Кеворк Кеворкян: Радев в изповедалнята
Казано без никакво пресилване, президента Радев е в сериозно положение.
До преди няколко месеца, най-вече шест, надали е предполагал, че това ще му се случи – да се разправя с някакви Случайници, които той извади от Нищото през 2021 година.
Още тогава, в един текст го предизвестих, че лоялността в българската политика е с от дълго време изминал период на валидност.
А при случайниците, добрали се някак до нея, тя въобще не съществува.
И той взе, че се довери таман на тях.
В момента той като че ли не разполага с никакъв потребен ход – тъй като се намира в капан, в който попадна поради личната си наивност.
А досегашните му любимци, от своя страна, не престават непрестанно да разсънват враждебните инстинкти на публиката поради детските дивотии и неистини, които създават на конвейр.
Всичко това се лепи по Радев – тъй като, най-малко публично, той е Кръстникът на кирчовци, той ги извади от ръкава си, той ги припозна за свои избраници, той ги отбрани – даже заложи репутацията си, когато най-нахалният шмекер сред тях излъга за поданството си.
Радев надмина даже Матросов – добре известният съветски воин, надмина го в самоубийственото си усърдие да опази въпросния лъжец.
И в този момент камъните летят по него. Изглежда заслужено.
Най-голямото преимущество на Радев пред тукашните политикани бе обстоятелството, че е външен човек и не е привързан с тях.
От гледната точка на водещия локален принцип, че всички и всичко са преплетени като свински вътрешности, това изглеждаше толкоз необикновено, че незабавно се появиха разнообразни легенди – те са най-силният мотив в тукашните противоборства, каквито и да са те.
Започнаха да го свързват с Нинова, с енигматичния Решетников или напряко с Кремъл.
Пак в това време вървеше и друга версия, че е американска креатура, към този момент към момента скрита - и това изглеждаше надалеч по-правдоподобно, откакто бе изкарал два курса в влиятелния лицей „ Максуел “ – а това не ти е да избуташ някакви курсове в Харвард, щом не си съумял да се докопаш до самия университет.
Отгоре на всичко, американците го бяха атестирали като „ кадърен за стратегически водач “.
Но да си „ външен човек “ и да не си привързан с политическите шашмаджии не е задоволително – изключително, в случай че си доверчив.
И имаш нелепостта по някое време да се довериш на първия самозванец, който се усуква край теб.
Какъв добряк би трябвало да си, с цел да се довериш на лисунгер като ПростоКиро – единствено като видиш по какъв начин му шарят очичките, би трябвало незабавно да си зашиеш джобовете.
Народа обаче има нюх за тия неща/хора и по тази причина в този момент е толкоз придирчив към Радев – влага на два пъти доста доверие в него, само че тарикатската компания, която се опита да го обсеби, разсъни неизбежните разочарования.
Това продължава и до момента, ще продължи и отсега нататък.
Радев и в Космоса да полети, даже да го направи с някой таралясник МИГ-29 – все тая.
Трябва да се върне към първообраза си.
А е в цайтнот – времето явно няма да му стигне за продължителна позиционна борба, която тук нормално се води словесно.
Радев има несъмнено преимущество в това отношение, само че против него са се изправили безцеремонни политически аналфабети, озъбили се с премного власт. Лъжльовци – най-малко да бяха шармантни.
Единственото ефикасно, печелившо решение за него е изповед пред Народа.
Максимално откровена.
Това може да наподобява прекомерно сантиментално за вълчите нрави, в които сме затънали. Но пък Народа от дълго време копнее да чуе нечий откровен глас – и елементарно може да бъде извоюван.
Момента е доста подобаващ - Радев е безапелационен съперник на мерака на съдружните нищоподобия да въоръжават Зеленски.
Всъщност, към този момент е ясно, че и до момента обилно сме го въоръжавали.
Но отново ви будалкат, и то левашки.
От край време властниците ни са такива: едно приказват, друго вършат и сетне се чудят, за какво никой не им има вяра.
Радев на няколко пъти приказва против желанието ни да въоръжаваме Украйна.
Особено изострен бе в словото си за 1 май: „ Политически шарлатани ще докарат войната тук “.
При големия превес на русофилските настроения, това би трябвало да му обезпечи някакво успокоение и даже преимущество.
Само че, други ръководят страната и те се държат като разпасани военнолюбци, и най-разкопчан сред тях е естествено ПростоКирчо – а той, най-малко до неотдавна, бе пожеланият фаворит на Радев.
Картината губи ясните си контури, инцидентното - въпросният кирчо - заема по-централно място, в сравнение с заслужава.
И това отново подхранва недоверието на елементарните хора към опекуна му. Може към този момент да е някогашен, само че българинът е теоретичен да не има вяра безгрижно на разводите в политиката.
Изповед – това е решението.
В тридесетилетната история на Прехода имаше моменти, когато оптималната искреност на значими политически играчи можеше да даде нова сила и спомагателна инерция на някои съдбовни процеси у нас. Но и тогава половинчатото или малодушно говорене взе превес – по този начин се случи и при „ Боянските ливади “ на Желев;
или когато президента Стоянов изтърва репликата си „ Кажи си Иване, те ще те схванат “.
Така и не стана ясно, какво тъкмо има поради Стоянов, а Иван Костов въобще не си направи труда да бъде свестен.
Затова политическата цаца и до момента злоупотребява с истината за значими събития.
През 2012 година имах шанса да осигуря във „ Всяка неделя “ едно удивително удостоверение на демонизирания Жан Виденов за тайните срещи на Николай Добрев, тогавашният любим на Българска социалистическа партия, с Костов. Представих го още няколко пъти в разнообразни медии, само че шанса да оцелее не е изключително огромен.
Цацата написа своята си история, последният летописец постоянно е прав.
Позорна е една История, която разчита на кошаревски очевидци, даже още по-лошо - на отвратителни измамници.
Гледаш го – по всичко проличава, че ще стане човек след три генерации, обаче и той списва Историята.
Кореспондент от квотата на измамниците.
Радев би трябвало да показа своя роман, без да се бави повече.
При това, в случай че не радикализира в задоволителна степен изповедта си, сигурно ще стане жертва на разнообразни злоупотреби – някои от тях към този момент са факт.
Отскоро и редовите случайници на КироСвръхслучайното се накокошиниха.
Гледам го еконтовеца, който стана министър на превоза.
Може да е най-хубавия пощенски гълъб на света – обаче по малкия екран споделят, че си е купил министерския пост, а той, вместо да отбрани достойнството си, се дърли с Радев, назовава го „ самозванец, преструва се на демократ, само че душата му е на изток “.
Колкото публиката да се запита: „ Ами на тоя, къде му е завряна главата? “
Очевидно е, че кирчовци са достигнали лимита си и отсега-нататък единствено ще бесуват.
Една изповед на Радев ще има непокътнато място в Историята.
Ще научим изключително значими неща - колкото по-тягостни, толкоз по-добре, това ще бъде изповед в интерес на най-новата ни История.
Горчивото хапче на Истината.
Най-напред и най-много би трябвало да научим истината за невероятния ПростоКирчо.
Според него, той е облъчил съдбоносно Радев още при една къса среща – в аероплан, на връщане от Китай, където бил като участник в бизнес-екипа, който обичайно съпровожда президента при задграничните му визите.
Очаквам обаче президента да ни показа друга версия и по този метод да научим, кой, в края на краищата, му е пробутал/подставил ПростоКирчо.
Много значим е различен подробност: по кое време Радев е схванал, че си има работа с лъжец и какъв брой дълго е пазил тази загадка за себе си.
Кога е станало това – преди или откакто ПростоКирчо се освободи от военния си министър военачалник Янев, може би най-доверения човек на президента – и то сякаш поради обява във Facebook, която обаче се появи след освобождението на Янев.
Поредният случай, при който Кирчо безогледно излъга.
Към оня миг някой различен към този момент евентуално му е държал сиджимката, с цел да го префасонира от редови търговец в натовец за знамение и приказ, който не може да търпи умерената позиция на Янев.
Интересно е също да разберем, по кое време Радев се е убедил, че кирчовци ще работят основно за себе си, за личните си бизнес планове – нещо, което към този момент вършат напълно намерено.
Най-важното, което можем да научим от изповедта, са детайлности за технологията, с която се инсталират Случайници във Властта.
Винаги се е случвало, само че интервенцията с настаняването на четата на Кирчо във Властта е неповторима.
Със светкавична експедитивност страната бе оставена в ръцете на дребна група непознати субекти.
Те пристигнаха извън, подготвени за задачата си, уверени, че няма да срещнат особена опозиция.
Нещо като „ Операцията Гренада “, извършена на територия, която към този момент мъчно може да бъде наречена страна.
Всичко друго, с изключение на основната цел, е една съпътстваща мимикрия – като се стартира от куклите, които съпровождат ПростоКирчо и до момента, и се стигне даже до изборите/ноември 2021, които оставиха чувството, че Мадуро има тук братовчеди.
Накрая, като че ли и съдружния миш-маш бе подготвен авансово.
И то по този начин, че разпад не е очакван въобще.
Кога е бил привързан Радев към Операцията, докога е бил в нея – ще си остане мистерия, в случай че той затаи отговорите в себе си.
Но това ще има тежки последствия за него – ще се трансформира в една брошка, употребена от немай-къде, с цел да се придаде някаква представителност на страната. Нищо повече.
Ако се съди по гнева на президента, той е бил залъган и по-късно отстранен.
Радев по начало не умее да се грижи за ползите си.
Най-солидното доказателство за това е личният му пестник.
Той го размаха по извънредно възхитен и, в това време, извънредно неудобен метод.
Никога няма да научим, кой го накара в оня миг да излезе от президентството.
Но би трябвало да е бил някой сантиментален вид, поддръжник на Алиенде или нещо сходно. Алиенде обаче бе погубен с автомат в ръка.
Никой не беше споделил на Радев, а и той като че ли не знаеше една елементарна истина: в случай че размахаш пестник, от това би трябвало да спечелиш на първо време и основно ти самият.
Юмрукът не се дава другиму – примерно, на един площад, събрал най-различни ползи, за множеството от които нямаш никаква визия.
И още: размахаш ли пестник, не го прибираш, до момента в който не постигнеш задачата си.
Дали Радев се е сещал за тия неща? Съмнявам се.
И в този момент си представете следната картина:
Площада в Триъгълника на Властта;
Радев размахва юмрука си към празните здания на Властта;
някакъв/никакъв вид се е подпрял на една от стените на президентството – в случай че инцидентно му обърнете внимание, ще забележите, че някак безучастно държи над главата си картон, на който написа „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън “.
Как да не се разстроиш от Вечната Българска Несретност – тя, цялата, наднича от тази картинка.
И в този момент същият Кирчо, който облази месеци наред коридорите на президентството, блъска Радев в ребрата.
Изповед – преди напълно да са го оставили без въздух…
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
До преди няколко месеца, най-вече шест, надали е предполагал, че това ще му се случи – да се разправя с някакви Случайници, които той извади от Нищото през 2021 година.
Още тогава, в един текст го предизвестих, че лоялността в българската политика е с от дълго време изминал период на валидност.
А при случайниците, добрали се някак до нея, тя въобще не съществува.
И той взе, че се довери таман на тях.
В момента той като че ли не разполага с никакъв потребен ход – тъй като се намира в капан, в който попадна поради личната си наивност.
А досегашните му любимци, от своя страна, не престават непрестанно да разсънват враждебните инстинкти на публиката поради детските дивотии и неистини, които създават на конвейр.
Всичко това се лепи по Радев – тъй като, най-малко публично, той е Кръстникът на кирчовци, той ги извади от ръкава си, той ги припозна за свои избраници, той ги отбрани – даже заложи репутацията си, когато най-нахалният шмекер сред тях излъга за поданството си.
Радев надмина даже Матросов – добре известният съветски воин, надмина го в самоубийственото си усърдие да опази въпросния лъжец.
И в този момент камъните летят по него. Изглежда заслужено.
Най-голямото преимущество на Радев пред тукашните политикани бе обстоятелството, че е външен човек и не е привързан с тях.
От гледната точка на водещия локален принцип, че всички и всичко са преплетени като свински вътрешности, това изглеждаше толкоз необикновено, че незабавно се появиха разнообразни легенди – те са най-силният мотив в тукашните противоборства, каквито и да са те.
Започнаха да го свързват с Нинова, с енигматичния Решетников или напряко с Кремъл.
Пак в това време вървеше и друга версия, че е американска креатура, към този момент към момента скрита - и това изглеждаше надалеч по-правдоподобно, откакто бе изкарал два курса в влиятелния лицей „ Максуел “ – а това не ти е да избуташ някакви курсове в Харвард, щом не си съумял да се докопаш до самия университет.
Отгоре на всичко, американците го бяха атестирали като „ кадърен за стратегически водач “.
Но да си „ външен човек “ и да не си привързан с политическите шашмаджии не е задоволително – изключително, в случай че си доверчив.
И имаш нелепостта по някое време да се довериш на първия самозванец, който се усуква край теб.
Какъв добряк би трябвало да си, с цел да се довериш на лисунгер като ПростоКиро – единствено като видиш по какъв начин му шарят очичките, би трябвало незабавно да си зашиеш джобовете.
Народа обаче има нюх за тия неща/хора и по тази причина в този момент е толкоз придирчив към Радев – влага на два пъти доста доверие в него, само че тарикатската компания, която се опита да го обсеби, разсъни неизбежните разочарования.
Това продължава и до момента, ще продължи и отсега нататък.
Радев и в Космоса да полети, даже да го направи с някой таралясник МИГ-29 – все тая.
Трябва да се върне към първообраза си.
А е в цайтнот – времето явно няма да му стигне за продължителна позиционна борба, която тук нормално се води словесно.
Радев има несъмнено преимущество в това отношение, само че против него са се изправили безцеремонни политически аналфабети, озъбили се с премного власт. Лъжльовци – най-малко да бяха шармантни.
Единственото ефикасно, печелившо решение за него е изповед пред Народа.
Максимално откровена.
Това може да наподобява прекомерно сантиментално за вълчите нрави, в които сме затънали. Но пък Народа от дълго време копнее да чуе нечий откровен глас – и елементарно може да бъде извоюван.
Момента е доста подобаващ - Радев е безапелационен съперник на мерака на съдружните нищоподобия да въоръжават Зеленски.
Всъщност, към този момент е ясно, че и до момента обилно сме го въоръжавали.
Но отново ви будалкат, и то левашки.
От край време властниците ни са такива: едно приказват, друго вършат и сетне се чудят, за какво никой не им има вяра.
Радев на няколко пъти приказва против желанието ни да въоръжаваме Украйна.
Особено изострен бе в словото си за 1 май: „ Политически шарлатани ще докарат войната тук “.
При големия превес на русофилските настроения, това би трябвало да му обезпечи някакво успокоение и даже преимущество.
Само че, други ръководят страната и те се държат като разпасани военнолюбци, и най-разкопчан сред тях е естествено ПростоКирчо – а той, най-малко до неотдавна, бе пожеланият фаворит на Радев.
Картината губи ясните си контури, инцидентното - въпросният кирчо - заема по-централно място, в сравнение с заслужава.
И това отново подхранва недоверието на елементарните хора към опекуна му. Може към този момент да е някогашен, само че българинът е теоретичен да не има вяра безгрижно на разводите в политиката.
Изповед – това е решението.
В тридесетилетната история на Прехода имаше моменти, когато оптималната искреност на значими политически играчи можеше да даде нова сила и спомагателна инерция на някои съдбовни процеси у нас. Но и тогава половинчатото или малодушно говорене взе превес – по този начин се случи и при „ Боянските ливади “ на Желев;
или когато президента Стоянов изтърва репликата си „ Кажи си Иване, те ще те схванат “.
Така и не стана ясно, какво тъкмо има поради Стоянов, а Иван Костов въобще не си направи труда да бъде свестен.
Затова политическата цаца и до момента злоупотребява с истината за значими събития.
През 2012 година имах шанса да осигуря във „ Всяка неделя “ едно удивително удостоверение на демонизирания Жан Виденов за тайните срещи на Николай Добрев, тогавашният любим на Българска социалистическа партия, с Костов. Представих го още няколко пъти в разнообразни медии, само че шанса да оцелее не е изключително огромен.
Цацата написа своята си история, последният летописец постоянно е прав.
Позорна е една История, която разчита на кошаревски очевидци, даже още по-лошо - на отвратителни измамници.
Гледаш го – по всичко проличава, че ще стане човек след три генерации, обаче и той списва Историята.
Кореспондент от квотата на измамниците.
Радев би трябвало да показа своя роман, без да се бави повече.
При това, в случай че не радикализира в задоволителна степен изповедта си, сигурно ще стане жертва на разнообразни злоупотреби – някои от тях към този момент са факт.
Отскоро и редовите случайници на КироСвръхслучайното се накокошиниха.
Гледам го еконтовеца, който стана министър на превоза.
Може да е най-хубавия пощенски гълъб на света – обаче по малкия екран споделят, че си е купил министерския пост, а той, вместо да отбрани достойнството си, се дърли с Радев, назовава го „ самозванец, преструва се на демократ, само че душата му е на изток “.
Колкото публиката да се запита: „ Ами на тоя, къде му е завряна главата? “
Очевидно е, че кирчовци са достигнали лимита си и отсега-нататък единствено ще бесуват.
Една изповед на Радев ще има непокътнато място в Историята.
Ще научим изключително значими неща - колкото по-тягостни, толкоз по-добре, това ще бъде изповед в интерес на най-новата ни История.
Горчивото хапче на Истината.
Най-напред и най-много би трябвало да научим истината за невероятния ПростоКирчо.
Според него, той е облъчил съдбоносно Радев още при една къса среща – в аероплан, на връщане от Китай, където бил като участник в бизнес-екипа, който обичайно съпровожда президента при задграничните му визите.
Очаквам обаче президента да ни показа друга версия и по този метод да научим, кой, в края на краищата, му е пробутал/подставил ПростоКирчо.
Много значим е различен подробност: по кое време Радев е схванал, че си има работа с лъжец и какъв брой дълго е пазил тази загадка за себе си.
Кога е станало това – преди или откакто ПростоКирчо се освободи от военния си министър военачалник Янев, може би най-доверения човек на президента – и то сякаш поради обява във Facebook, която обаче се появи след освобождението на Янев.
Поредният случай, при който Кирчо безогледно излъга.
Към оня миг някой различен към този момент евентуално му е държал сиджимката, с цел да го префасонира от редови търговец в натовец за знамение и приказ, който не може да търпи умерената позиция на Янев.
Интересно е също да разберем, по кое време Радев се е убедил, че кирчовци ще работят основно за себе си, за личните си бизнес планове – нещо, което към този момент вършат напълно намерено.
Най-важното, което можем да научим от изповедта, са детайлности за технологията, с която се инсталират Случайници във Властта.
Винаги се е случвало, само че интервенцията с настаняването на четата на Кирчо във Властта е неповторима.
Със светкавична експедитивност страната бе оставена в ръцете на дребна група непознати субекти.
Те пристигнаха извън, подготвени за задачата си, уверени, че няма да срещнат особена опозиция.
Нещо като „ Операцията Гренада “, извършена на територия, която към този момент мъчно може да бъде наречена страна.
Всичко друго, с изключение на основната цел, е една съпътстваща мимикрия – като се стартира от куклите, които съпровождат ПростоКирчо и до момента, и се стигне даже до изборите/ноември 2021, които оставиха чувството, че Мадуро има тук братовчеди.
Накрая, като че ли и съдружния миш-маш бе подготвен авансово.
И то по този начин, че разпад не е очакван въобще.
Кога е бил привързан Радев към Операцията, докога е бил в нея – ще си остане мистерия, в случай че той затаи отговорите в себе си.
Но това ще има тежки последствия за него – ще се трансформира в една брошка, употребена от немай-къде, с цел да се придаде някаква представителност на страната. Нищо повече.
Ако се съди по гнева на президента, той е бил залъган и по-късно отстранен.
Радев по начало не умее да се грижи за ползите си.
Най-солидното доказателство за това е личният му пестник.
Той го размаха по извънредно възхитен и, в това време, извънредно неудобен метод.
Никога няма да научим, кой го накара в оня миг да излезе от президентството.
Но би трябвало да е бил някой сантиментален вид, поддръжник на Алиенде или нещо сходно. Алиенде обаче бе погубен с автомат в ръка.
Никой не беше споделил на Радев, а и той като че ли не знаеше една елементарна истина: в случай че размахаш пестник, от това би трябвало да спечелиш на първо време и основно ти самият.
Юмрукът не се дава другиму – примерно, на един площад, събрал най-различни ползи, за множеството от които нямаш никаква визия.
И още: размахаш ли пестник, не го прибираш, до момента в който не постигнеш задачата си.
Дали Радев се е сещал за тия неща? Съмнявам се.
И в този момент си представете следната картина:
Площада в Триъгълника на Властта;
Радев размахва юмрука си към празните здания на Властта;
някакъв/никакъв вид се е подпрял на една от стените на президентството – в случай че инцидентно му обърнете внимание, ще забележите, че някак безучастно държи над главата си картон, на който написа „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън “.
Как да не се разстроиш от Вечната Българска Несретност – тя, цялата, наднича от тази картинка.
И в този момент същият Кирчо, който облази месеци наред коридорите на президентството, блъска Радев в ребрата.
Изповед – преди напълно да са го оставили без въздух…
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ