Катрин Уолтърс е една удивителна куртизанка, започнала житейският си път

Катрин Уолтърс е една удивителна куртизанка, почнала житейският си път от нищото. Тя е отдадена толкоз към любовниците си, колкото към конете си. Освен отличен ездач, е позната и със своя жанр на обличане, който е заимствуван от дамите във висшата класа. 

Катрин е родена на 13 юни 1839 година в град Ливърпул, Англия. Майка ѝ Мери Ан Феулер за жал умира още когато дребното момиче е единствено на 4 години. Баща ѝ Едуард Уолтърс мъчно съумява да изхрани нея и няколкото й братя и сестри, в началото работейки като митничар, а по-късно като кръчмар в Чешър. По това време града минава през индустриална гражданска война – замърсен, гъмжащ от болести и въздухът е цялостен с токсични изпарения. Катрин постоянно е недохранена като една от аргументите е, че Едуард е алкохолик. Още на младини тя е изпратена в манастирско учебно заведение. Не харесва ситуацията и бяга оттова.

Още като тинейджърка стартира първата си работа в зала за боулинг, където единственото нещо, което се изисква от нея е да подрежда кеглите преди началото на всяка игра. Тогава това развлечение е по-познато като скитълс – остаряла европейска игра, която по-късно еволюира в познатият за нас през днешния ден боулинг. Оттам получава и прякора си “Скитълс ”, с който остава в мозъците на мнозина. След време си намира друга работа, в конюшня. Там се учи по какъв начин да язди коне, както и други умения в грижата на животните. Въпреки че в действителност обича това, което прави, заплащането не е задоволително, с цел да може да живее добре и скоро й се постанова да избяга от града.

Когато е на 16 години се среща с лорд Фитцуилиам, който е слисан от нейната хубост. Двамата се местят в Лондон и прекарват две години дружно. Когато връзката им завършва лордът обилно й дава 2 000 паунда, както и годишна прехрана от още 300 паунда. За разлика от останалите куртизанки на времето, които разкриват всички мръсни секрети на любовниците си, Катрин в никакъв случай не прави това. Лоялността й към нейния сътрудник даже дълго след преустановяване на връзките с него я прави изключително известна, тъй като мъжете знаят, че могат да й се доверят.

Младата куртизанка е описвана като доста красива със сиво-сини очи, кестенява коса и 35-сантиметрова талия. Не е единствено външният тип това, което кара мъжете да полудяват по нея. Характерът й е доста по-различен от този на своите връстнички – любяща, грижовна и автентична; тя постоянно се държи като себе си и не претендира да е нещо, което не е.

Когато е на 18 години става държанка на маркиз Харингтън, който я обича откровено и се държи доста добре с нея. Често беседват за коне – обща тематика, която интересува и двамата. Катрин непрекъснато му споделя за прекарванията си в конюшнята и особената обич, която стартира да изпитва към пъргавите животни. В отговор на желанията на обичаната си маркизът й купува красива градска къща в парк Мейфейр, който разполага с обширни поляни, както и конюшня, в която се отглеждат чистокръвни британски коне – скъпа порода, употребена постоянно в конните надбягвания. Допълнително с това й дава 500 паунда годишна прехрана, която получава дълго след гибелта на маркиза.

Катрин постоянно държи да наподобява съвършено по време на язденето, облечена в дамски костюми за кочияши, ръчно направени по нейна мярка, с цел да пасват съвършено на тялото й. Често е забелязвана да обикаля Хайд Парк. Въпреки че е запомнена като велика куртизанка, нейните умения като умел ездач не трябва да се подценяват. Набира такава известност измежду локалните, че постоянно има навалица, която да я гледа, до момента в който се разхожда с конете си. Сред публиката има и дами от висшата класа, които да завиждат на съвършеното облекло на Катрин и стартират да го копират. Позната е и като основател на фешън трендове.

Ден след ден репутацията й пораства до степен, в която стартират да се пишат стихотворения и балади за нея. Рисувани са и нейни портрети като да вземем за пример известната картина “Укротителката на коне ”, изложена в кралската академия по изкуствата в Лондон.

Новооткритата й популярност, обаче се отразява отрицателно на Харингтън, тъй като може да се трансформира в затруднение за кариерата му като политик. Въпреки че двамата доста се обичат, вземат решение да се разделят през 1862 година. Времето им дружно се оказва ползотворно за куртизанката, тъй като той я среща с шивачите Хенри Пуул и Коул, с които работи дълго време. Също по този начин херцогът наема преподавател за Катрин, с цел да може тя да стане образована лейди.

След връзката си с Харингтън има серия от разнообразни афери в Ню Йорк, в това число министърът на финансите Аши Фул, дипломатът и стихотворец Уилфред Скейуън Блънт, както и император Наполеон III. По време на престоя си в Париж става известна, тъй като сама ръководи каретата си, дърпана от два чистокръвни британски коня през парка Булонски лес, нормално придружавана от двама коняри. Тримата постоянно били облечени единствено с най-модните костюми за езда. Поетът Блънт е изключително покорен от Катрин и даже откакто се дами за годеницата си и основава семейство не стопира да мисли за нея. На куртизанката посвещава стихотворение на име “Естър ” и остава в доста положителни другарски връзки с нея. 

С началото на Френско-пруската война през 1870 година Катрин се връща още веднъж в родния дом в Лондон, където остава до края на живота си. Продължава да се занимава постоянно с коне и всяка неделя е стопанка на следобедни чаени празненства, посещавани постоянно от бъдещият министър-председател Уилям Гладстон. Един от най-известните й любовници е тогавашният принц на Уелс, бъдещият крал Едуард VII. Както предходните й връзки, тази също е относително къса, само че за времето, в което са дружно благородникът й обезпечава великодушна прехрана, достъп до персоналният си доктор и й изпраща повече от 300 любовни писма. Не се знае за наличието им, тъй като след преустановяване на случката кралят моли те да му бъдат върнати, нещо което Катрин прави без опозиция.

През 20-те години на 19 век се залюбва с Александър Орешио Бейли. Въпреки че двамата в никакъв случай не се женят Катрин за времето, в което са дружно, става известна като Мисис Бейли. През живота си като куртизанка хубостта, лоялността и дискретността я разграничават от останалите такива дами. Кариерата ѝ е дълга и сполучлива до пенсионирането ѝ на 50-годишна възраст. Скоро по-късно става държанка на Джералд Десъмърс, връзка продължаваща единствено няколко години, след което остават единствено положителни другари. Катрин умира на 5 август 1920 в дома си от мозъчен кръвоизлив. Без деца и лично семейство завещава къщата си на някогашният си ухажор Джералд. Въпреки че не оставя след себе си автобиография или дневници, е запомнена и до през днешния ден с хубостта и лоялността си.