Какво означава болниците да не бъдат търговски дружества
Казусът с изваждането на клиниките от обсега на Търговския закон попада в политическите стратегии на левите партии и " ИТН ".Това обаче няма да преодолее проблемите при ръководството и финансирането им, ще унищожи и минималния надзор върху работата им и ще докара до тяхното дефинитивно одържавяване.И сега лечебните заведения не могат да банкрутират, назначението на бордове не може да се апелира, а политическите назначения не оказват помощ за положителното им ръководство.
Една от бурите в заседавалата веднъж в този парламент здравна комисия беше приемането на законопроекта на Мая Манолова, с който тя се опита да спре назначенията на бордове на държавните лечебни заведения през последните месеци. Приетият на първо четене план не взема решение изцяло проблема с политическите назначения и непрозрачния избор на шефове и препоръки на шефовете на клиниките. За сметка на това обаче повдига за кой ли път дебата дали лечебните заведения би трябвало да бъдат обществени предприятия и търговски сдружения и би трябвало ли да се трансформира техният статут в организация с нестопанска цел, която не образува облага (и загуба). Обещанието лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения попада в предизборните стратегии на " ИТН ", Българска социалистическа партия и " Изправи се! Мутри вън! ". То не попада в утвърдените законопроекти на Манолова, само че пък тя е отбелязала в претекстовете си, че текстовете са първа стъпка към премахването на статута на лечебните заведения като търговски сдружения. Това ще повлече след себе си дълги процедури по промяна, която няма да донесе повече бистрота при ръководството на средствата от здравни вноски.
Търговски сдружения с екстри
Всички лекарски практики, в това число и лечебните заведения, са юридически лица - компании, от началото на здравната промяна през 1999 година За лечебните заведения има някои облекчения, които не важат за останалите търговци. Клиниките действат и по специфичен закон - този за лечебните заведения, а от края на 2019 година и са обществени предприятия. Освен това кредиторите им мъчно си събират вземанията, тъй като би трябвало да изчакат дълга правосъдна процедура и решение, като сметките на държавните и общински лечебни заведения се запорират по-трудно, тъй като приходите им главно са от НЗОК и Министерство на здравеопазването. Като обществени предприятия те не могат да бъдат обявявани в неплатежоспособност, без значение че са натрупали големи отговорности към кредиторите си и не ги изплащат.
Болниците имат три източника на финансиране на активността си - към 90-95% от средствата идват от здравната каса за възнаграждение по клинични пътеки на лекуването на пациентите в тях, част от средствата са от Министерството на здравеопазването за финансиране на незабавни отделения, психиатрична помощ, лекуване на ХИВ и туберкулоза, а минимална част от бюджетите на лечебните заведения идват от заплащания в брой от самите пациенти или посредством здравни застрахователи.
Стойността на клиничните пътеки не се дефинира от инвестиции труд на медицинските екипи, сложността на лекуването, съпътстващите заболявания на пациента и според от качеството - дали той се е подобрил или не, а от избрания от страната бюджет на НЗОК. Затова съществуват печеливши и губещи клинични пътеки. Общо лечебните заведения образуват към 4 милиарда лева доходи годишно. Видно от метода на финансиране, клиниките имат интерес да одобряват колкото е допустимо повече пациенти, с цел да бъдат в положително финансово положение. Пазарът обаче не е свободен - здравната каса постанова годишен и месечен предел на приема във всяка болница като цяло и по отделения. Което пък изкривява конкуренцията, тъй като държи на изкуствено дишане нежеланите лечебни заведения и лимитира приема в клиниките, в които желаят да се лекуват повече пациенти. Според специфична разпоредба клиниките са длъжни да отделят най-малко 50% от приходите си за заплати на личния състав. Капитал - брой 18 Според собствеността си лечебните заведения се разделят на държавни - 65, общински - 130, и частни - към 100. При държавните и общинските лечебни заведения има въведен специфичен стандарт за ръководство от здравното министерство, съгласно който шефовете им би трябвало да бъдат заменени, в случай че болничното заведение продължава да натрупа задължения. В момента отговорностите към снабдители на държавните и общинските лечебни заведения са 600 млн. лева Видно от данните за работата на държавните лечебни заведения, доста от тях не усъвършенстват резултатите си, само че все пак шефовете им си остават същите.
Освен притежател на държавните лечебни заведения страната дефинира всички правила, по които работи здравният бранш, както и управлява за тяхното съблюдаване. Здравното министерство е създател на наредби за това по какъв начин би трябвало да работи болничното заведение, с какви експерти и инсталация, по какви стандарти да се прави лекуването във всяка компетентност и също така към него е организацията за медицински контрол, която управлява качеството на лекуването и дали клиниките съблюдават разпоредбите.
Една от бурите в заседавалата веднъж в този парламент здравна комисия беше приемането на законопроекта на Мая Манолова, с който тя се опита да спре назначенията на бордове на държавните лечебни заведения през последните месеци. Приетият на първо четене план не взема решение изцяло проблема с политическите назначения и непрозрачния избор на шефове и препоръки на шефовете на клиниките. За сметка на това обаче повдига за кой ли път дебата дали лечебните заведения би трябвало да бъдат обществени предприятия и търговски сдружения и би трябвало ли да се трансформира техният статут в организация с нестопанска цел, която не образува облага (и загуба). Обещанието лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения попада в предизборните стратегии на " ИТН ", Българска социалистическа партия и " Изправи се! Мутри вън! ". То не попада в утвърдените законопроекти на Манолова, само че пък тя е отбелязала в претекстовете си, че текстовете са първа стъпка към премахването на статута на лечебните заведения като търговски сдружения. Това ще повлече след себе си дълги процедури по промяна, която няма да донесе повече бистрота при ръководството на средствата от здравни вноски.
Търговски сдружения с екстри
Всички лекарски практики, в това число и лечебните заведения, са юридически лица - компании, от началото на здравната промяна през 1999 година За лечебните заведения има някои облекчения, които не важат за останалите търговци. Клиниките действат и по специфичен закон - този за лечебните заведения, а от края на 2019 година и са обществени предприятия. Освен това кредиторите им мъчно си събират вземанията, тъй като би трябвало да изчакат дълга правосъдна процедура и решение, като сметките на държавните и общински лечебни заведения се запорират по-трудно, тъй като приходите им главно са от НЗОК и Министерство на здравеопазването. Като обществени предприятия те не могат да бъдат обявявани в неплатежоспособност, без значение че са натрупали големи отговорности към кредиторите си и не ги изплащат.
Болниците имат три източника на финансиране на активността си - към 90-95% от средствата идват от здравната каса за възнаграждение по клинични пътеки на лекуването на пациентите в тях, част от средствата са от Министерството на здравеопазването за финансиране на незабавни отделения, психиатрична помощ, лекуване на ХИВ и туберкулоза, а минимална част от бюджетите на лечебните заведения идват от заплащания в брой от самите пациенти или посредством здравни застрахователи.
Стойността на клиничните пътеки не се дефинира от инвестиции труд на медицинските екипи, сложността на лекуването, съпътстващите заболявания на пациента и според от качеството - дали той се е подобрил или не, а от избрания от страната бюджет на НЗОК. Затова съществуват печеливши и губещи клинични пътеки. Общо лечебните заведения образуват към 4 милиарда лева доходи годишно. Видно от метода на финансиране, клиниките имат интерес да одобряват колкото е допустимо повече пациенти, с цел да бъдат в положително финансово положение. Пазарът обаче не е свободен - здравната каса постанова годишен и месечен предел на приема във всяка болница като цяло и по отделения. Което пък изкривява конкуренцията, тъй като държи на изкуствено дишане нежеланите лечебни заведения и лимитира приема в клиниките, в които желаят да се лекуват повече пациенти. Според специфична разпоредба клиниките са длъжни да отделят най-малко 50% от приходите си за заплати на личния състав. Капитал - брой 18 Според собствеността си лечебните заведения се разделят на държавни - 65, общински - 130, и частни - към 100. При държавните и общинските лечебни заведения има въведен специфичен стандарт за ръководство от здравното министерство, съгласно който шефовете им би трябвало да бъдат заменени, в случай че болничното заведение продължава да натрупа задължения. В момента отговорностите към снабдители на държавните и общинските лечебни заведения са 600 млн. лева Видно от данните за работата на държавните лечебни заведения, доста от тях не усъвършенстват резултатите си, само че все пак шефовете им си остават същите.
Освен притежател на държавните лечебни заведения страната дефинира всички правила, по които работи здравният бранш, както и управлява за тяхното съблюдаване. Здравното министерство е създател на наредби за това по какъв начин би трябвало да работи болничното заведение, с какви експерти и инсталация, по какви стандарти да се прави лекуването във всяка компетентност и също така към него е организацията за медицински контрол, която управлява качеството на лекуването и дали клиниките съблюдават разпоредбите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ