това, че няма нищо по-важно на света от музиката. В същото време имаме една преуспяла жена, която приема доведения си наследник, като свое дете. Имаме един татко, който е не запомнил младостта си и непосредствено е скочил в света на възрастните в резултат на гибелта на първата му брачна половинка. Дори имаме дете, което идва от провинцията в огромния град без баналните подиуми за носталгията по остарелия дом и изоставените другари. Режисьорите Джош Гордън и Уил Спек обаче влагат всичките си сили и страсти в това да сътворят един 106-минутен музикален клип с музикална поезия за детска дискотека.
Някъде там в цялата неразбория е включен и един злобен комшия, на който са придадени единствено и само негативни качества без капка мотивация в държанието му. А някой хора споделят, че за злодеите в киното постоянно се влага повече мисъл. Очевидно и това предписание е нарушено.
„ Крокодилът Лайл “ ще заеме място в листата ми с най-лошите филми, които в миналото съм гледал. Финалната ми оценка за него е 4/10, като единствената причина за този висок резултат е убеждението ми, че децата ще си припяват песничките, откакто излязат от киносалоните с полузаспалите си родители на разположение.
Признавам, че не съм чел детската брошура на Бърнард Уабър, само че известността ѝ е толкоз огромна, че съм податлив да се съглася с масите, като я дефинира за актуален шлагер измежду подрастващите. Темата въпреки всичко е извънредно забавна, а и значима за модерното общество.
Историята е за едно надарено крокодилче на име Лайл, което има нечувания гений да пее. То обаче се трансформира в новобранец в света на хората, когато театралната тресчица го проваля при първата му изява. Няколко години по-късно обаче попада инцидентно в семейство Прим. Съставът му е от татко с дете от предишен брак и брачна половинка от друга раса. Те са принудени да се реалокират в Ню Йорк, а това надалеч не оказва помощ на сина им - Джош, с цел да преодолее своята-собствена обществена уплаха. Двамата с Лайл обаче бързо се сприятеляват и стартират да борят дружно страховете си.
Снимка: Alexandra Film
На хартия всичко наподобява наред, изключително с оглед обстоятелството, че става дума за детски игрален филм с компютърна анимация за един от основните герои. Оказва се обаче, че на плана му куцат толкоз доста неща, че всичко бързо се разпада, макар търпимата дълготрайност на лентата.
Докато гледах „ Крокодилът Лайл “, не спирах да си мисля за заглавия от ранга на „ Деца шпиони “, „ Кучета и котки “, „ Кристофър Робин “ и още куп други умопомрачителни бози, които по неведоми пътища са съумели да излъжат някой и различен прославен артист, с цел да се включи в плана. Тук жертвата е не какъв да е, а самият Хавиер Бардем.
Не мога да проумея по какъв начин индивидът, който изигра един от най-култовите злодеи в историята на киното в „ Няма място за старите кучета “ е пропаднал толкоз ниско, че да пее и танцува в неуместно облекло за други деца, с изключение на за своите-собствени.
Скот Макнайри може и да не е от ранга на испанския секссимвол, само че и той е играл в предишното за някои прекомерно съществени филми, с цел да бъде общопризнат позитивно тук.
Огромен проблем за кино лентата се явява дублажа, тъй като допускам, че продуцентите са се съгласили да поемат плана, откакто им е бил препоръчан гласът на Шон Мендес. Музикалният му гений обикаля международните подиуми от 2013 година насам, като даже се радва на други сполучливи прояви в киното, като „ Ела, изпей! “ Вместо това родната аудитория е принудена да слуша Славин Славчев. Нищо срещу родния реализатор. Дано един ден създадат филм, въодушевен и от неговия глас, само че тук Мендес трябваше да е звездата. Или най-малко такова ми бе чувството, до момента в който гледах и слушах „ Крокодилът Лайл “.
Ако се абстрахираме от превода в жанр Diema и Kino Nova, още веднъж ни остава една прекомерно плоско скалъпена история, в която най-важните поучения за децата са претупани за сметка на танцуващи компютъризирани животинки. Накрая като че ли се акцентира на това, че няма нищо по-важно на света от музиката. В същото време имаме една преуспяла жена, която приема доведения си наследник, като свое дете. Имаме един татко, който е не запомнил младостта си и непосредствено е скочил в света на възрастните в резултат на гибелта на първата му брачна половинка. Дори имаме дете, което идва от провинцията в огромния град без баналните подиуми за носталгията по остарелия дом и изоставените другари. Режисьорите Джош Гордън и Уил Спек обаче влагат всичките си сили и страсти в това да сътворят един 106-минутен музикален клип с музикална поезия за детска дискотека.
Някъде там в цялата неразбория е включен и един злобен комшия, на който са придадени единствено и само негативни качества без капка мотивация в държанието му. А някой хора споделят, че за злодеите в киното постоянно се влага повече мисъл. Очевидно и това предписание е нарушено.
„ Крокодилът Лайл “ ще заеме място в листата ми с най-лошите филми, които в миналото съм гледал. Финалната ми оценка за него е 4/10, като единствената причина за този висок резултат е убеждението ми, че децата ще си припяват песничките, откакто излязат от киносалоните с полузаспалите си родители на разположение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ