Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се

...
Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се
Коментари Харесай

Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се самоубия: разказът на украинка, освободена от руски плен


" Казаха ми, че няма да оживея и най-добре да се самоубия. Но аз устоях. " Това споделя украинска фелдшерка, която е била в съветски плен. " Хората в Русия са зомбирани. Даже не ги ненавиждам, отнасям се към тях като към заболели. "

Юлия Паевская

Още от 2014 година насам украинката Юлия Паевская работи като фелдшер. В Украйна тя е прочут парамедик, позната е и под псевдонима Тайра. Тя провежда своя лична доброволческа военномедицинска организация, носеща името " Ангелите на Тайра ". От самото начало на огромната война на Русия против Украйна Паевская е била в Мариупол, където пособия за превозването на ранените до лечебните заведения в града. Тайра на 16 март, когато тя се опитвала да закара локални дами и деца с рейс до Запорожие. Тя и водачът са задържани. Предишния ден Паевская дава на репортерите на АП неповторими фрагменти от обсадения Мариупол. На 17 юни украинският президент Володимир Зеленски разгласи, че Юлия Паевская е била освободена от плен. DW беседва с нея.

Какво преживяхте, до момента в който бяхте в плен?

Юлия Паевская: Това е доста тежко тестване. Ограничаването на свободата трансформира съзнанието на индивида и поправя отношението му към обществото и към него самия. Никому не поисквам сходно нещо.

Какво беше отношението към Вас, до момента в който бяхте в плен?
Редакцията предлага
Юлия Паевская: , от които се нуждае една жена, въобще нямах нищо разполагаем. С това, с което бях облечена, с него и си останах - един комплект долни дрехи, един панталон, спортен екип и малко облекла. Нищо друго нямах. Не ми предоставиха нито опция да се обяда по телефон, нито здравна помощ. Веднъж един фелдшер ми оказа помощ и това беше доста почтена постъпка, само че беше единствено еднократна. Докато не е приключило следствието няма да приказвам за изтезанията и психологическия напън, въпреки че те бяха страшни.

Можете ли да кажете къде се намирахте?

Юлия Паевская: Да, мога. Държаха ме в следствения изолатор в Донецк. Там останаха доста наши пленници. Отношението към тях е извънредно. Хранят те, едвам не умреш от апетит. През последната седмица не ни даваха даже и сапун. В стаята с размери 6 на 3 метра имаше общо 22 дами и 10 кревати. Психическото положение на тези дами беше извънредно - не им даваха никаква информация за фамилиите и децата им. Но множеството от тях се държаха доста почтено. Това бяха украинки от постоянните въоръжени сили и Националната армия, девойки от " Азов ", а и някои цивилни гражданки. На това място се организираше " дестилация ", в която ревизират за съдействие с " окупационните войски ". А това е обвиняване, по което се издават смъртни присъди. Когато ми предявиха сходно обвиняване, без безусловно никакви доказателства, бях безпределно учудена. Казах им, че съм изпълнявала своя дълг, оказвайки помощ на народа на Украйна и съм работила на територията на моята страна в Мариупол. На което те ми дадоха отговор, че това не е Украйна, а " територията на ДНР ".

Казахте, че сте били уверена, че има единствено 1% % възможност да Ви освободят. Защо?

Юлия Паевска: Заради психилогическото влияние, което оказват. Те работят доста професионално и е доста мъчно да пресееш кое е неистина и кое - истина.

На мен незабавно ми споделиха: " Ти жива няма да останеш и най-добре е сама да си сложиш завършек на живота ". Това, несъмнено, щеше да е най-удобно за тях, само че аз не им дадох подобен късмет.

Как разбрахте, че желаят да снимат за Вас филм?

Юлия Паевская: Не помня в кой тъкмо ден стана това, тъй като те всичките се бяха слели в съзнанието ми в едно - нито сън, нито храна, а и вода съвсем не съм пила... Това беше някъде първоначално. Бяха ми поставили белезници на ръцете и ме водиха в някаква стая, където към този момент бяха конфигурирали осветлението и където се намираше снимачна група от някакъв съветски ефирен канал. Започнаха да ми задават въпроси и след известно време схванах, че въпросите са по този начин заложени, че след това да могат да инсталират отговорите ми, като изрязват късчета от тях. И тогава започнах да поправям това, което споделям. Започнах да приказвам по този начин, че да е мъчно да се изрязват фрагменти. Но те, въпреки всичко, са съумели да слепят нещо неуместно от всичко, което споделих.

А разбрахте ли какъв облик се пробват да Ви конструират?

Юлия Паевская: За " нацистка ", " килърка " и някакви нелепости, свързани с продажба на органи. Много се удивих като чух всичките тия нелепици. Та аз от толкоз време съм на фронта и всички знаят с какво се занимавам. Те считат, че целият свят е задължен да се подчинява на великата им империя. Затова и упрекват Украйна в нелепи неща. Питаха ме да вземем за пример по какъв начин Украйна е възнамерявала да нападне Руската федерация. Имаше и доста други въпроси от този вид. Това си беше цялостен парадокс. Пропагандата там е страшна, хората са напряко зомбирани. Аз дори не мога да ги мразя, тъй като разбирам, че те са под въздействието на агитация. Отнасям се към тях като към заболели хора.

Знаете ли кои от пленените украинци се нуждаят най-спешно от освобождение?

Юлия Паевская: Това са ранените и дамите. Например там имаше една от медичките, която беше бременна в седмия месец. Тя въпреки всичко имаше дребни преимущества пред нас, останалите, тъй като на нас дори не ни позволяваха да сядаме - длъжни бяхме да стоим прави. А да се спи можеше от 22 часа до 6 сутринта, само че в реалност ни освобождаваха за сън по-късно, а ни будеха по-рано. Можеше да се седи единствено на тесни скамейки, на които нямаше по какъв начин да се откри място за 22 дами - там можеха да седят най-вече шест слабички девойки. Затова трябваше непрекъснато да се сменяме, а руснаците непрекъснато ни проверяха да не би да сме седнали. Ако седиш, те санкционират - изначало ти крещят, а след това влизат в помещението и може и да пострадаш.

Как мислите, какъв брой още ще продължи войната?

Юлия Паевская: Не мисля, че тя ще приключи прекомерно бързо, в случай че не стане някакво знамение. Но Украйна ще я избави чудото и това знамение е украинският народ.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
" Те изнасилиха и убиха щерка ни. Мразим съветския свят. "
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР