Николай Милчев: Болница ”Лозенец” и островът на блажените
Като я погледнеш единствено извън, и ти излиза наяве, че това не е просто болница, а болница резиденция. Дворец в гората.
Спомням си какво утешение настъпи сред писатели – мои другари, когато преди години се уреди един от живите тогава класици на литературата ни да постъпи в Правителствена болница. Наградата за огромния гений и огромните му книги беше да го лекуват в Правителствена болница.
Персоналът на болничното заведение, евентуално доста добър и с висока подготовка, също се е чувствал фаворизиран постоянно. Да лекуваш партийни величия, министри, милионери и техни родственици и познати, е огромна работа – самият ти придобиваш парченце от властта им, научаваш им тайните, ставаш им непосредствен, душеприказчик им ставаш.
За тях е отвратително болничното заведение им да не е на Острова на блажените, където съгласно митологията хората са бездмъртни.
Същото е или съвсем същото и с Лицея в Горна баня. Създаден от Людмила Живкова като сякаш учебно заведение за надарени деца, той постоянно е бил кей за наследниците на елита, които още от дребни би трябвало да се познават, да стават другари и да учат дружно. Нима мислите, че тъкмо италианският език – прелестен език на прелестна просвета, е толкоз привлекателен и нужен за отрочетата на богопомазаните и властимащите?
Създадени по времето на социализма, Правителствена болница и Италианският колеж бяха наследени от новите безсмъртни с нестихваща наслада. И евентуално с благодарност.
А напомнянето, че болница „ Лозенец “ е университетска и на СУ, се акцентира едвам в този момент – и то основно по настоящи политически аргументи.
Където има привилегии, постоянно ще има напрежение и ще тече ток.
Николай Милчев
Спомням си какво утешение настъпи сред писатели – мои другари, когато преди години се уреди един от живите тогава класици на литературата ни да постъпи в Правителствена болница. Наградата за огромния гений и огромните му книги беше да го лекуват в Правителствена болница.
Персоналът на болничното заведение, евентуално доста добър и с висока подготовка, също се е чувствал фаворизиран постоянно. Да лекуваш партийни величия, министри, милионери и техни родственици и познати, е огромна работа – самият ти придобиваш парченце от властта им, научаваш им тайните, ставаш им непосредствен, душеприказчик им ставаш.
За тях е отвратително болничното заведение им да не е на Острова на блажените, където съгласно митологията хората са бездмъртни.
Същото е или съвсем същото и с Лицея в Горна баня. Създаден от Людмила Живкова като сякаш учебно заведение за надарени деца, той постоянно е бил кей за наследниците на елита, които още от дребни би трябвало да се познават, да стават другари и да учат дружно. Нима мислите, че тъкмо италианският език – прелестен език на прелестна просвета, е толкоз привлекателен и нужен за отрочетата на богопомазаните и властимащите?
Създадени по времето на социализма, Правителствена болница и Италианският колеж бяха наследени от новите безсмъртни с нестихваща наслада. И евентуално с благодарност.
А напомнянето, че болница „ Лозенец “ е университетска и на СУ, се акцентира едвам в този момент – и то основно по настоящи политически аргументи.
Където има привилегии, постоянно ще има напрежение и ще тече ток.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ