Като центрове на човешката дейност, градовете са на първа линия

Като центрове на човешката активност, градовете са на първа линия в битката против климатичните промени. Те са дом на над половината от международното население, употребяват повече от две трети от силата и са виновни за над 70% от световните излъчвания на CO2. Логично е, че в компетентностите на локалните управляващи влизат действия, свързани с използването на 70% от ограниченията за намаляване на климатичните промени и 90% от ограниченията за адаптиране към изменението на климата. Те са виновни за над две трети от обществените вложения и в доста случаи са директно ангажирани с даване на обществени услуги за техните поданици. А плановете, свързани с климата и силата, освен икономисват разноски и лимитират вредите от рискови климатични феномени, само че и дават един от дребното източници за вложения в усъвършенствана градска среда и качество на живот. Въпреки високите упоритости на Европейския съюз обаче, досегашните резултати не дават доста мотиви за възторг. Една от главните аргументи за това е неналичието на съгласуваност сред Европейски Съюз, държавни управления и общини. Политиките и средствата за тях са съсредоточени в обособени браншове, което понижава тяхната обща успеваемост. Финансирането на дейностите в общините е подчинено на целите и времевата рамка на европейското финансиране, а планове от значително значение за локалните общности остават отвън обсега на стратегиите. Местните проекти за устойчива сила, даже и при най-хубаво предпочитание, рядко намират фактическа реализация и са се трансформирали в досадно административно условие без на практика резултат. Преодоляването на тези проблеми е от значително значение за ускорение на напредъка и реализиране на значими резултати – а средства за това има, само че те би трябвало да се ръководят дейно и съгласно потребностите на обитаемоте места, които обаче Европейски Съюз и държавните управления най-често не познават. В този подтекст, Министерството на околната среда и водите на България провежда интернационална конференция „ Климатичните политики като опция за вложения в развиване на градската среда “ като част от съпътстващата стратегия на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София (пълната стратегия на събитието можете да намерите тук, като за присъединяване се изисква предварителна регистрация). Събитието ще събере кметове и заместник-кметове от някои от най-активните градове в България отпред със София, Бургас и Габрово, които ще имат опция да обсъдят по какъв начин могат да водят по-добре своите климатични политики както с представителите на българското държавно управление, по този начин и с водещи специалисти от IPCC и Генералната дирекция за научни проучвания и нововъведения на Европейската комисия (DG RTD). Съорганизатори са Министерство на енергетиката, ЕнЕфект и Коалиция за климата и НСОРБ, а фокусът ще бъде върху двете водещи начинания („ задачи “) на Европейски Съюз, които сега притеглят хрумвания и финансиране за реализация на реформаторски планове за градско развиване: 1. Климатично-неутрални и умни градове: Тази задача цели да поддържа постигането на климатична индиферентност до 2030 година на 100 европейски града, които да се трансфорат в образец за  всички останали обитаеми места в Европа. Това включва поощряване на планове за чиста сила, устойчива градска подвижност и дейно потребление на ресурсите в градска среда, като в същото време се цели очевидно възстановяване на качество на живот на жителите. Двата български града, включени в задачата, са София и Габрово. Какви са техните планове ще научим по време на конференцията; дали има поддръжка от страна на страната – също. В Румъния да вземем за пример, държавното управление към този момент обезпечи 1 милиард евро за осъществяване на капиталовите концепции на петте определени града. 2. Адаптация към климатичните промени: Тази задача има за цел да поддържа най-малко 150 европейски общини и райони в постигането на климатична резистентност до 2030 година Мисията се концентрира върху създаването на тактики и решения, които разрешават на общностите да плануват, да се приготвят и да реагират на рискови климатични феномени. 13 български градове – сред които и Бургас - са част от нея, а Националният поверителен екофонд към този момент извърши един от първите планове по тематиката, с резултати, които ще бъдат показани по време на събитието. Снимки от провелата се конференция: „ Адаптация към изменението на климата в градска среда - разрастване на локалния потенциал и националните политики “. Защо общините – не се ли нагледахме на слаби локални планове и приключване на средства? Всъщност, и най-хубавите, и най-слабите планове са в градовете – просто тъй като те са мястото, където се случват политиките. Не може обаче да не се признае, че наследството на климатичните начинания, водени от градовете, е солидно. Така да вземем за пример, " Споразумението на кметовете " сплотява над 10 000 общини в цяла Европа, декларирали своята ангажираност да реализират и надминат задачите на Европейски Съюз. От своето основаване през 2008 година, тази самодейност се трансформира в най-голямото придвижване в света за локални климатични и енергийни дейности, насърчаващо съдействие и продан на познания сред градовете. Българските градове също вземат участие интензивно – в исторически проект, близо една пета (49) от общините са се включили към него, с което най-малкото заявяват предпочитание за реализиране на амбициозни климатични цели. В избрани случаи, има и забележителен и доказуем прогрес – което беше потвърдено с една от най-престижните европейски награди „ Зелено листо “, извоювана от Община Габрово. Наскоро в България бе въведената и системата на  Европейската енергийна премия, с която общините получават освен самопризнание за своите старания в региона на силата и климата, само че и достъп до една от най-усъвършенстваните системи за енергиен мениджмънт, която допуска непрестанно рационализиране и нововъведения в общинските практики. Към момента София, Габрово и Добрич са трите града, които са включени в тази самодейност. За страдание обаче, в доста случаи действителността не подхожда на положителните планове и политическите заявления. Въпреки че общините показват интензивност и ангажираност, систематичното осъществяване на общински енергийни стратегии към момента е необичайност, а научно-обоснованото създаване на климатични проекти е екзотика. За това съществуват голям брой справедливи спънки – макар че обществените вложения в устойчива сила са обилни като размер, те са ориентирани към избрани браншове, а в доста посоки опциите за финансиране остават недостъпни. С всеки минал ден се усилва рискът средствата по НПВУ, огромна част от които бяха ориентирани точно в тази посока, да бъдат изгубени заради забавени промени и липса на бистрота, а препоръчаните решения постоянно опонират на правилата на децентрализация. За да се преодолеят тези спънки, е от значително значение да се форсира законодателната подготовка, да се обезпечи изясненост в разпоредбите за финансиране, да се основат работещи механизми за надзор на качеството, и да се даде техническа помощ на общините. Така локалните управляващи ще могат по-добре да употребяват своя потвърден потенциал за ръководство на устойчиви енергийни планове, което – при положение на действителен надзор върху осъществяването и доказване на резултатите – в последна сметка ще докара по-ефективни климатични дейности. В този проект, една от главните цели на конференцията е да се преодолеят съществуващите пропуски в координацията и да се сътвори профилирана платформа за възстановяване на съдействието сред другите нива на ръководство. Такава платформа би могла да улесни децентрализацията на ресурсите към градовете, като употребява насъбрания опит на локалните управляващи за по-бързо и дейно използване на климатични и енергийни политики. Строги механизми за обезпечаване на качеството, надзор върху осъществяването и постигането на доказуеми резултати могат да бъдат открити на национално ниво, в това число посредством използване на съществуващите методологии на Споразумението на кметовете и Европейската енергийна премия. Кметът на Габрово Таня Христова е дълготраен член на борда на Споразумението на кметовете. Събитието ще приключи с декларация към сесията на IPCC, подчертаваща сериозната роля на градовете в използването на климатични политики. Ще бъде насочен апел за обезпечаване на нужните запаси и поддръжка, с цел да се разреши на градовете да извършват своите политики и ограничения дейно. Това на пръв взор алегорично деяние в действителност съставлява значима стъпка напред, най-много поради разбирането на значимостта на процеса:  тъй като, сложено в настоящия подтекст, присъединяване в световната и европейска климатична дипломация не е загуба на време, а директна инвестиция в градско развиване.