Като учители, сме длъжни да даваме крила на учениците си, а

Като учители,

сме длъжни да даваме крила на учениците си, а не да ги подрязваме

Когато някой възпитаник е изкарал 50 точки от най-много 100 на теста, то нашата работа не е да подлагаме на критика какъв брой зле се е справил. Първото и най-важно нещо е да окуражим достиженията на детето. Учениците нямат нито идентични гении, нито идентични ползи, нито идентичен капацитет. Невъзможно е да желаеме идентични резултати от тях и оптимални достижения по всички предмети. Интересно е по какъв начин не чакаме от един педиатър да ни извади зъб да вземем за пример или от един кардиолог да ни намести счупения крайник, само че чакаме учениците да бъдат цялостни отличници по всички предмети. Факт е, че в учебно заведение става дума за базисни познания, само че все пак е много необикновено всички възпитаници да бъдат всестранно развити персони.

Ето за какво е значимо да се насърчават достиженията на учениците. За някого дребната крачка е същински скок. Първото нещо, което би трябвало да вършим, е не да ги подлагаме на критика, а да ги окуражаваме.

Вместо да кажем: „ Справил си се доста зле. Това е извънредно слаб резултат. Старай се повече! “;

можем за кажем: „ Добре си се справил, само че въпреки всичко не задоволително. Знам, че можеш доста повече. Ако проявяваш повече усърдие и отделяш повече време, сигурен /сигурна съм, че ще постигнеш огромен прогрес. Вярвам в теб! Повярвай и ти в себе си “

Всеки човек има потребност да бъде стимулиран. Истински значимото в образователния развой е ученикът да покаже най-хубавото от себе си, само че за тази цел би трябвало да бъде насърчен, поощрен и въодушевен.

Мотивацията е мощен мотор.

Постоянната рецензия е смазваща.

И това се отнася освен за учебното заведение, а за всички сфери на живота . Всеки може да размаха назидателно пръст и да смъмри. Училището е смален модел на обществото ни – тук са заложени и човешките взаимоотношения, и междуличностните спорове, и битката за подчиненост и превъзходство във всевъзможен смисъл.

Разбира се, че учителят знае повече от ученика, само че неговата работа не трябва да се свежда до отвращение от неграмотността и неналичието на умения у ученика, а до предпочитание да му съобщи от своя опит, от своето духовно благосъстояние.

Малцина имат търпението да трансфорат неувереността, безразличието и незнанието в порив и полет на духа.

Цветелина Велчева, преподавател по специалност и по предопределение