Катя Велчева е старша медицинска сестра в Клиниката по медицинска

Катя Велчева е старша здравна сестра в Клиниката по здравна онкология в отделението по лъчелечение в УМБАЛ „ Царица Йоана “-ИСУЛ. През тази година тя беше отличена за повторно като Ръководител „ Здравни грижи “ на годината. По този мотив от Zdrave.net продължаваме диалога с нея за компликациите, само че и за любовта към специалността „ здравна сестра “.

Първата част на изявлението с нея можете да видите.

Г-жо Велчева, с изключение на чисто професионалните отговорности, каква е ролята на здравната сестра при лекуването на онкоболни пациенти?

Работила съм и в Клиника по неврология. Няма клиника, в която е елементарно да се работи с заболели. Всички знаем, че имат голяма потребност от внимание и обгрижване, само че в Клиниката по онкология пациентите идват откакто към този момент са минали през хирургията и всички диагностични действия. Те са изцяло наясно какво им следва и за тях нашето поделение е като последна вяра за изцеление. Някои устоят, само че някои изпадат в доста тежко психическо положение и ние се опитваме да ги успокояваме и да сме оптимално толерантни към тях. По време на престоя си те всеки ден могат да питат какво им следва, какво ще се случи след това, по какъв начин ще продължи лекуването им отсега нататък. Имат потребност непрекъснато да чуват нещо хубаво, с цел да продължат лекуването си. Напоследък обаче имаме от ден на ден пациенти – младежи, което за нас като майки, освен като сестри, е доста мъчно. Много мъчно се претърпява такава диагноза на младежи. Не може да се свикне. Наскоро при нас беше 33-годишна жена с мозъчен израстък, която имаше две дребни момиченца и ги молеше всяка заран да идват да пият чай с нея преди учебно заведение, тъй като знаеше, че времето й изтича. Всички участвахме в това. Нейната майка я придружаваше и й помагаше да се подготви, с цел да посрещне децата в някакъв тип, в който те да я одобряват. Това се случваше в продължение на три седмици през зимата. Бащата на децата ги събуждаше рано всяка заран, с цел да могат да пият чай с майка си. Това са неща, които остават за цялостен живот. Не можеш да го забравиш. Виждаш този човек, на който занапред му следва живота, а си отива, и си беззащитен. Единственото, което можеш да направиш, е да си до него.

Как избрахте специалността „ здравна сестра “ и за какво в този момент все по-малко младежи я избират?

Може би в този момент водещият претекст е финансовият, само че преди 30 години, когато аз избрах специалността, не беше по този начин. Завърших по-късно, към този момент бях фамилна и с две деца, само че майка ми се разболя тежко и претърпя пет интервенции. Наложи се половин година да съм компактно до нея. Тогава, като гледах какво вършат сестрите, просто се влюбих в тази специалност. Виждах, че се избавя всеки ден човешки живот и взех решение, че мога и аз да го завърша и да върша това. Така започнах. Впоследствие към този момент любовта се задълбочава и не можеш да се откажеш от специалността. Поне при мен беше по този начин.

Лекарите също избавят човешки живот и множеството хората мечтаят да са лекари. Какво е това, което прави специалността на здравната сестра по-специална?

Ние сме по-близо до пациента. Повече време прекарваме с него. Понякога даже може да показа повече неща с нас, в сравнение с с лекаря. Медицината обаче е екипна работа. С лекарите сме екип. Без лекаря нищо не мога да направя, а той има потребност от нас освен за операция, само че и за поддръжка и разискване на положението на пациента. Лекарите употребяват доста нашия опит в практиката си. Обичат ние да сме до тях.

Как да убедим младите, че има смисъл от тази специалност?

Мисля, че това е вътрешна настройка. Опитвала съм се. Дори на мои близки съм предложила да завършат за здравна сестра, само че не съм съумяла да убедя никого, в случай че той към този момент вътрешно не е решил, че желае това да го работи. На този стадий, за жалост, е доста водеща и материалната страна. Преди Коронавирус имахме доста стажанти, те посещаваха базите ни, обучавахме ги. Идваха с преподавателите, само че ние им помагахме, тъй като всяка клиника има своите специфики. Имаше девойки, които до момента в който учеха, също и работеха, с цел да се устоят. Едно от тях сподели, че работи в кол-център и получава 1500 лева заплата. „ Вие взимате два пъти по-малко. Ще го завърша, само че не знам дали в миналото ще го работя “, сподели тя. Никога не е имало толкоз малко сестри, колкото в този момент. Все се споделя, че това са краткотрайни проблеми, само че май си стават за непрекъснато.

Предвид този дефицит на медицинските сестри има ли заплаха на лекарите да им се наложи да правят и сестринска активност?

Младите работят и доста ни оказват помощ. Има доста млади лекари, които са работили като сестри, до момента в който са учили. И когато стартират към този момент като лекари, владеят доста от операциите. Така че, в случай че е по неотложност, те се включват да ни оказват помощ, само че надали биха работили като сестри. И техните заплати не са нещо кой знае какво.

Как би трябвало да наподобява специалността, че да е привлекателна за младите сестри?

Много се приказва за материалното, вместо да се приказва за помощта, която оказваме на хората посредством специалността си.

А по какъв начин се справяте с хората, които са на лекуване, само че са се отказали от живота?

Много им приказваме. Даваме им образци с пациенти, които са идвали при нас и след пет години пациенти са ни благодарили за грижите и са ни казвали, че са излекувани, което в действителност е най-важното за нас. Дори им споделяме, че желаеме всяка година да се виждаме. Срещали сме ги с пациентите, които сега са на лекуване, с цел да им предадат своя опит, да им дадат кураж и сили, с цел да могат и те да се оправят. Затова считам, че е доста значимо да има такива групи за взаимопомощ и поддръжка.