Кацнахме в Измир (след прехвърляне в Истанбул) и директно се

Кацнахме в Измир (след прекачване в Истанбул) и непосредствено се отправихме към стартовата ни точка, градчето Алачатъ на брега на Егейско море. Ще го запомня с десетки пръснати из тесните калдъръмени улички питейни заведения, жужащи до един след среднощ. Алачатъ е и градче на сакъза – близо е до Чешме, а насреща е остров Хиос, и ни посрещна с локум, бяло сладко, курабии, сладолед и турско кафе, всичко със сакъз, без да се натъртва на захарта и сладостта.Отседнахме в кокетния фамилен Chigdem hotel, с 11 неповторимо декорирани просторни стаи в каменна и добре гледана къща с прелестна градина, с благи и радостни стопани, и закуска, която ме кара да си мисля, че е берекет да съм breakfast person (човек на закуската). При гостоприемната стопанка Чикдем (в превод минзухар), чието име носи хотелът, опитахме невероятни сладка (включително от едри зелени маслини без костилка), сочни палачинки, вкусни мекички, доста типове трапезни маслини, чудни зеленини и вкусно турско кафе, поднесено с локум с ядки. Истински празник на живота, шерването и насладата от простите неща, които са и най-сложни за актуалния човек.Не мога да не отбележа и вечерята ни близо до град Урла измежду маслинови дървета и градини със зеленини и билки, цитруси и разцъфнали цветя, в ресторант OdUrla – фешън гастрономическа дестинация, прочут с локалната си и сезонна храна, напряко от градината. Особено ме впечатлиха задушените нежно мариновани сърца на артишок върху опушено пюре от артишок, съчетани с крем от мента и билки, крем от портокал и прахуляк от изсушени портокалови корички – изумително е да добавиш свежестта на цитруса в това ядене!Насладих се и на севичето с улова на деня – свеж лаврак, ядене, възхитително със свежестта на лайма и по-сладките цитруси, и с нежната пикантност на пипера, включително и розов. Третата изненада бяха дребните „ кюфтенца “ от нахутена паста с център от задушен с леки сладки подправки праз лук. Независимо от многочислените маси и жужащ личен състав, имахме достойнството един от шеф-готвачите персонално да ни опише за множеството от ястията, които избрахме за вечерята.След двата дни в Алачатъ се отправихме към планинското селце Шириндже и хотела с дребни каменни къщи измежду охолно зелена градина с името „ Нишанян “. Мястото, кацнало на върха на ската, е безшумно, умерено и с панорама, ширнала се към хоризонта, а в ниското на стотина метра пешком е самото село. Няма да описвам разточително за закуската тук, единствено ще отбележа, че в Егейска Турция мекичките и менемен (миш-маш) са на огромна респект. В Шириндже и Нишанян си коства да пристигна човек и за няколко дни, тъй като природата е толкоз жива и свежа, че подканва да обуеш маратонки и да пребродиш пътеките, скатовете и долините в близост. Макове и безчет цъфнали цветя, акация и глициния, ябълки, орехи, кайсии и напъпили маслинови дървета насищат сетивата с хубост и ухания, а зелените бадеми, които са към този момент завършени и хрупкат от прохлада в устата, поръсени с малко сол, са чудни и припомнят на по-познатите ни пролетни джанки. Китките с цветовете на сумака също ме зарадваха, тъй като ги бях виждала единствено на фотография в Уикипедия. Разбира се, купих незабавно от една баба пликче със стрит сумак, ароматна мента и дафинов лист за благоуханен спомен. Продължихме пътешествието към Фетие и по пътя се изкушихме от съботния пазар в градчето Селчук – два типа артишок, свежа тученица, магданоз и рукола, лимони, цветове от тиквички, извара, яйца и маслини. Очакваше ни семпла домашно приготвена вечеря и разточителна вечер „ под асмата “ в къщата, в която отседнахме. След по-дългия преход през този ден ни се искаше да не бързаме в търсене на заведения за хранене. А и постоянно е хубаво да си купим локални артикули, да си ги приготвим и да им се насладим!Фетие ме очарова с дълга плажна линия с пъстри сламени чадъри, с крайбрежния парк за разходки и детски игри, с доста зелен хълмист релеф, и с чувството за планина и хладина. Нямаше по какъв начин да не отидем до емблематичната синя лагуна Олудениз за следобеден плаж, а на връщане да се отбием до рибния пазар в града. Влизаш през безистен от улицата и се озоваваш измежду столетни кедрови дървета, безчет охладени рибни щандове в центъра, а в периферията – над 10 ресторанта със спретнато подредени дървени маси и подканващ личен състав. Всеки един от тях може да подготви определените и закупени риби и морски деликатеси против такса и да сервира разядки, мезета, салати, самун, десерти, виновност и ракъ за вечеря. Барбун и текир (дребни червени риби) на тиган, лаврак на скара, скариди в пикантно масло и с какво ли още не отрупаха масата ни в ресторант Hilmi! С останалия лаврак приготвихме сандвичи за идващия ден.