Недялко Йорданов за баща си: Бе обвинен от фашистите, а убит от комунистите
Герой на новия епизод на подкаста " Храмът на историите " е поетът и драматург Недялко Йорданов. В откровен диалог с Мон Дьо по NOVA, той си спомня за песните, своя баща, детството си и любовта.
" От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта ", споделя той. Признава, че макар че е на 85 година, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ, е поезията – неговото " лекарство за душата ".
Спомените за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкри спомените си за своя татко, който също е бил стихотворец. " Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем ", връща се в детството си поетът.
" Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име. След това ги прекръстиха, след това ги върнаха. Дойде 10 ноември още веднъж ги анулираха ", добавя Недялко Йорданов.
Въпреки че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
" Първото ми стихотворение беше точно за него. 7- годишен бях, когато го написах. Той ми е вдъхновителя ", споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. " Тогава той споделя: " Няма ужасно ". Текстът е подобен: Та нали гибелта е един момент, а животът – развой ", цитира Недялко.
Недялко Йорданов към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – " Момчето, което приказва с морето ", написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
" Имаше един конкурс – " Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора ". На Коцето споделих: " Има момче от Айтос - Панайот Панайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво ", спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето. " От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас ", споделя Недялко Йорданов.
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. " Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек ", споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич – тази с актрисата Ивана Джеджева е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става " всяка година по-интересна ".
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна. " В началото се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна ", спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актрисата и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. " Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат ", декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
Той съобщи, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята. " Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга - предпоследната, която се споделя " Не ми се потегля "., споделя Недялко Йорданов.
Иска обаче това, което е писал и създавал, да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него. " Да четат това, което съм написал, дълго време. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял ", декларира Недялко Йорданов.
" От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта ", споделя той. Признава, че макар че е на 85 година, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ, е поезията – неговото " лекарство за душата ".
Спомените за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкри спомените си за своя татко, който също е бил стихотворец. " Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем ", връща се в детството си поетът.
" Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име. След това ги прекръстиха, след това ги върнаха. Дойде 10 ноември още веднъж ги анулираха ", добавя Недялко Йорданов.
Въпреки че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
" Първото ми стихотворение беше точно за него. 7- годишен бях, когато го написах. Той ми е вдъхновителя ", споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. " Тогава той споделя: " Няма ужасно ". Текстът е подобен: Та нали гибелта е един момент, а животът – развой ", цитира Недялко.
Недялко Йорданов към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – " Момчето, което приказва с морето ", написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
" Имаше един конкурс – " Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора ". На Коцето споделих: " Има момче от Айтос - Панайот Панайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво ", спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето. " От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас ", споделя Недялко Йорданов.
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. " Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек ", споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич – тази с актрисата Ивана Джеджева е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става " всяка година по-интересна ".
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна. " В началото се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна ", спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актрисата и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. " Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат ", декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
Той съобщи, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята. " Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга - предпоследната, която се споделя " Не ми се потегля "., споделя Недялко Йорданов.
Иска обаче това, което е писал и създавал, да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него. " Да четат това, което съм написал, дълго време. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял ", декларира Недялко Йорданов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ