Кацнал бръмбар на трънка, па захванал да дрънка… Така започва

Кацнал бръмбар на трънка, па захванал да дрънка… Така стартира една известна нашенска национална ария. Ако не ставаше въпрос за светинята ни връх Шипка, можеше да се получи превъзходен каламбур след следващата „ дрънкаща “ изява от това високо във всевъзможен смисъл място на президента Румен Радев. Тогава (при каламбура) песента щеше да потегля по този начин: Кацнал бръмбар на шипка (от шипков храст), па захванал да дрънка… Е, няма я римата, но както е речено: Ако няма рима, удари мА! Та това направи президентът-премиер: прас, отново си извади юмрука от високо.

Като се е качил обаче един държавен глава (по конституция) не къде да е, а на Шипка, па стартира да жужи като политпартиен бръмбар, то няма по какъв начин да не му лъсне какво в действителност се крие под черупката. Че то при бръмбарите първият им чифт криле, наречени елитра, са мощно втвърдени, наподобяват черупкови формирания и не вземат участие интензивно в летежа. Насекомите от този тип употребяват втория си чифт ципести крила, които са сгънати под надкрилията, когато не се употребяват. Баш като „ изтребителя “ Радев.

До тук обаче с чистата биология, че президентът през миналата седмица го обърна на медицина, още по-точно на психиатрия. Нападна ядно настоящата постоянна власт, надлежно партиите в нея. Сложи им диагноза - че страдат от „ властова булимия “, като ги упрекна, че заплашват демокрацията и приготвят опорочаване на изборите.

Като е попрочел и напълно обикновено туй-онуй човек за това психологично заболяване – булимията, и като е мятал по едно око най-малко в последните към три години к‘ви бръмбарщини ги прави президентът втори мандат и строител на служебни кабинети, и незабавно му „ каца “ едно много обосновано съмнение. Че то таман същият – Румен Радев, де – май е с булимия. Политпартийна и властова, несъмнено.

Ето и някои признаци на това заболяване - психологичното разстройство булимия, дето някак си го подсказват това в политическия му и властови смисъл. Остри пристъпи на апетит (политически и властови), неконтролирано асимилиране на храна (властова) и даже алчност (политпартийна и властова). Като в това време болният има нараснала угриженост за телесното си тегло – по какъв начин ще наподобява. Е, да - другояче по какъв начин се печели втори президентски мандат, и по какъв начин се поддържа въпреки всичко висок рейтинг, нищо че взе да спада. Това хранително разстройство се състои от повтарящи се епизоди на импулсивно преяждане, последвани от някакъв тип филтриране – най-често повръщане, само че може и „ посредством диария “, за да се компенсира изяденото количество храна. То точно това наподобява като да направи обвиненият в политбулмия и от Шипка, и след това на Петрова равнища – оповръща ги и даже ги о*ра всичките му там постоянни властници сега.

Което обаче, както споменахме, стана причина да му лъсне какво крие под сякаш твърдите си (по конституция) президентски криле – подадоха се другите, ципестите, политпартийните, с които от ден на ден хвърчи. От тая здравната позиция пък лъсна, че в действителност президентът-премиер към този момент е и с държавническа, и с политическа анорексия, като посредством нея се пробва да прикрива личната си властова булимия, до момента в който наказа непознатата. То тук няма и за какво да загатваме някаква си сентенция, тая за „ крадеца “, дето вика „ дръжте крадеца “.

Няма потребност тъй като то признаците на анорексията – политико-властовата, а от там и държавническата, са забележими и под „ на баба ти хвърчилото “, в което са се трансформирали сякаш пилотските криле на президента ни. Примерно, рисковата загуба на килограми или липса на предстоящото наддаване на тегло – таман за рейтинга на Радев като да иде тирада. Също – бодърствуване, еми да, то по какъв начин сън да го хваща президентът, откак му се разсъхна кацата със служебната власт. Освен това – нетърпимост към мраз, по този начин е, другояче за какво, в случай че не да се грее, Румен Радев ще пали пожар след пожар – политически пожари.

Че при анорексиците косата пада, имат болки в корема и други всякакви такива няма да задълбаваме, че са дребни „ персонални “ признаци. А пък признакът „ съществуване на мазоли по кокалчетата на пръстите “ на Румен Радев може и да не му е от анорексивта, а от непрестанното размахване на тоя прославен веч негов пестник, дето и в този момент го извади, свидлив до посиняване на пръстите.

А, то и това, посиняването, е измежду признаците, но не в партийния смисъл на този цвят, че при българския президент си е червен. Дори го упрекват, че му е московско червен. Но не ги слушайте, в случай че беше по този начин, що му е да се качва чак на Шипка, като може да се повръща и зад палатка на МаяМа пред МОЧА.