От програмирането до Космоса: Жената, която изпрати хора на Луната
Кацането на Аполо 11 на Луната е един голям скок за женското начало. Заслуга на Маргарет Хамилтън, която тогава е 32-годишна майка и компютърен експерт в Масачузетския софтуерен институт. Тя основава софтуера, който изпраща Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на Луната на 20 юли 1969 година Хамилтън също по този начин работи и по идващите пет задачи до Луната, споделя Fox News.
Хамилтън става пионер в компютърните науки в една трансформираща епоха с основна задача в човешката история.
Кацането на Луната би трябвало да бъде запомнено с духа на опцията, който трансформира научната фантастика в действителност. Маргарет Хамилтън е главният генератор за този триумф “, сподели основният историк на НАСА Брайън Одом.
Работейки в области, доминирани от мъже, Хамилтън постоянно взима дребното дете със себе си, до момента в който написа кода, който трансформира връзката на човечеството с небесата вечно.
„ Нямаше втори късмет. Всички приехме работата си съществено, доста от нас започнаха това професионално пътешестване още на 20 години “, споделя Маргарет Хамилтън
Тя е пионер в асинхронния програмен продукт или способността на една стратегия да обработва голям брой функционалности по едно и също време. Нейната проницателност избави задачата на “Аполо 11 ” от евентуална злополука минути преди лунният модул Ийгъл да допре Луната. На нея също по този начин се приписва измислянето на фразата " софтуерен инженер " - служба, която в този момент е повсеместна в бизнеса.
И въпреки всичко, Хамилтън е живяла в сенките на преданията на НАСА в продължение на десетилетия – нейното име и невероятната й роля в едно от най-големите достижения на човечеството, дълго време са познати единствено на другари и вътрешни хора от програмата “Аполо ”. На самата НАСА са нужни повече от 30 години, с цел да уважи дамите, чиято досетливост в програмирането изпрати мъжете на Луната.
Бях сюрпризиран да открия, че тя в никакъв случай не е била публично приета за нейната новаторска работа “, съобщи през 2003 година доктор Пол Кърто, старши технолог към Борда за изобретенията и приноса на НАСА, когато Хамилтън най-сетне беше удостоена с премия на НАСА за извънреден галактически акт.
„ Нейните концепции за несинхронизиран програмен продукт, планирането на цели, тестването от край до край и способността за взимане на решения, станаха основата за ултра-надеждния софтуерен дизайн “, добави той.
Звездата на Хамилтън най-сетне стартира да изгрява в американската просвета през последните години, когато в обществените мрежи се появи невероятна фотография, показваща усмихната млада жена до купчина документи, стигащи до върха на главата й. Снимката е снимана през 1969 година в лабораторията за принадлежности на MIT - в този момент известна като Draper Labs – и демонстрира гигантския разсъдък на една млада жена от дребен град от Средния запад, която оказа помощ за постигането на едно от огромните достижения в човешката история.
Момиче от дребен град с огромни фантазии
Маргарет Илейн (Хийфийлд) Хамилтън е родена на 17 август 1936 година в Паоли, Индиана, в фамилията на Кенет Хийфийлд и Рут Естер (Партингтън) Хийфийлд. Баща й написа лирика и предизвиква артистичната й страна, която добавя очевидните й математически и механически умения. Впоследствие фамилията се реалокира в Горния полуостров на Мичиган, където Хамилтън приключва селската гимназия Ханкок през 1954 година
Тя явно е момиче, което се интересува от превъзмогването на бариери, даже като дете “, споделя създателят Дийн Робинс, който е измежду многото хора, въодушевени през последните години от облика на усмихнатото американско момиче.
Робинс написа детската книга „ Маргарет и луната “ през 2017 година, споделяйки историята на Хамилтън с младите читатели, обогатена с причудливи илюстрации от Луси Найсли.
Хамилтън влиза в колежа в Мичиганския университет, преди да се трансферира в дребния лицей Ърлхам в Ричмънд, Индиана, където учи математика и философия. През 1959 година стартира работа за Института първо под управлението на новаторския компютърен академик и метеоролог Едуард Нортън Лоренц. До 1961 година тя оказва помощ на Института в създаването на отбранителни системи за американската войска, като в същото време работи за образованието на тогавашния си брачен партньор Джеймс Кокс Хамилтън в юридическия факултет.
Траекторията на Хамилтън стартира да се трансформира, когато президентът Кенеди насочва дръзновен апел към нацията в тирада преди взаимна сесия на Конгреса на 26 май 1961 година
Вярвам, че преди да изтече това десетилетие, тази нация би трябвало да се ангажира с постигането на задачата да кацне човек на Луната “, споделя през 1961 година американският президент Джон Кенеди.
„ За да осъществим задачата, някой трябваше да изобрети актуалната идея за програмен продукт. Този някой беше Маргарет Хамилтън “, споделя Брайън Одом от НАСА.
Тя беше сложена отпред на отдела за софтуерно инженерство на MIT Instrumentation Laboratory през 1965 година
„ Като работеща майка през 60-те години Хамилтън е необикновена, само че като програмист на галактически кораби, тя е позитивно радикална “, написа Списание Wired през 2015 година
„ Хамилтън водеше щерка си Лорън в лабораторията през уикендите и вечерите. Докато 4-годишната Лорън спеше на пода в офиса с аспект към река Чарлз, майка й програмираше, създавайки рутинни процедури, които в последна сметка ще бъдат добавени към командата на модулния компютър “Аполо ", добавя изданието.
„ Нещо изцяло ненадейно “
Хамилтън - дружно с нейния пионерски несинхронизиран програмен продукт за самата първа задача до Луната - се изправя пред момента на истината на 20 юли 1969 година
„ Бях минала през няколко задачи преди “Аполо 11 ” и всяка беше вълнуваща сама по себе си, само че тази задача беше специфична. Никога преди не бяхме кацали на Луната. Медиите рапортуваха всичко в доста детайлности. След като пристигна време за политане, се концентрирах върху софтуера и по какъв начин се показва той във всяка част от задачата “, съобщи Хамилтън през 2009 година
Лунният модул на “Аполо 11 ”, Eagle, е единствено на три минути от кацане на Луната, когато бедствието заплашва да удари.
Всичко вървеше по проект, до момента в който не се случи нещо изцяло ненадейно, тъкмо когато астронавтите бяха в развой на кацане на Луната “, споделя Маргарет Хамилтън в същото изявление.
Алармите и известията за неточности шокират астронавтите и ръководителите на задачи. Астронавтите имат неверен надзорен лист, като погрешно е натиснат бутон, който подава команда на бордовия компютър да се срещне с командния модул, вместо да продължи полета си до Луната.
Контролът на задачата е изправен пред опцията да приключи задачата - или по-лошо, да загуби Едуин „ Бъз “ Олдрин и Нийл Армстронг. И въпреки всичко, Хамилтън е основала програмен продукт, първичен за днешните стандарти, с цел да компенсира тъкмо подобен сюжет.
„ За миг контролът на задачата се сблъска с решение „ отивам/не отивам “, само че с огромно доверие в софтуера, създаден от компютърния академик Маргарет Хамилтън и нейния екип, те споделиха на астронавтите да продължат “, написа списание Smithsonian за страховитите моменти преди кацането на Луната.
Софтуерът, който разрешава на компютъра да разпознава известия за неточности и да пренебрегва задания с невисок приоритет, продължава да насочва астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през изпъстрената с кратери, прашна кора на Луната до тяхното кацане “, добавя изданието.
„ Бързо стана ясно, че софтуерът освен осведоми всички, че има проблем, обвързван с хардуера, само че и че софтуерът го компенсира. За благополучие хората от Mission Control се довериха на нашия програмен продукт “, споделя Хамилтън.
Имайки единствено няколко минути, е взето решение “Аполо 11 ” да се приземи. Софтуерът на Хамилтън съумява да избави задачата до Луната. Eagle се приземява с оставащо гориво единствено за 30 секунди.
Сега Хамилтън към този момент е на 86 години. Тя управлява свои лични софтуерни компании, откакто завърши работата си с НАСА през 70-те години. Рядко дава изявленията.
„ Трябваше да намерим метод и го направихме “, сподели Хамилтън пред MIT News през 2009 година за напъните си като млад компютърен академик да помогне на човечеството да преодолее границите на Земята.
Поглеждайки обратно, ние бяхме най-щастливите хора в света, нямаше различен избор, с изключение на да бъдем пионери “, добавя тя.
Хамилтън бе удостоена от президента Барак Обама с президентския орден на свободата през 2016 година, дружно с други американски светила като Том Ханкс, Майкъл Джордан, Брус Спрингстийн и други.
Тя завоюва поп-културно самопризнание през идната година, когато Lego пусна комплекта " Жените на НАСА ", включващ Хамилтън, дружно с дамите пионери астронавти - Мей Джемисън и Сали Райд и някогашния основен астроном на НАСА - и " майката на Хъбъл " Нанси Роман.
Хамилтън е вписана в Националната авиационна зала на славата през 2022 година Тя продължава да работи върху софтуера на НАСА чак до “Скайлаб ”, първата американска галактическа станция, през 1973 година Нейната работа задвижи петте кацания на Луната, последвали “Аполо 11 ”. Последното от тях, “Аполо 17 ”, се състоя през декември 1972 година Оттогава никой мъж или жена не е достигал Луната.
Има едно остаряло факсимиле в галактическата стратегия - в случай че желаете да знаете какъв брой мъчно е да изпратите хора на Луната, просто пробвайте да го извършите още веднъж ", сподели историкът на НАСА Брайън Одом.
НАСА има за цел още веднъж да изпрати астронавти на Луната до 2025 година, като част от програмата Artemis.
Хамилтън става пионер в компютърните науки в една трансформираща епоха с основна задача в човешката история.
Кацането на Луната би трябвало да бъде запомнено с духа на опцията, който трансформира научната фантастика в действителност. Маргарет Хамилтън е главният генератор за този триумф “, сподели основният историк на НАСА Брайън Одом.
Работейки в области, доминирани от мъже, Хамилтън постоянно взима дребното дете със себе си, до момента в който написа кода, който трансформира връзката на човечеството с небесата вечно.
„ Нямаше втори късмет. Всички приехме работата си съществено, доста от нас започнаха това професионално пътешестване още на 20 години “, споделя Маргарет Хамилтън
Тя е пионер в асинхронния програмен продукт или способността на една стратегия да обработва голям брой функционалности по едно и също време. Нейната проницателност избави задачата на “Аполо 11 ” от евентуална злополука минути преди лунният модул Ийгъл да допре Луната. На нея също по този начин се приписва измислянето на фразата " софтуерен инженер " - служба, която в този момент е повсеместна в бизнеса.
И въпреки всичко, Хамилтън е живяла в сенките на преданията на НАСА в продължение на десетилетия – нейното име и невероятната й роля в едно от най-големите достижения на човечеството, дълго време са познати единствено на другари и вътрешни хора от програмата “Аполо ”. На самата НАСА са нужни повече от 30 години, с цел да уважи дамите, чиято досетливост в програмирането изпрати мъжете на Луната.
Бях сюрпризиран да открия, че тя в никакъв случай не е била публично приета за нейната новаторска работа “, съобщи през 2003 година доктор Пол Кърто, старши технолог към Борда за изобретенията и приноса на НАСА, когато Хамилтън най-сетне беше удостоена с премия на НАСА за извънреден галактически акт.
„ Нейните концепции за несинхронизиран програмен продукт, планирането на цели, тестването от край до край и способността за взимане на решения, станаха основата за ултра-надеждния софтуерен дизайн “, добави той.
Звездата на Хамилтън най-сетне стартира да изгрява в американската просвета през последните години, когато в обществените мрежи се появи невероятна фотография, показваща усмихната млада жена до купчина документи, стигащи до върха на главата й. Снимката е снимана през 1969 година в лабораторията за принадлежности на MIT - в този момент известна като Draper Labs – и демонстрира гигантския разсъдък на една млада жена от дребен град от Средния запад, която оказа помощ за постигането на едно от огромните достижения в човешката история.
Момиче от дребен град с огромни фантазии
Маргарет Илейн (Хийфийлд) Хамилтън е родена на 17 август 1936 година в Паоли, Индиана, в фамилията на Кенет Хийфийлд и Рут Естер (Партингтън) Хийфийлд. Баща й написа лирика и предизвиква артистичната й страна, която добавя очевидните й математически и механически умения. Впоследствие фамилията се реалокира в Горния полуостров на Мичиган, където Хамилтън приключва селската гимназия Ханкок през 1954 година
Тя явно е момиче, което се интересува от превъзмогването на бариери, даже като дете “, споделя създателят Дийн Робинс, който е измежду многото хора, въодушевени през последните години от облика на усмихнатото американско момиче.
Робинс написа детската книга „ Маргарет и луната “ през 2017 година, споделяйки историята на Хамилтън с младите читатели, обогатена с причудливи илюстрации от Луси Найсли.
Хамилтън влиза в колежа в Мичиганския университет, преди да се трансферира в дребния лицей Ърлхам в Ричмънд, Индиана, където учи математика и философия. През 1959 година стартира работа за Института първо под управлението на новаторския компютърен академик и метеоролог Едуард Нортън Лоренц. До 1961 година тя оказва помощ на Института в създаването на отбранителни системи за американската войска, като в същото време работи за образованието на тогавашния си брачен партньор Джеймс Кокс Хамилтън в юридическия факултет.
Траекторията на Хамилтън стартира да се трансформира, когато президентът Кенеди насочва дръзновен апел към нацията в тирада преди взаимна сесия на Конгреса на 26 май 1961 година
Вярвам, че преди да изтече това десетилетие, тази нация би трябвало да се ангажира с постигането на задачата да кацне човек на Луната “, споделя през 1961 година американският президент Джон Кенеди.
„ За да осъществим задачата, някой трябваше да изобрети актуалната идея за програмен продукт. Този някой беше Маргарет Хамилтън “, споделя Брайън Одом от НАСА.
Тя беше сложена отпред на отдела за софтуерно инженерство на MIT Instrumentation Laboratory през 1965 година
„ Като работеща майка през 60-те години Хамилтън е необикновена, само че като програмист на галактически кораби, тя е позитивно радикална “, написа Списание Wired през 2015 година
„ Хамилтън водеше щерка си Лорън в лабораторията през уикендите и вечерите. Докато 4-годишната Лорън спеше на пода в офиса с аспект към река Чарлз, майка й програмираше, създавайки рутинни процедури, които в последна сметка ще бъдат добавени към командата на модулния компютър “Аполо ", добавя изданието.
„ Нещо изцяло ненадейно “
Хамилтън - дружно с нейния пионерски несинхронизиран програмен продукт за самата първа задача до Луната - се изправя пред момента на истината на 20 юли 1969 година
„ Бях минала през няколко задачи преди “Аполо 11 ” и всяка беше вълнуваща сама по себе си, само че тази задача беше специфична. Никога преди не бяхме кацали на Луната. Медиите рапортуваха всичко в доста детайлности. След като пристигна време за политане, се концентрирах върху софтуера и по какъв начин се показва той във всяка част от задачата “, съобщи Хамилтън през 2009 година
Лунният модул на “Аполо 11 ”, Eagle, е единствено на три минути от кацане на Луната, когато бедствието заплашва да удари.
Всичко вървеше по проект, до момента в който не се случи нещо изцяло ненадейно, тъкмо когато астронавтите бяха в развой на кацане на Луната “, споделя Маргарет Хамилтън в същото изявление.
Алармите и известията за неточности шокират астронавтите и ръководителите на задачи. Астронавтите имат неверен надзорен лист, като погрешно е натиснат бутон, който подава команда на бордовия компютър да се срещне с командния модул, вместо да продължи полета си до Луната.
Контролът на задачата е изправен пред опцията да приключи задачата - или по-лошо, да загуби Едуин „ Бъз “ Олдрин и Нийл Армстронг. И въпреки всичко, Хамилтън е основала програмен продукт, първичен за днешните стандарти, с цел да компенсира тъкмо подобен сюжет.
„ За миг контролът на задачата се сблъска с решение „ отивам/не отивам “, само че с огромно доверие в софтуера, създаден от компютърния академик Маргарет Хамилтън и нейния екип, те споделиха на астронавтите да продължат “, написа списание Smithsonian за страховитите моменти преди кацането на Луната.
Софтуерът, който разрешава на компютъра да разпознава известия за неточности и да пренебрегва задания с невисок приоритет, продължава да насочва астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през изпъстрената с кратери, прашна кора на Луната до тяхното кацане “, добавя изданието.
„ Бързо стана ясно, че софтуерът освен осведоми всички, че има проблем, обвързван с хардуера, само че и че софтуерът го компенсира. За благополучие хората от Mission Control се довериха на нашия програмен продукт “, споделя Хамилтън.
Имайки единствено няколко минути, е взето решение “Аполо 11 ” да се приземи. Софтуерът на Хамилтън съумява да избави задачата до Луната. Eagle се приземява с оставащо гориво единствено за 30 секунди.
Сега Хамилтън към този момент е на 86 години. Тя управлява свои лични софтуерни компании, откакто завърши работата си с НАСА през 70-те години. Рядко дава изявленията.
„ Трябваше да намерим метод и го направихме “, сподели Хамилтън пред MIT News през 2009 година за напъните си като млад компютърен академик да помогне на човечеството да преодолее границите на Земята.
Поглеждайки обратно, ние бяхме най-щастливите хора в света, нямаше различен избор, с изключение на да бъдем пионери “, добавя тя.
Хамилтън бе удостоена от президента Барак Обама с президентския орден на свободата през 2016 година, дружно с други американски светила като Том Ханкс, Майкъл Джордан, Брус Спрингстийн и други.
Тя завоюва поп-културно самопризнание през идната година, когато Lego пусна комплекта " Жените на НАСА ", включващ Хамилтън, дружно с дамите пионери астронавти - Мей Джемисън и Сали Райд и някогашния основен астроном на НАСА - и " майката на Хъбъл " Нанси Роман.
Хамилтън е вписана в Националната авиационна зала на славата през 2022 година Тя продължава да работи върху софтуера на НАСА чак до “Скайлаб ”, първата американска галактическа станция, през 1973 година Нейната работа задвижи петте кацания на Луната, последвали “Аполо 11 ”. Последното от тях, “Аполо 17 ”, се състоя през декември 1972 година Оттогава никой мъж или жена не е достигал Луната.
Има едно остаряло факсимиле в галактическата стратегия - в случай че желаете да знаете какъв брой мъчно е да изпратите хора на Луната, просто пробвайте да го извършите още веднъж ", сподели историкът на НАСА Брайън Одом.
НАСА има за цел още веднъж да изпрати астронавти на Луната до 2025 година, като част от програмата Artemis.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ