БХК: Властта остана глуха за правата на човека през 2017 г.
"Като цяло 2017 година бе година на застой в отбрана на правата на индивида и на утежняване на обстановката в няколко основи сфери. Властите и обществената сфера в България останаха глухи към правата на индивида, а българското общество, представляващо уязвимите групи от популацията, не съумя да провокира тяхната угриженост ".
Така ръководителят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев показа отчета за правата на индивида в България за отминалата 2017 година
По думите му през 2017 година в медиите се е основала една неподходяща акция на неистини и фалшификации във връзка с Истанбулската спогодба. "Тези фактори повлияха значително върху посоката на държавната политика по отношение на най-уязвимите групи в обществото ни - дами, хора с увреждания, етнически и религиозни малцинства ", установи Кънев.
Диляна Ангелова, откривател в отдел "Мониторинг и проучвания " в БХК напомни, че ратификацията на Истанбулската спогодба е провокирала огромен скандал в края на предходната година, макар че конвенцията подсигурява най-високите стандарти за предварителна защита и отбрана на принуждение против дами.
Според изследване на правосъдна процедура по каузи за убийства през 2017 година са били постановени 29 присъди по каузи за умишлени убийства, опити за убийства и породена гибел по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена телесна щета на дами над 14-годишна възраст.
"Подсъдимите по 27 от делата, или в 93% от случаите, са били мъже, като в 44,4% от случаите убийствата или опитите за убийства са осъществени от сегашния или някогашния сътрудник на жертвата ", сподели Ангелова.
Според нея "Неприемането на така наречен Истанбулска спогодба съставлява сериозен декаданс в областта на правата на дамите ". България е на едно от последните места по съобщаване и публичност на насилието над дами, сподели тя без да прецизира по какъв начин конвенцията би трансформирала тези обстоятелства.
От БХК обявиха, че през 2018 година ще показват още по-категорично насилствената гибел над дамите, за която липсва статистика.
Красимир Кънев засегна и тематиката за ситуацията в България с насилствените евикции (предимно разрушаването на постройки в ромските гета). Според анализаторите от БХК обстановката частично се е влошила и поради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи поддръжка измежду крайните националисти, които вземат участие в държавното управление.
За поредна година не се подхващат никакви стъпки от Европейския съд по правата на индивида по случаи с наложително разрушение на домове на роми. "Много от засегнатите лица са от Асеновград и кв. "Орландовци ", съобщи шефът на БХК.
Яна Тавание, шеф "Кампании " в БХК, показа разбора в региона на свободата на словото. Според нейния отчет в България подправените вести заемат водещо място в живота на хората.
"В годишното онлайн проучване за свободата на словото у нас, извършено от Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ-България) през 2017 година, взеха присъединяване рекорден брой публицисти от цялата страна - 200 ", установи Тавание. Тя уточни, че от тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като "лоша ", 27,8% дадоха оценка "много неприятна ", 25,3% - "задоволителна ", и едвам 4,5% - "добра ", се споделя в отчета.
Според нея, други 40% от интервюираните дефинират "разпространението на клюки " против публицисти и медии като метод за интервенция в журналистическата работа и средство за дискредитиране. "Двама от всеки трима участници в анкетата декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник, до момента в който други 92% имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие ", уточни тя.
Политическият напън, съгласно над 75% от интервюираните, е най-често срещан в българските медии. Той е следван от икономическия (61,6%). След това е натиска от рекламодатели (58,1%), административния напън на държавно и общинско равнище (43%) и заканите от престъпни групировки (13,1%).
Формите на напън върху журналистическата работа включват разпространяването на клюки, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), правосъдното гонене (29,3%), физическите закани (13,1%) и онлайн тормозът (11%).
Ето и обобщение на годишния отчет на БХК за правата на индивида в България през 2017 година:
България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение (Истанбулската конвенция) през 2016 година, само че акцията от клюки и операции във връзка с наличието на този интернационален контракт, която се развихри в края на 2017 година, докара до отдръпването на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията подсигурява най-високите стандарти за предварителна защита и отбрана на принуждение против дами и неприемането му съставлява сериозен декаданс в областта на правата на дамите.
През 2017 година ситуацията в България с насилствените евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се утежни, частично поради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи поддръжка измежду крайните националисти, участващи в държавното управление. За шеста поредна година не се започнаха ограничения по осъществяването на решението Йорданова и други против България на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), касаещo случаи на наложително разрушение на домове на роми.
Драстичното утежняване на свободата на изложение в Българияпродължи със стремглави темпове и през 2017 година Годината беше белязана най-много от невиждан политически напън, офанзиви и закани към публицисти и медии.
Продължава неналичието на какъвто и да е прогрес в следствията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в следствие от взаимната инспекция на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 година През декември 2017 година Комитетът на Организация на обединените нации против изтезанията изиска от българското държавно управление да възобнови тези следствия и да рапортува резултата до края на 2018 година
Дългоочакваната промяна в детското правораздаване не се състоя и през 2017 година, като готвеният Законопроект за отклонение на малолетни от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения не се внесе от новото държавно управление, макар че това беше заложено в управническата стратегия.
Деинституционализацията продължи да губи движение и остана в застой, изключително на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана надалеч от предстоящата прогноза до 2020 година - с 30% да намалее броят на децата, ползващи официална грижа.
През 2017 година в България продължи съществуващата от години наклонност да се позволява, утвърждава и даже да се възхвалява говорене, което насажда ненавист или подтиква хората към принуждение по отношение на някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври водачът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместител министър-председател и ръководител на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси, бе наказан поради антиромската си тирада на омразата.
Ситуацията с религиозните свободи в България не означи напредък. "Обединените патриоти ", съдружен сътрудник в държавното управление, внесоха в Народното събрание проектозакон против "радикалния ислям ", който в случай че бъде признат, може да докара до ограничение на религиозните свободи на голям брой деноминации, в това число и на мюсюлманите в България. През 2017 година станахме очевидци на поредност от вандалски антисемитски прояви и набези против мюсюлмански храмове.
Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава към този момент четвърта поредна година. Също по този начин търсещите протекция неведнъж са алармирали през годината за произшествия на словесна и физическа експанзия, както и директни набези и кражби наоколо до центровете, които остават неразследвани. България означи внезапен спад на броя на търсещите протекция, заради драконовски ограничения по надзор, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
Не бе маркиран никакъв важен прогрес по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са отбраната от принуждение и тормоз, достъпът до обучение за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признание на фамилиите на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските произшествия остават съвсем изцяло недокладвани, а Наказателнит кодекс към момента не признава закононарушенията от ненавист на основата на полова ориентировка и полова еднаквост.
Остават съществени проблеми с противозаконната приложимост на мощ от чиновници на правоохранителните органи. Всеки четвърти интервюиран от БХК пандизчия оповестява, че е бил жертва на полицейско принуждение по време на задържане, което по предписание остава безнаказано. През 2017 година не бяха подхванати никакви ограничения по отношение на рекомендациите в общественото изказване на Европейския комитет срещу изтезанията от 2015 година
Гражданският достъп до затворени институции за мониторинг на правата на индивида бе стеснен. Изследователите на БХК не бяха позволени до интернатите в страната, както и до психиатричните лечебни заведения и домовете за медико-социални грижи за деца. В предишното мониторингът на БХК и на други самостоятелни организации откри систематични нарушавания в тези институции. Те бяха признавани единствено когато ставаха обществени.
В края на годината броят на неизпълнените решения на Европейски съд по правата на човека бе по-малък от този в края на 2016 година - 262 против 291. Но делата, по които наблюдението бе прекъснато през годината, са в главната си част релативно тривиални. Тези, засягащи съществени структурни проблеми с правата на индивида в България, продължиха да бъдат под интензивно наблюдаване.
Условията в местата за отнемане от независимост се усъвършенстваха през 2017 година Бяха признати законодателни промени, които таргетират главните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и неприятните материални условия и хигиена. Затворите продължиха значими ремонтни действия и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към пандизите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от независимост да оспорят пред съд дейностите на администрацията, които ги засягат, се разшириха.
Така ръководителят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев показа отчета за правата на индивида в България за отминалата 2017 година
По думите му през 2017 година в медиите се е основала една неподходяща акция на неистини и фалшификации във връзка с Истанбулската спогодба. "Тези фактори повлияха значително върху посоката на държавната политика по отношение на най-уязвимите групи в обществото ни - дами, хора с увреждания, етнически и религиозни малцинства ", установи Кънев.
Диляна Ангелова, откривател в отдел "Мониторинг и проучвания " в БХК напомни, че ратификацията на Истанбулската спогодба е провокирала огромен скандал в края на предходната година, макар че конвенцията подсигурява най-високите стандарти за предварителна защита и отбрана на принуждение против дами.
Според изследване на правосъдна процедура по каузи за убийства през 2017 година са били постановени 29 присъди по каузи за умишлени убийства, опити за убийства и породена гибел по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена телесна щета на дами над 14-годишна възраст.
"Подсъдимите по 27 от делата, или в 93% от случаите, са били мъже, като в 44,4% от случаите убийствата или опитите за убийства са осъществени от сегашния или някогашния сътрудник на жертвата ", сподели Ангелова.
Според нея "Неприемането на така наречен Истанбулска спогодба съставлява сериозен декаданс в областта на правата на дамите ". България е на едно от последните места по съобщаване и публичност на насилието над дами, сподели тя без да прецизира по какъв начин конвенцията би трансформирала тези обстоятелства.
От БХК обявиха, че през 2018 година ще показват още по-категорично насилствената гибел над дамите, за която липсва статистика.
Красимир Кънев засегна и тематиката за ситуацията в България с насилствените евикции (предимно разрушаването на постройки в ромските гета). Според анализаторите от БХК обстановката частично се е влошила и поради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи поддръжка измежду крайните националисти, които вземат участие в държавното управление.
За поредна година не се подхващат никакви стъпки от Европейския съд по правата на индивида по случаи с наложително разрушение на домове на роми. "Много от засегнатите лица са от Асеновград и кв. "Орландовци ", съобщи шефът на БХК.
Яна Тавание, шеф "Кампании " в БХК, показа разбора в региона на свободата на словото. Според нейния отчет в България подправените вести заемат водещо място в живота на хората.
"В годишното онлайн проучване за свободата на словото у нас, извършено от Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ-България) през 2017 година, взеха присъединяване рекорден брой публицисти от цялата страна - 200 ", установи Тавание. Тя уточни, че от тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като "лоша ", 27,8% дадоха оценка "много неприятна ", 25,3% - "задоволителна ", и едвам 4,5% - "добра ", се споделя в отчета.
Според нея, други 40% от интервюираните дефинират "разпространението на клюки " против публицисти и медии като метод за интервенция в журналистическата работа и средство за дискредитиране. "Двама от всеки трима участници в анкетата декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник, до момента в който други 92% имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие ", уточни тя.
Политическият напън, съгласно над 75% от интервюираните, е най-често срещан в българските медии. Той е следван от икономическия (61,6%). След това е натиска от рекламодатели (58,1%), административния напън на държавно и общинско равнище (43%) и заканите от престъпни групировки (13,1%).
Формите на напън върху журналистическата работа включват разпространяването на клюки, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), правосъдното гонене (29,3%), физическите закани (13,1%) и онлайн тормозът (11%).
Ето и обобщение на годишния отчет на БХК за правата на индивида в България през 2017 година:
България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение (Истанбулската конвенция) през 2016 година, само че акцията от клюки и операции във връзка с наличието на този интернационален контракт, която се развихри в края на 2017 година, докара до отдръпването на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията подсигурява най-високите стандарти за предварителна защита и отбрана на принуждение против дами и неприемането му съставлява сериозен декаданс в областта на правата на дамите.
През 2017 година ситуацията в България с насилствените евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се утежни, частично поради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи поддръжка измежду крайните националисти, участващи в държавното управление. За шеста поредна година не се започнаха ограничения по осъществяването на решението Йорданова и други против България на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), касаещo случаи на наложително разрушение на домове на роми.
Драстичното утежняване на свободата на изложение в Българияпродължи със стремглави темпове и през 2017 година Годината беше белязана най-много от невиждан политически напън, офанзиви и закани към публицисти и медии.
Продължава неналичието на какъвто и да е прогрес в следствията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в следствие от взаимната инспекция на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 година През декември 2017 година Комитетът на Организация на обединените нации против изтезанията изиска от българското държавно управление да възобнови тези следствия и да рапортува резултата до края на 2018 година
Дългоочакваната промяна в детското правораздаване не се състоя и през 2017 година, като готвеният Законопроект за отклонение на малолетни от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения не се внесе от новото държавно управление, макар че това беше заложено в управническата стратегия.
Деинституционализацията продължи да губи движение и остана в застой, изключително на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана надалеч от предстоящата прогноза до 2020 година - с 30% да намалее броят на децата, ползващи официална грижа.
През 2017 година в България продължи съществуващата от години наклонност да се позволява, утвърждава и даже да се възхвалява говорене, което насажда ненавист или подтиква хората към принуждение по отношение на някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври водачът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместител министър-председател и ръководител на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси, бе наказан поради антиромската си тирада на омразата.
Ситуацията с религиозните свободи в България не означи напредък. "Обединените патриоти ", съдружен сътрудник в държавното управление, внесоха в Народното събрание проектозакон против "радикалния ислям ", който в случай че бъде признат, може да докара до ограничение на религиозните свободи на голям брой деноминации, в това число и на мюсюлманите в България. През 2017 година станахме очевидци на поредност от вандалски антисемитски прояви и набези против мюсюлмански храмове.
Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава към този момент четвърта поредна година. Също по този начин търсещите протекция неведнъж са алармирали през годината за произшествия на словесна и физическа експанзия, както и директни набези и кражби наоколо до центровете, които остават неразследвани. България означи внезапен спад на броя на търсещите протекция, заради драконовски ограничения по надзор, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
Не бе маркиран никакъв важен прогрес по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са отбраната от принуждение и тормоз, достъпът до обучение за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признание на фамилиите на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските произшествия остават съвсем изцяло недокладвани, а Наказателнит кодекс към момента не признава закононарушенията от ненавист на основата на полова ориентировка и полова еднаквост.
Остават съществени проблеми с противозаконната приложимост на мощ от чиновници на правоохранителните органи. Всеки четвърти интервюиран от БХК пандизчия оповестява, че е бил жертва на полицейско принуждение по време на задържане, което по предписание остава безнаказано. През 2017 година не бяха подхванати никакви ограничения по отношение на рекомендациите в общественото изказване на Европейския комитет срещу изтезанията от 2015 година
Гражданският достъп до затворени институции за мониторинг на правата на индивида бе стеснен. Изследователите на БХК не бяха позволени до интернатите в страната, както и до психиатричните лечебни заведения и домовете за медико-социални грижи за деца. В предишното мониторингът на БХК и на други самостоятелни организации откри систематични нарушавания в тези институции. Те бяха признавани единствено когато ставаха обществени.
В края на годината броят на неизпълнените решения на Европейски съд по правата на човека бе по-малък от този в края на 2016 година - 262 против 291. Но делата, по които наблюдението бе прекъснато през годината, са в главната си част релативно тривиални. Тези, засягащи съществени структурни проблеми с правата на индивида в България, продължиха да бъдат под интензивно наблюдаване.
Условията в местата за отнемане от независимост се усъвършенстваха през 2017 година Бяха признати законодателни промени, които таргетират главните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и неприятните материални условия и хигиена. Затворите продължиха значими ремонтни действия и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към пандизите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от независимост да оспорят пред съд дейностите на администрацията, които ги засягат, се разшириха.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ