4-годишният ми син е с COVID-19 - ето какво искам да знаете
Като здравен служащ следях пандемията на COVID-19 в Китай и Италия от близко. Въпреки че страната не даваше признаци за паника и въвеждане на изключителни ограничения, изтеглихме децата си от уроците по бойни изкуства и плуване рано. Вярвахме, че този вирус е рисков доста преди болшинството да стартира да го взима насериозно. Децата продължиха да вървят на детска градина и предучилищна, и последният им ден бе 12 март. Щатът Колорадо затвори учебните заведения на 16-ти.
От тогава децата ми не са излизали на открито. Не им позволявах да пресекат улицата и да поздравят съседите. Приложихме мярката за обществено разграничаване, преди тя да стане публична.
Но Линкълн се разболя
На 21 март кихна няколко пъти, помислих, че е от алергиите му. На идващия ден бе със запушен нос и лека кашлица. Температура нямаше и не бях изключително разтревожена, взех решение, че е лека простуда. На 27 март обаче подвигна температура, телцето му се отпусна като че ли бе направено от пластелин, крайниците му бяха като ластици и нямаше мощ да става. Тревогата ме стисна за гърлото.
Заведох го на педиатър сутринта на 28-и, лепнаха му диагноза „ пневмония “ и стартирахме банкет на антибиотици и О2 вкъщи в идващите 48 часа. Имаше моменти, в които изглеждаше супер, и такива, в които още веднъж не беше в кондиция. На 30-ти към този момент дишаше извънредно мъчно и се наложи да влезем в болница.
Предположих, че ще е за 3 до 4 дни. Ще му приложат правилото „ С Коронавирус до доказване на противното “ , което значи тест. Той ще е отрицателен. И тъй като съм осведомена с болничните политики за ковид, знаех, че няма да мога да напусна стаята му, до момента в който не получим негативния резултат от теста.
Влизайки в болничното заведение имах болен 4-годишен, две съвсем празни кислородни бутилки, и три чанти – една с облеклата на сина ми, една с играчките за утешение и лакомства, и преносимия компютър ми. Разполагах и с 4-часова ескалираща суматоха, подбудена от внезапното утежняване на момченцето ми.
В първите часове от престоя синът ми се нуждаеше от 2 бутилки О2, същата нощ вдигнахме на 4, а на идващия ден – на 6 и 9. Мъчеше се обезверено да поеме глътка въздух, употребявайки всички мускули на гръдния си панер и вратлето. Като неонатолог знаех, че е в тежка респираторна рецесия.
Като майка изживях най-големия пъкъл да го виждам в мъка
В първите два дни заваляха резултатите от първите проучвания – кръвните проби не посочваха типичен признаци на ковид, скенерът на гръдния панер изглеждаше добре. Смениха му антибиотиците. Но той продължаваше да се утежнява. Около 19 ч на втория ни ден в болничното заведение научихме новината – Линкълн имаше ковид.
Заплаках. Влошаваше се стремително и бях изплашена. Времето на проявление на признаците не пасваше. Резултатите от тестванията по нищо не предсказваха COVID19. Бяхме взели всички ограничения против болестта. В същото време, усещах известно облекчение. Сега най-малко бях наясно, че няма да лепне ковид наново.
Болницата се трансформира в дребен затвор
Не ме пускаха да излизам от стаята ми и никой нямаше право да влиза, с изключение на докторите, които разредиха визитите си до сериозен най-малко, с цел да предпазят оборудването си. Съпругът ми бе у дома с девойките. Не можехме да се прегърнем. Имах възприятието, че ни разделят светове. Споменах ли, че нямах правото да взимам душ?
Имахме вманиачен шанс, че общността ни поддържа. Работодателите ми демонстрираха цялостно схващане в обстановката, а съседите ни оставяха храна за Крис и децата пред вратата на дома ни. Никой не ни погледна като прокажени поради позитивния тест за Коронавирус.
Добрите вести са, че след 5-дневен престой в болничното заведение Линкълн стартира да се усеща по-добре, а на седмия ден бе изписан.
Моля ви, пазете се. Моля ви, взимайте този вирус насериозно. И, апелирам ви, подкерпяйте приятелите и съседите си, и другари на другари, които се борят неуморно с пандемията и се приспособяват мъчно към действителността на обществена изолираност.
Д-р Анна Цимeрман е майка на три деца, неонатолог и създател на блога Mighty Littles. Когато синът й хваща ковид, постовете ѝ по тематиката стават вайръл .
Историята за претърпяното от първо лице е оповестена в Motherly.
Източник: Новите родители
