От въздушен Шенген печелят само туристите, но не и икономиката
Като трудноприемливи за България дефинира президентът Радев Радев поставените условия от министъра на вътрешните работи на Австрия, с цел да ни отворят “въздушен Шенген ”.
Според президента влизането на България в така наречен въздушен Шенген е стъпка напред, само че би трябвало да бъдем доста деликатни, с цел да не остане просто етикетът " България към този момент е в Шенген ", а присъединяване в пространството да не е пълноценно.
“За страната ни е сериозно значимо да се отворят и сухопътните граници от Шенгенското пространство, а освен въздушните, както позволиха, че е допустимо от идната година най-върлите съперници на стартирането на страната ни в общоевропейското пространство Нидерландия и Австрия. ”, безапелационен е Радев.
Според Любомир Стефанов, политолог и учител в Нов български университет, да влезем по въздух в Шенген е добра стъпка, само че това е 1/10 от целия развой на интеграция на страната ни в Шенгенското пространство, защото стопанската система ни няма да печели кой знае какъв брой от това.
Икономисти също разясниха, че влизането в Шенген единствено по въздух не носи изгоди на страната ни. Ще завоюват туристите, само че не и стопанската система, считат те.
Поставените от Австрия условия за предоставяне на единодушието са трикратно увеличение на задачата на Фронтекс в България спари от ЕС; засилен граничен надзор сред България и Румъния и сред Унгария и Румъния; както и двете страни да одобряват търсещи леговище афганистанци и сирийци.
" Това решение би облекчило пътуванията на всеки от нас, само че не и бизнес пътуванията - опашките на границите за бизнес превоза. Но въпреки всичко това е една добра вест. В България ще бъде мъчно да се утвърди политическо решение за взимане на някакъв контингент от бежанци, каквото изискване слага Австрия пред София и Букурещ. Това не е допустимо, те не желаят да остават в България и никой няма по какъв начин да ги принуди ", сподели политологът Огнян Минчев, учител в СУ " Св. Климент Охридски ", началник на Центъра за районни и интернационалните проучвания.
