Достоен син на великия баща – генерал Пушкин
“Кавалеристи, погледнете, пред вас е България, свещена слaвянска земя! Там гинат наши сестри и братя! Те чакат нашата помощ! ”
С тези думи се обръща към своите хусари полковник Aлександър Александрович Пушкин на 28 юни 1877г., когато полкът стопира в румънския град Зимнич, преди да се трансферират на другия бряг на Дунав.
В нощта на 29 януари 1837 година разбудили Саша, и го завели в стаята, където на дивана лежал умиращият Пушкин; той погледнал приближаващия наследник, поставил ръка на главичката му, прекръстил го и с придвижване на ръката го отпратил. След една седмица Саша ставал на 4 години – 6 юли 1833година. С детското си сърце той усещал, че в никакъв случай към този момент няма да види своя татко и това сбогуване той ще помни до края на своите дни. Александър Александрович – Сашка – е най-големият наследник и любим на Пушкин.
В едно от писмата си от 20 април 1834 година Пушкин написа: „ …Да не дава бог да върви по моя път, да написа стихове и да се кара с царете!… “ Неговият любим фактически не тръгнал по стъпките на бащата. Но животът и делата на Александър Александрович Пушкин са белязани с непорочност и достойнство, почтени за паметта на великия родител.
Вдовицата на Александър Сергеевич Пушкин – Наталия Николаевна се омъжва наново за командира на Конногвардейския полк Пьотър Петрович Ланской, интелигентен и редовен човек. Към децата на Пушкин той се отнася доста деликатно и тактично, демонстрира за тях грижа като за лични деца, следи за тяхното образование и обучение.
Както и доста дворянски деца по това време, А. А. Пушкин получава не неприятно домашно обучение. От дете свободно владее френски и немски език, знае добре съветската история и литература. След това учи във Втора петербургска гимназия, а от 1848 година, по предписание на Николай I, постъпва в Пажеския корпус, който приключва през 1851 година като един от най-хубавите и стартира своята работа като офицер в лейб-гвардията на Конногвардейския полк, който се командва от неговия втори баща–Пьотър Петрович Ланский.
През 1860 година Александър Александрович по фамилни условия напуща армията. Русия е в навечерието на анулацията на крепостното право. Учредява се Института на мировите медиатори за разглеждане на жалбите на селяните против помешчиците. Александър Александрович Пушкин приема длъжността мирови медиатор. Той се оправя сполучливо с делата на селяните и е награден със специфични знаци…Получава и доста персонални благодарности от селяните. През 1867 година той се завръща в Армията. През 1870 година е назначен за пълководец на 13-и Нарвски кавалерийски полк. Тази войнска част е образувана по времето на Петър I и съхранява славните бойни обичаи. Неговото предопределение провокира най-благоприятни отзвуци, защото полковник А. А. Пушкин се употребил с репутацията на човек интелигентен, непоколебим, само че обективен. Летописецът на полка А. Н. Тихановский написа: „ Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за команадир добавя един от най-щастливите интервали от живота на полка. Син на известния стихотворец, с който се гордее Русия, полковник Пушкин е блян за пълководец – благородник, изравен отпред на най-стария хусарски полк “. Действително А. А. Пушкин освен се употребява с безспорен престиж измежду персоналния състав на нарвците, само че и постоянно демонстрира към тях бащински грижи.
На 12 април 1877 година Русия влиза във война с Турция. В състава на 13-та кавалерийска дивизия във войната взе участие и Нарвският хусарски полк…
Александър Александрович Пушкин демонстрира освен умеене умерено и тъкмо да управлява в най-горещите и рискови минути, само че и персонална смелост. Няколко хусарски офанзиви той възглавява самичък. Благодарение на това огромен отряд турска конница е изцяло разрушен. На нарвците се падат богати титли, взети са доста пленници. За отличното осъществяване на комплицирана интервенция, която довежда до завземането на значими опорни пунктове на турците, командирът на Нарвския полк е награден със златна сабя с надпис “За храбрость ”.
На 17 април 1878 година 13-ти Нарвският хусарски полк със специфичен царски декрет получава премията на достойнството – специфичен знак на шапката с надпис: “За отличие в Турецкую войну 1877-1878 година ”. А. А. Пушкин командва още две години този полк. През 1880 година го напуща, защото е създаден в чин генерал-майор, а през 1890 година – в чин генерал-лейтенант. През същата година той дефинитивно напуща военната работа, излизайки в оставка…
Най-главната и благородна цел, която Александър Александрович Пушкин си слага е събиране, запазване и предаване на обществеността колкото е допустимо повече автографски материали на неговия татко. Тази цел е била реализирана в огромна степен.
За да се добави портретът на Александър Александрович, би трябвало да се означи, че той е бил уверен последовател на женското обучение. В продължение на 15 години с присъщата му почтеност и благожелателност е изпълнявал отговорностите на член на Съвета по образователната част на Екатерининския и Александровския женски институти. За завършващите девойки е било голяма наслада да получат портрета на Александър Александрович Пушкин с неговия подпис.
В края на своя живот Александър Александрович е джентълмен на съвсем всички съветски и на доста задгранични ордени, в това число медал Александър Невски, декориран с брилянти. Родината по достолепие е оценила активността на огромния наследник и любимеца на великия стихотворец. Сред премиите липсва единствено една, която не е съществувала по това време: Александър Александрович видимо е нараснал рода Пушкин – той имал 13 деца.
Александър Александрович умира на възраст 81 години в деня, когато стартира войната на Русия с Германия /Първата международна война/ – 19 юли 1914 г.
С тези думи се обръща към своите хусари полковник Aлександър Александрович Пушкин на 28 юни 1877г., когато полкът стопира в румънския град Зимнич, преди да се трансферират на другия бряг на Дунав.
В нощта на 29 януари 1837 година разбудили Саша, и го завели в стаята, където на дивана лежал умиращият Пушкин; той погледнал приближаващия наследник, поставил ръка на главичката му, прекръстил го и с придвижване на ръката го отпратил. След една седмица Саша ставал на 4 години – 6 юли 1833година. С детското си сърце той усещал, че в никакъв случай към този момент няма да види своя татко и това сбогуване той ще помни до края на своите дни. Александър Александрович – Сашка – е най-големият наследник и любим на Пушкин.
В едно от писмата си от 20 април 1834 година Пушкин написа: „ …Да не дава бог да върви по моя път, да написа стихове и да се кара с царете!… “ Неговият любим фактически не тръгнал по стъпките на бащата. Но животът и делата на Александър Александрович Пушкин са белязани с непорочност и достойнство, почтени за паметта на великия родител.
Вдовицата на Александър Сергеевич Пушкин – Наталия Николаевна се омъжва наново за командира на Конногвардейския полк Пьотър Петрович Ланской, интелигентен и редовен човек. Към децата на Пушкин той се отнася доста деликатно и тактично, демонстрира за тях грижа като за лични деца, следи за тяхното образование и обучение.
Както и доста дворянски деца по това време, А. А. Пушкин получава не неприятно домашно обучение. От дете свободно владее френски и немски език, знае добре съветската история и литература. След това учи във Втора петербургска гимназия, а от 1848 година, по предписание на Николай I, постъпва в Пажеския корпус, който приключва през 1851 година като един от най-хубавите и стартира своята работа като офицер в лейб-гвардията на Конногвардейския полк, който се командва от неговия втори баща–Пьотър Петрович Ланский.
През 1860 година Александър Александрович по фамилни условия напуща армията. Русия е в навечерието на анулацията на крепостното право. Учредява се Института на мировите медиатори за разглеждане на жалбите на селяните против помешчиците. Александър Александрович Пушкин приема длъжността мирови медиатор. Той се оправя сполучливо с делата на селяните и е награден със специфични знаци…Получава и доста персонални благодарности от селяните. През 1867 година той се завръща в Армията. През 1870 година е назначен за пълководец на 13-и Нарвски кавалерийски полк. Тази войнска част е образувана по времето на Петър I и съхранява славните бойни обичаи. Неговото предопределение провокира най-благоприятни отзвуци, защото полковник А. А. Пушкин се употребил с репутацията на човек интелигентен, непоколебим, само че обективен. Летописецът на полка А. Н. Тихановский написа: „ Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за команадир добавя един от най-щастливите интервали от живота на полка. Син на известния стихотворец, с който се гордее Русия, полковник Пушкин е блян за пълководец – благородник, изравен отпред на най-стария хусарски полк “. Действително А. А. Пушкин освен се употребява с безспорен престиж измежду персоналния състав на нарвците, само че и постоянно демонстрира към тях бащински грижи.
На 12 април 1877 година Русия влиза във война с Турция. В състава на 13-та кавалерийска дивизия във войната взе участие и Нарвският хусарски полк…
Александър Александрович Пушкин демонстрира освен умеене умерено и тъкмо да управлява в най-горещите и рискови минути, само че и персонална смелост. Няколко хусарски офанзиви той възглавява самичък. Благодарение на това огромен отряд турска конница е изцяло разрушен. На нарвците се падат богати титли, взети са доста пленници. За отличното осъществяване на комплицирана интервенция, която довежда до завземането на значими опорни пунктове на турците, командирът на Нарвския полк е награден със златна сабя с надпис “За храбрость ”.
На 17 април 1878 година 13-ти Нарвският хусарски полк със специфичен царски декрет получава премията на достойнството – специфичен знак на шапката с надпис: “За отличие в Турецкую войну 1877-1878 година ”. А. А. Пушкин командва още две години този полк. През 1880 година го напуща, защото е създаден в чин генерал-майор, а през 1890 година – в чин генерал-лейтенант. През същата година той дефинитивно напуща военната работа, излизайки в оставка…
Най-главната и благородна цел, която Александър Александрович Пушкин си слага е събиране, запазване и предаване на обществеността колкото е допустимо повече автографски материали на неговия татко. Тази цел е била реализирана в огромна степен.
За да се добави портретът на Александър Александрович, би трябвало да се означи, че той е бил уверен последовател на женското обучение. В продължение на 15 години с присъщата му почтеност и благожелателност е изпълнявал отговорностите на член на Съвета по образователната част на Екатерининския и Александровския женски институти. За завършващите девойки е било голяма наслада да получат портрета на Александър Александрович Пушкин с неговия подпис.
В края на своя живот Александър Александрович е джентълмен на съвсем всички съветски и на доста задгранични ордени, в това число медал Александър Невски, декориран с брилянти. Родината по достолепие е оценила активността на огромния наследник и любимеца на великия стихотворец. Сред премиите липсва единствено една, която не е съществувала по това време: Александър Александрович видимо е нараснал рода Пушкин – той имал 13 деца.
Александър Александрович умира на възраст 81 години в деня, когато стартира войната на Русия с Германия /Първата международна война/ – 19 юли 1914 г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ